Начало / Общини / Община Кърджали

Община Кърджали

Категория: Общини


Населено място: Кърджали


Адрес: бул. "България", №41


Телефон: (0361) 6-73-19


Факс: (0361) 6-29-68


Имейл: municipality@kardjali.bg


Facebook: Община Кърджали


Web: http://www.kardjali.bg/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Кърджали се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Общината има 118 населени места:

Айрово, Багра, Бащино, Бели пласт, Бленика, Божак, Бойно, Болярци, Брош, Бяла поляна, Бялка, Велешани, Висока, Висока поляна, Вишеград, Воловарци, Върбенци, Главатарци, Глухар, Гняздово, Голяма бара, Горна крепост, Гъсково, Добриново, Долище, Долна крепост, Дъждино, Дъждовница, Дънгово, Енчец, Жинзифово, Житарник, Зайчино, Звезделина, Звезден, Звиница, Звъника, Звънче, Зелениково, Зимзелен, Зорница, Иванци, Илиница, Калинка, Калоянци, Каменарци, Кобиляне, Кокиче, Кокошане, Конево, Костино, Крайно село, Крин, Крушевска, Крушка, Кърджали, Кьосево, Лисиците, Лъвово, Люляково, Майсторово, Македонци, Мартино, Миладиново, Мост, Мургово, Мъдрец, Невестино, Ненково, Опълченско, Орешница, Островица, Охлювец, Панчево, Пеньово, Пепелище, Перперек, Петлино, Повет, Прилепци, Пропаст, Пъдарци, Рани лист, Резбарци, Ридово, Рудина, Сватбаре, Севдалина, Седловина, Сестринско, Сипей, Скалище, Скална глава, Скърбино, Снежинка, Соколско, Соколяне, Солище, Срединка, Старо място, Стражевци, Страхил войвода, Стремово, Стремци, Татково, Тополчане, Три могили, Ходжовци, Царевец, Чеганци, Черешица, Черна скала, Черньовци, Чилик, Чифлик, Широко поле, Яребица, Ястреб.

Общо население на община Кърджали – 67 460 жители (01.02.11 г.).

Кърджали (на гръцки: Κάρντζαλι), е град в Южна България. Той е център на Област Кърджали и на Община Кърджали. Населението на град Кърджали към 31 декември 2015 година е 43 031 души. Намира се на 47 km от град Хасково, на 84 km от град Смолян, на 95 km от град Пловдив, на 111 km от град Стара Загора, на 243 km от София, на 78 km от Гюмюрджина и на 383 km от Истанбул.

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната и североизточна част на област Кърджали. С площта си от 574,742 km2 заема 2-ро сред 7-те общините на областта, което съставлява 17,90% от територията на областта. Границите на община Кърджали са следните: на югоизток – община Крумовград и община Момчилград; на югозапад – община Джебел; на запад – община Ардино; на северозапад – община Черноочене; на североизток – община Хасково, област Хасково; на изток – община Стамболово, област Хасково.

История на община Кърджали

Възникване

В продължение на над три хилядолетия този край е средище на различни цивилизации и култури. Предполага се, че първите жители на тези места са били прототраките. Тук е имало селища, обитавани от траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци, латини и османски турци. Недалеч е забележителният древен град-светилище Перперикон. През средновековието днешният Кърджали е известен под името Вишеград в областта Ахридос (Източните Родопи) и е значим епископски християнски център. Основите на тази крепост ca поставени още от древните траки и се отнасят към IV – I в. пр. Хр.

Българско и византийско средновековие

През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Днес личат следи от миналото на Първото и Второто българско царство. Те установяват своите традиции, език и бит, като заимстват и културата на завареното местно население. Когато се образува славянобългарската държава, този край все още остава в пределите на Византийската империя. По времето на хан Пресиян към 847 г. той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през 9 – 14 век на територията на днешния град селище и крепостта Вишеград (наричан и Горна крепостдо кв. Горна гледка над яз. „Студен кладенец“, които имат общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия и пр. Тя е охранявала разклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. В добре запазената цитадела вероятно е резидирал управителят на средновековната област Ахридос. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката крепост Моняк която е на хълма отсреща. Между тях е съществувал и забележителния средновековен манастирски комплекс Свети Йоан Предтеча от 11 – 14 век, когато манастирската крепост става и епископска резиденция. Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар Калоян към 1199 г. освобождава областта от византийско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латини разгромени от царя в 1205 г. при Одрин. Под стените на Вишеград преминава неуспешното контранастъпление на кръстоносците, водено от маршал Жофруа дьо Вилардуен, а на левия бряг на р. Арда, под близката крепост Моняк, се е лагерът им в който в 1206 г. е избран Анри – вторият император на Латинската империя след което рицарите се оттеглят безславно. През есента на 1207 г. латинският крал на Солун Бонифаций Монфератски навлиза в планината. Местните българи устройват засада и побеждават латинските рицари, а главата на Бонифаций е изпратена на цар Калоян. След Калоян областта е управлявана от деспот Слав, при цар Иван Асен II е отново централно подчинена, след 1246 г., когато умира цар Коломан Асен, Византия установява кратковременен контрол тук, в 1254 г. цар Михаил Асен отхвърля византийците. Летописецът Георги Акрополитпише: „Жителите, които бяха българи се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После византийците пак се връщат, при цар Kонстатин Тих районът отново е в България, после пак византийски, накрая Цар Иван Александър възстановява контрола си в областта в 1343 г. Легенди и материални доказателства говорят, че в XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и византийски феодали е възпятият от народа севастократор Момчил, който владее земите от Бяло море до тук. Неговото име е свързано с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди.

Под османска власт

През 1370 – 1371 г. родопчани водят тежки битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на Мурад I. Българските крепости в региона падат под напора на азиатското нашествие, а голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непристъпните дебри на Родопите, за да стане пазител на българския род и език.

За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през робството се споменава в началото на 17-ти век през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара. Два и половина века по-късно, през 1847 г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“.[3] За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г. Вероятно е името на тогавашното малко село да е свързано с шайките полски разбойници „кърджалии“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на 18 и началото на 19 век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешният град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в 14 век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на 15 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб [4] е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в 14 век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на 20-ти век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение.

След Освобождението

На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазарът и на следващия ден минават реката, установяват контрол и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава съобщението за подписаното в Одрин примирие. Със Санстефанския договор Кърджали е в границите на България. Берлинският договор поставя града в пределите на автономната българска област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, попада в санджак Гюмюрджина под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. През Балканската война след победата на българската войска в станалата край него битка при Кърджали на 21 октомври (8 октомври стар стил) 1912 г. градът е освободен от Хасковския отряд и окончателно остава в България. В центъра е издигнат паметник на освободителите в памет на героите, загинали за присъединяването на града към България, открит в 1939 г., като на откриването присъстват съпругата и сина на ген. Васил Делов – освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия, на генерала след смъртта му също е издигнат паметник в града. Кърджали е обявен за град в началото на 20-ти век. Още от времето на османската власт търговията с тютюн е основен отрасъл за града.

Между Балканските и световните войни

През 1934 г. град Кърджали е обявен за околийски общински център.

През комунизма

С новото административното деление, прокарано от режима на Тодор Живков в 1959 г. градът става окръжен център. Развиват се леката промишленост, машиностроенето и цветната металургия със структуроопределящия ОЦК Кърджали. Градът става културен център, тук се намират ДКТ „Димитър Димов“, Регионален исторически музей, Дом на културата и др. Художествената галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали е основана е през 1961 г., но се обособява като самостоятелна галерия през 1967 г. Разполага с едни от най-богатите и интересни сбирки в България – ценни колекции от икони и възрожденски щампи, живопис, графика и скулптора. Представени са творбите на: Владимир Димитров – Майстора, Светлин Русев, Дечко Узунов, В. Дечева, Кирил Цонев и много други. В 1987 г. окръзите са закрити и градът минава към област Хасково.

Кърджали днес

От 1999 г. Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи. В 2012 г. Оловно-цинковият комбинат е затворен заради дългове – металургичното предприятие преди това продадено в собственост на „Интертръст холдинг“ с президент Валентин Захариев, заради тежките задължения към банките кредитори в 2012 г. стига до публична разпродажба. „Горубсо-Кърджали“ и някои предприятия в града поемат малка част от уволнените работници.

Днес Кърджали е домакин на Международния фестивал на изкуствата „Перперикон“, на Националния конкурс за детска литература „Петя Караколева“, ежегодно се провежда културна седмица, посветена на празника на град Кърджали и др.

Регионалният исторически музей в Кърджали е включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта и се намира на престижното 25-то място. Сградата е построена в началото на 20-те години на ХХ-ти век по проект на архитекта на Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София – проф. Александър Померанцев, преподавател в Художествената академия в Санкт Петербург. Както повечето музейни сгради в България, и тази първоначалното е била замислена за друга цел. Имало е идея там да се помещава медресе, но тя никога не е била такова, обаче началният замисъл за функцията на сградата и руският архитект, добре познаващ северноафриканската и средноазиатска архитектура, оставят интересни пластични решения. Сградата е в модерния тогава в неомавритански стил, доминиращи във фасадата са мароканските арки и детайли, напомнящи архитектура не на османския, а на арабския свят и Средна Азия. Поради уникалния си вид сградата е обявена за паметник на културата с национално значение. Регионалният исторически музей Кърджали притежава богата колекция от образци на култова пластика, нумизматика, керамика, накити, средновековни и възрожденски икони, традиционно облекло и други. Намира се близо до центъра на града. Музеят разполага с три големи отдела: етнология, археология и минералогия. Етнографската експозиция отразява различни занаяти в местността по онова време и най-вече отглеждането на тютюн. Археологическата експозиция представя различни образци от ранния неолит до средновековието, тук са изложени и находки от забележителния Перперикон. Показани са и полускъпоценни, скъпоценни камъни, рудни и нерудни материали, минерали и други.

На 29.10.2003 г. на централния площад на града пред общината е открит внушителен 6-метров паметник на Васил Левски със забележителна експресивност и художествена и стойност. Автор на идеята за паметника е проф. Константин Денев. За градежа, завършил за по-малко от месец, са използвани петтонни каменни блокове.

Носът Кърджали на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван на град Кърджали на 23 ноември 2009 г.

Религия и етнически състав в община Кърджали

През средновековието Източните Родопи са наричани област Ахридос. Тогава тукашният епископски манастир „Свети Йоан Предтеча“ е средище на една от големите средновековни християнски епархии. Той е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Манастирът е основан през шести – осми век. Бил е епископско средище на Източните Родопи през Средновековието. На това място са били изграждани няколко църкви, които са имали визнатийски стил, както сочат разкопките, направени от учените. Има голяма крепостна стена с правоъгълни кули. Били са издигани голяма църква, параклис, представителна сграда, манастирска трапезария, монашеска баня и други. В центъра на манастирския комплекс в църквата са открити запазени уникални стенописи. Те достигат близо 4 m височина. През 1998 г. на храма е направена реставрация на голямата църква, със съдействието на проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова. В наши дни обаче са останали много малко от сградите на големия манастирски комплекс. Една от петте открити гробници на това място се оказва, че е на висш християнски духовник от периода 12 – 13 век. Тя е била затворена херметически, и когато изследователите я отварят, намират мощите на този духовник, който не може да се изключи да е дори Патриарх Евтимий Търновски, но това е само една възможна хипотеза. Целият манастирски комплекс с голямата църква са обявени за паметници на културата от национално значение.

Храмът „Св. Георги Победоносец“ е издигнат в началото на 20 век, разположен е в центъра на града. Той е трикорабна, кръстокуполна църква, която има вградена камбанария. Сградата е паметник на културата от местно значение.

Православното духовно средище „Успение Богородично“ е изградено по инициатива на отец Боян Саръев. Той има съновидение, което получава от Божията майка. В него тя му дава наставление да изгради на това място (квартал Гледка) православно духовно средище във връзка с двехилядната годишнина от рождението на Иисус Христос. Така на 17 август 2000 година започва подготовката за изграждането на бъдещия духовен център, който е осветен тържествено през 2003 година от митрополит Арсений. В него се съхраняват частици от светия Кръст Господен, които са открити в един от кръстовете реликвариуми от открития стар архиепископски център в Перперикон. Агиазмото „Живоприемни източник“ е изграден в двора на храма. За него се вярва, че Божията майка е споделила, че много хора ще намират там изцеление.

От християнските вероизповедания доминира Българската православна църква. Други представители на християнството са протестантските Евангелска петдесятна църква и Българска божия църква. Заявилите се в града за турци от гражданите, българите мюсюлмани, както и част от циганите изповядват исляма. В миналото е имало и еврейска общност.

В цялата област на преброяването в 2011 г. за турци се заявяват 66,15 %, българите са 30,22 %, не се определят – 2,01% и цигани – 0,99 %. Към 8% от хората не се определят като обвързани с някаква религия.

Българите християни в областта са около 2/3 от всички българи в нея. За общината състояща се от града, където е 64,87% от населението, и още други 117 селища, данните са: за турците се заявяват 55,5 %, българите са 40,5%, не се определят – 1,92%, циганите са 1,69% и други 0,38 %.В самия град Кърджали обаче българите са 61,02%, заявилите се за турци са 34,9%, не се определят – 2,17%, циганите са 1,33% и други 0,56%.

Забележителности

 В Кърджали се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Регионалния исторически музей и Перперикон. Печатът е в Туристическо дружество „Кърджали“ и в Регионалния исторически музей. Възможности за нощувка: хижа „Боровица“, хижа „Млечино“, хижа „Бели брези“.

Тракийски

Перперикон

На 15 km североизточно от Кърджали се намира тракийското мегалитно светилище Перперикон (Хиперперакион, Перперакион). Извисява се на скален връх в Източните Родопи на с кота 470 m. В подножието му се намира с. Горна крепост. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто естествен център се явява Перперикон. Перперико̀н или Перперѐк (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον) е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера, паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, ромеи и българи. Унищожен е от османските турци в XIV в.

Перперек е обитаван още в епохата на Халколита преди 8000 г. и достига разцвета си през късната Античност, когато е градски център в рамките на провинция Тракия на Римската империя.

През късната Бронзова и ранната Желязна епоха на хълма е изградено светилище. Николай Овчаров, счита че това е светилището посветено на бог Дионис на тракийското племе сатри (чийто жречески род били бесите), което е споменавано многократно в древногръцките писмени източници. (Макробий съобщачва, че:“Научавам, че в Тракия слънцето и Либер се смята за един и същи бог. Него траките наричат Себадий, както пише Александър Полихистор и на този бог на хълма Зилмисиос е посветен храм във формата на ротонда, чийто покрив в средата е открит„)[4][5]. Светилището е търсено от цяло столетие. То, заедно с това на Аполон в Делфи, са двата най-значими оракула в древността. Според древни легенди, в прорицалищата, върху специален олтар са извършвани винено-огнени обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Николай Овчаров привежда много аргументи, че светилището на Дионис е на Перперек, като се позовава на находки и древни източници. Еврипид в трагедията си „Хекаба“ (424 пр.н.е.) пише, „учуден, че „ … някои казват, че Дионисий-Оракул се намира в Pangaion (Кушница) планина, докато други казват, че се намира в Хемус (Стара планина).“ Според произведенията на по-късни римски историци обаче Дионисий-Оракулът в Родопите е най-важното светилище. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара [6]. В същото светилище на Александър Македонски е предречено, че ще завладее познатия свят от Египет до Индия [7]. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр. Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис““, което „… се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“

Водещи траколози, сред които е и проф.Валерия Фол са категорично несъгласни с тази теория на Овчаров. Според проф.Валерия Фол, на Перперек не е Дионисиевото светилище, въпреки че обектът има дълъг живот като светилище, като градски и църковен център. Тя подчертава, че при вр.Персенк се намират руините на едно мащабно светилище, покрай което минава древен свещен път и са на лице изключително добре запазени много ранни тракийски крепости. Този маршрут според проф.Валерия Фол е бил един от най-активно ползваните в древността пътни артерии в Родопите и по него могат да се пресече цялата планина. Тя подчертава, че именно по протежението на този път под Персенк, трябва да се търси голямото светилище на Дионис.

Николай Овчаров изказва теория, според която мястото е било също епископският град, където в ранния V век Никита Ремесиански е покръстил Бесите и им е дал създадената от него “тракийска азбука“ и богослужение на тракийски език.[8] Храмът на древния град е посветен вероятно на тракийския-световен бог Загрей. Макробий (400 г. сл.н.е.) съобщава за едно светилище с формата на овална зала.

Свещеният хилядолетен град е унищожен от османските турци в 1362 г. и жителите му са отвлечени в робство.[9] След няколко десетилетия мястото напълно запустява. В края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял на турски е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига твърдината изсечена в скалите.

Разкопките на обекта започват през 2000 г. и са съпроводени от много спорни моменти касаещи археологическото проучване, консервацията, опазването и експонирането на обекта. През 2006 г. екип на „По света и у нас“ открива очевидци, които твърдят, че гробниците са били ограбени през 1990-те години.

Татул е планинско село в Южна България, Родопите. То се намира в община Момчилград, област Кърджали.

На по-малко от километър от селото се намира скално светилище, съставено от различни изсичания. Скала – брекча във формата на пирамида съдържа два саркофага, жертвеници, улеи, ниши и стъпала. На върха ѝ се намира скална гробницас яйцевидна форма и квадратен отвор на покрива, замазана с водонепроницаем хоросан през римската епоха. Последните разкопки откриват под пирамидата постройка от дялани камъни, към която води парадно стълбище. Според археологаНиколай Овчаров в светилището се намира храмът на митичния певец Орфей, но това е твърде спорна хипотеза. Разпространява се съобщението, че през 2004 г. там е открит един поникнал корен от лоза. Предполага се, че възраст около 3000 години (от времето на траките обитавали тези земи), който е оцелял и се размножава.

Орлови скали (на турски – „Кузгун кая“ и „Картал кая„, а в превод на български – „Гървен“ и „Гарванов камень„) е скално-култов комплекс, намиращ се на около 2 km от Ардино и на около 30 km югозападно от град Кърджали. [1] (Не е известно защо комплексът е наречен неправилно „Орлови скали“ по времето на Социализма, тъй като и двете значения и на български и турски език са „Гарванов камък„).

В местността „Орлови скали“ са разположени група изявени вулканични скали. Местоположението им е върху силно наклонен планински терен с надморска височина около 760 m. Склонът, на който са разположени е със западно изложение. Височината на скалите достига до 25 m от околният терен. На недостъпни места в скалите са изсечени трапецовидни ниши, от които сега са запазени 97. Броят на нишите е бил 100, но понастоящем 3 броя са разрушени. Най-голям е броят на нишите откъм западната страна на скалите – общо 55. От южната страна на скалите са издълбани 35, от северната страна скалните ниши са 5 на брой, а от източната, която е достъпна, се наблюдават 5-6 разрушени или недовършени. При подреждането на нишите не се наблюдава никаква закономерност. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. Под скалите се наблюдават следи от улеи, жертвеници и други скално-изсечени съоръжения.

В близост до нишите са открити фрагменти от глинени съдове от V-IV в.пр.Хр. По вътрешните страни на много от керамичните фрагменти се наблюдават следи от обгоряване. Факт, който допуска предположението, че в тези съдове се е наливало масло, което е използвано вероятно за ритуални цели.

В близост (на височината преди да се стигне до нишите), се забелязват руините на древна тракийска крепост, известна като „Калето“, въпреки че е трудно да бъде забелязана. Крепостта е обхващала площ от 0,5 декара. Обявена е за защитен обект през 1979 г. в категорията „Исторически места“. Крепостната стена описва неправилен кръг с диаметър 67 m. Крепостта е изградена без да е използван хоросан, поради което днес е изцяло разрушена, градежът се е свлякъл, а повърхността е осеяна с фрагменти от тракийска керамика.

Орлови скали са обявени за природна забележителност през 2003 г.

Крепости

Средновековна крепост Моняк – средновековна българска крепост и е сред най-големите крепости в Родопите със защитена площ от над 50 декара. Намира се на връх Шеста крепост (586 m) над язовир Студен кладенец, на 2 km южно от село Широко поле и на 12 km източно от град Кърджали.

От възвишението се открива гледка към планината, долините, склоновете и язовир Студен кладенец. Останките от крепостта: крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода датират от XII-XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7 – 8 метра. Изградена е от камъни споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3 – 4 метра. При строенето на крепостта са обърнали сериозно внимание на водохранилищата. В крепостта се намират два надземни резервоара за вода.

Тракийската крепост над село Иванци;

Тракийска крепост и скални ниши до село Лисиците;

Крепост „Хисара“ близо до село Вишеград;

Крепост „Устра“ 

Устра е името на една от най-запазените крепости в Родопите. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. Крепостта е строена през Средновековието и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Устра е построена през X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път. Крепостта се намира близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали. Разположена е на най-високата част на стръмен връх и от нея има добра видимост на голямо разстояние.

По археологически данни — най-ранната ѝ датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет – (913 – 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я отстъпва на Византия и е обявен за „василеопатор“ – тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя — майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко след смъртта на Симеон в 927 г. крепостта трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII — XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.

До крепостта се стига от село Устрен. Непосредствено преди да се влезе в селото идвайки от Джебел, преди табелата за с.Устрен има кафява табелка за пътеката към крепоста по която се стига до хижа Устра. От хижа Устра се продължава по стръмна пътека до крепостта. При средна скорост на вървене цялата пътека се преминава за около час.

Храмове и манастири

„Свети Йоан Продром“ е бил част от средновековен манастирски комплекс от VI – VII век. Реставриран е през 2000 г. В момента към него проявяват интерес не само историци, реставратори и археолози, но и многобройни туристи от страната и чужбина.

Манастирски комплекс Успение Богородично е уникално духовно средище. Реставрирано и достроено от отец Боян Саръев. Частиците от Кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, намерени на култовия комплекс Перперикон, бяха пренесени с литийно шествие в манастирския комплекс, където се и съхранява до днес.

Водното огледало

Съоръжението представлява изкуствен канал по река Арда в частта преминаваща през града. Започва малко след стената на язовир Кърджали и завършва с бент преди Ардински мост. Основната функция на съоръжението е да провежда големи количества вода при аварийно източване на язовир Кърджали, без да бъдат нанесени щети на хората и сградите. Освен за защита от наводнения, изкуственото езеро ще се използва за водни спортове, а терените край реката вече се превръщат в паркове и зони за отдих, както и се ползва от любителите на водни спортове.

Часовниковата кула

Природни забележителности

Близо до града се намират скални образувания известни като Каменна сватба и Каменни гъби.

Кърджалийските пирамиди са скални образувания, разположени източно от град Кърджали. Пирамидите се намират на ридовете Каяджик и Чуката в Източните Родопи. Те са едни от най-посещаваните от туристи скални пирамиди в България. Формирали са се преди близо 40 милиона години, когато Източните Родопи са били дъно на море. Красивите скали са се образували от утаената вулканична пепел и скални късове и наподобяват човешки фигури, коне, птици, обелиски. Някои фигури са лесно рушими, защото са изградени от чисти туфи. За разлика от тях тези скали, в които има и метални примеси, са значително по-здрави.

Най-голям туристически интерес представлява скалната група Вкаменената сватба (Каменна сватба), която се намира близо до село Зимзелен. В тази група се намират фигури с височина до 10 метра, наподобяващи хора, животни и други. Тази група е разположена на площ от близо 50 декара. Интересна е легендата, която разказва за обичаите в древността – Когато тръгнела сватбата, всеки, който зърнел лицето на булката, се вкаменявал. Така при една сватба духнал вятър, отвял воала, скриващ лицето на булката, и всички сватбари били вкаменени на мига! Интерес представлява и това, че самите фигури не са едноцветни. Това се дължи на наличието на различни метални оксиди.

В кърджалийския регион се намира и друго интересно варовиково образувание – Каменните гъби. Образували са се преди милиони години, под въздействието на влагата и вятъра, който им е придал причудливи „гъбени“ форми, но с гигантски размери.

Кърджалийските пирамиди са обявени за природна забележителност през 1974 г.

Природният феномен Каменните гъби (известен още като Скални гъби) е разположен на около 1 km северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.

Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 m.

Местността с площ 3 ha, в която се намират скалните формации, е обявена за природна забележителност на 13 май 1974 г. по силата на заповед №РД-552 на Министерство на околната среда и горите. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици: орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче.

Според преданието въглищарят Радуил имал 4 дъщери. Един ден те тръгнали за вода, но били подгонени от орда нашественици. Девойките изплашили коня на водача, който паднал на земята и бил разкъсан от момичетата.

Четирите били застигнати от приятеля на загиналия – Омур. Той замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях, но щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба.

Замахнал и покосил другите две сестри, но се повторило същото. Изплашил се Омур, слязъл от коня, но преди да убие последното девойче, главата ѝ сама се превърнала в камък.

Ужасен, той скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе (черен хълм).

На територията на община Кърджали се намира и резерватът на редки растения „Вълчи дол“, находищата на уникалното цвете силивряк или „Орфеево цвете“, на снежното кокиче, червения божур, дървовидната синя хвойна и др. Стара легенда разказва, че силивряк е родено от кръвта на митичния певец Орфей.

Животворна, според някой и чудодейна вода извира веднъж годишно в нощта на 5 срещу 6 май от стръмна скала в митичната местност Дамбалъ над село Груево, на около 25 km южно от Кърджали. В съдбовната нощ, стотици вярващи в чудото търсят изцеление в лековития извор .

Най-голямото на Балкански полуостров естествено находище на бели брези, на 26 km от Кърджали по пътя за Ардино.

Утробата е древно пещерно светилище, датиращо от XI – Х в.пр.Хр. Обектът се намира близо до село Илиница, в местността Тангардък кая, на около 12 km северозападно от Кърджали.

Представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е бил допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва. Редица археолози, изследващи пещерата Утроба, са възприели наименованието на местността Тангардък кая за официално наименование на обекта.

Височината на отвора е 3 m, ширината 2,5 m, а дълбочината – около 22 m. В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър. В горната част на пещерата има пукнатина, през която за няколко минути всеки ден в 12 часа влиза слънчев лъч. Действието олицетворява оплождане, свещеният брак между скалата и Слънцето, възраждането на живота. До момента това е единствената открита подобна пещера в света.

Пещерата е образувана в обособен карстов скален масив, недалеч от хребета на рида Илиница. Скалите са кредни варовици, подложени на силното влияние на ендогенните сили (тектонски движения). Процесите на физическо и химическо изветряне са довели до образуването на входна част – уширена тектонска цепнатина, в основата на която има няколко малки тераси. По-късно, по направление на основната тектонска пукнатина е създадена изкуствена галерия с дължина 12 м и средна ширина 1,5 м. В основата на скалата, по направление на цепнатината е изсечен силно наклонен коридор, водещ към входа на пещерата. На нивото на пода на пещерната галерия входният отвор е уширен в основата си и неговото вертикално сечение, гледано отвътре навън има формата на елипса с голям ексцентриситет. Дъното на пещерата е оформено своеобразно с изсичане на малка площадка и очевидно има олтарни функции.

Според учените пещерите утроби датират още от Каменно-медната епоха, в IV хилядолетие пр. Хр. Изграждането им е свързано с култа към женското плодородие. Дълги години археолозите търсят пещери-утроби, споменати от древногръцките автори. Според повечето писмени извори от древността се споменава, че това са храмове на Богинята-майка. Култът се свързва с т. нар. хиерогамия – вярата, че за да започне Новата година според религиозната концепция на древните траки царят-жрец трябва символично да умре и да се прероди.

Траколозите описват този ритуал по следния начин – Царят-жрец се изкачва високо в планината, на скалите, където в жертва се принася едро черно животно – козел, кон или бик. Това символизира неговата смърт. След това влиза в символичен брак с Богинята-майка, опложда я и така започва новия свят. Идеята е синът-любовник влязъл в полов контакт с майката, в пещерата-утроба. Този ритуал се извършва през януари-февруари, когато са и дионисиите, или вакханалиите (кукерските игри). Николай Овчаров е категоричен, че пещерата Утробата е светилище на великата богиня-майка, в което е изпълняван тракийския ритуал на жертвоприношението.

Архитектурни забележителности в община Кърджали

Язовирната стена е единствената по рода си дъговидна стена на Балкански полуостров и една от малкото в света, които се извисяват над самия град.  Язовир „Кърджали“ е язовир в България, един от трите големи язовира, заедно с язовир „Студен кладенец“ и „Ивайловград“, които акумулират водите на река Арда и нейните притоци. ВЕЦ „Кърджали“ –основното му предназначение е добив на електроенергия. Преработва водите на река Арда от при работна кота в диапазона от 285,00 метра до 324,30 метра. Вода от язовира се използва и за нуждите на промишлеността в град Кърджали, така както и за напояване. Хидровъзел “Кърджали” се състои от следните по-важни съоръжения:

  • язовирна стена — тип бетонна дъгово-гравитачна.
  • основни изпускатели — вградени в левия и десния отбивни тунели.
  • преливник — 4 клапи, изграден непосредствено до десния опорен блок на язовирната стена.
  • допълнителен тунелен изпускател в десния скат с водовземна кула и шахта със затворни органи — използван да регулира водното ниво в язовира по време на изпълнението на строителните работи по заздравяването на скалната основа под левия скат на язовирната стена.

водноелектрическа централа — изградена като подязовирна, с обща мощност 106 мегавата и средногодишно производство на електрическа енергия 160 гигаватчаса.

Сградата на кметството

Дяволският мост е най-големия и величествен родопски мост. Той е истински шедьовър на строителството от средновековието, когато човек застане под него се смайва от огромните му размери и изключително елегантните му и симетрични форми. Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5 – 6 m, а дебитът ѝ достига над 2 600 m³/s. Въпреки това, Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години.