събота, 15 февруари, 2025
Начало / Общини / Община Главиница

Община Главиница

Категория: Общини


Населено място: Главиница


Адрес: ул.”Витоша” №44


Телефон: 08636/22 69


Имейл: obshtina@glavinitsa.bg


Facebook: Община Главиница


Web: https://www.glavinitsa.bg

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Главиница се намира в Североизточна България и е една от общините на област Силистра. Броят на населените места е 23 с заемана от тях площ 71 099 дка. Граничи на изток с община Ситово, на югоизток с община Дулово, на юг с общините Исперих и Завет, на запад с община Тутракан, а северната й граница е река Дунав – Румъния.

Релефът на общината е равнинен и ниско хълмист. Южните райони на община Главиница включват крайните северни части от Лудогорското плато. С умереноконтиненталния си климат в тази североизточна община има над 270 хил. дка земеделски фонд и близо 140 хил. дка горски фонд.

На територията й има изградени 18 микроязовира, чиито води се използват за напояване на плодородните земеделски земи.

На 3-4 км северно от село Малък Преславец е естественото блато Малък Преславец, разположено на заливна тераса на 412-ти км  от река Дунав и на около 20 км от езерото Сребърна. То е обявено за природна забележителност през 1986 г. В блатото през пролетно-летния сезон могат да се видят гривеста чапла, малка и голяма бяла чапла, сива чапла, ням лебед, белобуза рибарка. През цялата година се срещат тръстиков блатар, мишелов, ливаден блатар, кос, сокол, белочела водна кокошчица – лиска, чието присъствие говори, че водите на блатото са чисти, белоока потапница, голям гмурец, лятно бърне, корморан, воден бик.

Град Главиница заема 507 кв. км площ и е важен център между градовете Дулово и Тутракан. С Указ на Държавния съвет от 5 септември 1984 година е обявен за град и общински център, който включва в състава си 23 селища.

Легенди, предавани от поколение на поколение дават сведения за обитаването на тези земи още от времето на древните траки и римляни. По-късно тук са се преплели житейските пътища не само на българи, но и на мохамедани, турци, черкези. Стари предания разказват за чумата, която обезлюдила цялото село. Единствените оцелели били младеж и девойка, който дали нов живот на селото. По баирите около землището възникнали махали, населени главно от пастири мохамедани. Поради образуващите се всяко лято блата селото е наречено Сваткьой. В долината е изградена джамия и около нея постепенно се оформя ново селище Асваткьой, което означава село на главните, личните, първенците. През 1942 г. с министерска заповед селото е преименувано на Главиница.

В село Зафирово през 1987 г. е построен исторически музей с различни експозиции: първобитни сечива, останки от тракийската могила в с. Сокол, глинени съдове, различни битови тъкани, мъжко и дамско облекло, както и писмени документи за важни събития през турското владичество. В най-голямата зала по площ са разположени снимки от живота на местното добруджанско население до 1985 г.

“Човекът даже и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разглежда тази писмена, да си спомня за този, който я е направил. Името пък на владетеля е ханъ ювиги Омуртагъ. Дано Бог да го удостои да проживъе сто години.”

Хан Омуртаг (814-831) направил своя Омуртагов Преславен дом на Дунав край с. Малък Преславец. Издълбал с гръцки букви този първобългарски надпис на мраморна колона. През време на Второто българско царство Иван Асен ІІ издигнал храма “Св. 40 мъченици” в Велико Търново по случай Клокотнишката победа над гърците през 1230 година. Тогава мраморната колона с Омуртаговия надпис била пренесена и използвана като подпорен стълб на църквата.

В развалините на Градището, където е бил Преславният дом на Дунава, е намерена мраморна плоча с надпис, който говори за сраженията на българския хан Крум с византийския император Никифор в 811 година. Мраморната плоча с надписа се съхранява в Археологическия музей в София.

За красотите на местността Градището и край Преславния дом на Дунава, допълнени с уникалното Малкопреславско блато, свидетелства и едно писмо от миналото на киевския княз Светослав, посетил Малък Преславец (Кадъ кьой), до майка му:“… Майко, ако искаш да видиш по-красива земя от Киевската, ела в Кадъ кьой…” Това писмо се съхранява в Държавния исторически музей в София.

В днешно време е запазена е традицията за „Празник на моето село” или така нареченият „сбор” на празнични дати в селата Зафирово, Сокол, Звенимир,  Долно Ряхово, Малък Преславец, Стефан Караджа, Подлес и други.

БЛАТО МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ