Община Каварна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

Общината има 21 населени места – Белгун, Било, Божурец, Българево, Видно, Вранино, Иречек, Каварна, Камен бряг, Крупен, Могилище, Нейково, Поручик Чунчево, Раковски, Свети Никола, Селце, Септемврийци, Топола, Травник, Хаджи Димитър, Челопечене.

Общо население 15 358 жители (01.02.11 г.).

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на област Добрич. С площта си от 481,367 km² заема 5-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 10,2% от територията на областта. Границите на община Каварна са следните: на запад – община Балчик; на северозапад – община Генерал Тошево; на североизток – община Шабла; на юг и югоизток – Черно море.

История на община Каварна

Античност

Каварна е притегателен град не само като курортен център, но и със своята дълга история и културно-исторически забележителности. Провеждат се множество археологически разкопки, а находките от подводните експедиции провокират вниманието на чуждестранни учени и специалисти. Вече повече от три поредни години проучванията в региона се провеждат съвместно с учени от Франция и Италия.

Градът е основан през V век пр.н.е. от гръцки колонисти, разположили на платото на нос Чиракман колонията Бизоне. През III – II век пр. Хр. временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, Хераклея, Синоп, Египет и други. Северното добруджанско българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан, поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието, поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено пшенично зърно. През втората половина на I век пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща античния град в морето. Челната част на нос Чиракман се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъват и най-богатите жители на града.

През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо процъфтява, селището се възражда, а пристанището се оживява. Градът съществувал в този си вид до VII век, когато бива разрушен от славяните и прабългарите, които създават селището Карвуна.

Средновековие

През Средновековието селището се развива значително, като през XIII – XIV век достига своя най-голям разцвет при добруджанските деспоти Балик и Добротица. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век. През времето на турските нашествия градът е бил почти разрушен, но през втората половина на XVII век отново е застроен.

Градът е значителен икономически и културен център през Античността и Средновековието с богати и разнообразни културни останки – крепостни стени, раннохристиянска базилика, средновековни църкви, обществени сгради.

Под османска власт

Тук са открити пищно украсени предмети – монети от различни исторически епохи, златни накити, уникални образци с висока художествена стойност, златно тракийско съкровище от апликации и др. През XV – XIX в. средновековният град става известен под името Каварна, като християнско селище и пристанище за зърнени храни. От това време са запазени хамам (баня), средновековен некропол, мост, чешми, християнски църкви, множество надписи. По време на Руско-турската освободителна война(1877 г.), каварненци въстават в защита на града срещу башибозушки и черкезки отряди.

От Освобождението до Балканските войни

Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 22.(стар стил 10) 07.1877 г). Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в Балчик. По време на Каварненското въстание, когато населението на града се вдига на въоръжена защита срещу напливащите башибозушки и черкезки орди, негова телеграма спасява Каварна от пълно унищожение, а жителите ѝ от гибел. Телеграфистът Ераносян, без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във Варна и посланици в Цариград, в която съобщава за положението в Каварна. Той пише: „В този момент избиват християните в Каварна, която е на половин час път от Балчик. Ако никаква помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици“. Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклонява молбите на каварненци. Еранос Ераносян успява да предупреди и спаси жителите на град Каварна от вилнеещите в Добруджа башибозушки орди, но загива при отбраната на града. По повод 130 години от Освобождението на България от османска власт на 14 декември 2007 г. признателните каварненци откриват паметник на Еранос Ераносян, известил Европа за изстъпленията на башибозуците по време на Каварненското въстание от 1877 година.

След Освобождението градът е включен в пределите на Княжество България.

Румънска окупация

От началото на XX век Каварна бележи бърз възход като стопански и културен център на региона, прекъснат през 1913 г. когато градът пада под румънска окупация. Българското население се противопоставя на асимилаторската политика на румънските власти, чрез активна културно-обществена дейност на църквата, читалищата и културно-просветните дружества.

През 1940 г. градът е върнат в пределите на Царство България.

Археология

Ръководителят на завършилия първи етап на подводната археологическа експедиция „Каварна ’2005“ Асен Салкин съобщи, че римскиат град Бизоне е потъвал два пъти в морето. За това свидетелстват локализираните от леководолази граници на потънал квартал от римския град Бизоне в Каварненския залив. За наличието на жилищни сгради на дъното на морето археолозите съдят от откритите дялани каменни блокове и парчета от тухлена стена. Находките датират от втори век от новата ера. Според ръководителя на експедицията този квартал няма нищо общо с катастрофалното земетресението от първи век преди новата ера, описано от елинските географи Страбони Помпоний Мела. Подводните находки свидетелстват за друго явление, за което учените изказвали само предположения. Става дума за трансгресия и регресия на земните пластове или движение на сушата. Тя е започнала да се издига през първи век преди новата ера и това е продължило до втори век. През този период морският бряг вероятно се е издигнал с 4 метра, а един ден внезапно е пропаднал и крайбрежните квартали на Бизоне се озовали под водата.

Натура 2000 на територията на община Каварна

На територията на община Каварна са обявени следните защитени зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000, определени съгласно изискванията на Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици и Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора както следва:

– Защитени зони, определени съгласно изискванията на Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици – ЗЗ „Калиакра” с код BG0002051, обявена със Заповед № РД-559 от 21.08.2009 г. на Министъра на околната среда и водите и ЗЗ „Белите скали” с код  BG0002097, обявена със Заповед № РД – 353 от 03.05.2012 г. на Министъра на околната среда и водите и ЗЗ „Било”  с код BG0002115 обявена със Заповед № РД – 330 от 28.04.2014 г. на Министъра на околната среда и водите.

– Защитени зони, определени съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора – ЗЗ „Крайморска Добруджа”, с код BG0000130 и ЗЗ „Комплекс Калиакра” с код BG0000573, приети с решение на Министерски съвет.

Защитена зона „Калиакра“ с код BG0002051 е обявена със Заповед № РД-559/21.08.2009 г. на МОСВ.

Обхваща най-източната част от Добруджанското плато. Общата площ на зоната е 10 902,79 ха, от които 5543,40 ха са морски пространства. Обхваща части от землищата на гр. Каварна, с. Българево, с. Камен бряг и с. Свети Никола, община Каварна, както и гр. Шабла и с. Тюленово, община Шабла. Защитената зона обхваща брегова ивица с прилежащата плитка морска акватория. Бреговата ивица се характеризира с отвесни скални масиви  с пещери и скални ниши. В зоната се намират последните и най-добре запазени степни местообитания в България. Калиакра е единственото орнитологично важно място в България, където са съхранени остатъци от добруджанската степ, както и най-големите крайбрежни скални масиви по българското Черноморие. На територията на ЗЗ „Калиакра“ са установени общо 237 вида птици, за 96 от които се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по Закона за биологичното разнообразие.

Тук обитават характерни степни видове – совоок дъждосвирец /Burhinus oedicnemus/, късопръста /Calandrella brachidactyla/ и дебелоклюна чучулиги /Melanocorypha calandra/, 4 вида каменарчета, розов скорец /Sturnus roseus/, като първите три вида са с най-високи числености в страната. Почти цялата гнездова популация на черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/ е концентрирана на територията на ОВМ Калиакра. Скалистите морски брегове се обитават от единствената в България колония на средния корморан /Phalacrocorax aristotelis/. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, обикновената ветрушка /Falco tinunculus/, сокола орко /Falco subbuteo/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, бухала /Bubo bubo/ и др. Изключително е значението на района по време на миграция, тъй като е разположен на втория по големина прелетен път в Европа – Via Pontica. Над Калиакра всяка есен преминават значителни количества реещи се птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3 000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар /Circus macrourus/, ловен сокол /Falco cherrug/ и царски орел /Aquila heliaca/. В района на Калиакра зимуват значителни количества водолюбиви птици, основно гъски, които се задържат от декември до март. Макар и в малки количества, редовно се среща и световно застрашената червеногуша гъска /Branta ruficollis/.

Защитена зона „Белите скали“ с код BG0002097

Обявена е със Заповед № РД-353/03.05.1012 г. на МОСВ , с обща площ  41630,605 дка, от които 17,060 кв.км морски пространства. Обхваща части от землищата на с. Топола, с. Божурец и гр. Каварна. Обхваща част от Добруджанското плато, клифовия бряг и прилежащата му плитка морска акватория. Най-южната част от Добруджанското плато е покрита със сухолюбива степна тревна растителност.  Прорязан е от дълбоки дерета и долове с храсти и широколистни гори. По-ниските части са обрасли с ксерофилни и степни съобщества тънкожилест пелин /Artemisia lerchiana/, житняк /Agropyron pectiniforme/. Горните тераси са обрасли с мезоксеротермни тревни съобщества от луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и троскот /Cynodon dactylon/. Бреговата ивица е тясна. Има множество сипеи, свлачища и обрушвания, причинени от ерозионните сили на морето. В района на Белите скали са установени много видове редки растения, както и 91 вида птици, от които 27 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 48 са от европейско природозащитно значение. Белите скали са типично място с тесен фронт на миграция за реещи птици – щъркели, пеликани и грабливи птици, особено за белия щъркел /Ciconia ciconia/ и обикновения мишелов /Buteo buteo/. Белите скали са едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящите тук полска бъбрица /Anthus campestris/, късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/ и черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/. Районът поддържа представителни гнездови популации на дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, черночелата сврачка /Lanius minor/ и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Защитена зона „Било“ с код BG0002115

Обявена е със Заповед № РД-330/28.04.2014 г. на МОСВ и се разпростира на територията на 3 общини – Каварна, Шабла и Генерал Тошево. Общата площ на зоната е 86206,115 дка. Обхваща части от землищата на с. Белгун, с. Септемврийци и с.Нейково, община Каварна.

Защитената зона представлява комплекс от големи блокове обработваеми земи, по повечето граници на които има полезащитни пояси. Мястото се използва за хранене на няколко вида зимуващи гъски и лебеди. Заедно с голямата белочела гъска (Anser albifrons) тук в значителни количества зимува световно застрашената червеногуша гъска (Branta ruficollis). Сред многобройните ята от гъски редовно се среща и световно застрашената малка белочела гъска (Anser erythropus), пойният лебед (Cygnus cygnus) и други водолюбиви птици. Мястото е разположено и на втория по големина миграционен път в Европа Via Pontica.

Защитена зона „Комплекс Калиакра“ с код BG0000573

Приета е с Решение на Министерски съвет № 802 от 04.12.2007 г. /обн.  ДВ, бр. 107 от 18.12.2007 г./, изм. с РМС № 660 от 01.11.2013 г. /обн.  ДВ, бр. 97 от 18.12.2013 г./ и РМС № 223 от 24.12.2014 г. /обн.  ДВ, бр. 37 от 29.04.2014 г./. Общата площ на зоната е 48 340,11 ха, от които 43 724 ха морски пространства. В границите на зоната попадат  части от землищата на гр. Каварна, с. Божурец, с. Българево, с. Камен бряг, с. Свети Никола, и с. Топола, община Каварна.

Защитена зона „Крайморска Добруджа“ с код BG0000130

Приета е с Решение на Министерски съвет № 122 от 02 март 2007 г. /обн.  ДВ, бр. 21 от 09.03.2007 г./, изм. с РМС № 223/24.04.2014 г. /обн. ДВ, бр. 37 от 29.04.2014 г./. Представлява суходолия със степна растителност и по-малко с гори и горски култури, които се намират на територията на общините Шабла, Каварна и Генерал Тошево. Общата площ на зоната е 48 340,11 ха. Обхваща части от землищата на с. Видно, с. Вранино, с. Иречек, с. Камен бряг, с. Нейково, с. Поручик Чунчево, с. Септемврийци, с. Хаджи Димитър и с. Челопечене, община Каварна.

Икономика

Днес икономиката на града се развива на базата на селското стопанство, което все още създава най-голяма част от БДС. Въпреки оскъдната, изкуствено създадена пясъчна ивица, в града се възлагат надежди на морския туризъм. Търсят се и други варианти за почивка, като например голфтуризма. В близост до града се строят няколко първокласни голф-игрища, едно от които е мегакомплексът на световноизвестния голфър Гари Плейър – „Тракийски скали“, включващ игрище, яхтено пристанище, луксозни апартаменти и вили за гостите.

Северно по бреговете на Каварна, в непосредствена близост до курортната зона, съществува действащо рибарско селище. В Каварна често се осъществява дейността тралене (начин за ловене на рапани), което е особено доходоносно, но наскоро забранено от закона, поради вредния си ефект върхо морското дъно и неговите флора и фауна.

„Камаш – Каварна“ е най-големият завод за багери в България. Заводът е приватизиран от италианска фирма, част от италианската промишлена палата (годишен оборот от 8 млрд. евро). Заводът работи със вносни суровини. „Камаш-Каварна“ дава работа на 85 души с тенденцията те да станат до 120.

„Калацерка – Каварна“ е сред големите фирми в град Каварна. Занимава се с производство на мебели. Фирмата съществува от повече от 10 години и е доказана както на вътрешния, така и на външния пазар с доброто си качество .

Друг отрасъл, който дава поминък на живущите в Каварна, е производството на алуминиева и PVC дограма. Като водещи имена в тази сфера могат да бъдат назовани фирмите „Иванекс“, „Левинс-Левент Ахмедов“, „Васкес“ и други. В производствения процес на тези предприятия е заета немалка част от работещото население на града.

Градът разполага с малко яхтено пристанище и риболовна база.

Култура и забележителности

Градски музей

Намира се непосредствено до реставрираната стара турска баня – Хамама. В експозицията на Градския исторически музей могат да се видят материали, които показват хилядолетната история на града ук са изложени свидетелства за живота на населението в околността от древни времена до наши дни. Представен е макет на праисторическо пещерно селище, множество сечива, оръжия и предмети от бита, пушки и пистолети от освободителните войни, както и етнографски материали – облекла, накити, битови тъкани и други.

Етнографски музей

Представлява красива стара къща от края на XIX в. Принадлежала е на богато семейство. Интериорът разкрива домашния бит и култура на основните групи населяващи този район – добруджанци, балканджии-котленци и гагаузи; помещения характерни за добруджанската къща, различни предмети от бита и ежедневието на населението. Сградата е заобиколена от прекрасна градина, пълна с черничеви дървета, божури и лалета.

Читалище „Съгласие“

То е най-старото в община Каварна, основано през 1890 година. Още от основаването му там съществува читалищна библиотека, която разполага с около 68200 тома литература. Читалището поощрява творческата самодейност в града и осигурява терен за осъществяването на различен вид мероприятия – концерти, театрални постановки, танцови представления и т.н. Читалището винаги е било важен фактор за духовното облагородяване на жителите на Каварна.

Експозиция „Добруджа и морето“

Експозицията представлява малък морски музей. Намира се в реставрираната стара турска баня – Хамама. Строена е в началото на XV век и представлява масивна куполна баня от камък. Разположена е в началото на долината, водеща към пристанището на 0,5 километра от центъра на града. Тук могат да се видят множество каменни котви, амфори, керамични съдове, извадени, при подводни археологически експедиции. В зала „Съкровищница“ са изложени: уникален полиметален свитък – домонетно средство за размяна, монети от различни епохи, тракийско златно съкровище. Цветни карти от античността и средновековието допълват представата за древното корабоплаване по северното Черноморие.

Църкви

Църквата „Свети Георги“ е построена през 1836 година, а църквата „Успение Богородично“ през 1860 година. Двата храма са играли важна роля в през Османското иго и след Освобождението, като образователни и културни средища.

Стари чешми

Това са били 12 изворни чешми разположени в протежение на 2км в долината към пристанището. Част от тях са разрушени, а останалите са реставрирани наскоро. Голямото количество изворна вода образува малка рекичка.

Водоскоци

Намират се в обширния център на града, разположени са между пощата и читалището. Представляват няколко на брой водоизточника от изкуствен тип, пресъздаващи автентичната атмосфера на града. Място са за срещи и отдих за гражданите на Каварна.

Нос Калиакра

Издаден е 2 км навътре в морето. Намира се на 8 км от село Българево, община Каварна. Носът е природен и археологически резерват. Там гнезди аристотелевият корморан и могат да се видят делфини. През IV в. пр. Хр. тук израства селището Тиризис, по името на местното тракийско племе „тиризи“. Според древногръцкия историк и географ Старбон, тук, наместникът на Александър Македонски – Лизимах е разположил своята войска във войната с черноморските градове – колонии, където скрил съкровище от четиридесет товара злато.

През римската епоха крепостта се разраства под името Акрос Кастелум (укрепен нос) – строят се водопровод, баня, крепостни стени, обществени сгради. В края на XIV век крепостта става столица на Карвунското деспотство на Добротица, който сече монети с името на Калиакра. Запазени са много архитектурни останки от крепостни стени, средновековни църкви, римска баня, водопровод, гробница, обществени сгради.

Яйлата

„Яйла“ е национален археологически резерват. Той е приморска тераса, отделена от Добружанското плато с 50 – 60 метрови скални масиви. Яйлата е неповторимо място, което съчетава археологически останки с природни дадености. Тук се намира пещерно селище от над 100 пещери от V хилядолетие пр. н. е. От Античността са запазени светилище, жертвени камъни, винарни, четири некропола от скални гробници, вкопани в скалния масив, запазена и частично реставрирана крепост от V-VI век след Хр. и други паметници на културата. През Средновековието пещерите са били използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях се различават прабългарскизнаци – руни, кръст и каменни икони.

Русалка

Ваканционно селище „Русалка“ е разположено на 20 километра източно от град Каварна в уникалния природен резерват „Птичия залив“ и на север от нос Калиакра. В силно урбанизираната Европа районът на „Русалка“ е една от малкото запазени в наши дни диви степи на континента. Изключително красиво насеченият скалист бряг, малките закътани пясъчни ивици, вековните дъбове и растителни видове привличат милиони представители на пернатия свят и превръщат „Птичия залив“ в оазис на недокоснатата от векове природа. Многобройни археологически паметници, най–старите от които са от преди 8000 години, превръщат крайбрежието на „Русалка“ в неповторим археологически резерват. Античните и средновековни крепости, скалните гробници, пещерите, жертвените камъни и днес са притегателен център за учени и специалисти от цял свят.

Профил на купувача