понеделник, 3 август, 2020
Начало / Общини / Община Драгоман

Община Драгоман

Категория: Общини


Населено място: Драгоман


Адрес: ул."Захари Стоянов" №26


Телефон: 07172/21-03


Факс: 07172/20-14


Имейл: obshtina_dragoman@abv.bg


Facebook: Община Драгоман


Web: http://www.obshtinadragoman.com/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Драгоман се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Населените места в община Драгоман са 34, от които 1 град и 33 села. На територията на общината са обособени вилни зони в селата Цацаровци, Ялботина, Чеканец, Цръклевци, Круша, Дреатин, Драгоил, Калотина, Чепърлянци, Летница.

Административен център на общината е град Драгоман. Обособени са 33 села – Беренде, Беренде извор, Василовци, Вишан, Владиславци, Габер, Големо Малово, Горно село, Грълска падина, Долна Невля, Долно ново село, Драгоил, Дреатин, Калотина, Камбелевци, Круша, Летница, Липинци, Мало Малово, Начево, Неделище, Несла, Ново Бърдо, Прекръсте, Раяновци, Табан, Цацаровци, Цръклевци, Чеканец, Чепърлянци, Чорул, Чуковезер, Ялботина.

Около 75% от територията на общината е заета от селища с малък демографски потенциал. Там се наблюдава подчертана тенденция към депопулация.

Общото население на община Драгоман е от 5 362 жители (към 01.02.2011г.)

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в най-западната част на Софийска област. С площта си от 323,862 km2 е 8-та по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 4,57% от територията на областта. Границите на община Драгоман са следните: на североизток – община Годеч; на изток – община Костинброд. на юг – община Сливница; на югозапад – община Брезник и община Трън, област Перник; на северозапад – Сърбия.

История на община Драгоман

Град Драгоман и местността Бурел са все още „terra incognita“. Малко се знае за събитията, които са ставали В района през вековете. Данни за съществуването на цивилизовано население по тези земи има от III В. пр. н. е., когато са се заселили медите — племе, вероятно от келтски произход. Останки от тракийска култура се срещат и до днес в селата Чуковезер, Бахалин, Габер, Несла, Владиславци, Големо Малово, Мало Малово и Драгоил.

Почти навсякъде в района се намират парчета от стари тухли, глинени съдове, следи от стари сгради. От това време е и едно от редките по нашите земи ритуални съоръжения — светилището на Сабазий на връх Петровски кръст на Чепън. В него са се извършвали жертвоприношения за победи във войните, за плодородие и здраве. Светилището е използвано и от славяните, и от прабългарите, а още по-късно и от нашите деди по време на османското робство.

Възникването и развитието на Драгоман е свързано с „Виа милитарис“ (Военен път) или Траянов път. Целият римски път е маркиран с „милиарни колони“, които обозначават разстоянията между отделните градове. Следи от този период има на много места в района, където са открити камъни с латински надписи. При управлението на император Клавдий Драгоман с Пирот и София образуват една стратегия.

Територията на сегашната община влиза в пределите на българската държава по времето на хан Крум, след превземането на София през 809 е. Няколко века по-късно, когато България е под скиптъра на Асеневци и икономиката е в подем, се създават условия за строежи на крепости и черкви. В община Драгоман черкви от този период са „Св, св. Петър и Павел“ 8 с. Беренде, „Св. Николай“ — с. Калотина, „Св. Георги“ — с. Чепърлянци, Маломаловският и Разбоищкият манастир. Те са ценни не толкова като паметници на черковната архитектура, а по-скоро като живописни шедьоври. Монументалната живопис от XIII и XIV век е съкровищница от живописното наследство на нашия народ. Черквите са изписани от неизвестни майстори на четката, но в палитрата им трепкат всички цветове на природата, които карат творбите им да излъчват земна жизненост.

С превземането на София в края на XIV век под османско робство пада и Драгоманският край. За пръв път името Драгоман се среща в турски данъчен регистър от XV век.

Самото име Драгоман крие свидно тайната си, но терминът „драгоманин“, което означава водач, преводач, ни дава основание да предположим, че името на нашето селище е произлезло по следния начин, както разказва легендата:

„В планинските села, където няма много полска работа, няколко десетки моми и момци, всяка пролет се организират в гурбетчийски групи и слизат надолу в полето, където обработват имотите на богатите чорбаджии. Всяка група си избира „драгоманин“ /водач/ , който спазарява работата със собственика на имота, следи за нейното изпълнение, получава заплатата и я разпределя между членовете на групата, в зависимост от положения труд и квалификацията на всеки гурбетчия.

Един такъв „драгоманин“ се оженва за девойка от разрушеното село Голяма Каменница и си построява къщичка малко по – надолу от развалините на старото българско село. С течение на годините около неговата къща построяват къщи и други млади семейства, като се обособяват в малка махала, която хората започват да наричат „Махалата на драгоманина“, „Драгоманска махала“, а от там и Драгоманско село или село Драгоман.

През 1689 г. и 1735—1745 г. се водят две войни между Турция и Австрия и много от сблъсъците стават в района около Драгоман. През този период хайдутството взема големи размери. Тук минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода. През този период се построяват и няколко култови сгради, най-съществената от които е манастирът в с. Неделище. Построен е през 1846 г., а шест години по-късно в него се открива и първото килийно училище в общината. Черквата на манастира „Св. Атанасий Александрийски“ е уникална с каменните си релефи.
Драгоман е освободен от османско робство на 1 август 1878 г., когато по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. районът е предаден от руските на българските власти.
Съединението на България на 6 септември 1885 г. не намира одобрение както от Русия и Австро-Унгария, така и от съседните държави. Следва Сръбско-българската война. Бойните действия се водят в околностите западно от Сливница и Драгоман. На втори, трети и четвърти ноември сръбската армия овладява височините Три уши и Чуката. На пети, шести и седми ноември се водят решаващите боеве на сливнишката позиция. Три уши и Чепън. На десети ноември българската армия преминава в контранастъпление и превзема Цариброд, Суково и Пирот. На 16 ноември е обявено примирието. Войната трае само две седмици, но узаконява силна и неделима България, донасяйки предпоставки за спокоен и мирен живот.

Туризъм и забележителности

Международен фолклорен фестивал „Нишавски хоровод“; организира се от 2001 г. от Народно читалище „Драгоман 1925“, двустранен фестивал, празник на фолклора на населението живущо между София и Ниш по поречието на река Нишава на територията на България и Сърбия. Провежда се ежегодно в навечерието на 24 май. Основател на фестивала е Благой Божилов – председател на читалището.

Мемориал на загиналите съветски пилоти по време на Втората световна война, открит през 1985 г.

На територията на града не съществува изградена туристическа инфраструктура. Има един работещ хотел (‘x-л Алекс’), намира се в началото на града, до международното шосе Е-80. Предлагат се също и частни квартири, чийто капацитет е до 12 легла.

Благодарение на доброволци от Сдружение за дива природа – Балкани има изградено опознавателно мостче, водещо до укритие за наблюдение на птиците, населяващи Драгоманското блато.

Драгоманско блато

То е карстово блато в западната част на Софийската котловина, на 1,5 km източно от град Драгоман, (посока село Големо Малово) и на 38 км от София.

Намира се в обширна котловина, заобиколена от варовикови възвишения, в южното подножие на карстовата планина Чепън. Разпростира се на площ около 350 хектара и е с приблизителни размери 2,5 km от запад на изток и 1,2 km от север на юг. Драгоманското блато е пресушено през 30-те години на 20 век. Тогава са изградени дренажни канали, а впоследствие – помпена станция, за да се използва земята за земеделски цели. За дълъг период животът в него замира. С това изчезват два вида вида растения на които то е било единствено находище в България (мехурчестата алдрованда и парнасиеволистната калдезия) и едно от последните находища на сивия жерав, преди той да изчезне като гнездящ вид в България.

В резултат на спиране изпомпването на водите през 90-те години блатото бързо се възстановява и е една от малкото възстановени влажни зони в България.

Територията на блатото попада в две от защитените зони към Натура 2000: Раяновци – по директивата за птиците; Драгоман – по директивата за местообитанията

В закона за защитените територии в България блатото все още не е обявено за защитена територия (резерват или защитена местност), но поради включването му в две от защитените зони, определени дейности в него не са разрешени. Това са пресушаване, използване на пестициди, палене на тръстикови масиви и др.

Блатото се намира на пътя на миграцията на птиците Via Aristotelis, тук те спират в богатата блатна растителност за да отпочинат преди да полетят отново.

Животински и растителни видове

В района на блатото и планината Чепън се срещат 140 растителни вида, включващи Водната лилия (Nymphaea alba), Шахматовидна ведрица (Fritillaria meleagroides), Ниска теменуга (Viola pumilla) и Урумово лале(Tulipa urumoffi).

Установени са 1 вид риба, 7 вида земноводни, 10 вида влечуги, 180 вида птици и 16 вида бозайници.

Богатото разнообразие от птици обхваща видове като Голям воден бик (Botaurus stellaris), малък воден бик (Ixobrychus minutus), орел рибар (Pandion haliaetus), Ръждива чапла (Ardea purpurea), орел змияр (Circaetus gallicus), сокол скитник (Falco peregrinus), Керкенез (Falco tinnuculus), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Черен щъркел(Ciconia nigra), Белоока потапница (Aythya nyroca), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Кокилобегач (Himantopus himantopus), Гарван гробар (Corvus corax), Фиш (Anas penelope) и много други.

Екотуризъм

Опознавателната инфраструктура в блатото включва дървено мостче с дължина 300 м и кула за наблюдение на птици, изградени от „Сдружение за дива природа Балкани“, с помощта на дарители и доброволци. Птиците могат да бъдат наблюдавани и снимани с голям успех.

Понастоящем последните 100 m от дървените пътеки в блатото са разрушени и по тях не може да се преминава.

Любителите на екстремни спортове могат да се качат на парапланер на Чепън, едно от най-подходящите места за този вид спорт. В село Калотина има база за риболов с 8 легла.