понеделник, 3 август, 2020
Начало / Общини / Община Доспат

Община Доспат

Категория: Общини


Населено място: Доспат


Адрес: ул. „Първи Май” №3


Телефон: 03045/23 10


Факс: факс: 03045/ 23 12


Имейл: obshtinadospat@abv.bg


Facebook: Община Доспат


Web: https://www.dospat.bg/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Доспат се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

Общината има 8 населени места – Барутин, Бръщен, Доспат, Змеица, Късак, Любча, Црънча и Чавдар.

Общото население на община Доспат е от 9 116 жители (към 01.02.2011). По данни на ГД ‖ГРАО‖ жителите на общината по постоянен адрес към 15.06.2014 г. са 9 720 души, а по настоящ адрес – 8 848 души.

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в най-западната част на област Смолян. С площта си от 282,697 km2 е 5-та по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 8,85% от територията на областта. Границите на община Доспат са следните: на изток – община Борино; на юг – Гърция; на запад – община Сатовча, област Благоевград; на северозапад – община Сърница, област Пазарджик; на север – община Батак, област Пазарджик.

Води

Основна водна артерия на община Доспат е река Доспат (ляв приток на Места). Западно от град Доспат на реката е изградена преградната стена на втория по големина български язовир – Доспат, като в пределите на общината попада неговата долна, югоизточна половина.Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо. Непосредствената близост на язовира до град Доспат – административен център на общината, както и прекрасната природа предполагат идеални възможности за отдих и туризъм. След изтичането си от язовира реката завива на юг, преминава през къса теснина и навлиза от север в малката Барутинска котловина. След устието на най-големия си приток Сърнена река (Караджадере) Доспат завива на югозапад и навлиза в тесен пролом със стръмни и голи склонове. При разклона за селата Црънча и Бръщен прави завой на запад, след 3 км – на северозапад, а при устието на Осинска река – остър завой на юг. От тук нататък долината  добива проломен характер и по нея преминава участък от границата с община Сатовча. На около 4 km югозападно от село Бръщен реката навлиза в гръцка територия.

Втората по значение река в общината е Сърнена река (Караджадере, 39,2 km), ляв приток на река Доспат. Нейното горно течение се намира на територията на община Батак и навлиза в Община Доспат там където и Републикански път II-37 навлиза в нея. Тече в югоизточна посока в дълбока гъсто залесена долина. Западно от село Змеица остро завива на югозапад, като долината се разширява и склоновете  са заети от обработваеми земи. Минава южно от село Късак, навлиза в малката Барутинска котловина и в село Барутин се влива отляво в река Доспат.

История на община Доспат

В околностите на град Доспат са намирани останки от 4-5 век пр.н.е. край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните. Край Доспат и до днес съществува местността „Даа―, която е осеяна с величествени гори с много горски плодове през лятото и богатство от гъби през есента. Тази местност напомня за живота на тракийското племе Даи. За живота на траките в Доспатския край, говорят запазилите се до днес тракийски могили край с.Любча и тракийското светилище на вр. Виденица край с. Змейца.
В с.Любча народната памет е съхранила спомена за тракийския певец Орфейс името на местността Орфенското. За Римското владичество над траките в този край красноречиво напомня запазилият се до днес Римски мост. Скрил в себе си вековните спомени, мостът гордо се издига над р. Карджадере. Заслужава си, човек да поспре, да мине през моста и да усети, че и той е частица от от българската история, да стане част от войските на Хан Крум и Хан Пресиян, които често минавали по него и се били за присъединяването на Родопите към българската държава през 9 в. села. Името на града, според една от версиите, е взаимствано от името на гръцкото село Доскат. По турско време селището се е наричало Янъкли и означава ―Горяното, тъй като се е местило 3 пъти на три различни места. В кратък период се е казвало Хамидие, в летоброенето на султан Хамид. По времето на Втората българска държава, в началото на XII в., горите в този регион са назовавани Славееви, на името на владетеля си – Деспот Алексий Слав, сестрин син на Калоян. Смята се, че от титлата му, деспот, се е родило и името на града – Доспат. Световноизвестен българин египтолог разчете името на египетски фараон върху уникален камък във формата на обожествявания от египтяните бръмбар – скарабей. Уникалния камък част от амулет се пази от години в експозицията на Смолянския исторически музей. Според египтолози и траколози той е доказателство за тесните връзки между древен Египет и траките. Камъкът е част от кехлибарена огърлица, открита по време на разкопки още през 1976 г. в гробна могила от 7-6 в., в местността Бърдото на 1.5 км край село Любча. Интересът на египтолозите е предизвикан не само от самия камък, представляващ стилизирано изображение на свещения за египтяните бръмбар скарабей, а и от надписа, който е издълбан върху коремната страна на фигурката. До сега той не е бил разчетен. Надписът разчита д-р Васил Добрев, който работи в Кайро.
Според хората от Любча в района на селото им има най-много открит кехлибар, което говорело, че живелите по тези места траки са били платежоспособни и са развивали сериозна търговия. В Древен Египет скарабеите са изобразявани и се приемали като символ на здравето и за закрила от висшите сили. Това, че го има в Родопите местните приемат за знак за това, че мястото тук е било ценно за тракийците. 28 тракийски могили има край Любча, археолози с години копаят по баирите наоколо, иманяри също, но никой не знае последните какво са открили.
В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се посочва, че в Доспат (Досподлу) живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие. Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци. През 1895 година Доспат е опожарен, а жителите му са преследвани и избивани от български хайдути и паравоенни формирования. По време на Балканската война войниците от 9-ти Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратая, които служели на местен чифликчия. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе―.в документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Доспат (Dospat). Има данни, според които в миналото в Доспат са живели турци, работещи в административния апарат или войници във военен гарнизон в или край селото. След покръстването от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на различните хайдушки дружини. Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило т.нар. Гюмюрджинска република. Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар. Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити. Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Доспат е било съответно 932, 1026, 1394, 1884 и 2421 души. При прокарването на Възродителния процес, властите избират да сменят имената най-напред на жителите на Барутин, тъй като доспатчани били по-фанатизирани. След потушаването на страстите в Барутин, населението на Доспат е изплашено и за това не се стига до сериозни инциденти. Операцията е ръководена от офицерите от МВР-Девин Зафиров и Касапов.

Биологично разнообразие и защитени територии

Територията на община Доспат засяга 3 защитени зони, включени в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000:
– Защитена зона “Западни Родопи” с идентификационен код BG0002063 по Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици
– Защитена зона “Родопи – Западни” с идентификационен код BG0001030 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна
– Защитена зона “Триград – Мурсалица” с идентификационен код BG0002113 по Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици

Климатичното и почвено разнообразие обуславят наличието на изключително много растителни видове. Горите заемат 70% от територията на Общината и са разположени върху 178 хектара. Дървесните видове, които преобладават тук са: бял бор, смърч, бреза, келив габър, бук, зимен дъб, ела, осика, хвойна, черен бор. Могат да се намерят различни видове диворастящи гъби (манатарка, сърнела, пачи крак и други), билки (кантарион, мащерка, невен, риган, лайка, коприва и други) и плодове (червена и черна боровинка, малини, къпини, диви ягоди). Срещат се още папрат, метлика, мащерка, иглика, липа, глог, шипка, дрян, глухарче и др. За фауната са характерни представители на Средиземноморската област като дива свиня, сърна, елен, див заек, лисица, кафява мечка, глухар, таралеж и др. Язовирът и реките в околностите са пълни с пъстърва, костур, шаран и мряна. Ландшафтът е добър, като наличието на язовир „Доспат“, многовековните иглолистни гори, го подобряват и разнообразяват.

Природни, културни и исторически обекти и забележителности на територията на община Доспат

Село Бръщен, община Доспат, област Смолян:

–  Римски мост – Римският мост е културен обект, разположен в местността Доспат дере на р.Доспат. Достъпът до обекта е с джип и пеша на разстояние от1 км в дясно от пътя за с. Бръщен, посока Доспат-Бръщен. В непосредствена близост са и паметните плочи на Дончо Ганев и Вергил Ваклинов граничари загинали в престрелка с диверсионно-разузнавателна група през нощта на 1 срещу 2 юли 1953г. Ежегодно на 1 юли се организира поход в памет на граничарите-герои от форум «Граничарите на България» с подкрепата на Община Доспат.

–  Паметна плоча на граничарите В.Ваклинов и Д.Ганев в местността «Ваклинова чука» – разположена е на 2 км. Източно от с.Бръщен. Достъпът е пеша, пътеката е с необходимите маркировки. На 1 юли се извършва почитане на паметта на загиналите граничари. Тук идват и руски туристи на събитието.

Село Црънча:

–  Край селото има скално образувание, наричано „Скалето”, използвано като светилище през късната Бронзова епоха и през Желязната епоха, където са се извършвали древни тракийски езически ритуали, както и древен тракийски и римски път, свързващ населеното място с Беломорието. Забележително е голямото наличие на тракийски и римски гробове, разположени по цялото землище на населеното място. В една от могилите е открита урна, съдържаща кости, останали след кремация и сребърен връх на копие. Едно от големите стари гробища е разположено на най-високата точка в землището на селото наречено „Горното гробе“. След аматьорски археологически проучвания на местни учители през 50-те години са разкрити скелетни погребения с инвентар главно от глинени съдове. При обхождания на обекта са открити материали от средновековието.

Местността „Скалето” се намира западно от с.Црънча и до нея се достига с джип или пеша по пътя за с.Ваклиново. Отстои на 1,5 км.от селото.

–    Друг интересен обект в близост до Црънча е селището в местността „Чуглата“ /намира се над самото село, достига се пеша на 300м./, където са открити фрагменти от антични глинени съдове. Друго антично селище е имало и в местността „Станделе“ /намира се  непосредствена близост до местността „Скалето”/, а трето селище от същия период е локализирано и в местностите „Шабанца“ под „Скалето“ В местността „Брезе“ пък има голяма могила с височина 2 метра и диаметър 25-30 метра. Всички местности са локализирани около местността „Скалето” – достъпът е с джип или пеша, може и с лека кола.

Село Любча: 

– Римски мост с надписи на римски по него по поречието на реката. Намира се южно под самото село на разстояние от 1 км. Достъпът е пеша, пътеката е маркирана.

–    Руините на Пониква – срещано още като Поникова, е село, намирало се между днешните села Ваклиново, Осина и Любча. Селото е съществувало до 16 век в едноименната местност край Барутинската река, която носи същото име.

Село Барутин:

–    Тракийско светилище в местността Долна Бартина – открита при археологически разкопки базилика, построена през 5-6 век.

Село Змейца

–   Римският мост „Кемера“ на река Сърнена река се намира близо до пътя между село Змеица и град Доспат – достъп с лек автомобил.  Намира се до главния път.

–         тракийско светилище на връх „Виденица”

Тръгва се от автогара Доспат по пътя за Девин. Преди разклона за с. Касъка е вододелното било на доспатската покрайнина. На изток като висока купа сено се изправя вр. Виденица (1653 м н.в.). По-нататък пътното платно води през м. Касътското залесено. Приближаваме моста на р. Караджа дере (Сърнена река), населението на с. Змейца го нарича Кемера (Извит мост), това е старинният мост вдясно, който не се използва. От селището до вр. Виденица (1653 м н.в.) се минава през долината на р. Чилдере (Яребичен поток). След изворите и на североизток се достига до билото на върха. Високата му гранитна част е покрита с иголистни гори. Учени предполагат, че това е бил вр. Зелмисос, на който било построено второто по значение светилище на Дионисий. Според предположение на историографи тук навремето идвали Александър Македонски и Гай Октавий, бащата на Август, за да научат от жрицата какъв ще бъде изходът от предстоящите войни. Светилището имало голямо значение за живота на тукашното тракийско племе беси. Върхът е осеян с камени блокове и тераси, по които личат останки от крепостна съоръжения, изградени със солидна спойка. Вероятно тревната и горската растителност е покрила много ценни предмети от онова време, когато тук е кипял живот. Връх Виденица е обгледно място сред целия южен Виденишки дял.

Село Чавдар:

–         В района на селото са открити няколко старинни селища от тракийско, римско и византийско време. „Драгиева чешма” от известна родопска песен се намира в центъра не селото.

Село Късак:

– Над село разклона за с. Късак има римски гробища и наличие на керамика – от главния път за селото се отклонява път, в ляво на 1 км. Достъп:  пеша.

–   По поречието на реката в близост до старото село Късак има останки от римски мост – намира се по стария път за с.Барутин на 1,5 км. Достъп: с джип и пеша.

Град Доспат:

–  „Крали Марковата Бърчина” /Почилената Бърчина/ – (крепост) по време на осмаското нашествие, като самостоятелен феодал владетел в този край се укрепил Крали Марко, множество могили в подножието, скупване на тракийски, римски, славянски могили. На самия връх има светилище. Части от пътя представляват калдъръм. Отстои на 4 км от главния път Доспат-Батак от гр.Доспат /към Батак/ – отбива се в дясно. Разстоянието е около 1 км. Достъп: с джип и пеша. Обща продължителност на маршрута е 2-4 часа.

–  местност „Каукал” – разположен тракийски некропол, в подножието има пещера с дълбочина на пещерата около 10 метра, широчина – 2,5 метра, височина 2 метра. Намира се в посока на пътя Доспат-Г.Делчев на 3 км. посока Доспат-Г.Делчев има отбивка по която се достига до обекта. Разстоянието е 1,7 км от гл.път до обекта. Доспъп: пеша и джип. Маршрутът е кръгов – започва по пътя за гр.Г.Делчев, след което се отклонява в дясно и плавно се изкачва до красивите балкански поляни, където е разположен тракийския некропол.

–    местност „Калето” –  древна крепост намира се по пътя Доспат – с.Змейца, като отбивката /има маркировка/ след Римския мост вляво продължава за горски пункт „Чарка” в период от 4 км. Местността е подходяща за всички видове автомобили. От този пункт се отделя по дървен мост следвайки указателните табели в дясно по запазения калдаръмен път, използван от обитателите на крепостта, както и от населението.

–   останки от църква на хълма след телевизионната кула.

– „Зелниково” – римски гробове, останки от грънчарница – предположение, че е славянска.