Община Исперих

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Исперих е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Разград. Административен център е град Исперих.

Общината има 24 населени места – Белинци, Бърдоква, Вазово, Голям Поровец, Делчево, Драгомъж, Духовец, Исперих, Йонково, Китанчево, Конево, Къпиновци, Лудогорци, Лъвино, Малко Йонково, Малък Поровец, Печеница, Подайва, Райнино, Свещари, Средоселци, Старо селище, Тодорово, Яким Груево.

Общото население на община Исперих включва 22 692 души към 01.02.11 г.

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на Област Разград. С площта си от 402,244 km² заема 3-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,55% от територията на областта. Границите на община Исперих са следните: на юг – община Самуил; на югозапад – община Разград; на северозапад – община Завет; на север – община Главиница, Област Силистра; на североизток – община Тутракан, Област Силистра; на югоизток – община Каолиново, Област Шумен.

История на община Исперих

Земите около град Исперих са обитавани от различни цивилизации още от времето на тракийските племена (IV – V пр. Хр.). Доказателство за това е тракийският град Хелис (Хелиос), който днес е превърат в историко-археологически резерват Сборяново. Запазени са уникални по своята същност гробници на тракийски владетели, крепостни стени, религиозни съоръжения и множество артефакти. Доказателство за уникалността на това място е фактът, че той е един от седемте български обекти в списъка на ЮНЕСКО.

За зараждането му като самостоялтелно селище няма много информация, предполага се че града се развива като място за панаири и обмяна на стоки. По време на Османското владичество се е наричал Кемаллар (Кемаалар, Кеманлар). С пристигане на първия заселник Кемал и неговия род, селището дълги години носи неговото име – Кемаллар (Кемаловците). В подкрепа на мнението, че селото било наречено на името на заселника Кемал, е и запазеното допреди десетина години предание за него. Гробът на Кемал баба се помнел и течал от поколенията, а надгробният му камък се намира в старото гробище в западния край на града.

Според една от легендите името произхожда от „Кем агалар“ (горделивите господари), които били свирепа банда разбойници, тормозеща местното население от турци и българи. Според друга хипотеза името идва от „Кем аалар“, което в превод означава „Кой плаче“, и се свързва с воплите и стенанията на затворниците в таен затвор, някъде в гъстите гори около днешния Исперих. Според друга хипотеза името Кеманлар произлиза от „кемане“ (цигулка) и означава на турски „цигулари“. Първите заселници на това място според тази версия били българи – гъдулари – скитащи музиканти.

Град Исперих е възникнал през 1545 година на мястото на това средновековно селище. Исперих е старо селище, под името Кемаллар се споменава в турски данъчен регистър от 1573 год. От 1934 год е преименувано на село Исперих. С указ № 38 обнародван на 02.02.1960 г. на Президиума на Народното събрание от 31 януари 1960 г. село Исперих е обявено за град. Той носи името на кан Аспарух – основателя на Българската държава, чието име също се произнася и като „Исперих“.

За начало на музейното дело в град Исперих се смята основаването на „Околийско Археологическо дружество „Хан Омуртаг“ през далечната 1927 година. През годините членовете му събират малка разнородна колекция от археологически находки, съхранявана в читалище “Съзнание” в града. В периода 1956-1963 година кръжокът по краезнание към читалището прибавя към нея експонати от миналото на родния край” с предимно етнографски характер и общия брой на предметите достига 1711. Те се съхраняват в сандъци в различни сгради докато през ноември 1975 г. с откриването на постоянна музейна експозиция в новопостроената читалищна сграда, гражданите и гостите на града получават възможност да ги видят. През 1978 година сбирката става филиал на Окръжния исторически музей в Разград. След откриването на Свещарската гробница през 1982 година районът на Исперих става център на комплексни научни изследвания по Програма “ ГЕТИКА “ и дейността на филиала се разраства. През 1984 година той получава статут на самостоятелен музей.

Днес в Исторически музей – Исперих съществуват отдели археология, етнография, нова и най-нова история, художествен и административно-стопански и реставрационна лаборатория, в които работят 31 служители – музейни специалисти, екскурзоводи, реставратор, технически специалисти и охрана. Във фонда му се съхраняват над 30 000 музейни единици. Разполага с оборудвани фондохранилища и лаборатория, конферентна зала и зали за постоянни и временни експозиции, етнографска къща, приемен център и археологически бази в ИАР „Сборяново“и вятърна мелница в с.Белинци.
Музеят се грижи за охраната, поддръжката, представянето и популяризирането на недвижимото културно наследство в ИАР „Сборяново“ и взема участие в проучването му.

Забележителности в община Исперих

В Исперих и района се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:

Исторически музей – 08:00 – 17:00 ч., само по заявка, има печат.
Етнографска къща към Исторически музей – Исперих, ул. Стефан Караджа №9, 8 – 17 ч, има печат
Демир баба теке ИАР „Сборяново“ – без прекъсване в светлите часове на денонощието целогодишно.
Комплекс Тракийска царска гробница при с. Свещари, ИАР „Сборяново“, 9 – 17 ч. без обедна почивка, почивни дни – понеделник и вторник,, има печат.
Вятърна мелница край с. Белинци