Община Ловеч се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Ловеч.

Общината има 35 населени места: Абланица, Александрово, Баховица, Брестово, Българене, Владиня, Горан, Горно Павликени, Гостиня, Деветаки, Дойренци, Дренов, Дъбрава, Изворче, Йоглав, Казачево, Къкрина, Лешница, Лисец, Ловеч, Малиново, Прелом, Пресяка, Радювене, Скобелево, Славяни, Слатина, Сливек, Смочан, Соколово, Стефаново, Умаревци, Хлевене, Чавдарци, Тепава. Общо население 49 738 жители (към 01.02.2011).

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в източната и североизточна част на област Ловеч. С площта си от 946,284 km² се явява най-голямата сред 8-те общините на областта, което съставлява 22,92% от територията на областта. Тя е и една от най-големите по площ общини в България, като заема 12-то място. Границите на община Ловеч са следните: на североизток – община Летница; на изток – община Севлиево, област Габрово; на юг – община Троян; на запад – община Угърчин; на север – община Плевен и община Пордим,Област Плевен.

История

Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV-III в. пр. Хр. тук живеят траките. Главен източник за проучване на техния живот са тракийските погребения от околните села Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част. След завладяването на траките от римляните през I век сл.хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно във времето на Римската империя тук се изгражда римска попътна станция, наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и днес в околностите на града. Чрез станцията градът участва в римската транспортна връзка Ескус-Сторгозия-Тримонциум и Сердика-Одесос. Намерените материали при разкопки на хълма „Хисаря“ свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.

Средновековие

Малко са сведенията за развитието на града по времето на Първата българска държава. Основно те са от разкрития средновековен некропол от X век в местността „Баш Бунар“. През XI век града се споменава във връзка с нахлуването на печенеги и техни военни действия с Византия през 1059 г.

Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Втората българска държава. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „Хисаря“. Тук през 1187 г. е решителната битка между въстаническата армия на Асеневци и Византия. Подписаният мирен договор отбелязва признаването на Втората българска държава.

През XIV век Ловеч е владение на деспот Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. По негово време в околностите на града е построен и функционира като книжовно средище манастирът „Рождество Богородично“, наричан още „Ястреб“. Около 1324 – 1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.

Ловешката крепост е сред последните завладени по време на османското нашествие. Събитието е около 1446 г. През 1520 г. е описан в османски данъчен регистър. Сведения за града от XVII век дават Хаджи Калфа, Филип Станиславович и Евлия Челеби. Според последния градът е търговско-занаятчийски център:

Този град е цветущ. Разположен е на двете страни на река Осъм и се свърза с три моста. Има всичко 3 000 големи и солидни къщи. Повечето от тях са покрити с влашки дъски, а на някои стените са много украсени. От прозорците и процепта на къщите, разположени край река Осъм, стопаните могат да ловят риба. Има също каменни сараи (дворци) и 7 малки и големи ханища. Чаршийският хан е разкошен и прилича на безистен. В града има 2 бани, 3 медресета, 5 текета, 6 детски училища (българските деца са много благородни и умни), 6 чешми с животворна вода, 215 дюкяна. Най-прославените изделия на жителите му са пъстрите тъкани и разнообразните сахтияни, които стават много хубаво украсени.

Възраждане

Първите сведения за развитието на града през епохата на Българското възраждане дават пътешествениците Ами Буе, Феликс Каниц. Основни занаяти тук са табашкия, железарския, абаджийския, кафтанджийския и др. Ловчанци са и добри бакали, фурнаджии, халачи, кафеджиии, кюркчии и др., което показва разнородна стопанска дейност. Към това следва да се добави търговската дейност в пазара на Османската империя и Европа. В края на XVII и началото на XVIII век градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни населението надвишава 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) градът достига отново едва през 1959 г. В административно отношение най-продължително време е каза към Никополския санджак, а по-късно – към Търновския санджак.

Културното развитие се основава върху дейността на манастира „Рождество Богородично“. Най-известните негови ръкописи са „Требник“ (съхраняван в Рилския манастир) и преписа на Бориловия синодик (съхраняван в Санкт Петербург). На 1 януари 1870 г. е учредено Ловчанското читалище „Наука“. Към него е уредена библиотека, изнасят се сказки, вечеринки, неделни четения, а през същата година е изнесена първата театрална пиеса „Райна княгиня“.

В квартал „Вароша“ се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища: Горнокрайско и Долнокрайско (1846 – 1847), а през 1870 г. девическо училище. Учител в Горнокрайското училище през 1847 – 1849 г. е Петко Славейков. През 1872 г. учителят Михаил Радославов въвежда звучната метода на обучение и възрастовото разпределение на учениците по класове.

По време на Руско-турските войни от XIX век градът често има оперативно значение за хода на бойните действия. По време на Руско-турската война (1806 – 1812) руските войски два пъти освобождават Ловеч (на 17 октомври 1810 г. и 12 февруари 1811 г.), с което е попречено на османското настъпление в Северна България.

Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Ловешкият частен революционен комитет е провъзгласен е за „Привременно правителство“ (Вътрешен централен революционен комитет). Левски редовно посещава града в периода 1869 – 1872 г.

През 1872 – 1874 г. майстор Никола Фичев изгражда единствения по рода си на Балканите Покрит мост. Впоследствие е изгорен до основи (1925) и възстановен през 1931 г.

Руско-турска война (1877 – 1878)

През Руско-турската война от 1877 – 1878 Ловеч на два пъти е освобождаван от руските войски. За първи път това става на 5 юли 1877 г. от малък конен отряд на полковник Алексей Жеребков. На 15 юли 1877 г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части от Западната османска армия (командир Рифат паша). Градът е подложен на разграбване и унищожение. Избити са над 1500 мирни жители. След отблъскването на атаките на Сюлейман паша при Шипченския проход, руският главен щаб решава да се превземе Ловеч. Задачата е възложена на генерал-майор Александър Имеретински с отряд, състоящ се от 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия. На 22 август руските части, разделени на две колони, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски освобождават Ловеч. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си, като на хълма „Стратеш“ поставят Белия паметник и Черния паметник.

След Освобождението

По време на Освобождението населението намалява драстично. Значителни са жертвите сред българското население в хода на бойните действия в Руско-турската война (1877 – 1878). Повечето турци се изселват. Непосредствено след Освобождението свободен Ловеч наброява едва 4500 души. Турците за отмъщение убиват 4000 – 4 500 българи за една нощ, обезглавени от турския башибозук на армията. В периода от 500 години в Ловеч са избити около 20 000 българи.

В резултат от войната се създава системата на местното българско управление. То се осъществява от Ловешката градска община. Първи изборен кмет на Ловеч е Иван Драсов. През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център за Ловешка, Троянска и Тетевенска околии. От 1901 г. е околийски център.

През 1921 – 1927 г. е построена железопътната линия от Левски до Ловеч, която свързва града с железопътната мрежа на страната. По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., в Ловеч е евакуиран Софийският университет „Свети Климент Охридски“.

Ловеч става окръжен град през 1959 г. и областен център през 1987 г.

Лагерът „Слънчев бряг“ (1959-1962)

През 1959 г. в каменната кариера край Ловеч комунистическата власт изгражда трудов лагер с наименование „ТГ“ (трудова група) под ръководството на поделение 1248 „ВИ“ МВР гр. София, а от лятото на 1961 г. – на поделение 10 001 МВР гр. София. Той е секретен и един от най-жестоките лагери в България. В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради „подривно-диверсионна дейност“, фалшифициране на документи, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“. От 1501 души, минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изключително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в с. Скравена. Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.

Лагерът се намира при разклона за с. Хлевене вдясно по посока Троян и се състои от няколко бараки, останали от младежката бригада, която през 1947/8 г. изгражда ж. п. линията Ловеч-Троян.

Забележителности в община Ловеч

АИР „СТАРО СТЕФАНОВО“

Старо Стефаново се намира на около 20 км югоизточно от Ловеч, встрани от пътя за гр. Априлци.  През 1982 г. селото е обявено за Архитектурен резерват, като за паметници на културата са регистрирани 96 обекта – възстановени къщи, строени в началото и средата на XIX век с типичната за старопланинския район архитектура.

Атракция за туристите са и традиционните открити пещи, построени непосредствено до двуетажните жилища. Неповторимата атмосфера допълват калдъръмената настилка на улиците, подпорните и оградните каменни зидове от суха зидария, външните стълби, водещи до чардаците, кепенците по прозорците и покритите с каменни плочи покриви.

Възприятията се обогатяват от църквата „Рождество Пресвета Богородица“, построена през 1867г. и 1300-годишния цер – ням свидетел на създаването на българската държава.

В землището има открити две тракийски селищни могили и останки от римска крепост, а североизточно е минавал и стар византийски път. През последните 20 години селото се превърна в снимачна площадка на някой любими български филми, а местното население активно участва чрез реквизит и статично участие. Сгушено в пазвите на Предбалкана, при 650 – 700 м. надморска височина, заобиколено от вековни букови и борови гори и просторни поляни, Старо Стефаново притежава специфичен микроклимат на територията му извират около 50 чешми и кладенци, богато е разнообразието от билки, гъби и овошки. Районът е екологично чист. Съхранената до днес атмосфера на Възраждането и удивителната природа правят Старо Стефаново дивно кътче за отдих и туризъм.

АЛЕЯ „БАШ БУНАР“

Алея Баш бунар е на левия бряг на р. Осъм и следва нейните извивки по протежение на 2 км. Този парк е любимо място за отдих и развлечение на ловчанлии, защото тук през пролетта славеите се надпяват, опиянени от аромата на люляка, а липите, дъбовете, върбите, иглолистните дървета, храстите и цветята правят въздуха неповторим. В летните знойни дни тук е прохладно и свежо.

До края на XIX в. на това място е имало една неугледна пътечка, водеща до възпетия в народната песен извор на Башбунарските скали.

Инициатор за оформяне на алеята през 1908 г. бил лесничеят Никола Веденков, роден в с. Сопот, Ловешко, сестрин син на Димитър Пъшков — съратник на Левски. През 30-те години в началото на алеята стоял надпис „Алея Бачо Кольо“. Тя била застлана с трошенокаменна настилка. Едновременно с алеята била изградена и Баш-бунарската чешма. Освен нея има и друга — Езерото.

До чешмата през 1968 г. е поставена скулптурна фигура, символизираща основния момент от народната песен. Неин автор е Борис Бъчев. През 1973 г. в градинката, която е в съседство с водноелектрическата централа, наричана от ловчанлии „юзината“, е издигнат бюст паметник на създателя на алеята, дело на Евдокия Балджиева.

ДЕВЕТАШКА ПЕЩЕРА

Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина – 60 м. Разположена е на 16 км северно от Ловеч, близо до село Деветаки – на десния бряг на река Осъм. Пещерата е описана още през 1877 г. В нея са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. В миналото пещерата е била засекретен военен обект и до началото на 90-те е била използвана за съхранение на петрол.

Деветашката пещера е недвижима културна ценност с национално значение, природна забележителност и защитена територия. Добрите условия за живот, които предлага пещерата – големите размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана, в съседство с извори и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност – привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. В пещерата са на лице следи от човешко присъствие още от старокаменната епоха /около 70 000 г. пр. Хр.

Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменна епоха – VІ хил.пр.Хр.

Най-голямото поселение в пещерата е от времето на каменно-медната епоха – V хил. пр. Хр. Тогава хората заселват почти цялата й площ. Деветашката пещера е населявана и през бронзовата, желязната и римската епохи. По-късно през средновековието пещерата не е обитавана постоянно. Откритите материали свидетелстват, че тя вероятно е била използвана като убежище при опасност.

Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.

Пещерата е от международно значение като убежище на прилепите и е включена като приоритетен обект в списъка на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи – EUROBATS.

Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници със заповед на Министъра на околната среда и водите е въведен пропускателен режим в двете галерии на пещерата. Водната галерия се затваря за посетители в периода 1 ноември – 1 април, а сухата галерия – в периода 25 май – 31 юли. Светлата част на пещерата е отворена за посетители целогодишно.

През 2014 г. по инициатива на Община Ловеч и с помощта на експерти от СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“, Национален природонаучен музей – БАН, Българска федерация по спелеология, Регионален исторически музей – Ловеч и др. е разработен и План за управление на ПЗ „Деветашка пещера” за период от 10 години, като целта е устойчивото стопанисване и управление на обекта и дългосрочно опазване на неговите природни и културни ценности.

От 2014 г. Деветашката пещера е част от движението „100-те национални туристически обекта „Опознай България” на Български туристически съюз.

КЪКРИНСКО ХАНЧЕ

На 16 км от Ловеч, в село Къкрина, се намира лобното място на Апостола на свободата Васил Левски.

Идеологът на българското движение за освобождение от османско владичество Васил Левски и най-почитаният герой от българската история е заловен тук от турските заптиета на 27 декември 1872 г. По-късно, на 19 февруари 1873 г., Левски е обесен в София.

С годините сградата на Къкринското ханче се руши, а пожар в началото на ХХ век унищожава мястото до основи. През 1901 г. е поставена паметна плоча на мястото, на което Левски е заловен. Възстановяването на ханчето в автентичния му вид започва през 1926 г., а музеят в него е открит на 10 май 1931 г. Експозицията пресъздава истинския вид на ханчето преди пожара – кръчмата и стаята за спане.

Музеят е разположен в центъра на село Къкрина. В двора му се намира и брястът, който е станал свидетел на залавянето на Левски, а до него се издига и паметник на Апостола.

Къкринското ханче е част от 100-те национални туристически обекта.

ЛОВЕШКА СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ

Средновековната крепост е паметник с национално значение, обявена с разпореждане на МС №364/24.09.1968 г. за музеен и туристически резерват. Ловешката крепост е разположена върху двете тераси на скалистия, но живописен хълм Хисаря, който се намира в старата част на град Ловеч.

Първото заселване на хълма е станало през каменно-медната епоха. Открити са части от жилища, фрагменти от глинени съдове и една златна апликация. Археологическите разкопки показват, че тук се е намирало и тракийско селище – разкрити са части от жилище, изградено от камък и глина, множество фрагменти от сива тракийска керамика, както и дръжка от родоска амфора с печат. По време на римските завоевания в началото на І в., селището е преместено в равнинната част на града. Но когато започват нашествията на “варварските” племена в средата на ІІІ в., то е изнесено на хълма поради естествените условия за защита. Просъществува и през V-VІІ век (ранновизантийката епоха). Вероятно след разрушаване на селището от ранновизантийската епоха за известно време хълмът запустява.

Най-ранните материали произхождащи от крепостта и преди всичко битовата керамика и монетите, са от ІХ-Х в. В българската история името Ловеч се среща главно във връзка със събития, станали от ХІ в. насам. Първото споменаване на крепостта е свързано с нахлуването на печенегите в българските земи и военните действия на Византия срещу тях.

През ХІІ в. отново срещаме името Ловеч във византийските хроники /Никита Хониат/. Именно Ловеч е градът, който спира византийските войски, предвождани от Исак ІІ Ангел, дошли на север от Балкана да усмирят въстаналите българи. Така през 1187 г. Ловеч се превръща в един от символите на възстановяването на Втората българска държава.

Крепостта Ловеч заема горните две тераси на хълма Хисаря, а производствената част на града, както и жилищните квартали били разположени по долната (трета) тераса, по склоновете на хълма и покрай реката. Освен естествената защита, която крепостта получавала от високите, стръмни склонове на хълма и от реката, тя имала и допълнителна здрава каменна стена, следваща конфигурацията на терена.

Разкрити са останките на седем църкви, представители на три различни архитектурни типа. Най-ранна и с най-големи размери е църквата, разположена на най-високата част на хълма, издигната в периода V-VІ в. Тя е от типа на куполните базилики и е с много рядък и интересен план. На Балканите са известни само още две такива църкви – Кехрие джамия в Константинопол и “Успение” в Никея. Другите разкрити на крепостта църкви са еднокорабни, с притвор и засводен наос. Към еднокорабните църкви с купол, без свободни подпори и притвор от запад, каквито са били «Боянската църква» и църквата «Св. Петър и Павел» в Никопол, е принадлежала църквата долепена до портата.

По време на разкопките са открити голямо количество накити, предмети на бита, оръдия на труда, керамика. Особено внимание заслужават двете колективни находки от сребърни монети, върху които са изобразени цар Иван Александър и сина му Михаил. Едната се състои от 16 монети поставени в гърне, а втората от 1 430 монети в стомна.

Архитектурните останки и находките показват, че материалната култура на Ловеч в своето развитие е следвала в общи линии тенденциите в развитието на българската средновековна култура.

МУЗЕЙ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“

Музеят „Васил Левски“ е част от Регионалния исторически музей в Ловеч. Той е сред най-посещаваните обекти, свързан с Апостола на свободата, направил Ловеч център на Вътрешната революционна организация. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.  Включен е в Стоте национални туристически обекта под номер 30.

Експозицията е разположена на две нива. Отразява борбите на българите за национално освобождение,  дейността на Левски в Българско, Ловешкия частен революционен комитет и ролята му на централен за вътрешността на страната, Новоселското въстание (1876), Първото и Второто освобождение на Ловеч през Руско-турската война (1877-1878).

Музея съхранява най-богатата в страната колекция от лични вещи на Апостола – неговата сабя, кама, малка печатница, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 г. Съхраняват се и  лични вещи и документи на съратници и сподвижници на Левски, на участници в Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877-1878). Тук се пази пушката на Филип Тотю, револвера на Васил Йонков (Гложенеца), сабята на Христо Иванов (Големия) и др. В музея може да се види фотокопие от личното тефтерче на Левски.

Тематиката, съдържанието и ценните експонати  отреждат национално значение на Музей „Васил Левски”.  Днес той е част от визитната картичка на Ловеч.

ПОКРИТИЯТ МОСТ

Запазвайки местната строителна традиция, на мястото на отнесения от буйните води на реката мост някъде в средата на 70-те години на ХІХ век Колю Фичето построява уникално транспортно съоръжение, много по-съвършено и издържано в архитектурно, градоустройствено и търговско отношение в сравнение с предшествениците си, превърнало се в символ на град Ловеч. Мостът е единствен по рода си на Балканския полуостров. Върху него от двете страни на пътното платно били разположени 64 дюкянчета. Подобно на други свои творби Колю Фичето украсява моста с няколко скулптурни фигури – лъв, двуглав орел, тояга с топуз. Изгорен през 1925 г., отново възстановен в 1931 г., преустроен (1980-1982 г.) и частично ремонтиран (1999 г.) днес той е „покрита търговска улица“ като преустройството максимално доближава Покрития мост до първообраза му. Технически погледнато мостът не е окачествен като недвижима културна ценност, но той представлява част от историята и културата на град Ловеч и е един от символите на града.

Барокови къщи

Електронни услуги

Профил на купувача – http://212.122.173.117:8080/ImeonWeb/frmAOP.aspx