Община Етрополе се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Общината има 10 населени места – Бойковец, Брусен, Горунака, Етрополе,  Лопян, Лъга, Малки Искър, Оселна, Рибарица, Ямна.

Общото население на община Етрополе е 12 047 жители (към 01.02.2011).

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на Софийска област. С площта си от 371,716 km² заема 7-мо място сред 22-те общините на областта, което съставлява 5,25% от територията на областта. Границите на община Етрополе са следните: на юг – община Златица и община Челопеч; на югозапад – община Мирково; на запад – община Горна Малина и община Ботевград; на северозапад – община Правец; на североизток и изток – община Тетевен, област Ловеч.

Град Етрополе се намира в северното подножие на Етрополска Стара планина (най-източният дял на Западна Стара планина), по двата бряга на река Малък Искър. Отстои на 87 км североизточно от София, на 25 км югоизточно от Ботевград, на 28 км южно от Ябланица, на 43 км югозападно от Тетевен и на 27 км северозападно от Златица.

История на община Етрополе

Животът тук възниква още в праисторическата епоха. Най – ранните археологически паметници, открити в Етрополския край са каменни брадви и каменни брадви – чукове от периода на бронзовата епоха / ІІІ – ІІ хил. пр. Хр./.

Етрополе възниква като тракийско селище през VІІ – VІ в. пр. Хр. Икономическото благосъстояние и развитие на селището до голяма степен се дължи на неговото местоположение – в близост до древните пътища свързващи Дунава с Македония и Тракия.

През І-то хил. пр. Хр. тракийското племе, което населява района са трибалите, заемащи обширен район от двете страни на Западна Стара планина. Най – многобройните паметници, останали от това време са тракийските надгробни могили и останки от крепости в местностите Чертиград , Свети Атанас, Острума.

В годините на Първото и Второто българско царство Етрополе е важен снабдителен център за българската държава на желязо, мед и злато. Селището е със статут на войнишка община – населението има за задача да охранява проходите.

През ХV – ХVІІ в. градът е център на рудодобив и металообработване. Етрополе заедно със Самоков и Чипровци са най – големите снабдители на Османската империя с желязо. Другият важен отрасъл, който дава поминък на местното население е дърводобива.

През Възраждането Етрополе е един от важните занаятчийски и търговски центрове по българските земи. В града се развиват 42 занаята: златарство, бакърджийство, абаджийство, ковачество, мутафчийство, кожарство, дърводелство, витленичарство, бъкличарство и др. Изделията на етрополските майстори разнасят славата на града до Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одеса, Букурещ.

Икономическото благосъстояние и будното население на Етрополе са фактор за развитие на
просвета и книжовност в котловината. През ХІІ в. /1158 г./ е основан Етрополският манастир “ Св. Троица “/известен още с името ”Варовитец “ /. Той се намира на 5 км североизточно от града. В края на ХVІ в. и особено през ХVІІ в. тук възниква и функционира Етрополската книжовно – просветна школа, която няма аналог в българските земи по това време. Етрополските икони от ХVІ – ХVІІІ в. доказват съществуването и на иконописно ателие в манастира. Храмовата икона “ Старозаветна Троица” рисувана от зограф Недялко през 1598 г. е известна като първата подписана от български автор средновековна творба. Етрополе и манастирът са най-значимият духовен център в земите на Северна България през този период.

Етрополе заема достойно място в историята на освободителното дело на българския народ през епохата на Възраждането. Етрополци участват в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, в легията на Раковски. В четата на Христо Ботев участват трима етрополци. С делото на Васил Левски е свързано основаването на Местния революционен комитет в Етрополе през есента на 1870 г. За председател е избран етрополецът Тодор Пеев – революционер, учител, книжовник, съратник на Левски и Ботев.

Значително място в историята на Етрополе заема участието на етрополци в Руско-турската освободителна война. На 24.ХІ.1877 год. Предният отряд на легендарния ген. Гурко под командването на ген. Дандевил освобождава Етрополе. В къщата на местния чорбаджия Павел Панчов е настанен щабът на ген. Гурко. Величав и неповторим е героизмът на руските воини и етрополското население при Зимното  преминаване на Балкана през месец декември 1877 г. по пътя за освобождението на София и Южна България.

Етрополци вземат активно участие в Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световни войни.

Ходът на историята съдбовно е орисал Етрополския край с исторически места и паметници.

Приветлив и гостоприемен е днешния град Етрополе. Китната прелест и динамичен живот на сгушеното в Балкана селище днес разкриват запазените възрожденски къщи – Арнаудовата, Павелпанчовата, Вълчевата, Тодорвълковата, Хаджигригоровата и др. Гордост и символ на величието на Етрополе е Часовниковата кула, строена 1710 г. от майстор Тодор.

Запазени и до днес и внасящи радост в ежедневието на етрополци са традиционните празници: “Пеене на пръстените”, “Атанасовден”, “Празник на етрополските зетьове”, Петровден – празник на града.

Забележителности

Манастир „Света Троица“

На 5 км източно от Етрополе, по северните склонове на старопланинския Черни връх, върху бигорна скала се извисява един от най – красивите български манастири – Етрополският манастир „Света Троица”, известен още с името „Варовитец”. Икономическото благосъстояние на будните и горди балканджии, стопанският възход на Етрополе като важен рударски център, са предпоставка през ХVІ в. – ХVІІ в. в града и в манастира „Света Троица” да възникне и процъфти Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, която няма аналог по българските земи през тази епоха. Интензивният живот, който е кипял в Етрополската котловина през ХVІ в. – ХІХ в. създава условия за широко развитие на книжовността и просветата.

Етрополският водопад, наричан Варовитец, се намира близко до Етрополския манастир.

Водопадът се образува от малка река, протичаща покрай манастира, която се спуска по карстов откос. Когато човек види извора, не може да си представи, че малко по-надолу има такъв красив и живописен водопад. Интересното е, че изворът на реката е само на 300 – 400 метра по-нагоре и тя изглежда като малко поточе. Малко преди водопада има по-малко каменно корито. Каменното корито е широко 50 – 60 см и дълбочината в него е едва 10 – 15 сантиметра.

До 1970-те год. в края на каменното корито е имало водно колело, което е задвижвало генератор за електрически ток, захранващ манастира.

Водопадът е заобиколен от красиви растения и дървета.

Исторически музей град Етрополе

Открит е на 7. ХІІ. 1958 год. в сградата на бившето Килийно училище в двора на църквата „Свети Георги”. На 30. ХІІ. 1968 г. в реставрираната сграда на бившия Конак се открива нова експозиция на музея. Настоящата експозиция на Исторически музей – гр. Етрополе е изцяло обновена през 1992 г. Сградата на бившия Конак е строена през 1853 – 1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко и е архитектурен паметник на културата.

Исторически музей – гр. Етрополе е включен в Движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта” под № 63.

Свети Атанас

През 2011 и 2012 г. бяха направени археологически разкопки на останките на тракийско селище “Свети Атанас”.

В периода на 12 юни-12 юли 2011 г. в изпълнение на спечелен проект „Традициите в крак с времето” на Софийския университет „Св. Климент Охридски” с партньори Исторически музей гр. Етрополе и СОУ „Христо Ясенов” бе поставено началото на археологическото проучване в местността „Свети Атанас” край град Етрополе, прочута най-вече с празника, провеждан ежегодно в края на месец януари. Разкритите археологически структури и откритите находки от обекта през миналата година доказват, че местността е била обитавана активно през Късната Античност (4-6 в.), когато там е било изградено укрепено селище.

Часовникова кула

Тя е една от най-старите в България. Тя е изградена през 1710 г. от майстор Тодор. Първоначално е строена като наблюдателна и отбранителна кула, за което може да се съди от начина на строеж и оставените отвори / мазгали / на трите и страни. Иззидана е от речен камък и бигор. Общата височина на кулата е 20 м. Тялото и се разпределя на три части. Долното каменно тяло е разделено на 14 хоризонтални пояса с дъбови греди, т.нар. сантрачи, характерни за тогавашните строежи. Вътрешно има изградена дървена стълба с две площадки. На западната страна на долното тяло се намира каменен циферблат на часовник с надпис, на който е отбелязана годината на строежа на кулата – 1710 година.

Араудова къща

Тук се помещава етнографската експозиция на Историческия музей.

В западната част на града в махала “ Зольовец “ се намира къщата на етрополския търговец и кожар Николчо Арнаудов. Предполага се , че къщата е строена около 1850 – 60 г. Архитектурата на къщата е характерна за Етрополе от края на Възраждането. Къщата е двуетажна с широк чардак и издаден напред кьошк. Приземния етаж е бил кожарска работилница и помещения за добитък.

Профил на купувача