Община Девня се намира в Североизточна България и е една от съставите общини на Област Варна. Общината има 3 населени места – Девня, с. Кипра, с.Падина. Общо население 8730 жители  към 01.02.2011.

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в централната част на област Варна. С площта си от 121,052 km² заема предпоследното 11-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 3,16% от територията на областта. Границите на община Девня са следните: на север – община Суворово; на изток – община Аксаково; на югоизток – община Белослав и община Аврен; на запад – община Провадия; на северозапад – община Ветрино.

Забележителности в община Девня

Етнографска сбирка в с. Кипра

Къщата е строена в края на ХІХ в. в с. Кипра, Варненско – Община Девня и през 1992 г. в нея е уредена етнографска експозиция.  Разположена е в централната част на селото и има голям двор от декар и половина сред градини от цветя, дървета и зеленина, ограден с висока, каменна ограда. В двора има хамбар и други стопански постройки. Там е експониран и Харман (място за отделяне на сламата от житото). Сградите, в които е разположена етнографската сбирка са реставрирани през 1976 г. и са адаптирани като музеен комплекс. Къщата е на един етаж в типично възрожденски стил от края на ХVІІІ  и началото на ХІХ век. Състои се от три стаи и обор. Етнографската експозиция разполага с около 200 експоната, свързани с бита и културата на населението в с. Кипра и Девненския край – тъкачен стан, дараци, чекръци, уреди за месене и печене на хляб, софри, люлка за бебе, мебели за уредба на селски дом от началото на ХХ век, тъкани /пешкири, престилки, възглавници, торби/, 7 носии / женски и мъжка/, плетени чорапи, пафти и др. Особено интересни са нишаните от началото на ХХ век, които са свързани със сватбените обичаи, както и обредната маска „Камила“, която се прави за новогодишния обичай с маскирани изпълнители „Камили“, характерен за населението в с. Кипра. В къщата могат да се организират различни обичаи, които да бъдат атракция за чуждестранните туристи. Като например показ на “ Тракийска сватба “, демонстрация на месене, точени и правени на баници, точене на вино и ракия от избата на къщата.

Девненските извори

Те са най-големите карстови извори в България. Разположени са в няколко групи в подножието на възвишението Голям кайрак. Изворите дават началото на река Девня.

Готският историк Йордан(ес) (Jordanes) (VI век), разказва (за изворите) следната легенда:

„Този град е построен, както разправят, от император Траян по следния повод. Една слугиня на сестра му Марциа, като се миела на реката, наречена Потамос, която има извънредно бистра и вкусна вода и извира всред града, и като поискала да гребне вода оттам, случайно изпуснала в дълбоката вода златния съд, който носила. Той поради тежестта на метала потънал, но дълго време след това изплувал из дълбините. Наистина не било нещо обикновено един празен съд да потъне и след като веднъж е потънал, вълните да го изхвърлят и да изплува. Когато Траян узнал с учудване това, помислил, че в извора има някакво божество и основал град, който нарекъл на името на сестра си Марцианопол“.

В ново време изворите станали известни по време на Руско-турската война от 1828–1829 г. чрез писмата на Виктор Тепляков, писани от България през 1829 г. До 1936 г. изворите били известни с турските си имена. Най-големите са Халкалията (Кара дипсиз / Черния бездънен), Баш гьоз (Игрек), Делидушка (Лудетина), Адата (Острова), Хавуз (Вълшебния) и Дипсиз (Бездънния / Марциана).

Изворните води излизат по разседи под слаб напор. Изворите имат постоянен дебит – 2952 л/с и постоянна температура – около 18 градуса. Водите са варовити (съдържат 93 % калциев карбонат и незначителни количества магнезиев карбонат, железни, алуминиеви и силициеви окиси).

От 1954 г. започва постепенното каптиране на изворите. Водите им се използват в промишлените предприятия при Девня и за водоснабдяване на Девня и Варна.

Днес само Вълшебният извор блика на воля.

Побитите камъни

Край девненския квартал “Повеляново” на север от Белославското езеро и на 15 км. от гр. Варна, се намира чука Харманкя, на чийто източен склон се е оформила “каменна гора” – т.н. “Побити камъни”. Те представляват части от малката варненска пясъчно – чакълена пустиня – уникален феномен и ендемична за Европа. Някои от тези варовико–пясъчни образувания достигат близо 6 метра височина. В естествения си вид мащабните пространства с уникални ландшафти са разположени на обща площ 246,3 ха.

Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. На юг тя достига до Белославското езеро, на север до склоновете на Варненското плато. По-известните групи са: Слънчевска, Централна, Кариера, Дренака, Страшимировска, Тетерлика, Белославска, Голям връх, Авренска поляна.

“Побити камъни” е и първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това става през 1937г. С това име е известен уникалният природен феномен, обединяващ Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход. През 1855 год. Английския геолог Сират ги изследва и прави първата гравюра. Преди това кореспондента към армията на руския генерал Дибич – Виктор Тепляков през 1828-28 прави своето описание и опит да разгадае произходът им. Следват описанията на англичанина Уилям Хамилтън през 1854, по насетне геолозите Георги Златарски и Франц Тоула, проф. Бакалов. За това природно явление са писали и братя Шкорпил.и проф. В.Радев.

Най-новата теория ги определя като микробиално-карбонатни колони възникнали на дъното на древно море. Каменните колони и стълбове достигат височина до 7 метра и диаметър при напречно сечение – 3 метра. Общото обемно пространство е 70 кв. км и това представлява една ивица с посока север-юг, почти успоредно на морския бряг. Ширината на ивицата е около 5 км.

Пространствата между колоните са заети от сиво-жълти пясъци, върху които е развита предимно тревна растителност с преобладание на пясъколюбиви видове.

В „Побити камъни“ се опазва единственото находище в България на растението твърдолистна песъчарка – световно застрашен вид. Природната забележителност е важно местообитание на 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България.

Скалните групи се обитават от животински видове привързани към откритите сухи местообитания – заек, лисица, лалугер, пепелянка и др. В района на „Побити камъни“ се срещат 114 вида птици – каменарче, полска бъбрица, турилик, бухал и др

Природната забележителност “Побити камъни” има отличен потенциал да стане нова туристическа атракция благодарение на високата си природна стойност. До този момент предмет на организиран туризъм са около 6 % от територията на цялата защитена местност “Побити Камъни”.

Музеят на мозайките в Девня

Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол (Marcianopolis). Идеята за неговото изграждане се роди в хода на археологическите проучвания, започнали през 1976 г. и продължили с прекъсвания пет сезона. ри тези проучвания беше разкрита голяма късноримска сграда с мозайки (villa urbana).Музеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сградата с мозайки Тя е построена в края на III -началото на IV век (времето на Константин I Велики) на мястото на по-ранна сграда (сгради) разрушена при готските нашествия през 250- 251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществувала до началото на VII век. Сградата заема площта на цял квартал (insula) с дължина 37,15 м (север-юг) и ширина 37,75 м (изток-запад). Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище. Около вътрешен двор (atrium) (11,11 х 5,87 м), настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата (с диаметър 0,76 м), заобиколен от три страни с покрита галерия с варовикова колонада (перистил) (92,63 кв. м), са разположени 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ от 1402 кв. м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури. Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България. Три от тези мозайки са представени в музея на място (in situ) в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки камъчета- кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

Икономика в община Девня

Община Девня е икономически силно развит регион. Определящо значение в структурата на общинската икономика има промишлеността, която е развита в следните направления: производство на соди, торове, топлоенергия, производство на строителни материали, захар и др.

На територията на общината се намират няколко от най-големите химически заводи на страната – „Солвей Соди“ АД, „Агрополихим“ АД, „Полимери“ АД. Строителната промишленост е представена в две направления – производство на строителни материали – „Девня Цимент“ АД и извършване на строителна дейност – „Заводски строежи“ АД. За промишлени цели „Девен“АД произвежда топлоенергия за нуждите на Девненските предприятия. Хранително-вкусовата промишленост включва преработката на нерафинирана захар от „Девненски захарен завод“ЕООД.

Селскостопанският сектор на територията на общината е представен от три земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Обработват се 52 хил. дка земеделска земя, на които се отглеждат пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор и в Кооперация „Кипра“.

История

Античното име на Девня е Марцианополис, главният град на римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior), основан от император Траян през 106 г. от н.е. след походите срещу даките. Предполага се че е нарекъл града в чест на сестра си Марция.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Девня е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села – Девня, Река Девня и Марково. В края на 1950-те започват строежите на девненските заводи. През 1960-те години Девня е обявена за град с кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (построен с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес кв. „Химик“ не съществува на практика, никой не живее там и повечето блокове са съборени. Болницата е преместена от там в кв. „Река Девня“ – сегашното име на „Изворите“. „Нанко Недев“ се нарича кв. „Девня 1“, а „Повеляново“ запазва старото си име.

Профил на купувача