Географско положение на Община Минерални бани

Общината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 214,666 km² се явява най-малката сред 11-те общини на областта, което съставлява 3,9% от територията на областта. Границите  са следните: на север – община Димитровград; на изток – община Хасково; на юг и югозапад – община Черноочене, област Кърджали; на северозапад – община Първомай, област Пловдив.

Общината има 12 населени места – Ангел войвода, Боян Ботево, Брястово, Винево, Караманци, Колец, Минерални бани, Сираково, Спахиево, Сусам, Сърница, Татарево.

Общото население на община Минерални бани е от 5 899 жители (към 01.02.2011)

Природни ресурси на Община Минерални бани

Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в северните части на Източните Родопи.

В западната част на общината, до границата с община Първомай, в посока югозапад-североизток се простира източнородопския рид Мечковец. В него на 4 km югозападно от село Брястово се издига най-високият му връх Мечковец (Аида, 859,3 m), който се явява и най-високата точка на община Минерални бани.

На изток, в пределите на общината попадат крайните югозападни части на Хасковската хълмиста област и тук североизточно от село Татарево, в коритото на Банска река се намира минималната височина на община Минерални бани – 197 m.

Южно от долината на Харманлийска река в пределите на общината попадат северните разклонения на източнородопския рид Чуката с връх Коджагюне 701,4 m, разположен на 3 km северозападно от село Ангел войвода.

Води

През територията на община Минерални бани протичат две по-големи реки, десни притоци на река Марица. В южната част на общината покрай селата Боян Ботево и Караманци протича част от горното течение на Харманлийска река. Източно от село Караманци в пределите на общината попада „опашката“ на изградения на нея голям язовир Тракиец. В централната част, през селата Спахиево и Сираково протича горното течение на Хасковска река, ляв приток на Харманлийска река.

В северната част на общината, през селата Сусам и Татарево протича част от средното течение на Банска река.

Минералната вода – най-ценното природно богатство на района е хипертермална / 57 °С / и уникална по своя химичен състав и лечебни свойства.

Тя блика от 14 извора с дебит 1500 л / мин.

Характеризира се като сулфатно-натриева, калциева и флуорна.

Курортът Минерални бани, който е и общински център е разположен на 280 м.н.в. Районът е със смекчен континентален климат – мека зима, топло лято и продължителна есен, което благоприятства целогодишното балнеолечение. На територията на общината няма големи промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда. Курортният център е обгърнат от прекрасна горска растителност, даряваща го с кристално чист въздух и естествена красота. Славата си на балнеоложки  курорт, селището Минерални бани носи  от  епохата на римляните. Още тогава термалните извори привличали хората с целебния си ефект за ревматични, периферно – съдови, опорно – двигателни, гинекологични и други заболявания. Според историците през ІІ в. около топлите минерални извори е бил разположен античен град с над 12 000 жители /Топлицос/.

Лечебни свойства на минералната вода

Курортът Минерални бани е национален балнеоложки курорт и е профилиран за лечение на заболявания на периферните артерии от органичен и функционален тип – облитериращи заболявания – ендартрити, облитерираща атеросклероза, болест на Бюргер, болест на Рейно, вегетативни и диабетни ангиопатии и др
В България , единствено в Минерални бани, обл.Хасково,  минералната вода лекува тези заболявания, които засягат през последните години все повече и все по-млади хора. Изключителното и лечебно въздействие е доказано по емпиричен път и при клинични изследвания. По този начин курорта е признат, като единствен в България за лечение на тези така често разпространени заболявания.
Най-вече с лечението на болестта на Бюргер, курортът е световно известен. Това специфично заболяване се лекува успешно само на три места в света и  тук в курорта Минерални бани, обл.Хасково.
Минералната вода със своя състав от 32 емана радон се нарежда на едно от първите места по значимост не само в страната, но и в света.
С отличен резултат се повлияват редица заболявания, като:

Питейно – минералната водата се прилага при пясък в бъбреците, хроничен гастрит и колит, язвена болест, стомашно-чревни заболявания, хронично възпаление на черния дроб, на жлъчните пътища и др.

Културно-исторически и природни забележителности

Районът на община Минерални бани е бил обитаван още от праисторическо време. Близо до курорта и около него са намерени много останки на селища от тракийската епоха. При каптирането на изворите през 1937 г. са открити следи от неолитно селище.
Лечебните свойства на минералната вода са били известни и оценени още по време на римската епоха. През ІІ в. селището /град Топлицос/ е наброявало повече от 12 000 жители. Този факт потвърждава голямата популярност, с която се е ползвала  тази минерална вода още в древността. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен живот през различните исторически периоди. Археологическите находки показват, че строените от римляните бани са били използвани както за хигиенни нужди, така и за лекуване на заболелите и ранените при военни походи войници. Римските бани датират от ІІ – ІІІ в. от новата ера.
Има списък с 52 броя културно – исторически паметници, находящи се на територията на община Минерални бани от местно и национално значение, регистрирани от Националния институт за опазване паметниците на културата, но голяма част от тях не са обособени и поддържани като обекти и не са адаптирани за туристически посещения.

Една от най- запазените старинни крепости, която е реставрирана и поддържана през годините е крепостта „Свети Дух”, находяща се в с. Минерални бани.

Крепостните стени заграждат едно пространство от около 5 дка.

В тази местност са открити следи от античен град, който се предполага че е град Топлицос. Установено е, че крепостта е съществувала от ІІ до ХІV в. и е служила за отбрана на селището, възникнало през ІІ в. около минералните извори и пътя от долината на р. Марица за Родопите.

При извършените разкопки са открити общо 163 монети, селскостопански сечива, богато украсена антична и средновековна керамика.

Има предание, че отделни отряди от войските на българския цар Иван Асен ІІ и на епирския деспот Теодор Комнин в 1230 г. са започнали сражения в близост до тази крепост и са приключили сраженията на 9 март 1230г. около крепостта Трапезица край с. Клокотница.

Следа от римската епоха е запазената и до днес забележителност, известна като “Стъпката на Богородица”, която е изсечена в естествена скала.

Тя се намира на 5 метра от първия минерален извор, дълга е 2 метра, дълбока 1 метър и широка 0,75м.

Според историците това е старинен саркофаг, а местното население е създало легенда за Богородица и за нейната “чудодейна стъпка”, затова и християни и мюсюлмани почитат това свято място и оставят конец или парче от дрехата си за здраве и щастие.

Интересни и добре запазени са останките от така наречените от местното население „Шарапани”.
„Шарапаните” (винарски камък „Шарап таш“) са скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Археологически разкопки датират тези находки около VIII-VI в.пр.н.е. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Това показва, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бог Дионисий. Шарапани има в местностите Кара кая, Гарваница, Пожарището, Аврамов камък.
Има и други подобни паметници в района, с различни форми и размери. Има две теории за използването на тези интересни съоръжения: според едната това са винарни (за мачкане на гроздето за вино), а според другата – при рудодобив, за пречистване на стритата руда с вода с цел добиване на благородни метали. Според някои автори шарапаните са синхронни с мегалитните паметници (от I хилядолетие пр. Хр.) и са използвани дълго време.

 На територията на общината има  няколко стари църкви и параклиси, като църквата „Св. Никола” в с. Сърница и църквата „Св. Атанас” в с. Сусам, които със своята старинна архитектура и ценни стенописи имат висока културна и художествена стойност. Най-новият и най-голям християнски храм „Св. Георги” в с. Минерални бани също привлича интереса на посетителите със своята красива архитектура.
Общинското ръководство си поставя за цел да консервира по-значимите паметници на културата и да съхрани духовните ценности в региона чрез разширяване на проучвателската и събирателска дейност.

Природни забележителности в община Минерални бани

 В района между връх „Аида” и с.Сърница има редица интересни за природолюбителите защитени природни забележителности, като „Орлови скали”, резерват „Борака”, „Находище на див божур и момина сълза” и др. Южно от връх “Аида” е Черната скала и връх “Купена”, на който като шапка стои скалата Калпак кая. В проект на общината за изграждане на еко-пътеки са включени множество уникални природни феномени и исторически забележителности.

Поддържан резерват „Борака”
Намира се в землището на с. Сърница, община Минерални бани, Хасковска област.
Поддържания резерват има площ 12,7 ха. Обявен е с цел опазване на вековна, естествена,  саморазмножаваща се гора от черен бор. Средната възраст на дърветата е между 120г. и 150г.

Защитена местност „Аида” 
Намира се в землището на с. Спахиево, община Минерални бани, Хасковска област.
Защитената местност има площ от 3,5ха. Представлява естествена, вековна, семенна букова гора.

Природна забележителност „Орлова скала“
Намира се в землището на с. Сърница, община Минерални бани, Хасковска област.
Природната забележителност има площ от 1,5 ха. Представлява комплекс от интересни и величествени скали, някои от които достигат 30-40 м. височина. Това е скален феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. Тук е имало старо тракийско селище и до днес се виждат останки от крепост от ново желязната епоха. На много от скалите са издълбани трапецовидни култови ниши. По-голямата част от тях имат трапецовидна форма, но има и цилиндрично засводени. Счита се, че в многобройните ниши по скалите са били поставяни урни с праха на починали представители на по-низшето съсловие.

Природна забележителност „Пробития камък“ 
Намира се в землището на с. Сърница, община Минерални бани, Хасковска област.
Природната забележителност има площ от 1 ха. Представлява комплекс от интересни скални образувания. Скалата е висока 4 метра, а ширината и е повече от 12 метра. Наподобява на чудните мостове на Еркюприе , с тази разлика, че се намира на било, а не на дефиле / река/. Освен отвора, има и голяма закрита пещера.

Природна забележителност „Находище на момина сълза и божур“
Намира се в местността Дренака в землището на с. Спахиево, община Минерални бани, Хасковска област.
Природната забележителност има площ от 3 ха. Целта  е опазване на естествено  находище на момина сълза и див божур.

От Минерални бани до връх „Аида” има изграден асфалтов път /8км./.  Там е разположена  туристическата хижа “Аида” /750 м.н.в./.До хижата може да се стигне и по маркиран пешеходен маршрут.
Ако туристите са изкачват по пътеката за алпийския заслон към върха, те могат да наблюдават интересните скални образувания „Свинкса” и „Сляпото куче”. От местността „Шарапани” се разкриват панорамни изгледи към източнородопските склонове, язовир Тракиец и хасковското поле. Възвишението е богато на много тракийски, римски и средновековни паметници на културата.

Профил на купувача

НЕ РАБОТИ точната връзка!