неделя, 8 декември, 2019
Начало / Общини / Община Ковачевци

Община Ковачевци

Категория: Общини


Населено място: с. Ковачевци


Мобилен: 0889747579


Имейл: oba_kovachevtsi@abv.bg


Web: http://kovachevtsi.com/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Ковачевци се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Перник.

Общината има 10 населени места – Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля, Сирищник, Слатино, Чепино.

Общо население на община Ковачевци –  1 600 жители (01.02.11 г.)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната част на Област Перник и попада в историко-географската област Краище. С площта си от 144,945 km2 се явява най-малката сред 6-те общините на областта, което съставлява 6,05% от територията на областта. Границитена община Ковачевци са следните: на запад и север – община Земен; на североизток – община Перник; на север – община Брезник; на изток и югоизток – община Радомир.

Село Ковачевци се намира в планински район в западната част на България. Отстои югозападно на 25 км. от Перник и на 55 км. от София. Община Ковачевци е разположена на територия от 139,1 кв. км, има население от 2087 души.

История на община Ковачевци

с. Ковачевци

/ 406 жители /

Не е установено кога възниква Ковачевци. За неговото съществуване съдим по някои археологически находки, които разкриват, че в този район е имало живот още в началото на нашата ера. Останки от антични постройки са разкрити при строителството на язовир Пчелина. По поречието на река Струма е регистрирана антична вила – рустика. На площ от около 20 дка при обработка на земята са разкрити дебели стени от ломен камък с хоросанова спойка. В района на селото, в местността Чуклето, има останки от античен некропол. В надгробната могила са установени единични погребения и три гробници. Близостта на двата обекта – античният некропол и вилата в махала Падина, както и техните общи белези, разкриват връзките им и говорят, че са използвани едновременно. Името на селото е засвидетелствано писмено в турските данъчни регистри през 1576 г. под формата Ковачова. Може да се предположи, че то е свързано с ковашкия занаят на неизвестен род от този район. Както много други наши селища, така и Ковачевци си има своята легенда, която търси връзката с миналото. Старите хора казват, че по време на турското робство голяма част от селото и имотите около него били притежание на богат българин – ковач. Къщата му се намирала в махала Ковачева падина при село Ракиловци. Ковачът имал воденица на р.Светля до днешната Ляшкова махала. Турците гледали с нескрита неприязън на богаташа гяурин и намерили начин да го оклеветят. Набеден от тях, ковачът попаднал зад решетките на софийския зандан. Оттам го измъкнал влиятелен цариградски турчин, който купувал от него добитък. Освободил го, но в замяна на това ковачът трябвало да му продаде всичките си земи, които имал около реката.

По-късно името на селото се споменава от чужди пътешественици, които са преминали оттук, като Ами Буе и Феликс Каниц. След Освобождението този район е посетен от видния историк и министър на просветата в България проф. Константин Иречек.

По време на петвековното робство тукашното население е било принуждавано да изпълнява редица повинности както към централната турска власт, така и към местните управници. За всяко неподчинение е било подлагано на жестоки изтезания. На два пъти Ковачевци е било опожарявано и разорявано – първия път през 1806 г. от ордите на Кара Феиз, а втория – през 1850 г. от башибозук, по време на въстанието на българите от Северозападна България, когато местното население също се разбунтувало.

Веднъж надигнало глава, населението не се примирило.
В организираната от Г.С.Раковски през 1867 г. Втора българска легия се включва Тодор Стаменов, преселил се от Калище в Ковачевци през 1858 г. Същата година той постъпва в четата на Панайот Хитов. През 1876 г. Тодор Стаменов е с българските доброволци, сражавали се край Белград по време на Сръбско-турската война. През пролетта на 1877 г. той се включва в редиците на българското опълчение, присъства на връчването на Самарското знаме – скъпа светиня за всеки българин. За проявен героизъм в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново Тодор Стаменов получава кръст за храброст. Участник е и в Сръбско-българската война от 1885 г.

Ковачевци е освободено през януари 1878 г. от четата на Ильо войвода.

През първите години след Освобождението местното население полага грижи за развитието на земеделието и скотовъдството, които през този период са основен поминък за него. Непосредствено след Освободителната руско-турска война и Кресненско-Разложкото въстание тук приижда населението от други краища на България. Идват бежанци от Пиринския край. Между бежанците са и Димитър Тренчев и Параскева Досева – родителите на Георги Димитров.

Труден е бил животът на заселниците в Ковачевци. Поради липса на средства за закупуване на земя, главен източник за прехрана по това време, тези хора търсели други начини за препитание.
Постепенно територията започва да се облагородява. След 1915 г. започнали да засаждат ябълкови и крушови градини, от 1945 г. ливадите край реката са превърнати в царевични ниви, създават се условия за развитието на животновъдството.

През годините на войните / 1912-1918 / настъпват тежки дни за населението от Ковачевци. Много от тях участват във войните, като четирима загиват. В тяхна чест признателното население е издигнало скромен паметник.

През 1928 г. е проектирано шосето от гара Калище през Ковачевци за Сирищник. Само четири години по-късно е направено шосето и през Косача за Радомир. Голямо значение за развитието на селището има разкриването през 1938 г. на редовна автобусна линия от София през Радомир за Ковачевци.

След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. местното читалище го приема за свой патрон.

С построяването на Дома паметник “Георги Димитров” през 1957 г. в центъра на селото се поставя началото на благоустрояването на Ковачевци. То добива широки размери. Улиците са асфалтирани, съборени са много стари и паянтови сгради и къщи, а други са ремонтирани и възстановени. През 1972 г. е възстановена и родната къща на Георги Димитров. Изграден е мемориален парк от 278 дка. Утвърдена е традицията официалните гости на Ковачевци да засаждат в мемориалния парк дръвчета. Вдясно от парка по проект на арх.Рачо Стоянов се изгражда Национален детски екологичен комплекс /НДЕК/, който предлага за децата от цялата страна и чужбина прекрасни условия за ученически отдих, туризъм и спорт. Същият е единствен в страната и се явява специализирано заведение за учебно-възпитателна дейност, за укрепване здравето на деца и ученици от всички възрасти. Комплекса е уникален в архитектурно отношение и изключително запазен в екологично отношение.

Днес Ковачевци се оформя като селище с интересен архитектурен облик, възраждащ самобитните традиции на българина от този край.

с.Сирищник

/ 324 жители /

Сирищник е старо, средновековно селище. Разположено е в тясната долинка на десния бряг на р.Светля. От двете страни на улицата, която води към планината са разположени много къщи на основното селище, а из Рудината има около 23 махали. В махала Кънчов дол, на около 3 км североизточно от селото е регистрирано антично селище. На площ от около 15 дка се намират археологически материали от селището. В махала Ушите се намират останки от късноантична и ранно средновековна крепост градище, принадлежаща към крепостната система по поречието на р.Светля. В местността Църковище при мах. Соколица има следи от стени, а са разкрити и монети от късноантично и ранносредновековно селище. Под градището в м.Ушите, се намират останките на средновековната църква “Св.Никола Летни” . В района на гробищата са руините на късносредновековната църква “Св.Петка”, действала до първата четвърт на ХІХ в. От нея днес е запазена само източната и страна. На границата със село Ковачевци има антична надгробна могила, която вероятно е принадлежала на обитателите на античната вила рустика в Ковачевци.

През ХVІІ в. Хаджи Калфа съобщава, че Сирищник е кадилак между Брезник и Знеполе, населен с български християни. След Освобождението големите преселнически размествания, които настъпват в процеса на придвижване на населението към освободените части на Княжество България, коренно променят състава на жителите на това село. Сред новодошлите има доста занаятчии. Оттук минават тогава и пътищата за трънските, кюстендилските и земенските села за София и поради тази причина Сирищник става естествено средище за търговия и развитие на различни занаяти. Възниква нова търговска улица, в която отварят врати магазини и работилници. Още се помни съществуването на 64 дюкяна, между които дърводелски, тенекеджийски и др. Край р.Светля тракали камъните на десетина караджейки воденици. Разкриват се и телеграфопощенска станция, клон на Българската земеделска банка, аптека, читалище и др. Всеки четвъртък в селото се провеждал пазар на добитък и манифактурни стоки, който се е посещавал масово от околните села.

По инициатива на местни жители през 1865 г. е открито килийно училище. Първоначално училището се е помествало в една сграда намираща се в близост до черквата. След Освобождението тази къща станала тясна и населението на селото със собствени средства изградило четири учебни стаи. През 1968 г. тази сграда е разрушена и на нейно място е построена сграда – общежитие. По инициатива на местните учители за първи път бил празнуван празникът на Кирил и Методий на 11 май 1901 г.

с. Светля

/ 151 жители /

Село Светля е разположено от двете страни на река Светля и река Берендерка. Със своята природна даденост и красота, заобиколено на запад от планина Рудина и на изток от местността Джинлирид /Ридо/ и Дъб, на север граничи със село Чепино, а в южна посока по поречието на реката с равнинен терен до с.Сирищник.

Първото име на селото е било Отеловци – през 1489 г. Различни са версиите за името на селото. Според някои предания село Отеловци е основано от бежанци от Берковица – Никола с петимата си сина – Огнян, Тодор, Лазар, Ваклин и Цветан. Отеловци е образувано от първите букви на техните имена.

Според други, когато турците решават да се настанят в селото, населението не ги допуска и ги прогонва. Турците казвали, че това са отети хора, непокорни, Оловци и оттам името Отеловци.

Споменава се и за преминаването на гръцко семейство, преследвано от турците. В селото те престояват няколко дни. Хората от селото се отнесли гостоприемно и радушно. При тръгването си от благодарност казват отовци, което значи добри хора, задружни и единни.

От 1689 г. селото е прекръстено на Празноглавци / Презноглавци /.След много години турците идват в селото по време на вършитба и събират данък “Десятък”. Като разбрали за това за това, хората напуснали харманите и хванали гората, като изоставили цялото жито. Когато турците заварили цялото жито изоставено и разбрали, че хората са избягали казали : “Празни глави – вместо да дадат част от житото за данък Десятък, те го изоставили цялото”. От там произлиза името Празноглавци. Постъпката на населението е израз на омраза и непокорство срещу издевателствата на турците. В някои документи вместо Празноглавци се споменава името Презноглавци, което ще рече бързи, работни хора. През 1919 г. по искане и настояване на населението, селото се преименува на Светля – на името на река Светля. По предания през 1530 г. за училище в селото е ползвана най-голямата къща в селото. След Освобождението от турско робство през 1892 г. е построено училище до черковния двор, а през 1935 г. е построено и ново училище, което през 1967 г. е закрито. За първи път в историята на селото през 2000 г. е създаден и открит музей. От стари времена в Светля съществува традицията сурова / сурва /, която се провежда на 13 срещу 14 януари, като символ за изгонване на злите духове, за плодородие и щастие. Светлянските сурвакари със своите ликове, маски и звънци са високо оценявани и признати за едни от най-добрите. Доказателство за това са техните участия в различни национални и международни фестивали, както и техните призове – златен медал, грамоти и много други награди и отличия./ тук снимки – група /

Около 1860 год. в центъра на селото е построена черквата и камбанарията.

с.Слатино

/ 19 жители /

Село Слатино е обединено със с.Костуринци – закрито населено място. Двете села са разположени в гънките на Черна гора. На южния склон на вр.Тумба /1128 м/ през елинистическата епоха е имало малка крепост с 1 м дебели стени, с големи камъни без спойка. Крепостта се свързва с траките. Костуринци е старо средновековно селище, познато като тимар на каза Радомир от средата на ХV в. Малко по-късно, през 1576 г., името на селото е вписано в списъка на джелепкешаните като Костуринче.

Слатино отстои на 5 км от общинския център Ковачевци. Името му произлиза от изчезналото значение на думата слатина – солен извор. До Освобождението селото е било турски чифлик, а след това е заселено от преселници от други села. Миграционният процес в двете селища е бил много силен, като се има предвид, че през 1934 г. с.Слатино е наброявало 354 души.

с.Ракиловци

/ 90 жители /

На 1 км от с.Ковачевци е с.Ракиловци. Разположено в малка котловина на Рудината. В м.Равница на 2 км западно от селото е регистрирано антично селище. Разкрити са стени и фрагменти от строителна и битова керамика. В м.Манастирище при Бандачка махала има останки от стара крепост. В близост до нея се намират две антични надгробни могили, известни като Чуките. Ракиловци е регистрирано под същото име още през 1330 г. в Мраката във връзка с Велбъждската битка.

с.Лобош

/ 235 жители /

Село Лобош е разположено на десния бряг на р.Струма, в източните склонове на Краешките планини. Отстои на 5 км югоизточно от с.Ковачевци.

Името си Лобош селището носи от името на местността в която се намира – “Ловбош”. В превод от турски това означава място без дивеч. Други смятат, че в тази местност растяла тревата “Лобода” и името на населеното място е оттам. Съществува и трета версия за наименованието, а именно, че стои като чело /лоб / на Краешките планини. В м. Царско селище в с.Лобош е регистрирана късноантична и средновековна крепост. Наличните археологически материали разкриват съществуването на крепостта и през средновековието. Това дава основание да смятаме, че тази крепост е останала добре запазена при включването на тези земи в българската държава и е останала да действа като крепост чак до ХІ-ХІІ в. Тя принадлежи към укрепителната система от охраната на поречието на Струма и е запазила своето значение през цялото средновековие.

През епохата на Възраждането както във всички български селища, така и тук се чувства съживяването на занаятите и търговията. Появява се необходимостта от просвета и книжнина. През 1840 г. е построена сградата на училището, а през 1857 г. – на църквата. Украсата около вратите на църквата е образец на художественото каменоделство. Едно от първите читалища в Радомирско е било лобошкото – “Зора”.

с.Косача

/ 143 жители /

Село Косача е разпръснато по поляните и височините на южната част на Черна гора, като централната му част е разположена на шосето Перник – Ковачевци. На 500 м северозападно от Косача през късната античност е изградена крепост. В миналото над терена е имало запазени части от крепостната стена, а днес само отделни фрагменти от строителна и битова антична и късноантична керамика. Косача се споменава в данъчните регистри от 1576 г. Предполага се, че името на селото е произлязло от прилагателното кос – наклонен, полегат, поради особеностите на терена. Тук живее будно и патриотично настроено население. Училището се открива през 1835 г. Интерес представлява църквата в селото, построена през 1865 г. от майстор Тоше от с.Егълница. Иконостасът е изработен от майстор Младен Богоев от с.Радибош, а иконите са изписани от Иван Доспевски. Съществуват мнения, че тук е идвал Апостола на свободата Васил Левски, който основава революционен комитет. В него са влизали даскал Цвятко Полянски, Лазо Стоянов – Севдалията, Костадин Груев и др.

с.Егълница

/ 262 жители /

Село Егълница заема източния край на община Ковачевци. То е разположено от двете страни на шосето Радомир – Калище – Земен. На около 700 м от центъра на селото се намира жп спирка на линията София – Кюстендил.

От археологически материали, разкрити в района, може да се съди, че тук е имало живот от ранно време. Регистрирани са антични селища и некропол в местностите Селище и Шундула. Тук има останки от калдъръмен път. В близост да него, в м.Беледжа, е намерен кръст, издялан върху голям камък. Само на около 300 м от него съществува стар кладенец с постоянна вода. В м.Влашките са разкрити глинени тръби от водопровод, вероятно свързани със селището в м.Шундула. Намерена е колективна находка от монети.

Наименованието на населеното място се свързва с Византийската империя. По исторически данни поради близостта си с Егея селото е именувано на Егеница.

Името на с.Егълница се среща в списъците на джелепкешаните от 1576 г. Основният поминък в миналото са били земеделието и скотовъдството. По време та Османското робство селището е било известно като Индикьой, което на български означава старинно селище.

В с.Егълница е роден Ангел Беловски, който заедно с майстор Миленко от с.Блатешница, Радомирско, взема участие във възстановяването на Рилския манастир около 1815 г. Училище в с.Егълница има от 1847 г.

с.Калище

/ 454 жители /

На 2 км северозападно от с.Егълница е с.Калище. То е разположено в долината на р.Струма, на пж линията София – Кюстендил.

Намерените археологически материали свидетелстват за живот в района на селото от стари времена. Регистрирани са антично селище в м.Хайдушки лак и гробница в м. Джалева махала. Тук са намерени строителна и битова керамика и бронзови монети. Интерес представлява гробищната църква “Св.Атанас”, изградена през средновековието. Ценен културен исторически паметник е каменната статуя на тракийски вожд. Съхранява се в Историческия музей в Перник.

Името на с.Калище е документирано в списък на джелепкешаните от 1576 г.

По време на Освободителната война от с.Калище в българското опълчение участват пет души – Стоян Лазаров, Тодор Стаменов, Иван Николаев, Димитър Петров и Николай Петров.

В Отечествената война от селото участват повече от двадесет души.

Забележителности в община Ковачевци

Дом на културата

На 9 юли 1949 г. е обявен анонимен национален конкурс за изработване на проект за изграждане на Дом паметник в с.Ковачевци. Замисълът е да се увековечи делото на Георги Димитров. Одобрен е проектът на архитектите Петър Райков и Йосиф Йосифов, по който през 1953 г. започва строителството. Домът паметник е завършен през 1956 г. Сградата хармонизира с околната среда и придава ново значение на цялостния облик на селището. Сградата е открита по случай 75 – годишнината от рождението на Георги Димитров – 18 юни 1957 г.

Към момента сградата е Дом на културата. Вътрешното разпределение е добре решено. Представителен и тържествен вид има вестибюлът. Чрез него се установява връзка с изложбените помещения, ритуалната зала и стълбището за втория етаж.

С многофункционално значение е ритуалната зала. Още с влизането в залата вниманието е привлечено от двете двукрили врати, изработени с дърворезба, символизираща плодородието на родината и мирния труд на работника. С най-големи художествени достойнства е изящният дърворезбован таван, изработен по тревненски мотиви от изтъкнатия резбар Цаню Антонов. На близо 100 кв.м площ са композирани над 4000 художествени мотива. Слънчевият диск в центъра на композицията е обграден с венец от плодовете на нашата земя, скрепени чрез панделка от дъбови листа на славата.

Музеи

На територията на общината функционират три музейни сбирки в селата Ковачевци, Лобош и Светля. Те пресъздават бита и традициите на хората от този край. Музеят в с.Лобош се помещава в бившето килийно училище

– най-старото училище в Радомирско

Родната къща на Георги Димитров

Тя се е намирала в източната покрайнина на селото. Разположена на десния бряг на р.Светля, само на 150 м от нея. Съобразена е с битовите изисквания от това време.

Нейното планово, функционално и архитектурно оформяне и решение отговаря на селската къща, изграждана в тази част на България в средата и края на ХІХ в. Основите й са били иззидани с камък, а останалата част от подпори с плет, измазан с кал. Къщата е била едноетажна с едно мазе. Покривът й и четиристранен с леко удължение от югоизточната страна над малкия чардак и входа за мазето. Изоставянето на къщата от родителите на Георги Димитров при преместването им първоначално в Радомир, а след това в София, нестопанисването й и подпочвените води причиняват нейното рухване малко преди 9 септември 1945 г.

През 1972 г. се пристъпва към възстановяване на родната къща на Георги Димитров. След предварителни теренни проучвания на останките от основите на къщата, както и по спомени на все още живи свидетели и по единствената запазена снимка арх. Йосиф Йосифов изработва проекта за нейното възстановяване. Строителството започва в началото на май 1972 г. и за кратък срок тя е изградена.

Вътрешната уредба отразява обстановката в която се е родил и живял първите две години Георги Димитров. Бедната обстановка отговаря на автентичната картина в къщата по това време, в която родителите му Димитър Михайлов и Параскева Досева са живели. Във входното помещение на къщата се намирало огнището, където членовете на семейството прекарват голяма част от времето си.От двете му страни са разположени още по една стая. Двете твърде малки по размер килерчета са използвани за оскъдния инвентар, който е имало на разположение семейството.

В двора на къщата, който се поддържа в приблизителен вид от онова време, е поставена скулптура в цял ръст на стопанката на този дом. Скулптурната фигура, дело на худ. Мара Георгиева е така разположена, че баба Парашкева сякаш е застанала на пътеката, за да посрещне всеки посетител.

Автентичен е кладенецът с геранилото в двора. Около къщата са засадени градински цветя, както около всяка къща в Ковачевци. Дворът е ограден с иззидана от камъни стена, покрита с керемиди така, както е било някога. Това му придава особено очарование и колорит. Овощните дръвчета също с съобразени с времето, когато тук е живяло семейството на Георги Димитров.

Възстановената родна къща е открита на 18 юни 1972 г. по повод честването на 90 – годишнината от рождението на Георги Димитров.

Храмове

Православен храм “Св. Симеон Стълпник”

Храмов празник – Преподобни Симеон Стълпник, 1 – ви септември

Адрес : с.Егълница

СИМЕОНОВ ДЕН (1 септември) – началото на Християнския календар. Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник е известен сред българите още като “Симеон орач” и “Нова земеделска година”, тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба. Според житието преподобният Симеон Стълпник е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни благочестиви християни. На осемнадесетгодишна възраст той постъпил в манастир и не след дълго се усамотил в една трудно достъпна планинска пещера. Заживял като пустинник и се отдал на пост и молитви. Благ и смирен, Симеон искал да се изолира напълно от хорските очи и си построил каменна кула, висока 40 лакти. Заживял на върха й в тясна килия и затова бил наречен Стълпник. Там починал на 103-годишна възраст. Църквата празнува 1 септември и в памет на неговата майка св. Марта.

Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. В ранно утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата му.

Спретнати, облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Домакинята обикаля колата с воловете три пъти като ръси около тях пепел. В Северозападна България тя коли пред колата петел за “курбан на св.Симеон”. Често обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. После отваря широко портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено. Щом пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се изнася нищо от къщата и нищо да не се дава на заем. Тази забрана се спазва строго, за да не “излезе берекетът от дома”. През целия ден жените не поставят на огнището почернели котлета и съдове, за да не заболяват посевите от “главня”. Не перат и простират бяло пране, за да не поникнат житните класове празни. Често домакините следят какъв човек ще дойде първи през този ден в къщата им. Ако той е добър и имотен, годината ще е спорна и плодовита. По същия начин, отивайки на нивата, орачът гледа кого ще срещне най-напред. Ако види бременна булка или жена с “пълни ръце”, вярва, че житата ще родят много зърно. В Западна България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през месец януари през следващата година. Тъй като обикновено на Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, празникът често се нарича и “Симеон брульо”.

Православен храм “Св.Харалампий”

Храмов празник – Св.Харалампий, 10 – ти февруари

Адрес : с.Лобош

Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години. Иконографски често се изобразява като повелител на болестта, която той държи окована в девет вериги или затворена в шише.

Близо до черквата се намира килийното училище – първото българско училище в този край.

Православен храм “Св.Арахангел Михаил”

Храмов празник – св.Арахангел Михаил, 8 – и ноември

Адрес : с.Косача

Православен храм “Св.Неделя”

Храмов празник – Св.вмчца Неделя, 7 – и юли

Адрес : с.Сирищник

Православен храм “Св.Богородица”

Храмов празник – успение на Пресвета Богородица, 15 – и август

Адрес : с. Светля

Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин. От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Пчелина (Лобош) е язовир в Западна България, построен през 70-те години. Преди това на негово място е имало село Пчелинци, от където произлиза и името му. По време на социализма е направен за утайник на река Струма, защото Перникмного я е замърсявал и от Гърция са подавали оплаквания, че на тяхна територия се влива мръсната вода на река Струма. Сега язовирът е чист. На язовира има почивни станции на БАН, както и изграден развлекателен комплекс с басейни и дискотека. Обиколката на язовира по брега е 34 километра, а площта му е 5,38 км². На брега на язовира се намира средновековната църква „Свети Йоан Летни“.