понеделник, 16 октомври, 2017
Начало / Общини / Община Летница

Община Летница

Категория: Общини


Населено място: Летница


Адрес: бул. България 19


Телефон: 06941/2256


Факс: 06941/2256


Имейл: letnitsa@mail.bg


Facebook: Община Летница


Web: http://www.letnitsa.bg/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Летница се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Ловеч.

Общината има 4 населени места – Горско Сливово, Крушуна, Кърпачево, Летница.

Общо население на община Летница – 3 776 жители жители (към 01.02.2011)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в най-североизточната част на област Ловеч. С площта си от 177,719 km2 е най-малката сред 8-те общините на областта, което съставлява 4,3% от територията на областта. Границите на община Летница са следните: на запад – община Ловеч; на северозапад – община Пордим, област Плевен; на североизток – община Левски, област Плевен; на югоизток – община Сухиндол, област Велико Търново; на юг – община Севлиево от област Габрово.

История на община Летница

Районът на днешния град Летница е обитаван още от траките. Вероятно от IV в. пр. Хр. датира откритото там през 1963 г. сребърно тракийско съкровище.

Етимологията на името на град Летница произхожда от названието „летница“ на вид пшеница, а не от „летовище“. Ако се съди по славянското селищно име и по наличието на селото в запазените османски регистри от XV век, селището е основано през среднобългарската епоха.

През XIX век Летница е център на нахия – административна единица (подобна на община), по-малка от околия, която обединява няколко села. Тя е управлявана от мюдюрин.

През Възраждането в Летница има хора, които симпатизират на революционните идеи. Селото е споменато неведнъж в кореспонденцията на Георги Раковски (1821-1867).

Икономика

Община Летница се характеризира с индустриален сектор, съсредоточен предимно в преработвателната промишленост. С преструктурирането на икономиката и предвид благоприятните природни особености на региона, в общината се развива предимно селско стопанство, оранжерийно производство и свързаните с тях дейности. Почти 100% от продукцията и нетните приходи от продажби се реализират от частния сектор.

В производствения сектор на община Летница уникална ниша заема българската фирма „Уолтопия“ ООД, чийто предмет на дейност включва производство на изкуствени катерачни стени, изграждане на метални конструкции и отливане на панели и хватки.

Фирма „Летница-Индустриален парк“ АД има средносрочни планове за изграждане на индустриален парк, за продажба и предоставяне под наем на парцели и строителство на индустриални сгради.

Природни и исторически забележителности

Екопътека Крушунски водопади

Крушунските водопади са обявени за природна забележителност като най-голямата водна травертинова каскада в България. Травертинът е мека скала със светъл цвят, която под влиянието на ерозията и водата образува красиви терасовидни каскади с много прагове, басейнчета и огромно разнообразие на растителни и животински видове. Покрай водопада преминава еко-пътека, която се вие така, че да даде възможност цялата система да бъде разгледана от различни ъгли.
Пътеката е трасирана и по нея са изградени 15 живописни мостчета и стълбици, които ни отвеждат до две наблюдателни площадки – едната под, а другата над „Пръскалото”. Тук тюркоазените води и околната зеленина се сливат в едно и създават едно магическо, приказно усещане.

Екопътека „водопад Зелената скала и пещера Урушка Маара“

Пътеката води през гората покрай малко езеро. Малко по-нататък пътеката излиза на открито и високо горе сред гъстата зеленина се виждат останките от антични крепости. През цялото време се усеща прохладата от реката, а зеленината наоколо успокоява със своята свежест. Продължавайки по маршрута виждаме самотния водопад „Зелената скала“. Висок е около 20 метра. Водата се спуска по стъпаловидния скат и образува феерия от кипящи водни струи по естествената скална каскада. Басейните със загладени повърхности, образувани от водните тераси, са много примамливи. Приканват те да се потопиш в тях, особено в лятната жега.

Екопътека Крушуна – Кърпачево: „През очите на времето – история и природа“

Екомаршрут „През очите на времето-история и природа“ Крушуна – Кърпачево е пешеходен маршрут за наблюдение на местната флора и фауна, с подходящи условия за отдих и наблюдение, преминаващ през природни и исторически забележителности. Трасето започва от центъра на с. Крушуна. В центъра на селото има постави указателна табела. От главния път се тръгва в дясно по асфалтова улица, около 200 м., после пътя продължава в гориста местност, в посока югоизток. Завиваме наляво по добре обособен земен път.

На няколко места по дърветата има поставени стрелки, указващи правилната посока, водеща към маршрута. Туристическа пътека лъкатуши сред ливади, изпъстрени с червени шипки и черни боровинки, ароматни и цъфтящи треви и лековити билки към уникални скални образувания наречени в миналото „дъран амбаръ“ /от турски- житен хамбар/. Вълнуваща е легендата за тези скали. На времето хората са бутали с пръчка в дупка в скалите и от там излизало просо. Тази природна атракция може да се види и днес. Край скалите са създадени условия за наблюдение на природата, както и за отдих и почивка – пейки, кошчета за боклук и каменно огнище.

Земният път продължава и осигурява достъп до природната атракция „Римската крепост“- скално образувание. Наблизо има останки от римска крепост, но разхвърляните камъни едва се виждат в буйната зеленина. Преди да стигнем до нея пред очите на посетителите се откриват пленителни гледки – красотата на природната забележителност „Маарата“, която се открива пред нас като панорамна картина и към село Крушуна. В условия на безопасност може да се наблюдават представители на местната флора и фауна. Посетителите могат да видят дивият свят и неговото биологично разнообразие и да общуват с него без да го увреждат.

Общата дължина на пешеходния маршрут е около 3 км от центъра на с. Крушуна. Подходящ е за разходка и пикник. Време за преминаване-120 мин.

Природен парк „Маарата“

“Перла в короната” на община Летница е природната забележителност “Маарата”. Намира се на 8 км. от град Летница в южна посока и на 34 км. в източна посока, в южната част на село Крушуна. Карстовото плато, попадащо в територията на общината е изключително окарстено и тук на едно място като под открито небе могат да се видят всички карстови форми – кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. От около 25 години те са обект на систематизирано спелеологическо изучаване. Не случайно БАН в частност Географски институт и Фондация Център по карстология е избрал именно района на с. Крушуна за моделен район на карстови защитени територии в България с оглед на тяхното устойчиво развитие. Това е показателно за представителността и значението на карста край с.Крушуна – еталон на защитена карстова територия в България.

Природната забележителност с площ 5,7 ха цели опазването на характерните геоморфоложки образования. Местността е включена в лесопарк “Маарата” с площ 430 дка. В непосредствена близост до местността има пещери и водопади: “Бонинската” (Попската) – дълга 2 753 м. с надморска височина 254м. с най – дългото подземно езеро (около 800м.) у нас на около 1 час и 20 минути пеша от с. Крушуна в югозападна посока; “Горник” – дълга 1080 м. и 258,5 м. надморска височина: “Урушка” (Пройновска) пещера – 1600 м дълга и 173 м. надморска височина. На тази пещера се намира и най – високият водопад в региона с около 20 м. височина, чиито води пълнят местното язовирче.

В района на Природната забележителност “Маарата” се намира една от малкото екопътеки в страната. Тя се състои от 15 живописни мостчета, монтирани по дължината на целия изключително красив и живописен Крушунски водопад, най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали. Изключителната привлекателност на цялата тази местност, чиято особенност са бигоровите тераси, формират най-живописния водопад в района.

Заобикалящите околността бигорови скали, животворните води на водопада и горските масиви са причина за освежителната прохлада през знойните летни дни и защита от студените ветрове през зимата.

Местността, известна с името “Марата” е един кът с много очарование. Предверието на високите скали описват огромна подкова на ръба на Деветашкото плато. Девствеността на този прекрасен кът приютява за отдих любители на природните красоти, алпинисти, спелеолози и привлича погледите на местните туроператори.

Районът на общината е със специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони, с редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти и голямо разнообразие от ценни лечебни растения.

Горските масиви са запазени и разнообразни, подходящи като среда за отглеждане на диви животни и бъдещо изграждане на ловни паркове за туризъм. Разнообразните видове дивеч – диви прасета, сърни и елени лопатари, както и на фазани, са още едно условие за развитието на ловен туризъм и превръщането на горските масиви в природни паркове.

Непосредствено до парк “Марата”, в северната му част, има открита минерална вода, с дебит 16,5 л/сек, температура 58 С и минерализация 11,5 %. Нейният състав е анализиран и е с доказана ефективност за лечение на кожни заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат и неврологични заболявания.

Всички тези природни дадености са като изсипани накуп трохи от торбата с райските благини при което са налице всички природни и антропогенни дадености за развитие на туризма в община Летница.

Деветашко плато

Разположено е в Северна България, в Предбалкана, северозападно от град Ловеч. На северозапад платото оформя ръб над река Осъм, която служи за граница. От север границата преминава през землищата на селата Александрово и Кравуна, като на изток от Кравуна върви в южна и западна посока през землищата на селата Горско Сливово и Кърпачево. Западната границата преминава първоначално успоредно на пътя с. Йоглав – с.Тепава и продължава на североизток до с. Деветаки, където отново върви в южна посока и описва отворена на юг дъга. Основната скала е изградена от варовици, като се наблюдават почти всички видове повърхностни и подземни проявления на карста – въртопи, валози, карстови блата, пропасти и пещери. В района се намират едни от най-големите пещери и пещерни комплекси в България. Климатът на Деветашкото плато е умереноконтинентален с годишно количество на валежите 500-600 мм. Територията на Деветашкото плато е включена и като част от Националната екологична мрежа Натура 2000. Според Закона за биологичното разнообразие и Директивата за птиците Деветашкото плато е обявено за Орнитологично важно място с обща площ 7892,91 ha. Скалните комплекси в района са местообитание на редица видове птици, някои от които редки и застрашени.

Ресурси и атракции

Районът на Деветашко плато попада във флористичен регион “Предбалкан”. Основната територия на платото представлява обширни карстови полета с множество въртопи и пещери. От растителните съобщества се срещат полуестествените сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (важни места за орхидеите), както и отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества. Горските съобщества са с преобладаване на Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, както и на Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. – приоритетни за опазване. Крайречните местообитания са от типовете Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba и Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior .  От установените в страната общо 55 вида земноводни и влечуги, в района на Деветашкото плато са установени общо 21 вида, от които 9 земноводни и 12 влечуги. От природозащитна гледна точка, това са ценни защитени видове катосмокът-мишкар, южен гребенест тритон, обикновена блатна костенурка,  шипоопашата костенурка и др. В района на платото са установени 82 вида птици, повечето от които попадат в Закона за биологично разнообразие. Тук могат да се видят както Ливадния дърдавец (Crex crex), така и обикновен мишелов, орел змияр, бял и черен щъркел, корморан, разнообразие от видове кълвачи и чучулиги, чапли, соколи и ястреби. Установени са и 34 вида бозайници с висок природозащитен статус – тук се срещат белогръд таралеж, лалугер, видра, язовец, в пещерите на платото живеят 9 вида прилепи, а особен интерес за ловците представляват видовете: сърна, лисица, вълк, дива котка, дива свиня. Типичен карстов район, Деветашкото плато е богато на пещери, част от които могат да се посещават и от не-специалисти: Деветашката пещера, пещерата „Гарваница” до село Горско Сливово, Футьовата пещера и пещерата „Стълбица” край село Кърпачево и Кънчова върпина близо до село Тепава привличат туристи от цялата страна. Изключителен интерес предизвикват Крушунските водопади в местността Маарата – живописна гледка и приятна разходка. За любителите на историята е местността „Градът” в близост до село Крамолин и село Агатово, където са открити изключителни находки от тракийско и ромско време. А музеят Къкринското ханче в село Къкрина събужда у всеки българин чувство на гордост от спомена за великия Апостол. На 2 километра от село Брестово е най-високата точка на Деветашкото плато – уникална гледка за туристи и гости.

Пещера „Гарваница“

Гарваница наподобява огромен кладенец, отвесна бездна, пропадаща в земните недра като порта към отвъдното. Входът й е
внушителен – разкрива отвесна бездна, която пропада надолу като порта към отвъдното. Докато се спускате по почти отвесната метална стълба, ще усетите подземния хлад, който излъчват каменните процепи. На около 10 метра дълбочина от дясната страна ще видите красиви пещерни елементи в малка скална зала.

Пещера „Стълбица“

„Стълбицата” е уникална с призрачното сияние, което я изпълва. Това е една от най-красивите пещери от Деветашкото плато.Намира се
на 2 километра югозападно от село Кърпачево. Спорно е дали е получила името си поради стъпаловидния си профил или благодарение на стълбата, поставена на входния отвес. Продължава се по каменни стъпала, преди да се озоваваш във входната зала. От отвора на пещерата, останал високо над главата ти, прониква сноп слънчева светлина.

Пещера „Бонинска“

На 2,5 километра югоизточно от село Крушуна в периферията на Деветашкото плато се намира пещерата Бонинска (или Попската).
Различава се от другите от пещерния комплекс с голямата си дължина и с това, че е водна. През Бонинската към Водопада протича подземна река. След поредица от речни сифони стигаме до голяма просторна зала. Наоколо се виждат множество синтрови прагове. Подземните води изтичат през някои от тях. Калцитните кристали по тавана са се съчетали в причудливи форми, подобни на вкаменен скреж.

Пещера „Урушка Маара“

Някога юруците-пастири приютявали и напоявали стадата си в Урушката пещера. Такова е преданието, което й дало името. Забулена в гъста растителност, пещерата крие множество подземни извори. Навътре в дълбините на скалите водната галерия се слива със суха.

Футьовата пещера

Славата на пещерата се дължи на легенда, която разказва за богатствата, завещани от местния турски валия на ратая му Футьо. Повече от век по-късно историята продължава да привлича иманярите, но богатствата остават неоткрити. Всъщност цялата атмосфера на пещерата подсказва, че крие нещо. В тъмните й дълбини се спотайват прилепи и невероятни геоложки чудеса. Една разходка дори само из достъпните галерии ви дава възможност да видите от какво е направена планетата.

Пещера „Водопада“

Пещера Водопада е дълга пещера, почти 2 километра, но е достъпна до не повече от 150 м навътре от входа. Затова обичайните й посетители са спелеолозите. Пещерата е изворна. Навсякъде във вътрешността й тече вода, на места доста бърза. Лабиринтът от причудливи галерии е труден за ориентиране. Тъмно е, но в светлината на фенерите попадат невероятни гладки на бледи каменни форми. Наричат ги лунно мляко, вероятно заради мекотата, която излъчват. Само водата, при това течаща постоянно и със сила, може да извае подобни скални скулптури.

Римски крепости „Калето“ и „Даран-Баран”

Римските крепости „Калето” и „Даран-баран” се намират на около 500 метра южно от село Крушуна и са приблизително от онова време, II век пр. н.е. Твърди се, че са били важна стратегическа опора на римляните срещу нахлуващите от север племена на готите, карпите, сарматите, вандалите и славяните.

За да ги видите, трябва да тръгнете по Екопътеката Крушуна – Кърпачево.От пътеката гледката към двете крепости е величествена. Крепостта „Даран-баран” вероятно е просъществувала чак до началото на 15 век. Западната страна на крепостта е естествено природно образувание, а останалата част е оградена с крепостна стена, основите на която са запазени и досега. Дебелината на зидовете е 2 метра, а строежът е типичен за римското строителство.

Крушунскa исихастка обител

Исихазмът е религиозна система, която третира възстановяването на пряката връзка между Бога и хората. Учението изисква от исихаста да се отдаде на пълно мълчание и дълбока вътрешна молитва – само така може да достигне до дълбините на истинската вътрешна радост и удовлетворение, само така може да стане съвършен. Ръководейки се от желанието да постигнат единение с божествените енергии, исихастите са търсели усамотение в труднодостъпни местности, където да се отдават на молитви и съзерцание, далеч от светския живот, недосегаеми за делничните несгоди. Вероятно това е причината тук в района на Крушуна тези философи-отшелници да потърсят своето място. Голяма вероятност има около пещерата “Маарата” още в древността да са съществували светилища на тракийски божества, тъй като самите места, където непрекъснато извира вода са се считали за свещени от древните народи.

Тракийско съкровище от град Летница

Май 1963 г. в землището на град Летница местни жители откриват 23 позлатени сребърни апликации за конска амуниция. Разнообразието подсказва, че са правени по различно време и от различни майстори-торевти. Едни са ажурни, други с рамка и фон и за пръв път в тракийско съкровище се виждат скитски мотиви. Присъствието им в една находка подсказва, че са били собственост на един човек, а датирането е по времето на одриския владетел Котис I. Това е периодът на последния голям възход на Одриското царство.

Крушунската обител показва, че исихастите са имали определени геоложки знания. Килиите им са издълбани в бигора, чиято неголяма твърдост е позволила да бъдат издълбани в почти недостъпните отвесни скали около водопада няколко монашески килии и ниши. С тях вероятно е поставено началото на Крушунския средновековен манастир.