Община Кнежа е разположена в Северозападна България България и е една от съставните общини на област Плевен.

Общината има 4 населени места – Бреница, Еница, Кнежа, Лазарово.

Общо население на община Кнежа –  13 803 жители (към февруари 2011).

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в най-западната част на област Плевен. С площта си от 317,812 km² заема 7-мо място сред 11-те общините на областта, което съставлява 6,83% от територията на областта. Границите на община Кнежа са следните: на изток – община Искър; на юг – община Червен бряг; на запад – община Бяла Слатина, област Враца; на север – община Оряхово, област Враца.

История на община Кнежа

Античност

Кнежа е разположена в Северозападна България, на 30 км. Южно от р. Дунав, на 8– 14 км. източно от р. Искър, като обхваща централната равнина между двете реки и р. Скът. Благоприятните климатични условия и плодородната черноземна почва са привличали човека още от праисторически времена, когато през тези земи са преминавали най-различни племена и орди. През различните исторически епохи землището на Кнежа е населявано от  народите на: траки, славяни,прабългари, римляни, келти, гърци и др.

Проучените досега археологически материали свидетелстват, че тези земи са обитавани хилядолетия назад. Най-старите артефакти са от праисторически времена, датиращи от  първата половина на бронзовата епоха и произлизат от местността Кривуля. От времето на траките датира и надгробната могила от м. Кошутаняка, където е разкрито погребение от средата на второто хилядолетие пр. н . е. Свитото положение хокер доказва, че обитателите по тези земи са траките. По време на желязната епоха траките продължават да обитават района на Кнежа, за което свидетелстват надгробните могили в периферията на града, в една от които е намерено тракийско въоръжение. При разкопки на друга могила в м. Кошутаняка еоткрито погребение чрез трупоизгаряне, датирано от второто хилядолетие пр. н.е., от където е и въоръжените на тракиеца.

От периода на римското господство I – IV в. сл. Хр., в днешното землище на Кнежа са разкрити няколко селища. Първото се намира северозападно от града, в м. Сребрен,  където е открита керамика. Второто селище е открито в м.Върбица, откъдето и произхожда част от мраморна колона. Трето тракийско и римско селище обхваща центъра на днешния град Кнежа – от Читалището до Общината, и част от кварталите на запад от тази линия. При изкопни работи тук са открити глинени съдове, хромели и монети. Монетните находки дават информация за развити търговски и стоково-парични връзки и отношения между късно-античните градове и местното население. Четвъртото селище се намира в североизточната част на сегашния град, за което свидетелстват натрошени глинени съдове,покривен материал, натрошени римски тухли. Петото селище е в м. Маринов геран,където са намерени керамика и монети. Останки от шестото тракийско селище са в м. Гостиля, северно от шосето в края на землището, от където са открити глинени съдове и др. Последните две селища са на римския път от Улпия Ескус при с.Гиген за Монтана. В м .Захлупен геран и южно от Пресолското кладенче в бранището са намерени още археологически артефакти.

Средновековие

От времето на Първата българска държава – VII – X в. са известни две селища, които са разположени върху културния пласт на тракийските селища от римската епоха в м. Гостиля и в центъра на днешния град.

Още със създаването на Българската държава, землището на Кнежа влиза в нейните предели, доказателство за което са следите от едно от трите погранични укрепления – Аспарухови валове, и по-точно Островския вал, наречен още Окопа.Той започва от с. Габаре и в българска територия завършва на р. Дунав до с.Остров, където продължава и в Румъния. Дължината на вала е 58 км., ширината в горната част е 5 м, ширината в основата – 2,5 м, дълбочината на окопа е 3 м. Врезултат на дългогодишна обработка, както и процесите в природата, в по-голямата си част Окопа е заравнен. Екипът на Исторически музей – Кнежа направи проучване на въпросите свързани с Аспаруховия вал, като пряк резултат от което представлява  комплект  документи, включващи карти и снимки на актуалното състояние на Аспаруховия вал.

Въпросът за името на селището „Кнежа” все още предизвиква полемика, тъй като съществуват две различни мнения. Според едното, името произлиза от славянското название за владетел, племенен вожд – „княз”. В официалната османска документация, както и в географските карти от XVI, XVII и XVIII в. често се среща названието „Кнежа”, „Кнезе” и т.н. Другото твърдение е, че името на града произлиза от кралската босненска фамилия Кнежевич, живяла през  XIV век на територията на гр. Кнежа. Смята се, че замъка на  фамилията се е намирал до т.нар. Голяма чешма, за което местното население разказва и легенди. Родоначалник Стефан Дабиша-Кнежевич, придобил името „Кнежевич“ по княжеската титла на баща си княз Нинослав Босненски, чрез рода на своята съпруга е бил в роднински връзки с унгарските и полските крале и от 1392 до 1396 г. и е крал на Босна. Тримата сина на Стефан Дабиша – Владислав, Вук и Парчия са хванати в заговора против първия крал на Босна Твърдко I. Владислав и Вук са наказани със затвор, докато Парчия успява да избяга и през 1367 г. емигрира в България, където получава от цар Иван Александър наследствени земи около реката Скът. Тук той изгражда замъка Кнеже и поставя началото на фамилията Парчевич от рода Кнежевич. Според Иречек въз основа на предоставените му архиви от граф Юлиян Пеячевич замъкът Кнеже е бил построен на мястото на съвременния Кнежа. Нещо повече – въпреки преименуването му от османската администрация в Исмаил бунар, в официалната западноевропейска картография селището запазва своето първоначално име „Knese“, така то е отбелязано и върху фрагмент от картата „Regnum Bulgariae“ от Йохан ван дер Бруген, отпечатана във Виена през 1737 г. Освен Кнеце върху нея е отбелязан и Чипровец (Chiprovatz) като Residentia Archiepisc.

Османски период и Освобождение

След падането на България под османско робство местното население е било принудено не веднъж да напуска родните си домове, заради жестоката експлоатация и подтисничество. Заселват са се в съседни селища, а някои търсят убежище в Румъния и Русия. Известно е че през XVII в. Кнежа е била владение на османския феодал – Исмаил, поради което е носела името Исмаил Бунар. В народната памет има предания, че в Кнежа често са си давали срещи и са издевателствали ордите на Осман Пазвантоглу и всевъзможни разбойнически банди.

По време на борбите на българския народ за Освобождение, населението на Кнежа също взема участие. Революционният комитет в Кнежа действа от 1873 – 1874 г. и е ръководен от Сребро Стойновски и учителя Въло Гърков. През следващите години в комитета се включват Филип Симидов и Михаил Попиванов. От съображения за по-голяма сигурност околийския комитет отбягва да заседава в Оряхово и провежда заседанията си в Кнежа. По време на Априлското въстание през 1876 г. Врачански окръг не взема участие, при което и кнежанските съзаклятници не се включват в борбата.

Започва Освободителната Руско – турска война. На 15. 06. 1877 г. руските войски правят десант при Свищов. В бърз ход  на 30 юни от Видин за Плевен през Кнежа преминава 40 хилядната армия на Осман паша. Местното население разказва,че османския военачалник наблюдавал преминаващата си армия от чардака на сградата, където в момента се намира Историческия музей. По молба на няколко кнежане, от с. Махалата /днес гр. Искър/ пристигат трима румънски конници, при което единя от тях е убит в първа махала. Тази е първата и единствена жертва,дадена за освобождението на Кнежа от османско робство. Убитият войник се казва Предо от румънски кавалерийски отряд на капитан Пандуро и е погребан от местното население в двора на църквата зад олтара.

На 6 ноември 1877 г. 3 000 руски войници преминават през Кнежа и установяват българска власт. Наредено е общинско управление с кмет Цветко Вълчов Ролански и помощник кмет Въло Гърков. По същото време в опълченските дружини, които се сражават заедно с руските войски във войната, участват и двама души от Кнежа.Това са Дамян Петров Дамяновски /Ашлака/ и Христо Цветков Шарабански /Комитата/.

Институт по царевицата

Началото на  Института по царевицата в гр. Кнежа е поставено през 1924 г. със заповед № 4054 от 25.10.1924 г. на Министъра на земеделието за създаване на опитно поле към практическото земеделско училище. През първите години на организация на полето се залагат и първите опити по агротехника, сортоизпитване, селекция на царевица, слънчоглед, пшеница, ечемик, овес и фасул.

През 1931 г. опитното поле прераства в Земеделска опитна станция и се разширява обемът на научните изследвания. През 1950 г. Опитната станция се преобразува в Институт по агротехника. През 1954 г. Институтът по агротехника се обединява със Станцията по животновъдство и се създава Комплексен научноизследователски институт със задача да обслужва Северозападна и централна Северна България.

От 1962 г. с реорганизация на изследователската работа в България институтът се профилира в Научноизследователски институт по царевицата, който отговаря за националната програма с тази култура и координира научноизследователската дейност в страната. Със специализирането на института се въвежда селекционна програма на българския и световен наличен генофонд, което позволява ефективно използване на световния опит по селекция, семепроизводство и агротехника на царевицата и води до създаване на серия нови хибриди признати и районирани в производството.

През 1982 г. Институтът по царевицата влиза в системата на създадената Селскостопанска академия, а от 2000 г. е постоянно научно звено в системата на Националния център за аграрни науки.

Културни и природни забележителности в община Кнежа

Общински исторически музей – Кнежа започва да функционира официално като музейна сбирка на 11 февруари 1971 г., когато в предоставената на Читалището Кольовска къща е открита първата музейна експозиция. Това се случва под ръководството на Стефан Петров, който още през 1968 г. започва публикуване на поредица от исторически статии за миналото на града, а през 1969 г. стартира и конкретна събирателска дейност за оформяне на музейна сбирка.

През следващите години историческото богатство, съхранявано в музея, се увеличава.

През 1985 г. общината откупува сградата и започва нейното реставриране. В новия си вид, музейната сбирка е открита на 23 май 1989 г.

На 27 февруари Общински съвет – Кнежа взема решение музейната сбирка да бъде обособена като Общински исторически музей. Това решение е потвърдено от Министерството на културата с писмо от 16 август 2007 г.

В музея се съхраняват над 100 архивни фонда, сред които са:

• стари български, турски документи и вестници;
• материали за видни личности от Кнежа и родословието на много фамилии;
• сведения за предприятия, учереждения, организации и др.
• материали за училища, просвета, култура;
• сведения за участниците във войните от 1885, 1912 – 1913, 1915, 1941 г.
• оригинални снимки, негативи, репродукции и много други.

В архивния фонд на музея се съхраняват важни материали за:

• Аспарухов вал – едно от трите гранични и укрепителни съоръжения в северозападна България;
• кралската босненска фамилия Кнежевич, живяла през XIV век на територията на гр. Кнежа.

Експозицията е разположена в две основни зали – художествена галерия и археология и етнография.

Музеят в Кнежа организира постоянни и гостуващи изложби; участва в общинските, национални и международни празници и чествания и театрализирани възстановки на българските традиции и обичаи.

Исторически музей – Кнежа издирва и изучава културното наследство; събира, регистрира, документира и опазва културни ценности; обработва научно постъпилите във фондовете му културни ценности; осигурява юридическа и физическа защита на културните ценности; осигурява използването на културните ценности за възпитателни, образователни и научни цели.

Църкви

Църква “Света Троица” – гр. Кнежа

След 1830г. настъпил период на усилено строителство на църкви и в нашия край.
Населението в гр. Кнежа съзнателно е отчитало обществената значимост на това дело, за което се е борело. Това му дало възможност да се събира по религиозни нужди и да слуша проповеди и сказки за реални и вълнуващи го въпроси, за знание, общество, националност и борба.
През 1856-1857г. идеята била вече обхванала цялото население и подготовката е била в пълен ход. След много трудности най-сетне през 1859г. било издадено разрешение-ферман с което строежът можел да започне. Цялото население с голям ентусиазъм, доброволен труд и материални средства участвало в строежа. Църквата била изградена за съвсем кратък срок и към 1860г. била вече привършена.
Както във всички български църкви от Възраждането така и тази, народът реално и с различни символични средства е изразил своя поминък, своя бит и копнеж за свобода. Така на грамадния иконостас, който отделя олтара са изваяни плодовете на българската земя – грозде, жито, както и вековната борба на народа срещу подтисниците – дадени в сенките на разни светии.

Архитектурата на църквата отразява възрожденските художествени тенденции, високото народностно съзнание у българина.

Храмът “Света Троица” в гр. Кнежа представлява ценен архитектурен паметник, като се има предвид, че строежът е осъществен преди повече от 140 години.

Освещаването на църквата е станало на 19 май 1861г. от Врачанския владика Доротей при голяма тържественост и при стечение на 14 хиляди души от близки и далечни села. През 1890г. била направена сегашната църковна килия, както и двете помещения на горния етаж. През 1910г. бил направен първият основен ремонтна храма. Тогава било построено и храмовото кубе. Кубето на камбанарията било пристроено към основната сграда през 1930г. През 1943-1944г. било извършено ново изографисване на храма.

Църква “Възнесение Господне” – с. Бреница

През 1870г. е построена църквата в с. Бреница. Преди построяването й религиозните обреди се извършвали в училището, което било при Байрактарите.

Името на черквата е Възнесение Господне и за това нейният празник е на Спасовден. Пристройката на черквата е направена през 1890г., а през 1900г. протойерей Върбан Бачовски, подпомогнат от кмета на селото Марин Йончовски, направил ремонт на храма. Свалени били каменните плочи от покрива и заменени с цигли. Дървеният иконостас бил заменен с тухлен. През 1930-1931г. при протойерей Цено Пандурски била построена камбанарията, която е неразделна част от сградата на храма. В черковния двор имало килийно училище, което било развалено и от камъните му била направена оградата на двора. След Освобождението черквата била духовен храм за бреничани и играела положителна роля за нравственото възпитание на хората. По празниците стари и млади отивали в черквата не само да запалят свещи, но и да общуват помежду си.

Църква “Свети Архангел Михаил” – с. Лазарово

Църквата “Свети Архангел Михаил” е построена от Уста Гено от с. Гложене през м. Юни 1869 година.
Започва да функционира през 1874 година. В нея са извършвани църковни обреди – кръщаване, опело и сключване на църковни бракове. По време на тоталитарният режим е била затворена за посещения както и много други църкви в страната ни. В нея е имало много ценни икони и стенописи, които с течение на времето са изчезвали, поради лошо поддържане и вандалщина. В църквата са се водили регистри за раждания, смърт и бракове.
След 1990 година църква “Свети Архангел Михаил” отново започва да функционира като религиозно обежище и под опеката на Васил Василев –бизнесмен роден в с. Лазарово. Същият намира свещеник от гр. Луковит, закупува му одежди, кандило и други църковни принадлежности които след кратко време биват отнесени от същият свещеник. Избрано е църковно настоятелство което се грижи за църквата днес. В нея редовно се честват всяка година големите църковни празници като Цветница и Великден.

Лесопарк “Гергана”

Лесопарк “Гергана”, с обща площ 546 дка е едно от малкото живописни места в района. В него се намира единствения зоокът на територията на Общината. Съществува от 1980 год., обхваща 28 броя масивни сгради, обитавани от мечки, елени, пони, кози и др. Към него се включва и зона за отдих, обогатена с детска площадка и люлки, места за пикник. Има добри показатели за ловен и екотуризъм. Често посещаван е не само от местното население но и от гости на града. Използван е за честване на много празници, за провеждане на спортни мероприятия, лов, почивка и пр.

Защитени територии

Защитена зона за местообитанията р. „Искър” с идентификационен код BG0000613, землище с.Бреница – ЕКАТТЕ-6375;

Защитена зона  Конунски дол  с идентификационен  код  BG0000627,  землище  гр.Кнежа ЕКАТТЕ – 37376.

 

Профил на купувача