понеделник, 14 октомври, 2019
Начало / Общини / Община Кула

Община Кула

Категория: Общини


Населено място: Кула


Адрес: ул. “Възраждане” №38


Телефон: 0938/ 3 22 28


Мобилен: 0884887719


Факс: 0938/3 22 25


Имейл: obshtinakula@abv.bg


Web: http://obshtina-kula.com/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Кула се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Видин. Общинският център е гр. Кула.

Общината има 9 населени места – Големаново, Извор махала, Коста Перчево, Кула, Полетковци, Старопатица, Тополовец, Цар-Петрово , Чичил.

Общо население  на община Кула – 4 717 жители по преброяването от 1 февруари 2011 г.

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на Област Видин. С площта си от 279,37 km2 заема 5-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 9,15% от територията на областта. Границите на община Кула са следните: на север – община Бойница; на изток – община Видин; на югоизток – община Грамада; на юг – община Макреш; на запад – Република Сърбия.

В общината функционира ГКПП „Връшка чука” по направление на второкласен път II14 О.п. Видин – Кула – Връшка чука – граница Сърбия . Разстоянието от граничния преход до сръбския град Зайчар е 11 км.

Приоритетни отрасли в развитието на общината са селското стопанство, преработваща промишленост, занаятчийството.
Селското стопанство е традиционен отрасъл за община Кула. Съществуващите почвено-климатични и трудови ресурси са благоприятни за неговото развитие. Общата земеделска площ е 216 141 дка, от които обработваемата земя е 191 453 дка. На територията на общината има 59 015 дка горски фонд, предимно широколистни гори.
Наличието на големи изкуствени водни басейни /5 зарибени язовира/ в общината и голямо дивечово разнообразие са предпоставки за развитие на ловно-рибарския туризъм.
На територията на общината е разположен, обявения за защитена местност, природен резерват „Връшка чука” – ареал на редки и уникални растителни видове – Български ерантис, Томасиниев минзухар, Ничичево прозориче и др. Намира се в землището на с. Извор махала и обхваща площ от 67.6 ха.

На базата на съществуващите в общината културно-исторически и природни забележителности, сред приоритетите на общината е и развитието на културния туризъм, включително и трансграничен туристически обмен с Република Сърбия.

В центъра на гр. Кула се намират руините на римската крепост „Кастра Мартис”, в съседство на която е уредена и музейна сбирка с експонати, открити при разкопките.

През 70-те години на 19 век Феликс Каниц идентифицира намиращите се в центъра на град Кула внушителни останки от укрепление като Кастра Мартис. Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, в центъра на сегашния град Кула. При археологически проучвания се установява, че на същия склон преди построяването на крепостта е съществувало малко трако-римско селище, съществувало от първото хилядолетие преди новата ера.

Крепостта е част от възстановения Дунавски лимес на Римската империя след загубата на Дакия в края на 3 век. Построена е вероятно от император Диоклециан на границата между 3 и 4 век. Тя защитава пътя от Бонония до Сингидунум през Връшка чука, един от най-западните проходи на Стара планина. Спомената е през 377 година, когато през нея с отрядите си преминава император Грациан на път за Тракия. През 408 г. Кастра Мартис е превзета за кратко от хунския вожд Улдис. През 5 век Прокопий Кесарийски споменава Кастра Мартис като една от основно възстановените крепости от император Юстиниан I (527-565). Кастра Мартис е унищожена при аварските нашествия в империята от 586-587 година.

През 13-14 век укреплението е частично възстановено и използвано за отбраната на Видинското царство.

Крепостта се състои от две части – малко квадратно укрепление квадрибургий и по-голям кастел, разположен южно от него. Първоначално е построен квадрибургият, датиран към края на 3 – началото на 4 век, тъй като император Диоклециан усилено строи квадрибургии в граничните райони на империята. Квадрибургият на Кастра Мартис е квадратно укрепление с размери 40 на 40 m с големи кули в ъглите с диаметър 12,5 m. Квадрибургият е много добре запазен и цялостно разкрит. Стените му са от каменни и триредови тухлени пояси с дебелина 2,20 m и запазена средна височина 2 m над подовете. Югоизточната кула му се издига на 16,30 m и именно тя дава името на съвременния град. Укреплението е достъпно само от юг, където има порта с двукрила врата. Вероятно в края на 4 век портата е подсилена с още една по-тясна стена на 3,30 m от първата, оформяща караулни помещения и надвратна кула.

На юг от квадрибургия е разположен военният лагер, който към втората четвърт на 4 век при Константин Велики (306-337) е укрепен с крепостни стени дебели 4,30 m. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник със 7 многоъгълни кули на площ от 15,5 декара.

Северозападно от крепостта са открити основи на римска баня, което показва, че извън крепостта е живяло цивилно население.

В центъра на града, в непосредствена близост до останките от крепостта Кастра Мартис, е разположен музей, в който са съхранени оръдия на труда, битови предмети от късноримската епоха, намерени край крепостта, както и умален макет на самата крепост. След 2014 г. музеят не работи. Основната и по-ценна част от музейната експозиция е била открадната от цигани, а всичко останало е занесено във Видинския музей и не е експонирано, а заключено и скрито в чували.

Връшка чука е уединена височина в Северозападна България, Западния Предбалкан, област Видин и Република Сърбия.

Изолираното височина Връшка чука се издига в най-западната част на Западния Предбалкан и е разположено на границата ни с Република Сърбия между 403 и 410 гранични пирамиди. От север на юг държавната граница разделя височината на две части, като югоизточната, най-висока и по-малка по площ част попада в българска територия, а останалата по-ниска и по-голяма по площ – в сръбска територия. Височината е изградена предимно от юрски варовици. Склоновете ѝ във всички посоки са стръмни, като на юг чрез ниска седловина (450 м) се свързва с планината Бабин нос, а на север едноименната седловина Връшка чука (367 м) я отделя от плоския вододел Бачията. На 4 ноември 1986 г. възвишението е обявено за природна забележителност с площ от 67,6 хектара. На 21 август 2003 г. статутът е променен на защитена местност. На 4 декември 2009 г. площта на местността е увеличена на 68,28 хектара. Целта на защитата е опазването на редки растителни видове като български ерантис, тъмнопурпурна метличина, томасиниев минзухар, ничичово прозорче и други.

Дължината на височината от северозапад на югоизток е 3 км, а ширината му – 1-1,2 км. Максимална височина е връх Връшка чука (692 м), който се издига на повече от 300 м над околните равнинни земи. Възвишението е обрасло с ниски храстови гори, като най-високите билни части са оголени, а в подножието има обработваеми земи.

Северно от височината, през седловината Връшка чука, при ГКПП „Връшка чука“ преминава второкласен Републикански път II-14 Видин през град Кула за сръбския град Зайчар, който отстои на 11 км западно от седловината.

В северозападното подножие на височината, на сръбска територия се разработва находище на черни въглища.