Община Вършец

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Вършец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана. Общината има 10 населени места – Вършец, Горна Бела речка, Горно Озирово, Долна Бела речка, Долно Озирово, Драганица, Клисурски манастир, Спанчевци, Стояново, Черкаски.

Общото население на община Вършец е от 8 203 жители (01.02.11 г.)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на област Монтана. С площта си от 240,112 km² заема 8-мо място сред 11-те общините на областта, което съставлява 6,6% от територията на областта. Границите на община Вършец са следните: на запад и северозапад – община Берковица; на север – община Криводол, област Враца; на изток – община Враца, област Враца; на юг – община Своге, Софийска област.

Релеф

Релефът на общината е средно, ниско планински и хълмист, като територията изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

Южната и източната половина на общината се заемат от склоновете на две планини, части от Западна Стара планина. В южната половина се простира северната част на планината Козница с нейният първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Берковица, а източната ѝ половина се заема от крайните северозападни части на Врачанска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината – връх Стрешеро (1215 m) се издига източно от село Горно Озирово, на границата с Община Враца.

На север от Козница и на запад от Врачанска планина на около 350 – 500 m н.в. е разположена Вършецката котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Котловината е широко отворена на североизток, като в тази посока е и нейният наклон. По цялото ѝ протежение протича река Ботуня. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район разположен северно и северозападно от котловината, известен под името Замфировска хълмиста област. Нейната максимална височина – Драганички връх (638,5 m) се намира западно от село Черкаски.

Минималната височина на община Вършец се намира северно от село Стояново, в коритото на река Ботуня – 228 m н.в.

Води

Основна водна артерия на община Вършец е река Ботуня, която протича през нея с цялото си горно течение. Тя води началото си от източното подножие на връх Тодорини кукли и се насочва на североизток, като протича в дълбока и залесена долина. Югозападно от град Вършец навлиза във Вършецката котловина, преминава през общинския център, пресича надлъжно цялата котловина и северно от село Стояново напуска общината. В нея отляво и отдясно се вливат малки и къси реки водещи началото си от околните планини и хълмистата област, заграждащи котловината.

За град Вършец

Вършец възниква около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението.

В турски документи от 16 век Вършец съществува под името Виришниче. 1850 г. се смята за рождена дата на курорта Вършец, когато вършечанинът Димитър Лучков е излекуван с минерална вода. През 1910 г. е построена първата държавна минерална баня, чиито управител е д-р Дамян Иванов. През 1930 г. е построена Нова баня, която е в античен стил, построени са вили и хотели, наредени от двете страни на Алеята на чинарите. През 1934 г. в центъра на града е изградена Слънчева градина. По това време със застъпничеството на Дамян Иванов Вършец се сдобива с втория по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина – парк от 800 декара с борови насаждения и специално пренесени екзотични видове. Прокаран е и оросителен канал.

През 1938 г. в електрифицираното казино на Вършец за първи път се избира Мис Вършец.

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Вършец е обявен за град.

Националният курорт Вършец се намира в северните склонове на Западна Стара планина на около 400 м. надморска височина, по живописното течение на р.Ботуня. Вършечката котловина е прекрасно място за почивка, спорт, климато-и балнеолечение. Нейната близост пък с вековни гори, причудливи скални образувания, красиви и разнообразни пейзажи на планинския венец Козница я прави изходен пункт за туризъм. Най-голямото боготство но вършечката котловина са бликащите от пукнатините на гранито-диоритните масиви многобройни минирални извори със силно лечебно действие на водите им.

Топлият извор е с температура на водата 36,2 градуса по Целзий, а тъй нареченият „хладен“ извор е с температура 32 градуса по Целзий. Освен минералната вода в гр. Вършец и с. Спанчевци, общината е характерна и с красивите си природни кътове, подходящи за отдих и туризъм: м. „Зелени дел“, х. „Бялата вода“, м.“Водопада“, „Иванчова поляна“, „Червени камък“ и мн. др.

На 12 км. от Вършец под връх „Тодорини кукли“/1785 м./ се намира Клисурският манастир, основан още през първата половина на 13 век. Иконостасът в храма е обявен за паметник на културата. Манастирският комплекс предоставя големи възможности за развитие на културен и екотуризъм. Добре дошли във Вършец – зеленият биксер, вечно млад и ухаещ на свежест и здраве. Снежната белота на „Тодорини кукли“, зеленият губер на „Иванчова поляна“, пурпурният изгрев над „Червени камък“ – това е нашето трибагрие от национално самочувствие за вечното и непреходното , възтрогвало поети и писатели, посещавали Вършец, чието миноло тръгва от късната античност под името „Медека“/медикус-лечебен/ , за да стигне до обявяването му за национолен курорт през 1950 г. и за град през 1964 г.

Балнеология

Намерените останки от римски балнеологични съоръжения и предмети в град Вършец свидетелстват за използването на лековитите минерални води още от Древността.

Минералните води бликат от няколко извора. Температурата им е 36,4С до 38С и с общ дебит 15 л/сек. Водата от всички минерални извори е със слаба минерализация, алкална, хидро-карбонатна, сулфатно-натриева, ниска водна твърдост, бистра, безцветна и с приятни питейно-вкусови качества. Съдържа елементи като желязо, литий, барий, алуминий, стронций, фосфати, манган, арсен и др. Подходяща е за вътрешно приемане, за инхалации, за напояване. Водата се прилага за лечение на: