сряда, 13 декември, 2017
Начало / Общини / Община Годеч

Община Годеч

Категория: Общини


Населено място: Годеч


Адрес: пл. Свобода №1


Телефон: 07292/23-00


Факс: 07292/35-13


Имейл: office@godech.bg


Web: http://www.godech.bg/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Годеч се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Общината има 20 населени места – Бракьовци, Букоровци, Бърля, Връдловци, Върбница, Гинци, Годеч, Голеш, Губеш, Каленовци, Комщица, Лопушня, Мургаш, Равна, Разбоище, Ропот, Смолча, Станянци, Туден, Шума.

Общото население на община Годеч е от 5 375 жители (към 01.02.2011).

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападната част на Софийска област. С площта си от 374,68 km2 заема 6-то място сред 22-те общините на областта, което съставлява 5,29% от територията на областта. Границите на община Годеч са следните: на изток – община Своге; на югоизток – община Костинброд; на юг – община Драгоман; на запад – Сърбия;на север – община Берковица, област Монтана.

Намира се в планински район. Отстои на 47 километра от София. На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Петровски кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. На запад границата на България със Сърбия е много близо.

Землището на селищната система се характеризира с голямо разнообразие на релефни форми. В източната част на областта Забърге има добре развито котловинно дъно (Гладно поле, 685 м н.в.), което постепенно в западна посока се издига, нахълмява се и придобива ридов характер. След оттичането на плиоценските езерни води един от главните фактори за моделиране на релефа е река Нишава, върху чиито тераси е застроен гр. Годеч.

Релефните форми благоприятстват развитието на земеделието в южните части на жилищната система, където е разположена по-голямата част от обработваемата земя. Склоновете на Стара планина са заети от пасища – от значение за развитието на овцевъдство и говедовъдство.

История на община Годеч

В града има останки от малък римски храм от II – IV в. от н.е. (вероятно принадлежал на богинята на лова Диана), който е обявен за национален паметник на културата.

Годечкият край е влизал в състава на Шехиркьойската Пиротска кааза и нахията Висока. Тази нахия е била предадена за частно владение на спахията Али Шарджар. В църквата „Св. Никола“ в село Туден е запазен надпис, според който храмът е построен през 1400 г., „кога турците обладаха България“. 11 години по-късно в село Губеш е построена друга църква с 3 апсиди и бойници.

В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани местните жители Дмитър Йован, поп Петър 30 и Стоян Радослав, които имат задължението да предадат на държавата общо 85 овце.[1]

През 1905 г. село Годеч, което е център на община от 3 села, наброява 488 души, разпределени в 9 махали: Глотница, Елечанова, Йовкина, Молак, Негулова, Равна, Старо село, Стойкина и Трап.

Към гр. Годеч има друга махала Скривена. Намира се североизточно от града на около 4-5 км. Сега е почти обезлюдена. Повечето жители се преселват в самия град през 1960-те години. Основно препитание е било животновъдството.

Годеч е официално обявен за град на 18 юни 1956 г. През 2006 г. селището празнува 50-годишнина от обявяването му за град с присъствието на президента Георги Първанов.

Ако се проследи хронологично историята на града, се открояват следните важни за развитието му събития:

1887 – строи се ново училище с четири учебни стаи
1899 – учредено е читалището
1900 – открити са пощата, прогимназията, седмичният пазар
1905 – създава се полицейски участък
1908 – създадени са първата кооперация и пчеларското дружество (село Голеш)
1915 – открити са санитарен участък, земеделска банка, болница, съдилище
1920 – открита е млекарска кооперация, село Годеч става административен център на Царибродска околия
1942 – село Годеч става административен център на Годечка околия
1948 – създава се ТКЗС
1956 – Годеч е обявен за град
1960–1965 – построяват се заводите „Ком“ и „Магнит“

Икономика на община Годеч

През 1960-те години, на територията на град Годеч е построен завод „Магнит“, произвеждащ трансформатори, дросели, захранващи устройства, високомощни предпазители и други електрически елементи, част от които се изнасят. Днес „АК Магнит“ АД е акционерно дружество със 100% частен капитал и е част от шведската група фирми AQ Group. Основното производство на предприятието отново са трансформатори и други индуктивни компоненти.

Друг голям завод е бил „Ком“, за производство на телевизионни и радиоантени, антенни усилватели и колективни антенни системи и военни електронни устройства. Открит е бил и филиал в с. Комщица, Годечки окръг, където селяните (главно жени) са се занимавали със сглобяването и комплектоването на антени. През 90-те години заводът е закрит като неефективен.

През 2011 г. се открива завод за мощни светодиоди „Окта Лайт България“ АД. Производството е на върхово световно ниво и се помещава в сградата на бившия завод „Ком“. Произвежданите продукти са с технически показатели, нареждащи компанията сред първите пет световни производители на светодиоди.

В града съществува и завод за производство на нова, високотехнологична строителна технология – „ИБТ“ ООД, а също и мандра за производство на сирене и кашкавал.

Забележителности

Градът и околностите му се характеризират с живописна природа, чист въздух и природна свежест. В близост има няколко малки манастира и параклиса, запазили своята православна автентичност през годините.

В община Годеч няма курорт с национално значение, но планинският характер на местностите и природните дадености са благоприятствали изграждането на вилни зони около града и около селата Гинци, Връбница, Туден и др. На територията  се намират хижа Малина и хижа Петрохан – в землището на село Гинци, до прохода Петрохан, които се посещават годишно от стотици туристи.

Горите в района на Чепън и подножията на връх Ком – с. Гинци, с. Комщица, с. Губеш, с. Смолча и др., са удобни за туризъм и лов.

Река Нишава, планинските рекички и водоемите до с. Връбница са подходящи обекти за спортен риболов. За тяхното редовно ежегодно зарибяване се грижи Ловно-рибарското дружество в Годеч.

На 1 януари 1899 г. будни и родолюбиви годечани основават читалище „Напредък“. Към него започва да работи библиотека, чийто фонд е набран предимно от дарения. Създава се и театрална трупа, която през 1900 г. изнася постановката „Многострадална Геновева“, посрещната с голям интерес от публиката.

През 1954 г. читалището е разширено, достроява се театрален салон с 300 места и нова сцена. По това време читалището се преименува на „Никола Йонков Вапцаров“. От тогава до днес то не спира да работи, като осъществява просветна и културна дейност сред населението. Негови колективи са носители на златни медали от фестивала на народното творчество в Копривщица, участвали са в международни културни прояви.

В момента читалището разполага с богата материална база, която включва библиотека с 30 000 тома, три репетиционни зали, кинокабина, салон с 300 места, 2 гримьорни, гардеробни и складови помещения, оборудвана сцена, обширно фоайе, удобно за организиране на изложби. В читалището се занимават близо 70 самодейци. Работи музикална школа, има вокално-инструментална група и фолклорен ансамбъл „Лудо-младо“, обхващащ две възрастови групи.

В центъра на града е издигнат паметник на всички негови граждани, участвали във войните за България.

Църкви и манастири

– „Свети Димитър Солунски” 

Църквата се намира близо до центъра на град Годеч – тя е малка еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндричен свод. Изградена е изцяло от дялани камъни.
В началото на XX в. до нея е построена голяма църква, носеща същото име „Св. Димитър”.

– Параклиса „Свети Никола Летни”

Между махалите Трап и Молак са открити основите на римски храм с два олтара. След III в. на това място е издигнат раннохристиянски храм, а през Ранното средновековие е основан манастир. При нахлуването на османските турци в района, той е разрушен и заличен. През 1926 г. до оброка се прави параклис върху основите на старата църква носещо името на св. Николай Летни. През 1970 г. след пожар изгаря до основи. Едва през 1992 г. отец Тодор прави първата копка. Грубият строеж е завършен през 1994 г. и през 1998 г. започва изографисването.
Тя е едноапсидна с голяма арка на западната фасада.

– Манастирът „Св. Дух”

На запад от Годеч по пътя за Драгоман, се намира манастира Св. Дух. На мястото на днешния манастир са открити основи на средновековна църква и оброчен кръст.
Строителните работи започват през 1945 г. средствата са набрани от дарения. През 1946 г. църквата „Св. Дух” е построена от кирпичени тухли. Покривът е двускатен, керемиден.
През 1951 -1952 г. е построена втората по-малка църква на манастира наречена Св. Седмочисленици. В манастира е построена една едноетажна сграда в ляво от портата. През 1995 – 1996 г. е издигната друга двуетажна сграда с пет стаи и просторна столова.

– Манастирът „Св. Георги” при с. Букоровци 

Манастирът се намира на около 1,5 км северно от с. Букоровци. Под манастира се намира стар селищен некропол, а до него при археологическите разкопки са разкрити останки от късносредновековна църква.
В началото на XX век там е изградена малка еднокорабна, едноапсидна църква, леко вкопана в земята. До нея през 1991 – 1992 г. започва изграждането на още четири параклиса. Те представляват две двукорабни, двуабсидни, красиви постройки, долепени до по-старата, дала името на манастира „Св. Георги”. Новите носят названията „Св. Петка”, „Св. София”, „Св. Св. Кирил и Методи” и „Вси Свитии”.

– Манастира „Св. Никола” до с. Голеш  

В местността Селище на 800 м. североизточно от сегашното с. Голеш се намира манастирът „Св. Никола”. Църквата е еднокорабна, едноабсидна изградена е от плочести камъни споени с червен хоросан.

– Църквата „Св. Йоан Кръстител” – Голеш 

В центъра на с. Голеш в края на XIX и началото на XX в. започнали строежа на нова църква. Построили голяма, красива църква с три кубета, които се виждали от далече. Тя се намира в центъра на селото.

– Църквата „Св. Николай Чудотворец” – с. Гинци

Майката природа не се е скъпила да дарява красота на всички селища от нашия край. Била е много щедра и към Гинци. От първия метър на дългото село до последния, окото не се насища да проследява интересния пролом, загадъчните отвори на входовете на пещерите на Заското, високите потънали в зеленина баири, горите, реката.
Гинската църква „Св. Николай Чудотворец” е преправяна няколко пъти. Местни хора твърдят, че е от времето на Първото българско царство. Разрушавана и издигана, последните следи водят към XVII век, когато е построена като оброчен параклис. Наново е достроявана през XIX век и до сега е запазила този вид.
Тя се състои от две свързани постройки стара и нова. Старата част е еднокорабна, едноапсидна сграда с полуцилиндричен свод. Двете части са поставени под един покрив.

– Манастира „Св. Никола Летни” – с. Губеш

При влизане в селото, от ляво на пътя, в местността Манастирчето се намира църквата „Св. Никола”. Тя е еднокорабна, триконхална сграда Изградена е от плочести камъни, споени с бял хоросан.

– Манастира „Св. Георги” – с. Равна

На мястото на стар манастир в Равна през 1926 г. издигнали скромна църква, която нарекли „Св. Георги”. Тя е еднокорабна, едноапсидна с подвижни икони.
От южната й страна има малко параклисче „Св. Петка”.

– Църквата „Св. Троица” при с. Комщица

В центъра на селото, в дясно от р. Височка се намира църквата „Св. Троица”. Според архитектурния си тип църквата е еднокорабна, масивна сграда с голяма полукръгла апсида от изток. Градежът е от ломени камъни, споени с хоросан.
Над селото, нагоре по р. Височка се намира манастира Св. Никола Летни. До него има оброчен кръст.

– Църквата „Св. Богородица” и Разбоишкия манастир до с. Разбоище

На около два километра от с. Разбоище се намира Разбоишкия манастир. Той е един от действащите.
Църквата е била зографисана по стените и тавана в топли охрови, кафяви и червени багри. Стенописи имало и по външните стени. При ремонт, вместо да се съхранят стенописите били издраскани, за да хване новата варова мазилка.
– Църквата „Св. Николай Чудотворец” в с. Туден

На запад от Годеч, по р. Нишава, първото село което следва е Туден.
Църквата „Св. Николай Чудотворец” се намира в центъра на селото, на около 100 м от площада. Тя е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндричен каменен свод в наоса.
Стенописите са интересни. Придържат се към традиционната иконография, но съдържат елементи на народното изкуство и бита.

– Манастира „Св. Арахангел Михаил” в с. Шума

Църквата „Св. Арахангел Михаил” се намира в местността Рекето, южно от центъра на селото, на около километър разстояние. Църквата е еднокорабна, едноабсидна с полуцилиндричен свод. Градена е върху стари основи.

В с. Мургаш в края на XIX в. или началото на XX в. хората от селото си построили църква.
Църквата е солидна, добре запазена постройка и се намира до гробището. А последното е почти единствено в района, което е в добър вид. До нея има порутена магерница и дървена камбанария.