Община Земен се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Перник.

Общината има 18 населени места – Беренде, Блатешница, Враня стена, Габровдол, Горна Врабча, Горна Глоговица, Дивля, Долна Врабча, Еловдол, Жабляно, Земен, Калотинци, Мурено, Одраница, Падине, Пещера, Раянци, Смиров дол.

Общо население 2 762 жители (към 01.02.2011)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на Област Перник и попада в историко-географската област Краище. С площта си от 247,077 km² заема 5-то място сред 6-те общините на областта, което съставлява 10,32% от територията на областта. Границите на община Земен са следните: на северозапад – община Трън; на север – община Брезник;  на изток – община Ковачевци; на югоизток – община Радомир; на югозапад – община Кюстендил, Област Кюстендил; на запад – община Трекляно, Област Кюстендил.

История на община Земен

Земен се намира в планински район, на брега на река Струма.

Старото му име е Белово. Името Земен е било дадено отначало само на железопътната гара, построена в неговото землище, а през 1925 година и село Белово е преименувано на село Земен. Предложителите на това наименование са имали предвид да се възроди и запази името на средновековния Землънград, който е съществувал недалеч от мястото на сегашния град Земен в пролома на Струма. От 1974 година Земен е обявен за град и сега е териториално-административен център на Земенската община от Пернишка област.

През втората половина на II хил. пр. Хр. в земите на средното течение на р. Струма се заселват траки от племената пеони, агриани и дентелети. Дентелетите населяват земите в Кюстендилско. В земенските земи се заселва тракийското племе илеи, което през V век пр. Хр. основава град Аелеа [Ælea] и се задържа до идването на римляните. Около 429 г. пр. н. е. леите са подчинени на одриския цар Ситалк (440-424 г. пр. Хр.). След неговата смърт леите влизат в съюз с по-силните съседни тракийски племена агриани и пеони.

Възникване и първи селища

Оскъдни са историческите данни и археологически находки за това кога за първи път са заселени земенските земи. Няма исторически източници, че са съществували селища през неолита/новокаменната епоха/, еолита/каменно-медната/  и бронзовата епоха. През втората половина на II хилядолетие преди Христа в земите на средното течение на р.Струма се заселили траки от племената пеони, агриани и дентелети.  Дентелетите са населявали земите в Кюстендилско. В земеделските земи се е заселило тракийското племе леи през V в пр.н.е. и се е задържало до идването на Римляните. Около 429г. преди Христа леите са били подчинени на одриския цар Ситалк /440-424г. преди Христа/. След неговата смърт леите влизат в съюз с по-силните съседни тракийски племена – агриани и пеони. Доказателстви за присъствието на тракийски племена в Земенско са находки от монети, оброчни плочки на тракийски конници, накити и останки от керамика/надгровни мраморни плочи/ на дъщеряна на тракийския военачалник Мукатралис, оброчна плоча с изображение на тракийската богиня Бендида, антична статуя с образа на божеството Митра и др.  До 45-та година от н.е. земенските земи са влизали в пределите на тракийската селищна система Дентелатика.

След падането на Тракия под Римска власт земенските земи влизат в пределите на големия градски център Пауталия/днешен Кюстендил/. В късната античност /II – IV век след Христа/, Римляните създават селищна система в пределите на днешния земенски край. Занимавали са се със земеделие, винарство и злато. Голям е броя на римските крепости, съградени на трудно достъпни места. Намерени са останки в римските градища – делви, водопроводи, римски монети/на император Юстиниан/ и плочки, посветени на римски божества. Не са открити писмени сведения за римските селища. В земенския край са живели славяни от племето стримонции /струмци/. В карта на Велбъждска област от Средновековието е означено на територията на гр.Земен селището Беловон.

Землънград – твърдина на несломимия български дух

Векове българският народ е водил чутовна борба за да я има днес България. През средните векове във Струмския пролом, в преддверието на Велбъжд се е издигала крепостта Землънград. За първи път за нея говори проф. Константин Иречек в „Пътуване по България”. В резултат на задълбочените изследвания в областта на българската и балканската история, известният чешки учен дава ценни сведения за старините в българските земи. Като описва по неповторим начин хубостите на Земенския пролом, Иречек разказва за интересни исторически събития, станали по тези земи:„… Тук се отвори великолепен скалист амфитеатър – пише Иречек,- по чиито склонове пак не липсваха многобройни малки пещери. От десния бряг излиза към югоизток дълъг каменист издатък и накрая му, около 100м. над повърхността на Струма, се белеят върху една мъчно достъпна чука каменни основи на просторно градище. Казват му Земенско кале, целият този непроходим край в теснините на Струма от Белово до Ръждавица се нарича от населението Земен. Това е Землънград, по-често споменаван в южнославянските паметници от XII-XIV век. На запад крепостната стена се спуща много стръмно към реката…”/Пътуване по България, К.Иречек/.

В животописа на сръбският велик Жупан Неман от сина му Крал Стефан, в глава 7 се споменават известните крепости в западна България, между които и Землънград.

За съжаление до сега не са правени археологически проучвания за Землънград, а само оскъдните исторически източници ни говорят за него. От изключителен интерес са събитията, станали по тези земи преди десет века. В булото на неизвестността стои въпросът: Кога е възникнал градът? Въз основа на оскъдни исторически източници все пак са ясни някои моменти от възникването  и развитието на Землънград. През Втората половина на Х век Българската държава  е била под непрестанната угроза от нападения от страна на силната Византия, чиито аспирации са били известни на българските владетели. Централната власт на българската държава е била силно отслабнала. Малки са били гаранциите за защитата на земите на местните феодали. Това породило необходимостта всеки феодал сам да мисли и взема отбранителни мерки за защита на своите владения. Тогава възникват в югозападна България около 35 крепости, между които е и Землънград. Военачалници били самите воеводи-българи, които имали собствена войска, набирана от местното население. Те били пълни господари във своите владения и действали самостоятелно за защита на земите и хората си. Известни са пернишкия владетел Кракра, владетелите Ивац,  Драгота и др. За земенския владетел до сега не са открити исторически данни, но самия факт, че крепостта е била непристъпно място, затворена в самия Земенски пролом говори, че тя е била малко известна. Може да се приеме, че Землънград е възникнал едновременно с другите градове, крепости през 969-991г. През 991 г. Византийският император Василий II предприел едно от поредните си настъпления срещу България. В продължение на четири години воювал срещу българите и разрушил много от крепостите в югозападна България. С безпримерен героизъм  отстоявали българската твърд Кракра Пернишки и Земенският владетел. Само върху техните 2 крепости не стъпил вражеския крак. При встъпването на цар Самуил на престола, Землънград е бил в разцвета си.През лятото на 1004г. Василий отново обсадил крепостите Кракра и Землънград, но не успял да ги покори. Оттеглил се безславно. Едва по-късно успява.  Земенската крепост, която била прочута с богатствата си, но нямала стратегическо значение. Населението на града се занимавало със златарство, като е промивало златоносните пясъци на реките Драговищица и Струма. Крепостните стени са били издигнати върху непристъпни скали и затваряли града, за да запазят живота и богатствата на местните жители. Сред ожесточени сражения през 1018г. Землънград е разрушен до основи заради дългата и голяма съпротива. Останалите живи защитници след разрушаването на града се укрили в земенските планини. По-късно /около 1185г./ сред българското население съществувало вече силно настроение срещу византийската власт. Затова се съди по думите на византийския писател Хониат, който пише, че „…българите се държат твърде дръзко с ромеите, тъй като се надявали на своите непристъпни места и се облягали на многобройните си крепости, разположени високо на стръмни скали”.

Може да се предположи, че местното българско население, след оттеглянето на Византийците, отново издигнало крепостни стени и възвърнало живота на града. Непокорния нрав, за който пише Хониат, се отнасяли и за жителите на Землънград. Пак у Иречек намираме, че земенския  край, поради хубостите и богатствата си, е привлякъл кръстоносната войска на немския император Фридрих I Барбароса по времето на Третия Кръстоносен поход през 1187г. След  създаването на Сръбската държава през 1182 г. към земенските земи от запад се насочил нов завоевател. След Третия Кръстоносен поход, пише Иречек, сърбите нахлули в тези краища, тогава византийски.  Великия жупан Стефан Неман, като излязъл от Ниш, където приятелски се срещнал с император Фридрих през зимата на 1189г. – 1190г.,  разрушил Средец, Перник, Землънград, Велбъжд и други места, но в тях не се задържал”. През 1190г. при едно от настъпленията си българите проникнали дълбоко във долината на р.Струма. През лятото на 1195г. български  войски под командването на цар Асен освободили градовете по струмското течение. След освобождаването на България от византийско владичество Землънград отново заживял свободно и започнал съзиждане на крепостите си. В продължение на един век градът получил голям разцвет. В края на XIII век сръбския крал Стефан Урош  II, наречен още Милотин завладял Велбъждката област. Границата с България минавала по Конявската планина на около 6 км. югозападно от Земен. Землънград е станал крайгранична крепост. Затова съдим по стенописите на Земенската църква – единственият исторически паметник от средните векове в този край, запазен  до сега. Според К.Иречек „Ктиторът на Земенската църква Деян е бил български болярин, живял по-рано от кумановския владетел Деян. Затова, че ктиторите Деян и Доя, както и художникът, който изписал земенската църква са били българи и местни лица сочат доводите: първо – името Доя е доста разпространено в югозападна България и според К.Иречек не се среща в нито един сръбски исторически източник; второ- срещу образите на ктиторите Деян и Доя е изписан образа на големия български светец Иван Рилски; трето – географската отдалеченост на Земен от Куманово.

През 1330 българският цар Михаил Шишман е тръгнал с 12000 – дна войска да защити Велбъждката област и Землънград от сръбско нападение. На 28 юли 1330 г. станала голяма битка между българската войска и войските на сръбския крал Стефан Урош III. Тази битка подробно е описана от съвременниците й – византийските писатели Йоан Контакузин и Никифор Грегора и сръбския архиепископ Данила.  Сърбите нарушили сключеното временно примирие и ненадейно нападнали българския стан. В битката е ранен цар Михаил Шишман. Той е пленен и закаран в ср. Стан, където починал.

По-късно градът е водил смела борба с отоманските завоеватели. През 1385г. е разрушен напълно. Така изчезнал един древен български град. През вековете е останала само една махала в земенския пролом – Земенската, която просъществувала през мрачните години на турското владичество до днес. Новият град Земен е наследник на изчезналия Землънград.

Село Белово

Ценен  източник за историята на Земен е грамотата на цар Иван Александър от 1347г.,  в която е записано и село Белица като едно от селата дарили имоти на Пещерския манастир „Никола Мрачки”. Този исторически  факт свидетелства, че в близост до Землънград, в преддверието на Земенския пролом в малка котловина на р.Струма е съществувало с.Белица/Белово/. Местната църква „Св. Йоан Богослов” става известна по-късно като Земенската църква. Царевата махала, западно от р.Струма, пък построила малка църквица, известна като Писаната.  Белово се смята за потомък на Землънград.  За първи път в исторически документ името му се споменава в списъка на владенията на Бейлер Бей. В документа пише: ”…Злато от с.Белово”. В подробен регистър на джелепчаните в българските земи от 1576г., от списъка на каза Радомир четем: ”…с.Белово – Димитър Николов – 100 овце; Малечко Иван – 30 овце…” Владишките списъци на Кюстендилска епархия от втората половина на XVII век е записано и името на с.Белово. Предполага се, че то произхожда от Белован – славянско селище в тези земи. Името идва от известните „беловски къщи”, белосвани с вар. Главен поминък на беловчани е добиването на негасена вар в местните варници, скотовъдство и овощарство. Беловчани са известни и като добри дюлгери, които ходели на гурбет във Влашко и Гърция. В земенските земи закрила са намирали Хайдут Иво, Домшу, Миленко, Ильо Войвода и др. Сподвижник на Ильо Войвода е Захарин Вълчев от с.Белово. В земенските гори е бродил хайдут Георги от Горни Кортен, Кюстендилско, заселил се по-късно в Риша планина. Той станал родоначалник на хайдушката махала. Село Белово активно участва в подготовката на Априлското въстание през 1876г. Председател на тройния революционен комитет в Радомирско е Зинови Поппетров от с. Враня Стена. Връзка с Комитета е поддържал будния земенчанин Емануил Искренов. Той и Поп Михайл Пешев от с.Пещера са били ръководители на местната революционна чета. Въстанието в Радомирско е провалено от предателство и не избухва. В Руско-турската освободителна война участват няколко опълченци от с.Белово.

Виден общественик от с.Белово е бил Емануил Искренов. Село Белово след освобождението е включено в община Жабляно с кмет Стойне Керелезов. През 1882г. става община, включваща и с.Блатешница. Първия беловски общински кмет е Захарин Велчев. След него 9 години кмет е видният общественик Симеон Арнаудов. Чаршията е била на средата на Дългата махала/Мечкарева/. През 1888г. селото има 681 жители. Главен поминък са били земеделието, скотовъдсвото и овощарството. През 1905г. Белово става община, освен на с. Блатешница и на селата Враня стена, Пещера и Жабляно. През 1908г. се създава Взаимоспомагателно дружество „Покровител”, което съживява стопанския живот. Село Белово се въздига като естествен център на Краището след построяване на жп линия София-Кюстендил и шосето Радомир – Босилеград.

Възход на Земен след прокарването на ЖП линията София – Земен – Кюстендил

Преломен момент в историята на Земен е построяването на жп гара. Държавната комисия първоначално определя с.Жабляно за гара, но местните чорбаджии не преотстъпили имоти за терен за гарата. Видните беловчани – Симеон Арнаудов, свещеник Янаки Митов и Йордан Димитров, като научили за това, предложили на комисията жп гарата да бъде в с.Белово, като предоставят необходимата площ за строежа. Предложението е прието.

Този обществен акт се оказва съдбовен за бъдещото развитие на селото и изграждането му като център на Краище. Строителството на жп линията в участъка Земен ръководи италианския инженер Клинка, на чието име днес е кръстен централния площад на града.

Малката Земенска котловина, прекосена от виещата се жп линия е оживена и от първата сграда – станция Земен. Открива се в деня на Св.Пантелеймон – 9 август 1909г.  На многолюдното тържество се стичат всички беловчани, гости от всички села на краище и от София, Радомир, Кюстендил и Перник. На тържеството присъстват видни държавници, културни дейци, висши военни и др. От тогава съществува една забележителна традиция – на 9 август всяка година се провежда голям събор в Земен, наречен от местните „пантеле”.  Гарата е именувана Земен , на името на Землънград, а селото запазва името си Белово до 1925г.

На 9 август 1911г. се открива масивен мост на р.Струма, който свързва Трекляно и Дивля с гарата. Успоредно на гарата, по продължение на линията, на моста и пътя, само за 5 години изникват хубави двуетажни сгради с бакалници, гостилници, занаятчийски ателиета и складови бази. Новият квартал е наречен Гарата. Започва небивал стопански напредък. Гарата се оформя като търговски център на цяло Краище.

Балканската и Междусъюзническата война /1912-1913г./ за известно време спират  напредъка. Във войните от 1912г. до 1918г. загиват 33-ма беловчани. Един от тях е будният и образован младеж Григор Михайлов Арнаудов – подпоручик, командир рота от 13-ти  рилски полк.

След подписването на Ньойския договор  от България са откъснати 38 села от Босилеградско, транспортно и икономически свързани с гара Земен и включени в пределите на Сърбия. Това дава отпечатък в развитието на Земен.

През 1924г. е утвърден първият регулационен план на селото. На 20 метра от перона на гарата се изгражда селския площад. На 26 март 1925г. село Белово се преименува на с.Земен. През 1828г. е електрифициран центъра на селото, а през 1935 е водоснабдено с каптирана вода от извора над Земенския манастир. Земен се слави с производството на качествена вар. Първата варница е построена през 1900г. от Пене Николчов. През 1914г. Димитър Георгиев и синът му Васил изграждат първата варова пещ. През 1922г. варовите пещи стават 20. През 1924г. е построена първата фабрика за вар от Акционерното дружество ”Братя Попови, Русев Горанов и Ко” През 1940 година е достигнато годишно производство от 12000 тона. С висококачествената земенска вар е снабдявана цяла югозападна България. Земенската котловина става овощната градина на региона. По поречията на р.Струма, р.Пещерска и р.Блатешничка са създадени големи насаждения от сливи, ябълки и круши. Плодовете от тях са били с превъзходни вкусови качества. През 1920 година „чернилката” опустошава сливовите насаждения. На тяхно място са създадени ябълкови градини, които възнаграждават овощарите с богата реколта. Вкусни плодове се изнасят в Германия, Австрия и Чехия. През 1940 г. овощните градини достигат 5000 дка. През 1937г. е създаден воден синдикат, който построява помпена станция и съоръжения за напояване на овощните и зеленчукови градини.

През 1923г е създадена Популярна банка, Кооперация „Освобождение” и потребителски кооперации „Напредък” и „Благодат”. През 1935г. се създава първата производствена кооперация „Скала”.

От 1934 до 1939 стопанският живот е в подем. След 1940 година отново идват тревожни години за България, които дават отпечатък и върху развитието на Земен. При бомбардировките над София 1943-44г. в Земен се евакуират много столичани. Сред тях са Иван Хаджийски, Иван Башев, софийски интелектуалци и общественици.  През 1941г. с тържествен молебен е открит паметник на загиналите във войните 1912-1918г.  След 9 септември 1944г. без съд и присъда е отнет живота на земенския кмет Михаил Попов, на Христо Пенковски, Борис Симеонов и Борис Попов.

Земен в годините на промените след 1945 г.

В Отечествената война през 1944-45г. земенчани дават 7 свидни жертви. В годините 1944-47г. са период на трудности и всеобщ ентусиазъм за изграждане на ново общество. Постепенно се съживява икономиката, ликвидира се бедността, настъпват промени във всички области на живота. Разгръща се широко строителство. Земен придобива нов облик със създаването на ПК”Вародобив и кариери”, ТПК  „Труд”. През 1956г. в Земен е създадено ТКЗС. Селското стопанство се организира на кооперативни начала и значително се механизира производството на селскостопанска продукция. След 1959г. в Земен започва широко строителство на нови къщи и обществени сгради, на нова производствена база. Построени са нови сгради на детския дом, пощата, бензиностанция, търговски дом с ресторант, аптека, книжарница и сграда на Спортпром. След 1970 г. се разширява строителството на търговски обекти. През 1972г. са наименувани улиците на Земен. Дълги години с.Земен е първенец по благоустройство и озеленяване в Пернишки окръг.

На 29-ти септември 1974г. Земен е обявен за град с Указ 1942 на МС от 04.09.1974г. Следващите години са години на мащабно градско строителство. Изграждат се нова училищна сграда на ЕСПУ, градска поликлиника, младежки дом, нова товарна гара , спортен стадион, стопанска банка, пътен надлез над  р.Струма и над жп линията. Асфалтиран е пътят до Земенския манастир. Благоустроени са и новите квартали на града. Извършена е пълна телефоницазия. В промишлеността, селското стопанство и комуналната дейност работят над 600 души. Земен е напълно водоснабден. На мястото на земенската котловина възникват три нови квартала. Над 500 двуетажни къщи и вилни сгради са построени от двете страни на главната улица, водеща към Земенския манастир и други райони и посоки.

Строителството е дело на трудолюбивите земенчани и ново заселилите се от Краището в резултат от изпълнението на Постановление №22 на Правителството от 1982г.

В гр.Земен има туристическо дружество „Риша” с туристическа спалня, която отстои само на 50 метра от жп гарата. През 1986г. е открит дом на пенсионера. В почивните дни земенчани се занимават с лов и риболов, бране на билки и гъби, диворастящи плодове и билки. В района се берат гъби с прекрасни вкусови  качества: булки, манатарки, сарнели, пачи крак и др. От диворастящите плодове се берат шипки, ягоди, боровинки, къпини.

Земен е потънал в зеленина пролет и лете. Климатът е мек и здравословен. От Риша и Земенската планина през лятото се стеле прохлада.

Днес Земен е красив малък град с изящни двуетажни сгради и вили, естетично подредени с благоустроени дворове, потънали в зеленина.  Земенчани са хора с богата душевност с присъщо трудолюбие и родолюбие.  Уважават традициите и народните обичаи.

Култура и културно наследство

Всяка община на базата на своето културно наследство, народни обичаи, културно-просветни традиции, институции и материална база организира и провежда своята културна политика.

На територията на Община Земен има читалища във всяко населено място, като самостоятелни сгради имат читалищата в гр. Земен, с. Дивля, с.Смиров дол и с. Габров дол, а останалите 14 се помещават в кметствата на съответните села.

В сградата на читалището в с.Дивля е разположена етнографска музейна сбирка за живота на Владимир Димитров – Майстора, който живее и твори в селото 1928-1930 г. Майстора е оставил неповторими по художествените си достойнства картини с тематика от този край. В сбирката са показани оригинални материали, отразяващи бита и културата на населението, както и облекла, тъкани и предмети, репродукции и лични вещи на Майстора. Открита е през 1982 г. по случай 100 годишнината от рождението му.

Дейностите, които осъществяват тези читалища са библиотечно обслужване, художествена самодейност, културни мероприятия с общинско и регионално значение, землячески срещи и събори.

Културното наследство е сравнително добре съхранено като материална и емоционална база (традиции, обичаи и нрави), защото за българина съприкосновението с културата е национална принадлежност и гордост, същинско потребление и възпроизводство на интелекта, вследствие и фактор на прогреса.

Историческите и културно-църковни забележителности в Общината периодично стават центрове на културни мероприятия, като най-значимите от тях са:

• Земенският манастир с уникалната църква “Св. Йоан Богослов”;

• Пещерски манастир „Св.Никола летни”

• Манастирът “Св. Спас” и църквата “Възнесение Господне” в с.Горна Врабча;

• Манастирът „Св.св.Петър и Павел” в с.Одраница;

• Крепостта “Калето” на Землънград.

Туризъм в община Земен

В Общината съществуват подходящи условия и предпоставки за развитие на отдих и туризъм.

Чистият въздух в общината, старинните и природни забележителности,  Земенският манастир и красивото Земенско дефиле по поречието на р. Струма, Одраничкият манастир, както и Дивлянският район, създават добри условия за развитие на туризма.

Земенският манастир с църквата „Свети Йоан Богослов“

В полите на североизточния склон на Риша планина на красива тераса е сгушен уникален бисер – един от най-ценните паметници на Средновековието – Земенският манастир „Св. Йоан Богослов”. До манастира бълбукат кристалните води на голям извор.  Намиращ се само на около 80 км. от гр. София, близо до гр. Земен в полите на Конявската планина, Земенския манастир омагьосва със своето безвремие и красота. Той не е голям и толкова известен като Рилския манастир или като Бачковския, но също като тях крие неподозирани тайни и съкровища в себе си. В него има магия, история, вяра. На 9 август 1909г. тържествено се открива жп гара Земен.  Много столичани и културни дейци посещават Земенско и откриват уникалността на Земенския манастир, на прекрасните му стенописи, дело на незнаен местен художник от Средновековието.

Проф. Йордан Иванов прави първата публикация за Земенската църква, с която възвестява на страната и на света за съществуването на незнаен до сега ценен исторически паметин от XIV век.  Земенската църква по ценност съперничи с Боянската църква в София, изградена през 1259г. Задълбочени проучвания доказват, че църквата в Земен датира не от XIV, а  възниква през XI век. Многократно е опожаряван. Феноменалното е, че манастирската ограда, манастирската сграда  е събаряна и възстановявана многократно, но църквата  със стенописите не е разрушавана и е оцеляла повече от 7 века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че църквата е укрепвана през 1830 и 1860г.  Основна архитектурна реставрация на църквата се извършва през 1968г. Пълна консервация върху стенописите е извършена през 1970-1974г. под ръководството на Бонка Илиева. При консервацията е открито, че под стенописите от XIV век съществува по-стар слой от стенописи, която се отнася към монументалното изкуство от XII-XIII век. Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на XI век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени. Олтарът е от каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Земенската църква също е поредното доказателство, че по тези земи в началото на XIII век е съществувала крепостта Землънград и тя е била богата и значима за времето си. Ктитори на църквата са били Земенския владетел Деспот Деян и жена му Доя. Техните портрети украсяват стените на манастира и са едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност както образите на Севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.

С голямо майсторство и изящност са изписани стенописите на църквата.  Загадка остават боите, с които е рисувал земенския художник, за да се запазят така живи и цветни стенописите толкова векове. От първия стенописен слой най-запазено е изографисването на „Отхвърляне даровете на Йоаким и Ана”. Живописта е разделена на четири пояса. В дясно от входа са изписаните ктиторските портрети на Деспод Деян и Доя и семейството им. Те са уникални, защото единствено в Боянската църква и в Земенския манастир във времената на Средновековна схоластика са нарисувани живи хора, а не само светци и икони. Това е революционно за времето си и е предвестник на Ренесанса. Образите им са ценен извор за облеклата и накитите на болярите от началото на XIV век.  Най-впечатляващ е образът на Доя – млада жена, с красиви изразителни очи, облечена в червена туника с дълги дантелени ръкави, с бял воал на главата и корона.  Над главите се чете ктиторския надпис ”Изписа се този храм, посветен на Св. Йоан Богослов с благоволението на Деспод  Деян.  Всички надписи в църквата са на старобългарски книжовен език.

Земенската църква е кръстокуполна с кубична форма, със страни по 9 метра. Изцяло е построена от бигор. Куполът се поддържа от четири масивни стълба, свързани с арки. Вътрешно лежи на четири свода,  на раменете на вписан кръст.  Два реда по осем ниши  красят барабана на купола, но прозорци има само на четири от външни стени, при това малки. Над входната врата е образът на Св. Йоан Богослов с отворено Евангелие, в купола са изографисани фигурите на апостолите и пророците. В два реда по стените следват евангелските композиции. Впечатляват сцените и образите на Тайната вечеря, Св.Богородица на трон, Апостол Петър, Апостол Павел, Благовещение,  Молитва в Гетсиманската градина и особено образа на Св.Иван Рилски – една от най-старите и красиви икони на Средновековието.

България приема християнството (някъде между 864 – 866 г.) от Византия в период, когато в църковната живопис се налагат канонични изображения. От самото си начало, обаче, българската православна иконопис не е сляпо подражание на византийския стил, а създава и свои традиции. Те са видими още след преместването на столицата в Преслав (893 г.): за създаването на керамични икони (нехарактери за Византия) се използват ярки и жизнени цветове. По време на Втората българска държава пък се обособяват две иконописни течения – търновското (дворцово) и т.н. народностно. При втория подход са характерни простота в израза и позата, забелязват се български черти в изображенията и дрехите, лицата са по-закръглени, понякога бузести, с леко месест нос. Земенската църква е най-добре запазения паметник от тази епоха, зографисана в народностен стил.

Най-старото запазено изображение на закрилника на България Св. Иван Рилски е правено през 1295 г. и се намира в Боянската църква. Няколко десетилетия по късно светеца е рисуван в параклиса на Хрельовата кула (Рилския манастир) и в Земенския манастир. Явно още от тогава датира традицията да се изобразява като стар, с дълга остра брада. В Земенският манастир, за разлика от Боянската църква, светеца носи монашеска качулка, украсена с три кръста. Под дрехата се подават благославящите пръсти на дясната му ръка, а в лявата – държи свитък.

Дълго може да се разказва за интересните интерпретации на прочутите библейски сцени в стенописите на манастира, за редица уникални мотиви от живота и битието на хората, за автентичността и развитието на вярата, но е по-добре да бъдат видени на живо. Днес комплексът включва две сгради, камбанария и църква. На територията му се намират и многовековни дървета с прекрасни стволове и огромни корони. Усещането за спокойствие и мир със себе си и света тук е забележително.Земенският манастир не е обитаван от монаси и е превърнат в музей. На 5 март 1966г. Земенската църква  е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а църквата за Национален музей. Той е обявен за паметник под закрилата на ЮНЕСКО.

Земенски пролом

Едно от най-красивите места в България е Земенския пролом. Той е най-прекрасното творение на река Струма и съперничи по изящество с величествения Искърски пролом, а по скалните си форми напомня Белоградчишките скали. Тесен и дълбок, той е врязан между  Земенска  планина и Риша до Конявската планина. Започва от гр.Земен и завършва при с.Ръждавица. На 1 км. от гара Земен, по посока към Кюстендил, се издига тясна скалиста врата, широка не повече от 60 метра и висока около сто метра, през която се провира бързоструйната Струма. От тук започва пролома. През него минават жп линията за Кюстендил. Шосеен път няма. Над скалистата врата, югоизточно от теснината на дивна тераса са кокетните вили на летовище Орлово гнездо, а само на 200 метра от тях, сред вековни дървета в чаровен кът е сгушен световно известния Земенски манастир.   Столетия Струма се е врязвала все повече и повече между двете планини и с буйните си води е изваяла чудно красиви форми.

В края на миналия век, когато  чешкият учен и историк Константин Иречек пътува в западните земи на България, откривайки Земенския пролом за света е изненадан от това велико творение на природата. В пътеписите „Пътуване по България пише: ”…вътре в теснината настава величествен пуст рай, който до някъде напомня прохода Люг в Залцбургските Алпи – тесен, почти четири часа дълъг дол, между доломитови скали, под който понякога се подава пясъчник, една остра кривула иде след друга. Всеки завой, зад всеки скалист издатък е отделен свят за себе си, в който не се вижда далеч, нито напред, нито назад. На левия бряг не рядко се срещат ниски дъбови храсталаци между свлечени белвони стръмно долу до самата река и от техните земни листа се издигат чудно оформени високи белезникави стълбове и игли…”

Преди години високо над скалите на пролома са се виели орли – единствени властелини на зеещите пещери. Днес те се забелязват твърде малко. Преди хилядолетие в пролома са издигнатите крепостните стени на Землънград, твърдина на българите в западните земи, арена на страшни битки, изчезнал напълно при падането под Османско робство.

Има предание, че преди Иван Рилски да отиде във Великата рилска обител е живял в пещера в пролома. От старинния Землънград  днес са останали част от крепостната стена на прочутото Земенско кале.

Един от най-красивите кътове в Земенския пролом е Скакавишкия водопад, висок 100 метра. Земенският пролом днес е перлата на туризма в района. Ежегодно се посещава от много туристи. Прохладата, напевите на водите на Струма и панорамните гледки пренасят всеки в чуден природен свят.

Профил на купувача