Община Златарица се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново. Община Златарица се състои от 24 населени места – 1 град и 23 села/ с общински център град Златарица, 5 кметства – в селата Родина, Горско Ново село, Калайджии, Средно село и Резач и 5 населени места с кметски наместници – Горна Хаджийска, Горско Ново село, Горско Писарево, Дедина, Дединци, Делова махала, Долно Шивачево, Дуровци, Дълги припек, Златарица, Калайджии, Новогорци, Овощна, Равново, Разсоха, Резач, Рекичка, Родина, Росно, Сливовица, Средно село, Чешма, Чистово, Чуката.
Общо население на община Златарица – 3 991 души (01.02.2011)
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в югоизточната част на област Велико Търново. С площта си от 232,676 km2 заема 8-мо място сред 10-те общините на областта, което съставлява 4,99% от територията на областта. Границите на община Златарица са следните: на юг – община Елена; на запад – община Велико Търново; на северозапад – община Лясковец; на север – община Стражица; на изток – община Антоново от област Търговище.
Културно-историческо наследство
В общината са разкрити три селищни могили, близо до град Златарица, възникнали през средния неолит и са продължили съществуването си през ранния и средния халколит. В тях са намерени дребни оръдия на труда. Не са локализирани селища от бронзовата и ранножелязната епоха. Има много надгробни могили, които се отнасят към тракийските. Представляват изкуствени насипи с различна големина. Точно датиране на всички могили не може да се направи, тъй като на много от тях липсва датировъчен материал и предмети, свързани с погребалния ритуал. От проучванията е установено, че те са насипвани през три основни периода: първи период – ХІV-ХІІ в. пр.н.е., втори период – VІІ в. пр.н.е., и трети – VІІ-ХІV в. Открити са паметници от ранновизантийската епоха, които са частично проучени. Става дума за крепости, част от укрепителна система, разрушени още в древността. Не са регистрирани паметници и поселения от времето на Първото българско царство.
Разкрита е средновековна църква /ХІІІ – ХІV в./ в землището на с. Горско Ново село, която е в процес на проучване.
Още след освобождението на България от Турско робство Златарица съществува като самостоятелна административна единица. Сто години по-късно с Указ № 2295 на МС, публикуван в ДВ бр.101 от 1978 г., Златарица отново се обособява като Община в бившия Великотърновски окръг с център град Златарица. Селищата от Общината са създадени още преди Освобождението – през Втората Българска държава. Името на гр. Златарица е свързано с добиването на златоносен пясък от реката. Този занаят е усвоен от рударите, които са се установили в този район след потушаването на Чипровското въстание. Според фермана на султан Селим през 1791 г. Златарица е имала 440 къщи. В района на общината има три селищни могили от преди 6 – 7 хиляди години. В местността “ Градището“ има останки от крепост и крепостни стени. На юг от Златарица минава Римския път за Цариград.
В град Златарица има изградени 2 исторически музеи с местно значение -един от които е бившето модерно за времето си класно училище, построено през 1860 г. Църквата –храм “Св. Николай” в гр. Златарица е обявена за паметник на културата. Уникална е със своите стенописи, икони и архитектурен стил.
Родно място е на народния учител Никола Златарски, синовете му проф. д-р Васил Златарски / 1866 – 1936 / – историк и проф. Георги Златарски / 1854 – 1909 / – професор по геология и на литературните критици Иван Мешеков и Иван Радославов, в чест на които от 1992 г. в Златарица през две години се връчват национални награди за литературна критика. Златарица е родно място на прочутия народен лечител Димитър Стоянков / бай Митьо / по смъртно удостоен със званието “почетен гражданин” на града.
На 11 май 2003 г. по повод патронния празник на СОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Златарица беше открита етнографска изложба, в койято са експонирани сечива, оръдия на труда, носии и др. характерни предмети за различните етнокултурни групи на територията на общината – българи, роми, власи и турци.
Култура
Четири читалища на територията на община Златарица съхраняват и развиват българските традиционни народни изкуства. Те се намират в гр. Златарица и селата Горско Ново село, Сливовица и Родина. Честват се всички национални празници и Богоявление /Йордановден/, Банго Васил /13 януари/- Ден на ромската култура в град Златарица, Бабинден /21 януари/ с карнавални шествия и поднасяне на подаръци на родените бебета през годината. На Тододровден има традиционни конни състезания в местността „Баждермен”, честват се и Международен ден за опазване паметниците на културата /8 април/, Международен ден на ромите /8 април/, Седмица на детската книга и изкуства за деца. На 9 май е официаленя празник на гр.Златарица а 24 май традиционеня събор на гр.Златарица. Всяка година се връчва национална награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков /15 юни/. Всяка година се честват годишнини от основаване на Народно читалище „Пробуждане”, ОУ „Христо Ботев” и ПТТС с. Горско Ново село, също така се провежда и регионален преглед на пенсионерската художествена самодейност /22 юни/, честват се и годишнината от освобождението на Златарица от турско робство /27-28 юни/, Традиционен събор на с. Калайджий /м.септември/, Петковден-празник на с. Сливовица /м.октомври/, Традиционен събор на с. Горско Ново село /м.ноември/.
Читалищните колективи представят достойно Община Златарица като имат изяви на различни международни събори и фестивали, между които старопланински събор „Балкан фолк” гр. Велико Търново, националеня фестивал „Петропавловски събор” гр. Лясковец, международен детски фестивал „Раховче” гр. Горна Оряховица, Детски международен конкурс „Фолклорна огърлица” гр. Котел, Национален събор-надпяване „Авлига пее” с. Обединение, Първи национален фестивал за народни изкуства „Euro Folk”, „Копривчица”, „Евро-фолк-Царево” и много други надпявания, събори и фестивали, от които се завръщат с награди и дипломи за успешно представяне.
Забележителности
- Читалище „Развитие“, разполагащо с два киносалона и библиотека.
- Исторически музей
- Църква „Свети Никола“, обявена заради своите стенописи, икони и архитектура за паметник на културата.
- В СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ се помещава Музеят на етносите, в който са изложени сечива, оръдия на труда, носии и др. характерни предмети за различните етноси на територията на общината – българи, цигани, власи и турци.