Лъвската глава се намира в най-високата част на резерват Ропотамо. Счита се, че уникалният феномен се е образувал от сиенитите на Росенския палеовулкан.

Лъвската глава – Вълчаново кале

Стратегическо положение на Лъвската глава

Заради своето стратегическо и кръстопътно положение, днешна България още в дълбока древност е играела важна роля за света. Това потвърждават и древните италиански карти на мореплавателите от края на XIV и началото XV в., в които като пристанище е отбелязан древния тракийски град – Ранули. Градът се е намирал в близост до устието на р. Ропотамо /3 км. северно от Приморско/ и за него се счита, че през Римската империя е бил важен търговски център. Благоприятните природни условия са били предпоствка за построяването на град там, като историците смятат че строежа е бил през Крито-Микенската цивилизация – XVI – XIV в.пр.Хр . Важно е да се отбележи, че към тази епоха се отнася и създаденото друго свещено място, запазило се и до днес, а именно Перперикон.

Фактите

Изследователите твърдят, че има артефакти доказващи живота по тези места много преди това, но строежът също така е унищожил много от тях. Крепостната стена на Ранули се е издигала на 200 м. височина, където се издига и природният феномен т.нар. „Лъвска глава”. Счита се, че уникалният феномен се е образувал от сиенитите на Росенския палеовулкан преди 65-70 млн. години. Образуванието наподобяващо лъвска глава се намира в най-високата част на резерват Ропотамо, а преминаващите туристи и местни жители затаяват дъх, поглеждайки към скалния феномен, който тихо, но гордо наблюдава бавното течение на реката. Легендата гласи, че там се намира заровеното съкровище на Вълчан войвода. Иманяри от цялата страна, през годините са опитвали да го открият, но все още неуспешно. Над лъвската глава се намират и части от крепостната стена на Рунили, а зад тях руини от стара църква.

Необикновената местност, намираща се на пътя между Приморско и Созопол е известна под още едно име – Вълчаново кале. По време на османската империя, селището е било необитавано, а заради своето разположение високо, скрито зад зелени дървета, но предоставящо гледка към пътя и реката, Вълчан войвода бил разположил своя щаб. Не напразно войводата са наричали „Защитника на Странджа планина”. Точно от крепостта на древния гр. Рунили, Вълчан със своята хайдушка свита са наблюдавали прииждането на османците и много често са ги нападали изненадващо. Има история която местното население предава от поколение на поколение, а храбрият хайдутин подмамил турски кораб, който бил натоварен с Цариградската хазна. Хората разказват, че някъде в скалистата местност Вълчан войвода го е заровил.