Община Божурище се намира в Западна България и е една от съставните общинини на Софийска област. Общината има 10 населени места – Божурище, Гурмазово, Делян, Златуша, Мала Раковица, Пожарево, Пролеша, Росоман, Хераково, Храбърско.

Oбщоto население на община Божурище е от 8 473 жители (към 01.02.2011)

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в западната част на Софийска област. С площта си от 142,884 km² е 17-та по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 2,02% от територията на областта. Границите на община Божурище са следните: на северозапад – община Сливница; на североизток – община Костинброд; на изток и юг – Столична община, област София; на югозапад – община Перник, област Перник; на запад – община Брезник, област Перник.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински.

На север и североизток в пределите на общината попада западната част на Софийската котловина В нея, североизточно от град Божурище, на границата със Столична община се намира най-ниската й точка – 548 m н.в.

На югозапад от котловината релефът става хълмист, постепенно надморската му височина се повишава и се достига до подножията на планините Вискяр и Люлин. До границата с община Перник на юг и до Радуйската седловина на северозапад в пределите на община Божурище попадат северните склонове на планината Люлин. Тук, югоизточно от село Мала Раковица, на границата с община Перник се намира връх Форта 1024,5 m, най-високата точка на общината. Северозападно от Радуйската седловина на нейна територия попадат крайните югоизточни части на планината Вискяр. Тук максималната височина е връх Шезуп 959,4 m, разположен югозападно от с. Храбърско, на границата с община Сливница.

Води

Цялата територия на община Божурище попада във водосборната област на река Искър и по конкретно на нейния ляв приток река Блато. През общината от запад на изток протичат две по-големи реки, десни притоци на река Блато. Първата от тях е Костинбродска река (32 km, Беличка река, Белица), която с изключение на най-горното и на най-долното си течение протича през община Божурище. Нейни основни притоци са: Радуйска река (десен), Делянска река (ляв) и Хераковска река (десен). В югоизточната част на общината, в т.ч и през град Божурище протича река Църна бара, вторият по-голям десен приток на река Блато.

Разположението на общината определя своеобразието на нейната икономика, население и духовно присъствие на жителите й. На територията на община Божурище има 10 населени места разположени на 143кв.км., град Божурище – общински център и 9 села – с. Гурмазово, с. Делян, с. Пролеша, с. Росоман, с. Златуша, с. Пожарево, с.Хераково, с. Раковица, с. Храбърско.

Селата Златуша, Росоман, Делян и Мала Раковица са обединени в кметство с кметско наместничество – кметство Златуша.
Развитието на съвременната община Божурище и общинският център град Божурище е свързано с три символа:
– конят- символизиращ коневъдството и конния спорт
– самолетът – люлката на българската авиация
– цветето божур – обагрящо всяка пролет околностите на града, откъдето носи името си.

Близостта на общината до Столичния град, създава добри възможности за развитие на нейната икономика и култура в интеграция с тази на столицата. Наличието на свободни терени и на значителен кадрови потенциал превръщат община Божурище в перспективен обект и партньор за бизнес, и инвестиции.

Божурище се намира в непосредствена близост до София, на международен път Е – 80 Белград – Истанбул. Разстоянието от града до София е 12км. Връзката със столицата се осъществява с помощта на градски транспорт, линия 54 и маршрутни таксита. Автобусът е на всеки 15 минути в пиковите часове на делничния ден.

През останалото време и уикенда през 20 минути. Маршрута е с начална спирка Божурище и крайна спирка Метростанция Сливница. Маршрутните таксита се движат в интервал от 30 минути. Маршрута им е с начало Божурище и крайна спирка Дървеница ( Студентски град ). Първият курс в посока Дървеница е в 5.30

На гара Божурище може да се качите на влак, ако сте тръгнали на разходка до Банкя или пък до Централна гара София ( минава през Волуяк ).

На територията на Божурище има и летище, първото в България. Пистата в Божурище е създадена преди повече от 90 години като гражданското летище на столицата.

През 1994 г. са обучени последните пилоти на летището, а от 2003 г. са спрени всички полети от летището. За съжаление в момента то е закрито, но се използва за състезания през почивните дни – гонки, drag racing, тунинг изложения, провеждане на мото събори и др.

За периода от 1999 до 2003 г. в града са прокарани 23 000 метра газопровод с 650 отклонения, като градът е газифициран над 90%. Градът е телефонизиран, след 2003 г. е изградена първата далекосъобщителна мрежа, предоставяща интернет достъп на крайни абонати.

Полупланинският релеф и природо – климатичните условия – мека зима и хладно лято, обуславящи се от близостта на планините „Витоша“ и „Люлин“, правят общината, подходяща за билкопроизводство и екотуризъм. Едновременно с това община Божурище е обявена за един от най -чистите райони в страната, в екологично отношение.

В град Божурище има едно училище и две детски градини.

История на община Божурище

Началото на днешния град Божурище като населено място е поставено през 1897 г., когато в землището на село Гурмазово е създаден коневъден комплекс за нуждите на армията. В строево и домакинско отношение е подчинен на тогавашното Министерство на войната. Около него постепенно започва постепенно застрояване на частни и държавни сгради и така се оформя бъдещото населено място.Конско военноремонтно депо е формирано на 1.01.1897 г. в с. Гурмазово, Софийско, съгласно Височайши указ № 2/1897 г. На 1.01.1900 г. е преименувано на Ремонтно конско депо и е преместено в с. Божурище. Със Заповед № 89/1906 г. на Военното ведомство, от 1 март 1906 г. към депото е разкрито „конезаводско“ отделение, което извършва селекция и собствено производство на коне. През 1941 г. Конезавода е преименуван на Военно депо за коне „Божурище“. С това наименование функционира до 1951 г. Първото условно наименование на депото е под. 9940. От 10.03.1950 г. получава военнопощенски номер 7580, а от 13.11.1950 г. – военнопощенски номер 35360–А.. Съществува и до днес под името Конно-спортна база „Ген. Крум Лекарски“ .

Селището е наречено Божурище заради многото диви божури в поляните около него. Днес от тях са запазени само малък брой отделни екземпляри в две доказани находища, за които е в ход процедура по обявяване на защитени зони..

Община Божурище е основана през 1934 г. като „селско общинско управление“, а впоследствие претърпява промени:

• 1949 – 31.01.1959 г.- „Селски народен съвет“ .
• 01.02.1959 – 31.03.1979 г. – „Общински народен съвет“.
• 01.04.1979 – 15.08.1997 г. „Общински народен съвет на селищна система Божурище.

При основаването си общината е включвала селата Божурище, Гурмазово, Пожарево, Пролеша и Волуяк.

През 1959 г. в състава на Съвета влизат: Божурище, махала Белица (административно към Хераково), Гурмазово- с пълномощничество, Делян (административно към Златуша), Златуша – с пълномощничество, МалаРаковица (административно към Златуша), Пожарево -с пълномощничество, Пролеша-с пълномощничество, Росоман -с пълномощничество и Хераково.

Сега съществуващата селищна система включва кметствата Гурмазово, Пролеша, Пожарево, Хераково (с Белица), Храбърско, Златуша (с Делян), Росоман и Мала Раковица.

Структурата на Съвета от 1949 е : Изпълнителен комитет и постоянни комисии по: народното здраве, търговия и услуги, народна просвета, архитектура и благоустройство и селско стопанство. Към Съвета са изградени и две помощни комисии: по безопастността на движението и учебното и професионално ориентиране. В Съвета са функционирали шест отдела: Финансов, Архитектура и благоустройство, Планиране, Военен отчет, Комплексно административно обслужване и Организационен отдел.От 1978 г. има и Съвет за изкуство и култура.

Административен център на община, гр. Божурище е от 1949г. На 15 август 1997 г., за 100-годишнината му, село Божурище е обявено за град с Решение 786 на Министерския съвет от 11.08.1997 г.

Летище Божурище

Божурище играе важна роля в историята на авиацията в България. Още през 1906 година при кавалерийското депо е извършен първият полет с балон в страната, а през 1912 година там са построени първите сгради на Летище „Божурище“. През същата година летището и селището са свързани с железопътната линия за София. През 1914 година в Божурище е пренесено полевото летище, намирало се дотогава северно от днешната Централна гара на София. През август 1915 година оттам излита първият български самолет, който е конструиран от Асен Йорданов. Няколко месеца по-късно в Божурище е създадено първото в страната Аеропланно училище.

След поражението на България в Първата световна война военната авиация е унищожена, но Летище Божурище продължава да се използва за граждански цели, главно за пренос на пощенски пратки, а през 1927 година компанията „Бунавад“ за пръв път започва да извършва редовни пътнически полети. През 1925 година в селото е създадено предприятието Държавна аеропланна работилница, което разработва и произвежда самолети. През следващата година Аеропланното училище е преместено в Казанлък.

През 1937 година е възстановена българската военна авиация и Летище Божурище става база на нейния Първи орляк, като продължава да се използва и за граждански цели. Летището играе важна роля за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943 – 1944 година. Оттам през 1943 година излита Димитър Списаревски за последната си мисия за отбрана на София от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през Втората световна война.

През 1947 година е открито новопостроеното Летище Враждебна, което започва да обслужва гражданските полети в района на София. По същото време в Доброславци е построена нова военновъздушна база, пригодена за реактивни самолети. През 1948 година летището в Божурище е предадено на Организацията за съдействие на отбраната и през следващите десетилетия се използва за тренировъчни полети и парашутизъм.

След закриването на военновъздушната база Божурище продължава да бъде важен военен център, като в селото са изградени нови военни съоръжения и поделения, свързани главно с противовъздушната отбрана и зенитно-ракетните войски.

През 2005 година министърът на отбраната Николай Свинаров ликвидира летището и продава терена и сградите му на компанията „Индустриален парк София“, чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка „Финанциария Интернационале“, в замяна на 106 апартамента. През 2008 година летището е обявено за паметник на културата.

Видео от община Божурище

 

Профил на купувача