понеделник, 30 януари, 2023
Начало / Общини / Община Горна Малина

Община Горна Малина

Категория: Общини


Населено място: с. Горна Малина


Адрес: площад "Родолюбие" № 1


Телефон: 07152/ 23 20


Факс: 07152/ 22 52


Имейл: gmalina@abv.bg


Facebook: Gorna Malina


Web: http://gornamalina.eu/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Горна Малина се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Общината има 14 населени места -Априлово, Байлово, Белопопци, Гайтанево, Горна Малина, Горно Камарци, Долна Малина, Долно Камарци, Макоцево, Негушево, Осоица, Саранци, Стъргел, Чеканчево.

Общо население 5316 жители с постоянен адрес и 7175 жители с настоящ адрес (по данни на ГРАО към 20.07.2015 г.)

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в централната част на Софийска област. С площта си от 295,378 km2 е 11-та по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 4,17% от територията на областта. Границите на община Горна Малина са следните: на север – община Ботевград; на североизток – община Етрополе; на изток – община Мирково; на юг, запад и северозапад – община Елин Пелин.

След проведения успешен местен референдум на 25 юни 2011 г.,  на който 89.6% от жителите на общината гласуваха против откриването на кариери, мини и сметища за опасни отпадъци, за да се запази природата екологично чиста, всички селища станаха атрактивно място за краткотраен отдих и туризъм.

През територията на общината минава първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ — София — Карлово — Бургас, а успоредно на шосето преминава и участък от трасето на Подбалканската жп линия София — Карлово — Бургас.

еографското разположение на община Горна Малина (на южните входове на старопланинските проходи Арабаконак и Витиня) определя наличието на културни пластове и следи от човешко присъствие още от античността. През територията на общината са минавали древни пътища, пресичащи Стара планина. При разкопки са открити следи от сгради, строени по римско време. В почти всички населени места има изградени православни храмове, някои от които са от преди повече от 300 години. Паметници на културата са църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Байлово и храм „Великомъченик Свети Димитър” в с. Макоцево. Някои от стенописите и иконите са дело на местния иконописец от XIX век Йото (Иван Неделков) от с. Макоцево.

В областта на духовната култура Горномалинска община носи белезите, характерни за балканските и подбалканси краища на България. Това се отнася както за просветното дело, развитието на изкуствата, религиозно-православното светоусещане на населението, културно-историческото и археологическо наследство, така и за елементите на бита, традициите, стандарта на живот.

На територията на община Горна Малина функционират 14 читалища и сдружение „Читалищата в община Горна Малина – 2015”. Живи са българските национални традиции, живее и се развива местния фолклор, което може да представлява интерес за любителите на народните песни. Неведнъж художествени състави от общината са получавали призови места на национални фолклорни събори.

На своите гости община Горна Малина предлага своята най-голяма духовна ценност – къщата-музей в с. Байлово на класика на българската национална литература, големия майстор на художественото слово Елин Пелин. Поклонниците на литературата могат да се потопят и днес в света на елин-пелиновите герои.

Близостта до столицата обуславя възможността за множество културни развлечения, както на населението на общината, така и на нейните гости, а в Софийска област са концентрирани обекти от национално значение, национални паркове и защитени територии.

История на община Горна Малина

Географското разположение на община Горна Малина (на южните входове на старопланинските проходи Арабаконак и Витиня, северните разклонения на Ихтиманска Средна гора и източния край на Софийската котловина) определя наличието на културни пластове и следи от човешко присъствие още от античността.

През територията на общината са минавали древни пътища, пресичащи Стара планина. При разкопки са открити останки от сгради  – архитектурно-строителни обекти от Античността и Средновековието:  крепост  в местността „Градището”,  манастир „Св. Константин и Елена”, Тракийско светилище – в    местността „Дабковица” в землището на с. Горна Малина; тракийско светилище и селище в м. „ Власов камък” югоизточно от  с. Байлово; надгробни могили, строени по римско време в м.” Ишиктепе”, с. Априлово,  м. „Йотовско тепе”,  „Турски дол”, Лулчовото или Шаламанското тепе, м. „ Гьол”, „ Ключ” и „Берова дупка”, м. „Пчелина” в землището на с. Байлово, четири могили на 2 км югозападно от с. Гайтанево,  три надгробни могили, южно от с. Негушево,             пет   надгробни могили в с. Осойца и  три надгробни могили в м. „ Слатина” на 3 км югозападно  от с. Чеканчево.

По време на турското робство много българи – бежанци от Македония, особено след Кресненско-Разложкото въстание през 1879 г., и от други краища на поробената ни родина се заселват в землищата на селата Априлово, Байлово, Осойца, чийто наследници и днес живеят тук. Заселват се и турци, които живеят в обособени махали, отделно от българите – християни. След освобождението турците се изселват.

Ташкесенска (Саранска) битка (19 декември 1877 г.) Руските войски, под командването на граф генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко, са имали нелеката бойна задача да атакуват Ташкесенската позиция на турската войска и да освободят пътя на Руската армия към София, пътят към бленуваната от народа ни 500 години Свобода. Военните действия се развиват в  околността между селата Саранци, Негушево, Макоцево и Чеканчево. За освобождението на България от турско робство в Ташкесенската битка загиват общо от 13 до 24 декември двама генерали, 30 висши офицери и 1003-ма от низшите чинове.

След падането на Плевен, Западният отряд, командван от генерал Гурко се отправя към София. На 13 декември, 1877 г. главните сили на Западния руски отряд тръгват от село Врачеш в посока Витиня през Балкана.

Турските войски, командвани от Шакир Паша, организират Арабаконашката позиция, очаквайки Руските войски да преминат от там.

На 14 декември руснаците слизат в Чурек, от където тръгват генерал Раух и генерал Клод с войските си в посока  Негушево.

Генерал Раух с пехотата си остава в Негушево, а конната дивизия на генерал Клод, част от която „ще видите след малко”, тръгва на юг от Негушево.

Като разбира движението на Руските войски, Шакир Паша заповядва на Валентин Бекер Паша да организира Ташкесенската позиция.

На 18 декември, щабът на генерал Гурко е на „Черни връх” – височина на югоизток от село Чурек. Командващият разяснява плана за действие на 19 декември, като разпорежда:  Арабаконашката позиция да не се атакува от пехотата, а само с артилерията, която е базирана над Долно Камарци. Генерал Раух да атакува от запад Ташкесенската позиция на турската войска, генерал Миркович – от юг, а от югоизток – генерал Клод.

На 19 декември започват бойните действия тук. Около обяд щабът на генерал Гурко се мести на „Рудината” край Негушево и изпращат заповед да се спре атаката на Ташкесен поради падналата гъста мъгла и получено към обяд  донесение, че Нури Паша е тръгнал от София в посока Долни Богров.  2 часа по-късно идва вест, че армията му е спряна от руските войски, преминаващи от Чурек към Бухово и Горни Богров.

Тогава генерал Гурко подновява атаката. Времето е лошо – дълбок сняг и мъгла.

Сутринта на 20 декември идва съобщение от парламентьор, изпратен до Шакир Паша, че на позициите на Арабаконак турците ги няма и че цялата им войска отстъпва в посока Долно Камарци.

Гурко издава заповед: частите, командвани от генерал Каталей, генерал Философов и генерал Курлов да преследват турците в посока Гълъбец, Мирково, Петрич. В битката край Петрич загиват генерал Каталей и генерал Философов.

Останалите Руски части, базирани край Саранци, Горно Камарци и Стъргел се отправят към София.

В Балканската и в междусъюзническата войни от общината загиват 83-ма бойци.

Свидни жертви през Първата световна война от общината са общо 335 войни, като 75 са от с. Долно Камарци и 55 са от с. Стъргел.

През Втората световна война за родината ни загиват 44 бойци.

Общинско самоуправление

От 1878г.  до 1946 г. село Горна Малина е самостоятелна община.

През периода  1947 – 1955 г. с. Горна Малина  е център на Горномалинска община, в която влизат селата  Долна Малина, Негушево, Белопопци и Априлово.

От 1956 г. до 1960 г.   с. Горна Малина е самостоятелна община.

От 1961 г. в община Горна Малина влизат селата: Негушево, Долна Малина, Априлово, Гайтанево, Белопопци, Байлово, Макоцево, Чеканчево и Саранци с административен център с. Горна Малина.

С указ на ДС № 2294 от 26.12.1978 г. за административно-териториални промени в страната е обявена община Горна Малина в настоящия си състав от 14 села.

 

Култура

В областта на духовната култура Горномалинска община носи белезите, характерни за балканските и подбалканси краища на България. Това се отнася както за просветното дело, развитието на изкуствата, религиозно-православното светоусещане на населението, културно-историческото и археологическо наследство, така и за елементите на бита, традициите, стандарта на живот.

На своите гости община Горна Малина предлага своята най-голяма духовна ценност – къщата-музей в с. Байлово на класика на българската национална литература, големият майстор на художественото слово Елин Пелин. Поклонниците на литературата могат да се потопят и днес в света на елин-пелиновите герои.

На територията на община Горна Малина функционират 14 читалища,  сдружение „Читалищата в община Горна Малина – 2015” и къща-музей „Елин Пелин”.

Живи са българските национални традиции, живее и се развива местният фолклор, което може да представлява интерес за любителите на народните песни. Неведнъж художествени състави от общината са получавали призови места на национални фолклорни събори. Все повече деца и младежи се включват в самодейните състави и в мероприятията на читалищата в общината.

На  15 май, 2015 г. читалищата  учредиха сдружение  „Читалищата в община Горна Малина – 2015”, което да защитава интересите им като развива и утвърждава духовните ценности на гражданското общество, въз основа на принципите на демократизма, да подпомага информационното развитие на читалищата и местните общности чрез създаване на условия за публичен достъп до глобалното информационно общество и информационните технологии, да сътрудничи и посредничи между читалищата за реализиране на общи програми и проекти.
Близостта до столицата обуславя възможността за множество културни развлечения, както на населението на общината, така и на нейните гости, а в Софийска област са концентрирани обекти от национално значение, национални паркове и защитени територии.
Материално  културно наследство

Къща-музей „Елин Пелин”

Родната къща на писателя се намира в с. Байлово. В нея е представена музейна експозиция, отразяваща живота и творчеството на Елин Пелин. Тя е привлекателен обект за посетители от цялата страна. Големият двор с внушителния орех, плевнята, навесът, под който е събран селскостопански инвентар, ни връщат към атмосферата, в която е живял и творил авторът.
Музеят на Елин Пелин е подходящ за еднодневни ученически екскурзии, както и за тържества по случай края на учебната година. Къщата е реставрирана и адаптирана за музей през 1977 г. в чест на 100 годишнината от рождението на твореца. Собственост е на Министерство на културата, в момента е филиал на Националния литературен музей – София.
Източно православна църква „Великомъченик Свети Димитър”

Намира се в центъра на с. Макоцево. Строена е от 1858 г. до 1860 г. Представлява еднокорабна безкуполна каменна постройка със сводест таван. Иконите и дърворезбата на олтарната част имат значима художествена стойност. Те са дело на забележителния майстор иконописец от с. Макоцево Иван Неделкьов (Йото иконописеца). Стенописите на свода на църквата е рисувал Давид Зограф от с. Мирково през 1861 г. Над западната врата е изобразена Св. Богородица, а над южната – Св. Димитър. Състоянието й е добро. През 2003 г. е направен ремонт. Богослужения се извършват в празнични за православната църква дни.

Източно православна църква „Св. Св. Кирил и Методий”  

Намира се в центъра на с. Байлово. Построена е през 1884 г. от майстор Ганчо Трифонов от с. Смолско. Църквата е недвижима културна ценност.

Пещерите в местността „Калугерица” (Манастирските пещери)

Намират се на 8 км югоизточно от с. Байлово, под пътя Байлово – Смолско – Пирдоп. През 80-те години на миналия век продължилите повече от пет години под ръководството на Тодор Стойчев, археолог от Националния археологически институт с музей – БАН прецизни изследвания доказват съществуването на една от най-старите астрономически обсерватории, открити по днешните български земи. При една от пещерите древните жители са изсекли специална площадка, откъдето са имали идеални условия за наблюдение на Луната, Слънцето и звездите. Наред с изсечените или гравирани кръгове и символи (около 240 изображения) от тези древни времена, тук са открити и кръстове, което показва, че най-вероятно светилището се е ползвало и по време на ранното Християнство.

Географското разположение на общината (на южните входове на старопланинските проходи Арабаконак и Витиня) определя наличието на културни пластове и следи от човешко присъствие още от Античността. През територията на общината са минавали древни пътища, пресичащи Стара планина. При разкопки са открити останки от сгради, строени по римско време.  Интерес представляват:

–         Две надгробни могили в м.” Ишиктепе”, с. Априлово;

–         Надгробна могила в  м. „ Йотовско тепе”  на 1 км. западно от с. Байлово;

–         Надгробна могила в м. „ Турски дол”, Лулчовото или Шаламанското тепе – с. Байлово;

–         Надгробни могили (окoло 40)  в м. „ Гьол”, „ Ключ” и „ Берова дупка” – с. Байлово;

–         Градище в м. „ Пчелина”  на 2.5 км. северно от с. Байлово;

–         Останки от тракийско светилище и селище в м. „ Власов камък” , на  2 км. югоизточно от  с. Байлово;

–         Четири могили около 2 км. югозападно от с. Гайтанево;

–         Три надгробни могили, южно от с. Негушево;

–         Пет надгробни могили в с. Осойца;

–         Три надгробни могили в м. „ Слатина” на 2-3 км. югозападно  от с. Чеканчево.

Нематериално културно наследство

Много от формите на нематериалното културно наследство – характерни обичаи, обреди, вярвания, художествено-изпълнителско изкуство, кулинарни традиции и др. се проявяват по време на религиозни и светски празници. Те се съхраняват и изпълняват от местното население, както и от фолклорни и самодейни групи за провеждане на обредни ритуали към читалищата в община Горна Малина.
Всички села са запазили традицията да организират ежегодни селски събори.
Много от празниците са запазени и съхранени с годините, а честването им се извършва със запазени традиции и обреди.
Един от интересните обичаи в селата Долна Малина и Априлово е „Ладуване“. Ладуването се извършва на Нова Година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазаровден. С този обред момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, да им посочи какъв ще бъде той. На празника момите донасят в бял котел вода от извора или кладенеца. Тази вода се нарича с различни имена в зависимост от това на кой празник се извършва обреда: мълчана, неначната, василиевска, цветна. След като донесат водата, момите се събират в една къща и всяка от тях оставя своя пръстен или китка, на която е закачен пръстен, гривна и пр. в котела. Котелът оставят през нощта под трендафил или друго цвете „под звездите“. Сутринта една от момите или малко момиче, облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки. С тях те предричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: „зряла дюла и презряла“ (момата ще се омъжи стара); „сам си здавчец на камъче“ (ще се омъжи за сирак); „жълто було трески сбира“ (момата ще пристане). Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Празникът завършва с общо хоро.
 В селата Горна Малина и Долна Малина е запазен обичаят “Лазаруване”. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
В с. Осойца е запазено честването на Еньовден. Според народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода „играещо“ и „трептящо“ слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си, ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и раждащото се слънце тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутринта, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Тези гадания са включени в обичая надпяване на пръстен или китка, който наподобява ладуването.
 В с. Априлово и в с. Макоцево  Тодоровден се отбелязва с организирането на конни надбягвания.
В с. Долно Камарци е създаден арт център от проф. Вихрони Попнеделев,  снабден с ателиета за приложни изкуства (дърворезба, керамика, текстил и др.). Центърът провежда образователни и квалификационни курсове по дърворезба, керамика, текстил, графика и живопис за начинаещи, напреднали и колекционери с лектори от НХА. Създадени са условия за арт туризъм с основна цел популяризиране на българската култура чрез запознаване с традиционни занаяти и изкуства.

Традиционни събития от културния календар на община Горна Малина, свързани с изкуството и с художествената самодейност са:
–       Регионален арт фестивал „Малинале” –   Ритуална зала в Горна Малина – изложба на пластика, живопис, графика, керамика, плакат, фотография и текстил – творби на местни или свързани с общината артисти;
–       Фолклорен регионален фестивал “Който се смее, дълго живее“ –изява на самодейни колективи и индивидуални изпълнители на хумористични народни песни и танци или  разказвачи на шопски хумор от   Софийска   област. Провежда се всяка година на 1 април в с.Байлово.

Видео от община Горна Малина