Община Кресна се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград.

Общината има 7 населени места – Влахи, Горна Брезница, Долна Градешница, Кресна, Ощава, Сливница, Стара Кресна.

Общо население  на община Кресна – 5 441 жители (01.02.11 г.)

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в западната част на Област Благоевград и с площта си от 344,549 km² заема 9-то сред 14-те общини на областта и 5,34% от територията на областта. Границите на община Кресна са следните: на север – община Симитли; на североизток – община Разлог; на изток – община Банско; на юг – община Струмяни; на запад – Република Македония.

История на община Кресна

Античен град край Кресна
Простира се на десния бряг на Струма, на позаравнена местност, близо до последните къщи на квартал Моравска. Следите му се откриват в протежение на около 2 км. В посока север-юг по брега на Струма и около 300 м. В посока изток-запад от брега на Струма към източните подножия на Малешевска планина. Това е една позаравнена тераса, прорязана от стеснените долини на реките Моравска и Мостецка. Редуват се обработваеми земи с необработваеми. Античното селище напомня за себе си с останки, откриващи се под формата на стари зидове, строителни материали, съдове, монети и други паметници, някои от които излизат при обработка на почвата, а други – на самата повърхност. Изобилието им потвърждава някогашния разцвет на селището, довел до материално и духовно замогване.
По сведения на местни жители земите тук са били обработвани и по време на робството, като тогава са се числяли като имоти на християнско–турското село Брезница. Първите научни светлинки за съществуването на античното поселение идват от акад. Д. Дечев. Той съобщава в труда си за открито тук светилище на Бендида- Артемида „Кулът на Артемида в Средна Струма”. В изследването са описани намерени тук няколко оброчни плочи на богинята. При направата на пътища, военни фортификационни съоръжения, различни строителства и при обработка на почвата над културния пласт, който на места се открива до 1 м дълбочина, са нанесени разрушения. Повечето от камъните на някогашните постройки са използвани вторично в строеж на нови къщи или при изграждане на огради на имоти, или просто са събрани на купчини, за да не пречат при работа. На много места са открити единични и групови гробове, всички ориентирани на изток. В тях обикновено се намират останки от кости и почти никакви веществени материали от погребални церемонии. В един гроб, намиращ се на ската близо до пътя, по левия бряг на р. Моравска, са открити обгорели пръстен (малък, вероятно на момиче) и клинчета, с които е бил закован ковчегът. В гроба е имало въглени и пепел, което свидетелства и за пожар. В западната част на селото, в подножието на хълма Люти връх, пък са открити при направа на път 5 гроба, стоящи един до друг. Те са покрити с обикновени каменни плочи, без странично укрепване. Освен останки от кости, друго не е открито. Всички тези гробове вероятно са от времето на ранното християнство, чиито корени в Среднострумието се търсят още през I в. след Христа, когато в гр. Филипи (намирал се на 130 км югозападно от Кресна) Апостол Павел основал християнската община и към IV в. античният град край Кресна вече е бил християнски център с епископство, за което свидетелстват и останки от три открити тук антични черкви.
При направа на военни окопи през 1950 г. околните височини в северозападната част на селището, войници изкопават голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита е и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище са открити два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан, като разкритата част на зидовете е имала широчина 70 см.
Какво е представлявал градът в годините на разцвета му?
Ако се доверим на въображението си и като се имат предвид откритите досега останки от него, то може да си представим широки улици, покрити с каменни плочници по които са трополили с копитата си охранени коне на римски и други конници. Обществени и частни сгради са красили широк площад и улици, а пазарът е предлагал стоки чак от Египет и други страни на Средиземноморието.
Много богато в селището се представят във фрагменти строителната и съдова керамика, които са в различни размери и форми. Те удивляват с техниката на изработка и изпичане. Откриват се още хромели, монети, сечени от Филип II Македонски, сина му Александър Велики и римски императори. Тежести за станове водят до предложението, че е било развито тъкачеството. Срещат се различни съдове (паници, чаши), питоси с вместимост 200-300 л. Преобладава керамиката с червен и сив цвят, но се срещат и междинни нюанси. Много от фрагментите носят следи от пожар. Строителната керамика е представена най-вече от извити керемиди- ибрици и широки плоски керемиди- тегули. Интерес буди намирането на глинени лули, които са добре обработени. Предполага се, че са били използвани за пушене на опиващи вещества, тъй като в тези години тютюнът все още е бил в Америка, а може би са използвани и от местни магове при техните тайнствени обреди.
При изкопни работи през 1950г. е открит и детски мраморен саркофаг, чието устие е пригодено за поставяне на капак. На двете тесни страни има симетрично разположени гнезда на скобите, с които е бил захванат капакът. Саркофагът е с дължина 55 см., ширина- 42 см, дълбочина 25см и дебелина на стените при устието 10 см. Отличава се с прецизна изработка. По средата на четирите ъгъла вплита 4 глави на овни.
На лицевата част има и 4 четирилистни детелини, а на задната- 2 винетки. По украсата си саркофагът се доближава до саркофази, открити в античното селище под Сандански, както и в музея на Ватикана и Рим. Специалистите отнасят времето на изработката и използването му към II- III в. след Христа.
Интересен паметник е открит в леглото на Струма, впоследствие затлачен от реката. Намерен е от н.с. Йордан Илиев през 1956г. (тогава Илиев е студент на СУ „Кл. Охридски”). Паметникът е надгробен, с гръцки надпис, разчетен от проф. Борис Геров. Той съобщава, че е издигнат в памет на римски ветеран и съпругата му от техните синове, които били опциони (длъжност до центуриона в римската армия). Първият от синовете служил в първи италиански легион, намирал се на лагер в град Нове край Свищов, а вторият е бил в окупационния корпус в Африка.
През 1992г. селището край Кресна открива още една страница от миналото си. При прокарване на път в западната му част булдозер изравя на повърхността много фрагментирана керамика, на места- пепел, строителни материали, останки от хоросан. В бигора се открива и гробище. Проучванията от Историческия музей в Благоевград успяват да открият и останки от постройка, вероятно от римска вила, която е имала и канализационна уредба. Намерени са монети, глинени съдове. Интересното е, че тези съдове (по данни на работилите тук сътрудници на музея) са излъчвали някаква радиация. В полуразрушения питос е открито и съхранявано в него зърно, което е кръгло и почерняло. Интерес будят и намирани тук фибули, оброчни плочки на Бендида. Предание от стари времена уверява, че селището се е наричало в по-ново време и по време на първите години на робството Дюкяните. Споменава се и името Бела, което може да се свърже с пясъчните сипеи Мело. Твърде е възможно да е и античният град Калипол. А защо да не е Александропол- първият град, построен от Александър Велики- чието име носят над 60 града в различни части на света?!? Известно е, че Александропол е изграден след победа на Александър над възстанали тракийци, когато баща му е бил зает с поход на юг в Гърция.
В античното селище край Кресна са открити останки от 3 антични черкви. Районът на селището е обявен за паметник с културно-историческо значение- едно добро дело на Националния институт за паметниците на културата- София, и вече е под закрилата на Закона за опазване на паметниците на културата.

Селището възниква след 1926 година като Гара Пирин. Тя е призната за гарово селище без административен акт през 1934 г. През 1956 г. населението на м. Ново село е преброено заедно с населението на Гара Пирин. През 1959 г. към Гара Пирин е присъединена м. Крива ливада с Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. С Указ № 1582/обн. 29.09.1978 г. е обявено за град и преименувано на Кресна, а дотогавашното село Кресна – на Стара Кресна.

Забележителности

Центърът на град Кресна е малък, добре уреден, с приятни и свежи фонтани.

На около 7 км от града, в полите на Малешевска планина, се намира манастирът „Св. Пророк Илия“. Край близкото село Влахи се намира местността Градешка баня, известна с минералните си извори.

Кресна е изходна точка до Синанишкото езеро, в подножието на пиринския връх Синаница. Това е популярна и уникално красива местност. На брега на езерото е разположена едноименната хижа.

Туристическо дружество „Синаница 2000“ гр.Кресна е регистрирано през март 2000 г. с цел развиване на туризъм и спорт на територията на община Кресна и в чужбина.

Дружеството продължава традициите на създаденото през 1970 г. в гр.Кресна туристическо дружество „Синаница“.

ТД „Синаница 2000“ стопанисва хижа „Синаница“, разположена на 2200 м. надморска височина, на брега на Синанишкото езеро. Сградата е масивна, двуетажна, построена през 1979г. Хижата създава условия за предприемане на преходи през всички сезони към югозападния дял на Северен Пирин. Заобикалящите я от югозапад върхове „Синаница“ и „Момин връх“ предлагат условия и за алпинизъм. Капацитетът на хижата е 50 легла в пет спални помещения и 20 места в палатки през лятото. Има туристическа кухня, обширна столова, водоснабдена и електрифицирана, оборудвана е с баня и топла вода. До хижа „Синаница“ от гр.Кресна може да се стигне за 9 часа – 6 часа по шосе (24 км) и 3 часа по добре очертана горска пътека по левия бряг на Синанишка река.

Кресненският пролом или Кресненското дефиле или Кресненската клисура е осмият поред пролом по течението на река Струма, Западна България, между Малешевска планина на запад и Пирин на изток в Община Симитли и Община Кресна, област Благоевград. Свързва Симитлийската котловина на север със Санданско-Петричката котловина на юг.

В южната част на пролома, по двата бряга на Струма, е разположен резерватът Тисата, който опазва единственото в България компактно находище на дървовидна хвойна. В климатично отношение тук минава границата между средиземноморския и средноевропейския климат, което прави възможна появата на това място на огромно разнообразие от животински и растителни видове, голяма част от които ендемични или реликтни. Много от тези видове са включени в Червената книга на България и са изрично споменати в Европейските закони и конвенции за защита на природното наследство. Същевременно Кресненският пролом представлява коридор за миграция на едри бозайници между планините на Балканския полуостров. През пролома преминава една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка – Виа Аристотелис.

Буйните води на река Струма в района на Кресненския пролом предоставят добри условия за рафтинг.

Защитени територии – в землището на Влахи се намира голяма част от природен парк „Пирин“, защитената местност „Орлите“ и множество вековни дървета. В центъра на село Влахи се намира и Влахинският чинар, който е на повече от 500 г. и е обявен за паметник на природата.

Влахинска река със своите няколко малки водопада е една от най-атрактивните реки за рафтинг в България. На десетина минути от центъра на селото на приток на реката е разположен впечатляващият Влахински водопад, чийто воден пад е над двадесет метра.

Влахините (Влахинските) езера са група от пет езера в Северен Пирин, разположени между върховете Вихрен на североизток, Хвойнати на изток, Муратов на юг и рида Гредаро на запад. Те дават началото на едноименната Влахинска река(ляв приток на Струма). Наричани са още Влахински езера, като името им идва от село Влахи, в чието землище са разположени езерата. Самото село се намира значително по-ниско по течението на реката. Езерата са встрани от туристическите пътеки и рядко биват посещавани, но се виждат добре от околните върхове и от седловината Кабата. Те са пет, като едното от тях (второто по височина) определено доминира. То дава около 80% от общата площ на езерата, която надхвърля 85 декара и е отделено от останалите. Езерата не са напълно изследвани, поради което липсват някои точни данни.

Екопътека Влахи тръгва от селото, минава през махала Полена и се извива до подножието на връх Баба, където има място за почивка. Пътеката продължава нагоре към местността Долна Баба, прехвърля билото при премката Чифторето, спуска се плавно към долината на Загазката река и стига до местността Пещерата. Общата дължина на маршрута е 12 км и се изминава за по-малко от 4 часа. Пътеката е изградена като част от голям проект по програмата за малки грантове на Глобалния екологичен фонд.

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА