Община Кубрат е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.

Общината има 17 населени места:

Беловец, Бисерци, Божурово, Горичево, Задруга, Звънарци, Каменово, Кубрат, Медовене, Мъдрево, Равно, Савин, Севар, Сеслав, Тертер, Точилари, Юпер.

Общо население на община Кубрат –  18 355 жители (към 01.02.2011)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозпадната част на област Разград. С площта си от 439,934 km² заема 2-ро място сред 7-те общини на областта, което съставлява 18,1% от територията на областта. Границите на община Кубрат са следните: на югоизток – община Завет; на юг – община Разград; на югозапад – община Ветово, област Русе; на запад – община Русе и Община Сливо поле, област Русе; на север – община Тутракан, област Силистра.

История на община Кубрат

На километър и половина източно от Кубрат в местността “Янка”, се намира балбунарската селищна могила. Разкопките, направени тук от археолога Васил Миков през 1924-25 г. дават на българската археология изобилен и разнообразен материал, който е единствената ни връзка с хората, живели по нашите земи в края на Неолита и началото на каменно-медната епоха. През VІІ век народностният състав е бил славянобългарски. Селището просъществувало до началото на ХІV век, до падането на България под османско иго. На негово място е създадено от пришълци село Балбунар. Първите къщи са разположени около “медения кладенец”, сега площад “Възраждане”. Според легендите, селището е създадено в началото на ХV век. Тогава по тези земи е господствал зъл и алчен владетел на име Еница. Той затворил 28-те кладенци и оставил само един. Местните жители и тези от околните села трябвало да купуват с медни пари водата от кладена. Затова селото било известно с името Балбунар (меден кладенец). Най-ранното писмено сведение за него е от 1624 г. През 1890 г. в Балбунар се открива основно училище, а през следващата година се учредява читалище “Кирил и Методий”. Петър Иванов – Комитата, като заместник-кмет е инициатор за отпочване строителство на обществени сгради – болница, църква, читалище, кредитна кооперация “Плуг” и др. През 1930 г. е завършен Общинския дом, поставени са основите на паметника на падналите във войните кубратски граждани. Успоредно с това особени грижи се полагат и за главния поминък на населението: земеделие, скотовъдство, дърводобив, тухларство, търговия с бакалски и манифактурни стоки. Основава се трудово-производителна кооперация, която обединява всички дребни занаятчии. Най-забележителната придобивка на Кубрат до 1940 г. са двете мелници, две даракчийници и една маслобойна.

Балбунар приема новото си име през 1934 г. на хан Кубрат, известен със своя мъдър завет към синовете си: да са единни, за да не може никой да ги сломи, както не могат лесно да се пречупят пръчките лозови, вързани в един сноп.

През 1949 г. село Кубрат е обявено за град с Указ 790 / 30.09.1949 г., ДВ 98 / 09.12.1958 г.

Кубратчани са признателни на личности с особени заслуги към града – Иван Чунчев, Димитър Николов, Лили Иванова, проф. Ст. Гайдарджиев, Стоянка Харалампиева, Христо Иванджиков-Маестро, Люба Баева, Иван Иванов, Борис Илиев и много други.

Природни забележителности

В обсега на Община Кубрат няма народни паркове, научни и природни резервати с национално значение.

Към природните забележителности в района се отнасят:

● “Юперска кория” – намира се до с. Юпер и заема площ 232 дка. Юперската кория е останка от някогашната Делиорманска гора и представлява група вековни дървета от космат дъб на възраст над 170 години. Създадена е с цел да се запази от унищожаване косматия дъб, който в миналото е бил подложен на масова сеч и днес от него се срещат единични екземпляри. Тук в условията на дренирани повърхностни води и удебелена льосова покривка, както и умерено-континенталния климат се създава много добра среда за нормален растеж и развитие на този дървесен вид. Обявена е за природна забележителност със заповед 3702.

● “Мющерека” – намира се южно от с. Беловец и представлява естествено находище от див червен божур. Заема площ 50 дка. Местността е гориста, с преобладаващо участие на цер. На отделни места дърветата са по-редки и са се образували горски поляни, където в първата половина на май божурът масово цъфти с ярки и привлекателни цветове. Обявена за природна забележителност със заповед 1187 от 19.04.1976 год. (обн. ДВ бр. 44/1976 год.)

● “Турска леска” – намира се край шосето от гр. Кубрат за гр. Тутракан. Заема площ 56 дка. Представлява горска площ, в която между другите дървета има и турска леска. Обектът е защитен с цел да бъде запазена от унищожаване турската леска, която на другите места в района се среща рядко и само в единични екземпляри. Обявени за природни забележителности със заповед 656 от 13.09.1979 г. (обн. ДВ бр. 79/1979 год.)

● „Божурите” – красива природна местност, където ежегодно през пролетта се провеждат част от културните прояви на общината.

● „Скални венци” – намира се в село Каменово.

Вековни дървета – на територията на общината са поставени под защита на закона 3 вековни дървета в гр. Кубрат.

Природните забележителности не са туристически обект. Има само организирана посещаемост от ученици от общината и при организирани мероприятия.

На територията на общината в потенциално защитените зони попадат следните имоти:

● По Директива за птиците – Защитена зона за опазване на дивите птици BG0002062 „Лудогорие”: землищата на с. Равно, с. Медовене, с.Каменово, с.Беловец, гр. Кубрат, с. Сеслав. В границите на общината са открити екземпляри от следните защитени птици: обикновен пчелояд, бухал, горска чучулига, домашна кукумявка.

● По Директива за хабитатите – на територията на община Кубрат се намират следните потенциално защитени зони: BG0000168 „Лудогорие”, BG0000171 „Лудогорие – Боблата” и BG0000172 „Лудогорие – Тревни съобщества”.

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА