петък, 15 декември, 2017
Начало / Общини / Община Лом

Община Лом

Категория: Общини


Населено място: Лом


Адрес: ул. "Дунавска" №12


Телефон: 0971/69 101


Факс: 0971/66 026


Имейл: lom.municipality@lom.egov.bg


Facebook: Община ЛОМ: Събития в снимки


Web: http://oalom.acstre.com/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Лом се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана.

Общината има 10 населени места – Добри дол, Долно Линево, Замфир, Ковачица, Лом, Орсоя, Сливата, Сталийска махала, Станево, Трайково.   Общо население 28 139 жители (01.02.2011). Към 15.09.2015 г. в Лом живеят 23980 жители по настоящ адрес

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северната част на Област Монтана. С площта си от 323,882 km2 заема 4-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 8,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на югоизток – община Вълчедръм; на юг – община Якимово, община Медковец и община Брусарци; на запад – община Ружинци и община Димово, Област Видин; на север – Румъния.

История на община Лом

Лом се намира в област Монтана. Разположен е на брега на река Дунав, при устието на нейния приток – река Лом. Намира се на 49 км северно от Монтана, на 56 км югоизточно от Видин и на 42 км западно от Козлодуй.
Градът е наследник на древно селище, основано от траките с името Артанес, разраснало се по-късно в римската крепост Алмус (29 г.). Пострадала по време на хунските нашествия, крепостта е възобновена и преустроена от византийския император Юстиниан Велики през VІ в. Съществуват данни, че към края на ХІІ – началото на ХІІІ в., Лом е бил град с български манастир край него. В унгарски документи от втората половина на ХІІІ в. се споменава за крепостта Лом, обсаждана от унгарците по време на войната им с българите по това време. По време на турското владичество се споменава като пристанищно градче и с името Лом паланка.
В края на века част от разбитата турска армия се заселва край Ломското кале. В картата „Европейската част на Турция” (1811), градът е назован сред „по-забележителните градове на главните пътища”. В османски документи от ХVІІ и ХVІІІ в. се говори за засилено хайдушко движение в региона. През 1850 г. ломчани взимат масово участие във Видинското въстание. През 1872 г. Левски пристига в града. Лом е освободен от турско иго на 27 ноември 1877 г.
Значението на града значително нараства с развитието на корабоплаването по Дунав през 40-те години на ХІХ в., когато корабите се насочват към българските дунавски пристанища. Когато австрийските кораби тръгват по Дунава, първото скеле, което е поставено, било ломското. През 1837 г. в Лом за пръв път акостира кораб на Австро-Унгария, а през следващата година се открива и корабната агенция на “Императорско и кралско привилегировано Дунавско параходно дружество”.
“От тогава започва истинската нова история и икономическото развитие на града, установили се постепенно здрави връзки с далечния културен свят-звездата на Лом проблясва”, пише Димитър Попов в “Лом-Града и околията”. Като най-краткият път по Дунав от Западна Европа до Бяло море, с пристанище и жп-гара, “географията си е казала веднъж завинаги думата и никой не може да промени волята й, която решително, повелително, сочи Лом” – пише Димитър Попов.
Постепенно Лом се превръща в главно експортно пристанище за Виена. Свързването на града с шосетата за Враца, през Берковица за София, през Ихтиман за Пловдив и Цариград и т.н. се отразява особено благоприятно на развитието му и способства за утвърждаването му като транспортен и търговски център. Предприемчивите ломски търговци пътували до прочутите панаири в Пирот, Узунджово и Ески Джумая, през Лом се търгувало с Австрия, Влашко, Русия, Босна. Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът е бил съсредоточен около старото Кале, в което се влизало през т. нар. Видинска, Белоградчишка, Софийска порта (капии). През 1880 г. Лом наброявал 7500 жители.
Възрожденският дух на ломчани е добре познат сред българската културна общественост. Тук е създадено едно от първите български читалища: първоначално (през 1848 г.) то се помещава в една училищна стая, а от 1856 г. – в самостоятелна сграда. Основано е от известния учител, книжовник и театрален деец Кръстьо Пишурка (1823–1875 г.). Пак той организира и поставя едно от първите театрални представления у нас, побългарявайки пиесата “Зигфрид и Геновева” от Леополд Тик, добила известност като “Многострадална Геновева”. През 1848 г. е основано и взаимно училище, а през 60-те години на ХІХ в. ученикът на Кр. Пишурка, ломчанинът Никола Първанов, въвежда класната система на обучение. Ломската читалищна библиотека е създадена през 1848 г. към училището, в което учител е Кр. Пишурка. Първото женско дружество в България е създадено в Лом през 1857 г., а през 1860 г. се открива и девическо училище, едно от първите. Веднага след Освобождението, в есента на 1878 г. в Лом е открита реална гимназия. От 1921 г. гимназията се превръща в педагогическо училище. В него се обучават ученици от почти всички градове на Северна България. Ломската гимназия тогава е едно от дванадесетте държавни средни училища в Княжество България.
В края на ХIХ в., в 1894 г. двамата чехи Малотин и Хозман отварят пивоварна фабрика в Лом. По същото време заработват керамична и тютюнева фабрики.В 1913 г. по времето на забележителния кмет Георги Манавски е открит „електрически завод”. В началото на ХХ в. в Лом има банка “Богатство”, Ломска популярна банка, клонове на софийски банки, и такива с чужди капитали, пет акционерни дружества и девет представителства на параходни дружества. В резултат на икономическото благосъстояние много ломски фамилии построяват домовете си, проектирани от австрийски, унгарски, германски и белгийски архитекти в стил “късен сецесион”, с които и днес градът се гордее.
В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. в Лом са създадени десетки дружества, между които са: гимнастическото дружество „Дунавски юнак” (1895 г.), туристическо дружество „Аспарухов хълм” (1914 г.) Археологическо дружество “Алмус” с музей –1925 г., от когато води началото си днешният Исторически музей. В 1934 г. под председателството на видния ломски адвокат Страхил Каменов е основано първото провинциално българо-съветско дружество.
Градът е свързан с живота и дейността на големия български етнограф и изследовател на българското минало Димитър Маринов, на писателката Яна Язова и др.

Забележителности

В град Лом

  • Градски исторически музей – помещава се в забележителна стара сграда на общинската управа.
  • Антична крепост Алмус – запазени са основите.
  • Дунавски парк – изцяло обновен през 2011 г.
  • Читалище „Постоянство“
  • Сградата на бившето Педагогическо училище.
  • Борунска черква.
  • Паметник на Цеко войвода (1807 – 1881), участник в борбите за освобождение на Сърбия и провъзгласен от правителството и за войвода.

В околностите:

  • Останки от Аспаруховия ров (на 4 km югоизточно).
  • река Дунав, по брега на която има построени почивни бази, заведения, места за отдих и спорт; голямата река предоставя чудесни възможности за риболов, водомоторни спортове, воден туризъм и много други дейности.
  • На територията на на Общината са определени като природни забележителности следните вековни дървета:
    Летен дъб в с. Замфир, м.Горуня с обиколка 5.90 м, височина 25 м, на 300 г.;
    Цер в с. Добридол, м. Под моста с обиколка 4.90 м, височина 12 м, на 350 г.;
    Цер в с. Добридол, м. Под моста с обиколка 5.10 м, височина 25 м, на 350 г.;
    Чинар в гр. Лом с обиколка 4 м., височина 20 м, на 108 г.;
    Цер в с. Добридол, м. Гробище с обиколка 2.10 м, височина 17 м, на 150 г.