Община Бяла се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

Общината се намира в най-югоизточната част на област Варна, в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. С площта си от 161,842 km² заема 10-то място сред 12-те общините на областта, което съставлява 4,23% от територията на областта. В национален план това представлява 0,15% от територията и 0,04% от населението на страната. Границите на община Бяла са следните: на север и северозапад – община Долни чифлик; на юг – община Несебър от област Бургас; на изток – Черно море.

Общината включва 6 населени места: гр. Бяла, с. Горица, с. Господиново, с. Дюлино, с. Попович, с. Самотино
Населението на община Бяла след преброяването през 2011 г. е 3762 души.

Административен център град Бяла. Същият се намира почти на равно отстояние от двата областни града – Варна (50 км) и Бургас (70 км). Най-близкият град, на разстояние 5 км, е Обзор, община Несебър.
Съвременният релеф на община Бяла може да се характеризира като хълмист. В западната и северната част на общината попадат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5%. Надморската височина на град Бяла е 42 м.
Бреговата ивица на общината се характеризира със съчетание от скалист бряг, малки заливи, плажови ивици с пясъчни дюни. Брегът е стръмен и разчленен, което води до силно ограничаване на плажния потенциал, но от друга страна му придава атрактивност, което е ценен курортен ресурс. Общата дължина на морския бряг е 14 300 м или около 3% от цялата дължина на българския черноморски бряг. По-голямата част от плажовете имат източна, североизточна и югоизточна експозиция, което предлага и по-оптимални условия за слънчево греене. Общата дължина на плажните ивици е 6244 м, или около 16% от общата дължина на плажовите ивици, намиращи се на територията на област Варна.

История на община Бяла

Първото селище в района на Бяла е възникнало вероятно през VІ в. пр. Хр., около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място през 1979 г. с групата “Космос” и през 1988 и 1989 г. – с водолазната група на НЕК-ЮНЕСКО.
Най-ранното свидетелство за приставане на кораби в залива засега са два каменни щока- останки от каменно-дървени котви. Те датират от VІ в. пр. Хр. Към такава ранна дата насочват и няколко фрагмента от хиоски амфори (края на VІ-V в. пр. Хр.). Експонатите са изложени в Демонстрационен център “Белите скали” в Бяла.
Селището се е намирало непосредствено до известна римска пътна станция /Темплум Йовис/, а около него има римска крепост. Името на станцията е дадено от храма на Зевс. От него произхождат мраморни капители, единият видян през 1892 г. в развалините в северозападния край на крепостта, а другият- зазидан в стената на църквата “Св. Успение Богородично” в Бяла. Капителите са в Коринтски стил. От разрушената крепост в същата църква са пренесени квадратни тухли и още една мраморна колона с обикновен капител.

Районът попада в териториите на разпространение на тетрадрахми, сечени в Томи и Одесос, както и на римски монети.
При изкопни работи през 1969 г. е открита варовикова надгробна плоча с гръцки надпис. Надписът е възстановен от проф. Веселин Бешевлиев и гласи : ”В памет на Теодор Презвитера”. Датировката се отнася към началото на VІ в.
След основаването на Първото българско царство през 681 г., района влиза в границите му .
Първата българска държава била твърде сложно устроена и отбраната й била организирана чрез цяла система от укрепителни съоръжения. Откъслечните сведения на старите автори и народните предания пораждат интерес към земнонасипните съоръжения у нас още в първите години след Освобождението. Тяхното откриване за науката е заслуга на братята Карел и Херменгилд Шкорпил. В резултат на техните знаменити обиколки из България са приведени в известност почти всички запазени землени укрепления.
На границата между Варненска и Бургаска област , между Бяла и Обзор, е разположен най-южният крайбрежен вал по Българското Черноморие. Той затваря ниската пясъчна тераса при устието на река Двойница. Започва на нейния ляв бряг, достига река Панаир дере, преминава северно от нея и завършва в подножието на високо издигнатия бряг. Тук по повърхността на вала се виждат разхвърляни камъни и тухли, вземани вероятно от останките на голямата римска крепост при Обзор. В този насип е открит един от ценните паметници, свързани с прабългарската руническа писменост- известният камък от Бяла, в момента изложен в Националния исторически музей в София. Знаците датират към VІІІ- ІХ в. като те са характерни за цялата територия на Първото българско царство.

В околностите на с. Дюлино се намира и средновековната крепост Козяк. Развалините на крепостта се намират на източния от двата ръта, които се спущат от връх Янку тепе към долината на р. Двойница. Според братя Шкорпил крепостта се е състояла от две части. Предната, като по- достъпна, е била здраво съградена с план на неправилен шестоъгълник. В северния ъгъл личат останките на кула. Като пристан Козяк несъмнено се е използвал /въпреки, че не е отбелязан в средновековните морски карти/, защото през ХVІ в. е съществувал “закон за пристанището на Гьозке”, в който се определят митата на стоките, внасяни или изнасяни с кораби. Крепостта тежко пострадала от рицарите на граф Амедей VІ Савойски по време на морския поход срещу Българското Черноморие през есента на 1366 г. При неизвестни обстоятелства по- късно Козяк отново била включена в границите на Търновското царство по времето на цар Иван Шишман /1371-1395/. Пълният упадък на крепостта настъпил през ХІХ в. , когато нейния пристан, недостъпен за параходите, бил посещаван само от малки гемии, които изнасяли оттук дървен материал.
За първи път името на селището се споменава в един турски регистър от 1731 г. като Ак-дере. От събитията преди 1878 г. славата на Бяла се свързва с името на хайдут Щерю Певтичев. Жителите на града му издигат паметник през 1986 г., който в момента се намира в центъра.
През 1821 г. в Гърция избухва въстание против Османската империя. То обхванало всички села и градове покрай Черноморието, които били населени с гърци. В това въстание взели участие и жители на Бяла.
По спомени на местни жители към края на ХІХ в. селището се е разделяло на две махали, които са се назовавали по името на църквите разположени в тях- гръцка или “Св. Успение Богородично” и “Св. Параскева”.
От 1925 до към 1928 г. от Бяла са се изселили около двеста семейства в Катерини, Корино, Китрос, Аспрос /в Гърция/. В техните къщи се настаняват бежанци- македонци, а по- късно тракийци и добруджанци.
След Втората световна война започва благоустрояването на селището. До този момент къщите са едноетажни, измазани с кал, или въобще без никаква мазилка. Общината се помещава в изоставени бараки от германските войски. За телеграфо- пощенска станция, медицинска амбулатория, родилен дом, ветеринарна лечебница и др. служби се наемат помещения в частни жилища.
Голямо значение за благоустрояването на селището изиграва трудовата повинност. Тя се въвежда през 1948 г., като този труд се влага в изграждането на училището, читалището, мостове и пътна мрежа, водоснабдяване и електрификация, озеленяване.
Отделят се средства за изграждането на обществени сгради и оформянето на нов център. През 1976 г. е открита детска градина, аптека, преустроена е пощатата. През 70-те години започва строителството на поликлиника, която официално е открита през 1983 г.
Официално Бяла е обявена за град на 5.ІХ.1984 г.

Забележителности в община Бяла

Най-старата съществуваща и до днес църква в Бяла е „Св. Преподобна Мъченица Параскева“ построена през 1840/41 година от жителите на Бяла по тогава действащите закони на Османската империя. Храмът на православните християни не е могъл да бъде по- висок от ръста на турчин с фес, покачен на своя кон и да не се различава по външна архитектура от останалите сгради в селото. През 2013 година бе извършена реставрация на над 170-годишния храм.

На територията на Бяла има изграден още един храм. Църквата „Св. Успение Богородично“ е датирана от 1876 година. През месец октомври 2001 г. по идея на родолюбиви българи е създадена Фондация „Вяра, Надежда, Любов“ в Бяла, която през 2003 г. успява да събере средства за започване на строежа по новия храм. След като бе разрушен напълно стария храм, на негово място започна изграждането на нов през месец септември 2003 г. Църквата „Св.Успение Богородично“ е изградена напълно.

От 2009 година Община Бяла финансира единствено и само с нейни средства археологическите разкопки на нос „Св. Атанас“ в гр. Бяла.

През изминалите 5 археологически сезона бяха открити изключително интересни и ценни за българската и световната археология движими и недвижими паметници културни ценности.

През декември 2013 година Община Бяла приключи мащабен проект за Консервация, реставрация, експониране и социализация на „Антично селище и Късноантична крепост на нос „Св. Атанас“. По този проект са реставрирани и консервирани три от по-важните сгради – баптистерий (кръщелна), винарна и раннохристиянска базилика.

Природни забележителности

Белите скали

В малкото градче се намира палео-геоложкият обект Белите скали. Разположени са между северната страна на централния плаж и устието на река Бялата река. Природният и геоложки феномен Белите скали е обект от висока научна и екологична стойност.

Строежът на скалният масив е рядко срещан – представлява последователно напластявани пластове, силно дислоцирани и с ненарушени интервали. По състав геоложкият феномен се състои от здрави, светлосиви варовици с високо съдържание на глина. По време на лабораторни анализи на пластовете се установява, че тънък слой е образуван след сблъсъка на Земята с голям метеорит преди 65 млн. години. Падналият до п-в Юкатан в Мексиканския залив метеорит довел до масовото измиране на организми между периодите Креда и Терциер и оставил геоложки следи в различни точки на земното кълбо.

Видео от община Бяла:

Профил на купувача