неделя, 8 декември, 2019
Начало / Общини / Община Левски

Община Левски

Категория: Общини


Населено място: Левски


Адрес: бул. "България" №58


Телефон: 0650/82448


Факс: 0650/83195


Имейл: oblevski@abv.bg


Web: http://www.oblevski.com/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Левски се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.

Общината има 13 населени места:

Асеновци, Аспарухово, Божурлук, Българене, Варана, Градище, Изгрев, Козар Белене, Левски, Левски, Обнова, Стежерово, Трънчовица.

Общото население на общината е 24 135 жители.

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на област Плевен. С площта си от 414,692 km2 заема 6,то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 8,91% от територията на областта. Границитена община Левски са следните: на запад – община Пордим; на северозапад – община Плевен; на север – община Никопол и община Белене; на изток – община Свищов, Област Велико Търново; на югоизток – община Павликени, Област Велико Търново; на юг – община Летница, Област Ловеч.

История на община Левски

Старото име на Левски (до 1897 г.) е Караагач (от турски – Черен бряст). Днешната гара Левски преди Освобождението от османска власт е била населена предимно от турци. Тогава селото се е наричало Караач или Караагач, което на турски ще рече черен бряст. Някои са го наричали Турски Караач, за разлика от с.Български Караач, днешното с. Тотлебен.

През 1880 г. в Турски Караач е имало 1 082 жители. Шест години след Освобождението, през 1884 г. се отваря основно училище, а през 1887 г. се построява българска църква.

През 1881 г. правителството на Драган Цанков предлага в Народното събрание да се проучи построяването на жп линия София – Дунава. Със закон от 15 февруари 1883 г. строежът започва. По това време се строи и железопътният възел гара Левски.

Линията е открита официално от княз Фердинанд на 8 ноември 1899 г. с начална гара София – Роман – Плевен – Горна Оряховица – Шумен – Варна.

Село Караач в това време е било невзрачно, потънало в кал, къщите малки и нестабилни. По нищо не могло да се сравнява с близките до него селища като Летница, Александрово и др.

Железницата и построяването на гарата правят селото неузнаваемо и то постепенно изменя своя вид. През 1912 г. се приема и първият му градоустройствен план, което дава възможност да се разраства към гарата. Създават се производствени предприятия и културни учреждения. Построената през 1910 г. мелница „Ориент“ привлича производители от много по-широк регион. В селото се установяват много професии като обущари, шивачи, дюлгери, коларо-железари, дърводелци, хотелиери и др. Предприемчиви търговци от Севлиево, Габрово и Троян навлизат в икономиката на селото с търговски магазини и започват да возят с БДЖ товари за населението като сол, газ, пирони, подкови, каменна сол от Румъния, дървен строителен материал от Балкана, пясък и баластра от Дунава. На територията на селището се открива маслобойна, общинска работилница за консерви. Отваря се и аптека, назначен е фелдшер. Произвеждат се много вина, които се транспортират с бъчви за големите градове и София. Селяните отварят така наречените мази (складове за зърнени храни), изкупуват зърно и чрез гарата ги транспортират за вътрешността на страната – включително за подбалканските краища, Ловешко, Троянско, Габровско, Тетевенско (чрез Червен бряг) .

Общината обявява дните 28, 29 и 30 август ежегодно за панаирни дни, дни на срещи на парични и натурални размени на стоки и животни, птици, занаятчийски произведения и дни на семейни и родови срещи.

В началото на 1927 г започва строежът на птицекланица за износ във вагони на живи птици за Италия и Австрия, финансирана от Италиано – българско експортно дружество „Гуардини, Фачинкани и Сие“ (Милано). С всеки изминал месец работата се увеличава. Първоначално се изнасят живи птици в специални вагони с хранилки и придружители по пътя, които подхранват птиците до Милано. Работната сила в този бизнес се увеличава и това подтиква италианците да инсталират ледогенератор за производство на калъпи лед, посредством ел.агрегат. Така била осветявана птицекланицата, а впоследствие срещу стар бакър (мед) биват осветени няколко улици в селото. Дневното производство на заклани птици е било от 3 до 5000 броя.

Още през 1912г по инициатива на местната интелигенция и с помощта на общината се разкрива прогимназия, а през 1922 г. – непълна гимназия (до 10 клас). През 1939 г се открива и пълната гимназия. Сегашната гимназия носи името на родения в Левски Крум Попов – първият земеделец кмет на София. Художествената самодейност завладява умовете и сърцата на млади и стари.

Открива се лекарски участък и наред с това в селото се установяват и двама частно практикуващи лекари – д-р Белчев и д-р Николов.

Пред очите на съвременниците израства едно ново селище. И целият му живот е тясно свързан с железопътната линия и оформянето на железопътния възел. Гара Левски става един от важните железопътни пунктове на Централната линия. Населението намира своя поминък предимно в железницата. Новопоселниците работят по строежа на линията, а после остават в групите по поддръжката. Наред с чиновниците по движението, дошли отвън, се обучават и местни младежи. Духът на железничарите започва да властва и става дух на цялото селище.

Тук ще споменем и първия началник станция Левски – със заповед 1354 от 29.10.1899г е назначен чиновникът от Каспичанската станция Ат. Велев. Човек с професионален опит и подчертана култура, Велев е бил не само железничар, но в много отношения и учител по железопътно дело на назначените стрелочници, маневристи, кантонери. А вечер е водещия организатор в читалището. Наред с учителя, попа и кмета обликът на железничарските селища до голяма степен се определя и от културата и инициативността на началник станциите.

През 1945 г., година след деветосептемврийския преврат, село Левски става първото село в България, обявено за град от комунистическата власт.

Природни и културни забележителности в община Левски

Територията на общината е оазис на девствена красива природа. Река Осъм пресича цялото общинско землище. Около подковообразните извивки на реката бликат високи подпочвени води, а влажните зони са райски кътчета за запалени риболовци и любители на природата. Три защитени местности притеглят любопитството: лесопарк „Тараклъка” край с. Градище – вековна гора от летен дъб; „Герена”, обширна влажна зона от 8000 дка край селата Обнова и Българене; гористата местност „Шаварна” разположена южно от гр.Левски, в която населението и от околните села намира възможност за отдих и риболов. Природен уникат са и старите корита на р. Осъм, около селата Малчика, Българене и Обнова.

В околностите на селата лежат останки от праисторически и антични селища. Край селата Малчика, Изгрев и Стежерово са открити руини от антични некрополи и надгробни могили с древни надписи. Върху жертвеника на могилния некропол край с.Малчика е издълбан един от най-старите латински надписи (VІ в. пр.Хр.). Античният некропол, надгробните могили в с.Изгрев и побитият камък в местността Света Троица северозападно от с. Стежерово разкриват находки с национално значение.

„Римският мост” – архитектурно-историческа забележителност в община Левски, е изопнал снага само на 250 метра от магистралата София – Русе, над старото корита на р.Осъм край с.Българене. Той има изключителна стойност като културно-исторически паметник. Наскоро реставриран, мостът грее в стародавната си красота.

Витите улички, китните дворове и мегдани в общината, пазят духа на традиционното българско гостоприемство. Възстановените и действащи църкви столетници събират все повече хора. Тук празниците са всенародни, традицията се тачи, а фолклорни групи и читалищните общества я поддържат в зали, салони, по площади и мегдани, не само на територията на общината, но и като гости на фестивали и сборове из цялата страна.

В гр. Левски – родното място на великия български актьор Георги Парцалев, се намира къща–музей „Георги Парцалев” с дарени от неговата майка сценични костюми, книги, мебели от ХІХ век, икони и други вещи.

Паметникът на Васил Левски е издигнат в града през 1974 година. Авторът на проекта е роденият в гр.Левски скулптор Рилчо Илиев. В средите на изкуствоведи, естети и историци се смята, че това е една от най-сполучливите интерпретации на образа на Апостола.

В община Левски 13 читалища с библиотеки пазят буден духа на традиционната българска култура. Към тях са сформирани певчески и танцови самодейни състави. Тук своите първи творчески стъпки са направили известни български актьори и певци. В общинския център всяка година  се провеждат Празници на изкуствата „Парцалев”. В с.Трънчовица – родното място на големия български актьор Григор Вачков, ежегодно, в края на месец май, се провежда Ден на хумора и сатирата с гостуващи състави от цялата страна.