събота, 12 октомври, 2019
Начало / Общини / Община Котел

Община Котел

Категория: Общини


Населено място: Котел


Адрес: пл. "Възраждане" № 1


Телефон: 0453/423-36


Факс: 0453/425-40


Имейл: kmet@kotel.bg


Web: http://kotel.bg/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Котел е разположена в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

Общината има 22 населени места:

Боринци, Братан, Градец, Градец, Жеравна, Катунище, Кипилово, Котел, Малко село, Медвен, Мокрен, Нейково, Орлово, Остра могила, Пъдарево, Седларево, Соколарци, Стрелци, Тича, Топузево, Филаретово, Ябланово.

В община Котел има 22 населени места с общо население от 18 562 души към 31.12.2015 г.

Географско положение, граници, големина

Общината е заема североизточната част на област Сливен. С площта си от 858,082 km2 е на 3-то място сред 4-те общините на областта, което съставлява 24,21% от територията на областта. Границите на община Котел са следните: на северозапад – община Антоново, област Търговище; на север – община Омуртаг, област Търговище; на североизток – община Върбица, област Шумен; на изток – община Сунгурларе, област Бургас; на юг – община Стралджа, област Ямбол; на югозапад – община Сливен.

История

Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на османската власт засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността.

 Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V – VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия /Желязната врата/, която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и др., след удара на турските нашественици, просъществували до края на 14 век и споделили съдбата на повечето български твърдини – били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по-сигурно убежище в дебрите на Балкана. Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение – тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.

Градът според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като “Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец.

Дълъг е списъкът на просветителите и будителите, възвисили книжовното и образователното дело – Анастас Кипиловски, Стефан Изворски, Анастас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, Петър Берон… Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци.

Туризъм в община Котел

Село Жеравна се намира на 14 км от Котел. Всяка една къща в Жеравна е уникален паметник на културата. На 12 км югоизточно от Котел е и Медвен, известен с 120-те си културни паметници, датиращи от епохата на Възраждането.

В Галатанското училище в Котел е уредена музейна експозиция на великолепни образци на килимотъкаческото изкуство, а в Кьорпеевата къща е уреден етнографски музей. Природното разнообразие на Котленския регион е отразен в Природонаучния музей. В църквите “Св. Троица” и “Св. Св. Петър и Павел” има запазени красиви дърворезби. В Котел се намира и първата гимназия за фолклорно пеене и инструментална музика “Филип Кутев”.

Според историческите сведения Котел е относително нов град – възникнал е в началото на Османското робство – ХІV-ХV век, когато тук се заселват бежанци от околните разрушени села и крепости. Иначе околностите на Котел са били обитавани от най-дълбока древност, за което свидетелстват археологическите открития.

През вековете след създаването си Котел укрепва и забогатява, благодарение на развитието на занаятите. През ХVІІІ и ХІХ век градът е бил важен културен и икономически център. Местните занаятчии имали относителните привилегии, осигурени им от факта, че доставяли различни стоки за нуждите на имперската войска. Най-голяма известност имали местните тъкани и килими – и до днес котленските килими и китеници са символ за майсторска изработка и красиви шарки.

Съвсем естествено замогването на града отворило очите на населението за просвета и култура. Първото светско училище в Котел отваря врати през 1812 г. Градът и до днес пази репутацията си на възрожденски културен и просветен център, дал на България едни от най-известните имена в просветата – Петър Берон, Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, Софроний Врачански, Алеко и Стефан Богориди и др. Котленци са били и много смели революционери – голяма част от четата на Хаджи Димитър е била сформирана от котленски попълнения.

След Освобождението голям пожар унищожава по-голямата част от сградите, като оставя незасегнати само сградите в махала „Галата“ в покрайнините на града. Днес в този квартал могат да се видят чудесно запазените стари възрожденски къщи. Останалата част от Котел също блести с красивите си сгради, но те са представители на архитектурата на късното Възраждане.

Исторически музеи

Комплекс от къщи и експозиции в Котел, Жеравна, Медвен – емблематични знаци за българската история.

Експозиции в Котел

Експозиция „Котленски възрожденци” и Пантеон на Георги Стойков Раковски.

В тематични зали експозицията отразява историята на Котел през Възраждането и живота и дейността на известни възрожденски личности, родени в Котел – епископ Софроний Врачански, архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели, доктор Петър Берон, капитан Георги Мамарчев, Георги Стойков Раковски.

Чрез възстановка на взаимно училище /катедра със затвор за наказания, пясъчни чинове, дивити и панакиди, наградни и наказателни кавалерии/,е пресъздадена атмосферата на учебния процес от първата половина на ХІХ век. В мемориалната пантеонна част са положени костните останки на Георги Раковски.

Избрано от колекцията: лични вещи и книги на Софроний Врачански / оригинални и копия / – първия препис на Паисиевата „История Славяноболгарская” от поп Стойко – Софроний Врачански /1765 г./, първата печатна книга в новобългарската литература „Неделник”/1806 г./, първите издания на „Рибния буквар” /1824, 1847, 1850 г./ на д-р П. Берон, балсамираното сърце на доктор Петър Берон, първото българско списание „Любословие”, колекция от хайдушко оръжие и оръжие от Освободителната война, икони от ХІХ век и икона на „Св. Софроний Врачански”, поемата „Горски пътник”, вестник „Дунавски лебед”, списание „Българска старина” и други първи издания на Георги Раковски.

В изложбената зала ежегодно се организират собствени и гостуващи изложби на музеи от страната.

Експозиция „Котленски възрожденски бит”

Помещава се в квартал „Галата” – в Кьорпеевата къща – впечатляващ с вътрешната си подредба възрожденски архитектурен образец от 1872 г. В автентична среда е пресъздадена атмосферата, в която живее котленското семейство през ХІХ век.

Избрано от колекциите: ръчно тъкани килими от ХІХ век, занаятчийски инструменти, котленски носии, хоризонтален тъкачен стан, кухненско обзавеждане, уникална ръчна домашна мелница, домашен кладенец, английски порцеланови съдове от ХІХ век, австрийски печки, иконостаси, църковна утвар от Йерусалим, икони.

Експозиция „Старокотленски килими и тъкани”

Експонирана е в Галатанското училище, строено през 1869 г., като проследява цялостното развитие на тъкането на прочутите котленски килими – от килимената черга през класическия котленски килим до съвременните образци на тъкани гоблени.

Избрано от колекциите: оригинални котленски килими от ХVІІ – ХІХ век, тъкани гоблени на библейска и историческа тематика на майсторките Стоянка Милева и Петранка Чехларова.

Експозиции в Жеравна и Медвен

Експозиция „История на Жеравна”

Намира се в родната къща на българския възрожденски просветител Сава Филаретов. Съхранява материали за историята на Жеравна и дейността на известните жеравненци Райно Попович, Васил Д. Стоянов, Тодор Икономов и други. Архитектурата – типичен образец на дървена дъбова къща от типа „жеравненска камчийска”, е автентична. Най- представителна е вътрешната украса на къщата – изящна възрожденска дърворезба с варак, положена в различни сюжети в колонадата, вратите и тавана на дома. Изключителен интерес представлява домашният параклис, както и т.нар. кабинет.

Експозиция „Бит на Жеравна през Възраждането”

Експонирана е в къщата на Руси чорбаджи, строена през ХVІІІ в. Ярък образец на възрожденска жеравненска къща. Паметник на културата от национално значение, уникален с изяществото на резбованите иконостаси, полици, колони и другите елементи на дома. Затвореният сайвант отвежда до гостната стая, одаята и кабинета на чорбаджията – интерес представлява вътрешната връзка между кабинета и одаята за подаване на поднос с кафе. В избеното помещение са експонирани по оригинален начин фотодокументи и предмети на бита на жеравненци от ХІХ век, а чрез вътрешно стълбище посетителят достига и до дюкяна, където са представени различни тъкани килими, черги, пешкири. Дворът грее с цветята около кладенеца с каменно корито до него.

Експозиция „Йордан Йовков”

Ниската еднокатна приземна къща на Голямо Бърдо е родният дом на писателя Йордан Йовков.

Обновената експозиция представя дълбоката връзка на писателя с родна Жеравна, от която са се родили пленителните „Старопланински легенди”. Уникалният подход при експонирането представя тези места от Жеравна, които са намерили отражение в Легендите и създава непосредствена асоциация с труда на интелектуалеца – Книгата. Атрактивността на експонирането се постига и чрез възстановката на първата среща между Йовковите герои Рада и Шибил. Друг акцент на експозицията е колекцията от произведения на писателя и писалката му, с която са написани Легендите.

Експозиция „Приложно и изобразително изкуство” – Художествена галерия „Жеравна”

Поместена е в сградата на училището, построено през 1867 г. Фондът на първата провинциална селска галерия в страната е от 450 творби на наши и чужди художници, сред които Михалис Гарудис, Ради Неделчев, Лика Яко, жеравненеца Христо Тодоров, Марин Подмолов, Руси Куртлаков и други. Ежегодно се организират гостуващи изложби на наши художници. Художествената галерия предоставя залите си на етнографски изложби от музеи в страната.

Експозиция „Захари Стоянов”

Намира се в Медвен в родната къща на Летописеца на Априлската епопея, поборник от три въстания, деец на Съединението, публицист и държавник. Експонирани са лични вещи на Захари Стоянов – коравия ямурлук и вулията с орлови нокти украсена, пепелницата с яребиците, куфара на този вечен странник, рединготът на държавника. Представят се и изданията на З. Стоянов.

Изложби

„Багри от миналото” – представя традиционно облекло на различните етноси от Котленския регион – българи, каракачани, турци и роми, аранжирани атрактивно.

„Котел – люлка на българската просвета” – чрез оригинални и фотодокументи и снимки, които въздействат ярко на посетителите, се проследява развитието на просветното дело в Котел.

Атракции

Музикална програма – „Фолклорът на Котел” от професионални музиканти – инструменталисти и певица с предварителна заявка. Галатанско училище

Затъкаване на котленски килим. Галатанско училище

Дни на обреди и занаяти в Котел. Юни – септември. Дворно пространство на Кьорпеева къща.

Квартал „Галата“

Квартал „Галата” – Котел е град с красиви архитектурни модели от Възрожденския период. Градът е обявен за архитектурен и исторически резерват. Запазени са над 110 възрожденски къщи. Типичната дървена къща е едноетажна или двуетажна, със скромно обзавеждане. Декорацията, ако има такава, обикновено е от дърво като преобладават иконостаси и врати с красива дърворезба. В двора на котленската къща обикновено има лозя, кладенци и високи каменни стени.Има къщи от ранното и късното българско възраждане, предимно дървени. Типично за конструкцията на къщите е наличието на затворено домакинско помещение за съхранение наречено „пруст“. По-късно това хранилище изгубва тази си домашна функция и се превръща в стая за посрещане на гости – „посрещник“. Красивата дърворезба на котленската къща присъства във всички стаи, най-вече в така наречената голяма стая.

Природни забележителности

Най-известен е карстовият комплекс „Злостен”, който е обявен за природна забележителност и включва в себе си редица обявени по-рано защитени територии. Намира се в землището на гр. Котел и селата Медвен и Ябланово и обхваща площ от 343.7 ха. Обособен е със цел да се запазят характерните земни форми, пещери, понори и други карстови образования, вековна букова гора, както и местности с историческо значение.

От скалните феномени най-голям интерес представлява „Чаталкая”. Пещерите в местността „Злостен са многобройни и дълбоки с красиви сталактитни и сталагмитни образования. Най-известни са втората по дължина пропастна пещера в България – „Ледника” с дължина 103 м., „Су баттъ” с дължина 58 м. , където изчезват под земята водите на бистър планински поток. „Мъгливата пещера” е наречена така, защото много често нейният вход е обвит в мъгла. Тайнствената атмосфера около нея и богатството на сталактитите я превръщат в изключително интересен туристически обект. В местността се намира и историческото място „Злостен, където е разположена пещерата „Раковски”, носеща името на българския революционер Георги Стойков Раковски.

Природни забележителности са и редица отделни пещери, като „Св. 40 мъченици”, в землището на с. Кипилово, с площ 5.0 ха. В землището на гр. Котел, на запад от града, в басейна на р. Сухайка, са разположени множество карстови пещери – природни забележителности „Дряновската пещера” е с площ 5.0 ха. Характерна е с красивите форми на сталактитите и сталагмитите в нея. Пещерата ”Приказна” с площ 4.2 ха е с множество сталагмити и сталактити в общодостъпната си част и представлява сериозно изпитание за пещерняците в пропастната част. Проучени са 3100 м. пещерни галерии – VІ в България по дължина. Най-богатата на пещерни образования е „Билярника”, която е проучена едва през 1970 г. , с площ 1.0 ха. Това е карстова пещера с почти кръгъл вход с диаметър 4 м., а на дължина достига 87 м. „Кървавата локва” е с площ 2.0 ха и е с пропастна пещера с дълбочина 134 м. , разположена в същия район. Пещерата „Черните извори” представлява красива пещера с карстов извор в нея. Площта на природната забележителност е 20.0 ха. Намира се в с. Медвен. Пещерите „Ледника” – площ 18.3 ха – карстова пещера с характерни скални образования, ІІІ – та по дълбочина в България; „Малка маара” – с дълбочина 59 м. и площ 3.0 ха; „Маарата” с площ 16.2 ха, са разположени в същия район на землището на с. Медвен.

Някои от пещерите са свързани с легенди и исторически събития, което ги прави още по-привлекателни и тайнствени. Например в местността, където се намира пещерата „Кървава локва”, според легендите са избити голям брой Никифорови войници; пещерата „Раковски” е наречена на името на Георги Стойков Раковски, който през 1854 година започва да пише край нея книгата си „Горски пътник”; в „Четиридесетте корита” според преданията са заровени злато и скъпоценности. В района има и други пещери, които макар и да не са обявени за защитени обекти, също представляват интерес – „Духлото”, „Орловата пещера” – приютявала колония от хиляди прилепи- редки и защитени от закона животни, „Дядо Събевата пещера”, „Голямата Хумба”, „Малка Дряновска”, „Нова Дряновска” и „Черната дупка” на запад от Котел, „Козята пещера” в землището на с. Кипилово, „Академик” и „Ужасът на иманярите” в района на „Злостен” и др. В землището на гр. Котел се намират скалните образования – красил скален венец от величествени варовикови скали, подходящо местообитание на хищни птици. „Урушките скали” – с площ 69.0 ха и скален отвес -70 м. Те са характерни както с причудливите си форми, така и с гнездовищата на скален орел.

Буйните планински води често се спускат по отвесните скали и образуват красиви водопади. За природна забележителност е обявен водопадът „Синия вир”, с височина на пада 7 м. и площ 1.1 ха. Водопадите „Скоковете” и „Медвенските извори” попадат във водосбора на на Медвенската река. Маркират туристически маршрут източно от гр. Котел, Ви отвежда до местността след 3,5 часа път пеша.

На територията на общината се намират два резервата: „Керсенлика” и „Елова гора”. Площта му е 114.5 ха и се намира в землището на с. Боринци. Представлява естествено находище на бяла ела на възраст повече от 110 години. Буферната зона към резервата е на площ 89.5 ха.

Резерватът „Орлицата” е с площ 559,4 ха и се намира в землищата на гр. Котел и с. Медвен. Обособен е с цел да се запазят вековните гори от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален по своя характер карстов комплекс с множество пещери, пропасти, извори и други. На територията му попада и скалният феномен „Орлицата” – гнездовище на скалния орел. Буферната зона към резервата обхваща още 114.7 ха.

Освен с природните си забележителности, районът е известен и с множество исторически места. Голяма част от тях също са защитени природни обекти, а именно:

  • „Калето” – римска крепост от ІІІ-ІV век от нашата ера, разположена в местността „Борината”, намираща се в землището на гр. Котел.
  • „Кипиловското кале” – с площ 1 ха, в землището на с. Кипилово – м. „Боринци”, представлява останки от стара римска крепост.
  • В землището на с. Медвен също има останки от стара римска крепост, които са познати под името „Калето”. Площта която заемат е 0,7 ха.
  • „Вида” – историческа местност с площ 2.0 ха, намираща се в землището на гр. Котел и с. Жеравна е свързана със съпротивата срещу византийските нашественици. Тук има и останки от старата римска крепост „Диавена”.
  • „Железни врати”(Демир капия) – с площ 0.1 ха е в землището на с. Жеравна. На това място е станало сражение между войските на Ивайло и византийския пълководец Мурин през 1279 г.
  • Връх „Разбойна” е с площ 5.0 ха. През 1876 г. тук е било сборно място на въстаниците от Втори революционен Сливенски окръг.
  • „Околчеста поляна” с площ 2.0 ха е разположена в землището на с. Нейково. Тук е било сборното място и лагер на четата на Хаджи Димитър.