Община Кирково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Общината има 72 населени места – Априлци, Бенковски, Брегово, Вълчанка, Върбен, Върли дол, Горно Кирково, Горно Къпиново, Горски извор, Гривяк, Дедец, Делвино, Джерово, Добромирци, Долно Къпиново, Домище, Дрангово, Дружинци, Дрянова глава, Дюлица, Еровете, Завоя, Загорски, Здравчец, Каялоба, Кирково, Китна, Козлево, Костурино, Кран, Кремен, Крилатица, Кукуряк, Кърчовско, Лозенградци, Малкоч, Медевци, Метличина, Метличка, Могиляне, Мъглене, Нане, Орлица, Островец, Пловка, Подкова, Пресека, Първенци, Първица, Растник, Самодива, Самокитка, Светлен, Секирка, Средско, Старейшино, Старово, Стоманци, Стрижба, Тихомир, Фотиново, Хаджийско, Царино, Чавка, Чакаларово, Чичево, Чорбаджийско, Шипок, Шопци, Шумнатица, Яковица, Янино.

Общо население на община Кирково – 21 916 жители (01.02.11 г.)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на област Кърджали. С площта си от 537,871 km² се явява 3-та по големина сред 7-те общините на областта, което съставлява 16,75% от територията на областта. Община Кирково е най-южната община на България (връх Вейката). Границите на община Кирково са следните: на север – община Джебел; на североизток – община Момчилград; на изток – община Крумовград; на юг – Република Гърция; на запад – община Златоград, област Смолян.

За община Кирково

Релефът е равнинно-хълмист до хълмисто-предпланински. В границите на общината попадат северните склонове на източнородопските ридове – Мъгленик и Гюмюрджински Снежник. Средната надморска височина е 523м., като най-високата точка е връх Вейката – 1463 м.
Климатът е преходно – средиземноморски със средната годишна температура между 110С и 13,20С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521мм, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001г.
На територията на община Кирково са открити няколко находища на полезни изкопаеми. При село Яковица има находище на хромови и железни руди, в с. Костурино на хромова руда, залежи от оловно – цинкови руди са открити край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. В настоящия момент находищата на полезни изкопаеми не се експлоатират. На територията на община Кирково има и находища на нерудни полезни изкопаеми-азбест, кианит, дистен, фелицат, гранити, мрамори и други използвани в строителството.
Водните ресурси на община Кирково се формират главно от водите на река Върбица и нейните притоци на територията на общината – реките Дранговска, Кирковска и Чорбаджийска. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Реките са с непостоянен воден дебит, като след продължителни дъждове и през пролетта водите  текат бързо, като някои от тях са с пороен характер и влачат големи количества наносни материали.
На територията на общината са изградени 63 водоема предназначени за напояване на земеделските земи. По-значителни от тях са язовирите; Мъгляне ( с капацитет 8 млн. м3), Амбарица при с. Кирково (150 хил. м3) и язовира в местността Голяма нива до с. Домище (30 хил. м3 ).

Туризъм

Историческото наследство на района дава възможност за развитие на алтернативен туризъм. На територията на общината съществуват множество исторически останки от различни епохи.

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазената природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат екотуризма в един от приоритетите за развитие на общината. На територията на общината се намира връх Вейката – най-южната точка на България. За отправна точка към върха се използва хижа „Хвойнова поляна“. До нея се стига по 5-километров чакълиран път от най-южното българско село – Горно Къпиново. Хижата е бивша гранична застава, намираща се в Гюмюрджински снежник. Туристическата хижа „Хвойнова поляна“ е модернизирана с финансовата подкрепа на проекта „Устойчиво развитие на селските райони“ по Програмата за развитие на ООН и на община Кирково. Хижар няма, а ключът трябва да се вземе от кметството в общината. Защитената местност ”Вейката” представлява планински район покрит с мезофилни гори, включващи застрашени естествени хабитати.

Образование

На територията на община Кирково функционират една професионална гимназия, три средни общообразователни училища и пет основни училища. Професионалната гимназия ”Васил Левски” село Кирково успешно подготвя кадри в областта на машиностроенето и леката промишленост. Училището разполага с 3 учебни работилници, 2 компютърни кабинета, 2 кабинета по теоретична подготовка и си сътрудничи успешно с всички производствени предприятия от общината.

Сградите на СОУ ”Христо Ботев” село Чорбаджийско, СОУ ”Н.Й.Вапцаров” село Бенковски и СОУ ”Отец Паисий” село Кирково са с подменена дограма по проекти за подпомагане на енергийната ефективност. За възпитанието на децата от 3 до 6 години се грижат 18 целодневни градини. В учебно възпитателните заведения работят общо 465 души, от които 340 учители и 125 друг персонал. През 2007 г. е открит „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ село Добромирци. Капацитетът на центъра е 24 деца на възраст от 3 до 18 години. Децата в Центъра придобиват нужното образование и специализация. Екипът, предоставящ социални услуги включва следните специалисти – социален работник, рехабилитатор, възпитатели, медицинска сестра и помощно обслужващ персонал. Осигурен е транспорт от общината за децата от район Бенковски.

Читалища в община Кирково

„Никола Йонков Вапцаров“ с. Кирково – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Коджабоюкова „Васил Априлов“ с.Чорбаджийско – Председател на читалищното настоятелство е Лиляна Банкова „Възраждане“ с.Бенковски – Председател на читалищното настоятелство е Нурхан Салимехмед „Родопска пробуда“ с.Тихомир -Председател на читалищното настоятелство е Радост Димитрова „Васил Левски“ с.Дрангово – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Сапунджиева „Христо Смирненски“ с.Чакаларово – Председател на читалищното настоятелство е Райна Йорданова „Пробуда“ с.Фотиново – Председател на читалищното настоятелство е Светлана Юсеинова „Христо Ботев“ с.Добромирци – Председател на читалищното настоятелство е Евелина Халил „Искра“ с.Домище – Председател на читалищното настоятелство е Светла Ангелова „Христо Ботев“ с.Завоя – Председател на читалищното настоятелство е Румен Караиванов „Елин Пелин“ с.Долно Къпиново – Председател на читалищното настоятелство е Анелия Алчева „Пеньо Пенев“ с.Кърчовско – Председател на читалищното настоятелство е Педрие Осман.

Културно-исторически паметници

• Тракийска крепост при връх Боатепе и махала Златолист
• Скални тракийски гробници до селата Подкова и Веслец
• Късноантична и средновековна крепост и селище в местността Асара край с. Крилатица
• Античен некропол в същата местност, паметник на културата
• Антично селище със светилище при с. Загоричене
• Скални ниши в с. Растник – местността Манчая кая
• Скални гъби в с. Добромирци
• Римска крепост при махала Остиново и др.
• Средновековно селище – с. Орлица
• Цистов некропол – с.Априлци
• Тракийско селище – с. Домище
• Могилен некропол – с. Домище
• Скално светилище – с. Първица
• Средновековно селище – с.Първица
• Късноримско селище – с. Първица
• Средновековно селище – с.Островец
• Праисторическа селищна могила – с. Подкова

Граничният контролно-пропускателен пункт Маказа – Нимфея между България и Гърция се намира в прохода Маказа (или Балкан тореси), в Източните Родопи между селата съответно Лозенградци от българска и Еникьой (Нимфея) от гръцка страна. Граничният пункт е част от Паневропейски транспортен коридор № 9 Хелзинки – Дедеагач.

Cтроителство продължава 12 години, след завършването му София и Атина се бяха споразумели пътят Кърджали – Гюмюрджина да бъде открит в края на 2011 година, но ГКПП официално е открит и отворен за движение на 9 септември 2013 година.

През ГКПП Маказа – Нифея могат да преминават само леки автомобили и камиони с маса до 3.5 тона.

Съществувалият след Първата световна война граничен пункт в прохода е затворен скоро след края на Втората световна война. Повторното му отваряне е договорено през 1995 година с подписването на българо-гръцко междуправителствено споразумение за изграждане на 3 нови гранични контролно-пропускателни пункта, включващо още и Гоце Делчев – Драма (ГКПП Илинден – Ексохи, действащ) и Рудозем – Ксанти (ГКПП Елидже — Ехинос, недействащ).

Профил на купувача