неделя, 8 декември, 2019
Начало / Общини / Община Кричим

Община Кричим

Категория: Общини


Населено място: Кричим


Адрес: пл. ”Обединение” №3


Телефон: 03145 / 22-50


Факс: 03145 / 23-51


Имейл: kmet_krichim@abv.bg


Web: http://www.krichim.bg/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Кричим се намира в Централна Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.

Единственото населено място на нейната територия е град Кричим. Населението на града и общината е 8 571 жители (към 15.03.2015)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в крайната югозападна част на Област Пловдив. С площта си от 54,895 km2 заема 17-то, предпоследно място сред 18-те общините на областта, което съставлява 0,92% от територията на областта.

За Община Кричим са характерни три интересни особености:

  • тя е третата отзад напред най-малка община в България, като по-малки от нея са Община Перущица и община Челопеч;
  • тя е една от двете общини в България, заедно с Община Златица, територията на които се състои от две отделни, разделени помежду си части;
  • тя е една от 9-те общини в България, в които има само по едно населено място.

Границите на общината са следните: на север – община Стамболийски; на североизток – община Перущица; на изток – община Родопи; на юг – община Девин, Област Смолян; на запад – община Брацигово, Област Пазарджик.

История на община Кричим

Кричим е древно селище от ранновизантийско време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости играли ключова роля в охраната на този важен планински проход.

Областта е част от Първото българско царство до падането му под византийска власт. Освободена е при похода на Цар Асен I в 1190 г. През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на Иванко. Същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.

Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Камъка на Цар Асен, на който е изсечен изключително цененния за историята Кричимски надпис, отлично запазен и днес. Той гласи: На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Смята се, че, както е имало обичай да се ознаменуват победоносните походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена, става въпрос за похода на Цар Асен I в 1190 г. или на цар Иван Асен II около 1230 г. когато царския български суверенитет над крепостта е възстановен след междуособиците и териториалните загуби настъпили с убийството на Цар Калоян.

След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само този за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.

 Кричим е сред няколкото селища в Пловдивския край, които още в ранното Възраждане (1396 – 1762) са имали килийни училища. Манастирите „Св. Богородица“ и „Св. Врач“ са поддържали църковно-славянското и българското книжовно предание и са служили за училища. Те са съхранявали най-скъпото нещо за народа – писмеността. Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, то има 1000 жители турци.

Забележителности

От покрайнините на града започва територията на резерват „Изгорялото гюне“. В близост се намират останки от стената на древната крепост Кричим. Местността е известна под името „Калето“.

В околността й е разположен Камъкът на цар Асен, на който е изсечен надписът: На този камък седя цар Иван Асен, когато превзе Кричим.

Забележителност в Кричим е мостът над р. Въча с изцяло западна метална конструкция, който е преместен от Сърбия по време на Първата световна война.

За величието на Кричим, за будно население и силни хора със запазена вяра и традиция, говорят и 2-та манастира – „Св.Богородица“ и „Св.Врач“, основани през Средновековието в долината на р. Въча при Кричим в подножието на родопския връх Клисура. Кричимските манастири са стари духовни, културно-народностни и просветителски средища. В тях са създавани и съхранявани културни ценности, опазвани са вяра, духовност и народност. Разрушавани в размирни времена и въздигани отново, светите кричимски обители са били не само божи храмове, но и училища на народа за богоугоден и християнски живот, за опазване на българския дух. На по малко от 5 км се намира Кричимски манастир „Успение Богородично“, на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастира е разрушен, но в края на 19в. е реставриран.

Язовир Кричим се намира  на река Въча в Южна България, на 10 km южно от град Кричим. Язовирът изпълва коритото на река Въча, като е най-малкият по площ и обем от цялата каскада, но е с най-голям приток на вода.

Любопитно е, че язовирната му стена, висока 144,5 m, е най-високата язовирна стена в България. Построен е през 1972 г. с цел генериране на електроенергия. Влиза в състава на водноелектрическата каскада „Доспат-Въча“. Към язовира са построени 3 водноелектрически централи – „Кричим“, „Въча I“ и „Въча II“. Известен е сред рибарите с наличието на балканска пъстърва, дъгова пъстърва, бяла риба, костур, речен кефал, сивен, скобар, слънчева риба, червеноперка, черна мряна, шаран и щука.