Община Върбица е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен. Общината има 16 населени места – Божурово, Бяла река, Върбица, Иваново, Конево, Крайгорци, Кьолмен, Ловец, Маломир, Менгишево, Методиево, Нова Бяла река, Станянци, Сушина, Тушовица, Чернооково.

Общо население на община Върбица е от 10 391 жители (към 01.02.2011)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Шумен. С площта си от 456,803 km² е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,47% от територията на областта. Границите на общината са следните: на север – община Велики Преслав; на изток – община Смядово; на юг – община Сунгурларе, област Бургас; на югозапад – община Котел, област Сливен; на запад – община Омуртаг, област Търговище; на северозапад – община Търговище, област Търговище.

Релеф

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията на община Върбица попада в пределите на Източния Предбалкан и Източната Стара планина.

В южните райони на общината се простират северните склонове на Източната Стара планина. На изток от Върбишкия проход са разположени част от северните склонове на Върбишка планина. На 2 km източно от прохода, на границата с община Сунгурларе се намира най-високата точка на планина – връх Калето 898,6 m. Западно от прохода са простират крайните североизточни части на Котленска планина. В нея, на границата с община Котел се издига най-високият връх на община Върбица – Каракус 1045,6 m.

На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от южните склонове на Преславска планина (част от Източния Предбалкан). В нея, на границата с община Велики Преслав се издига най-високата точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m. Югоизточно от пролома на територията на община Върбица е разположена югозападната част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата точка в пределите на общината е 576 m и е разположена също на границата с община Велики Преслав. Между двете планини, в пролома на река Голяма Камчия се намира най-ниската точка на община Върбица – 140 m н.в.

Между Върбишка и Котленска планина на юг и Преславска и Драгоевска планина на север и североизток под формата на голям триъгълник се простира източната част на историко-географската област Герлово.

Води

Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия, която протича през нея от запад на североизток с част от горното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Менгишево и след 5 km влива водите си в големия язовир Тича (7-ми по големина в България с площ от 18,7 km²). След като изтече от него образува красив пролом между Преславска и Драгоевска планина и напуска пределите на община Върбица. На нейна територия тя получава три по-големи притока, което се вливат в язовира.

– Герила (21 km). Тя води началото си под името Дигудере от източната част на Котленска планина, на 838 m н.в., на около 2 km южно от връх Инджебурун (1 000 m). До град Върбица тече в североизточна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След като напусне града продължава на север в широка алувиална долина в историко-географската област Герлово и се влива отдясно в река Голяма Камчия на 186 m н.в., на 300 m югозападно от село Кьолмен. При високи води на „язовир Тича“ устието ѝ се залива и реката се влива в язовира. Площта на водосборният ѝ басейн е 95 km², което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Камчия.

– Драгановска река (Вардунско дере) – протича през общината с най-долното си течение и се влива отляво в язовир Тича западно от село Ловец;

– Елешница (30 km). Реката води началото си от западната част на Върбишка планина, на около 300 m южно от вр. Мандрабунар (1 000 m), в непосредствена близост до Върбишкия проход. В началото тече на юг, а след това на североизток, като проломява Върбишка планина в дълбока и залесена долина. При село Бяла река навлиза в най-източната част на историко-географската област Герлово и на 1,4 km северно от село Тушовица се влива се в югоизточния ръкав на „язовир Тича“. Площта на водосборният ѝ басейн е 179 km², което представлява 3,3% от водосборния басейн на река Камчия.

История на община Върбица

Добрите условия за живот, в този район на Предбалкана, са обусловили заселването му още от дълбока древност. Тук са оставили следи редица племена и народи: траки, римляни, славяни и българи. Не само живописен, но и богат на археологически и културни паметници е този край. Герловската котловина, в която е разположен и общинският център – гр. Върбица, който е и най-голямото селище, са включени 56 населени места. На юг от гр. Върбица се намира Върбишкият проход, който свързва чрез първокласния път I–7 Северна с Южна България. Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името Веригава още през 679 г. от византийските хронисти, и се свързва с победите на кан Аспарух срещу Византия. Той поселил племето севери от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района.

Находките, както и могилите, които се разкопават и разкриват в района, датират от времето на траките, приблизително от IV–III век пр. Хр.

За произхода на името на гр. Върбица, според едно от предположенията, се счита, че то е дошло от наименованието на старинната крепост Урвизион, която израснала върху развалините на римската антична крепост Фабрициус, находяща се в местността Гайдар камък. Там и до днес могат да бъдат открити останки от крепостните ѝ стени.

Тук на така нареченото Върбишко градище, разположено на десния бряг на р. Герила, близо до вливането ѝ в река Камчия е била столицата на славянското племе „севери“, известно също под името цика /чика/.

В теснините на обраслия с гори Върбишки проход на 26.07.811 г. става и решителната битка между византийските войски, водени от самия император Никифор I Геник, и българския владетел кан Крум. Удържаната победа тук в този бой става едно от най-тежките поражения, които Византия понася в своята многовековна история.

В записките си, върбичанинът Петър Златев Груев пише:“Приказва се, че в този град (през първите години на османското робство) е имало три църкви:“Св.Димитър“,църквата е била построена през 1842 – 1843 г. „Св.Троица“,“Св.Никола“. В османските регистри пише, че град Върбица е бил населен само от християни (Българи). През 1870 г., Васил Левски създава революционния комитет в града. През 1877 – 1878 г. в редовете на опълчението са влезли Андон Радев-Комитата, Антон Димов, Ганчо Петков-Поборника, Димитър Янков, Неделчо Петров и други.

Културни и природни забележителности в община Върбица

За запазване и развитието на културните традиции силно влияние оказват: НЧ „Пробуда“ – гр. Върбица – създадено през 1871 г. има читалищна библиотека с: Книжен фонд – 28695 хил. тома книги; Детски отдел – 6815 хил. тома книги.; Сграден фонд – масивна двуетажна сграда построена през 1961 г., с РЗП 1980 m².

Културните прояви са:

• Традиционни зимни обредни празници на града „Ивановден“ – къпане на младоженци в р. Герила, празнува се всяка година на 20 януари;
• Традиционни зимни обредни празници на града „Бабинден“ – къпане на младоженки, празнува се всяка година на 21 януари;
• Традиционно надсвирване на цигански оркестри – надсвирване на 20 цигански оркестъра, празнува се всяка година на 6 май;
• Традиционни културни празници на гр. Върбица – откриване на традиционния „Върбишки панаир“, празнува се всяка година.

Редовни събития

• На територията на град Върбица се провежда Традиционен Есенен Панаир. Панаирът датира от турско време и се е организирал около сарая на Гераите/виден турски род/.Там са се събирали множество търговци, излагайки стоката си, калайджии, занаятчии-предимно налбантски тип дейност. По-късно, панаира сменя месторазположението си на няколко пъти, но не губи традициите си от едно време-конните надбягвания, гюлешите/борбите/с атрактивни награди/коч/и т.н. Част от организацията е и т.наречения „Хайван пазар“-специализиран за търговия /джамбазлък/ на добитък /коне, магарета и други домашни животни/, датиращ от когато е и панаира. По времето на управлението на БКП панаирът временно е спрян, до началото на 80-те години. Така панаирът достига най-големите си размери и сегашното си разположение и терен. Всяка събота се организира и пазар на същия терен, а в съседство – пазарът за животни.

Провежда се ежегодно от 15 до 20 септември. Сам по себе си е една приятна атракция за местни и гостуващи.

Видео от община Върбица

Профил на купувача