Община Борован се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца. Общината има 5 населени места с общо население 5 714 жители към 01.02.2011 г. : Борован, Добролево, Малорад, Нивянин и Сираково.

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната част на Област Враца. С площта си от 210,729 km² заема 8-мо място сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,82% от територията на областта. Границите на общината са следните: на северозапад – община Криводол; на север – община Хайредин; на изток – община Бяла Слатина; на югозапад – община Враца.

Релеф, води

Релефът на общината е равнинен, а в най-южната част слабо хълмист. Територията на община Борован условно попада в две физикогеографски области на България – Западната Дунавска равнина и много малка част в Западния Предбалкан.

Югозападно от село Нивянин, в големия завой на река Скът на територията на общината попада част от уединената височина Борованска могила с максимална височина от 423 m. По нейното северно подножие условно се прокарва границата между Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.

Останалата част от община Борован се заема от обширната равнинна част на Западната Дунавска равнина, като малкото на брой малки реки и суходолия текат в плитки и широки долини. Северозападно от село Сираково, в долината на река Сираковска бара (десен приток на река Бързина) се намира най-ниската точка – 110 m н.в.

Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на река Скът, която протича с част от горното си течение в най-южната й част, северно от възвишението Борованска могила. Друга по значителна река е Бързина (ляв приток на Скът), която води началото си южно от село Малорад, преминава през селото, след което напуска територията на общината. На множество малки реки и дерета са изградени микроязовири („Велчов лъг“, „Братковец“, „Тихов лъг“, „Корея“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи.

История на община Борован

Районът на Борован е обитаван от човешки същества още през каменно-медната епоха /V хил.Пр.Хр/. Известни са две селища от този период- в местностите” Лапчовец” и „Езерото”, където са намерени кремъчни и каменни оръдия с разнообразни форми и богата украса. Следи от бронзовата епоха са открити в местността „ Васков чукар. Установено е,  че през І хил.Пр.Хр. в района на Борован съществуват две тракийски селища и два тракийски надгробни некропола, съответно в местностите „Езерото” и „Тиев лъг”. Намерени са тракийско въоръжение и железни юзди, датиращи от ІІ в. Пр.Хр.

Днешното с. Борован лежи върху останките на голямо трако-римско  селище,  за което свидетелстват  откритите гробове /І-ІV в./, глинени съдове и римски монети. На височината на Борованската могила са запазени част от основите на стените и кулите на късно- римската крепост. Открити са останки и от средновековно българско селище.

Името на Борован датира от българското средновековие. В документ от 1614 г. /Тимарски регистър/ е открит списък с имената на 325 жители на с.Борован, сред които 5 свещеници, вероятно  по това време съществуват църква и килийно училище за подготовка на свещеници и учители. През 1820 г. в Борован е открито едно от първите във Врачанския край светски училища. През 1834 г. борованчани построяват дървена църква, наречена „Св.Параскева”, а през 1843 г., каменна. Храмът „Св.Николай” е изграден през 1872 г. и век по-късно е обявен за паметник на културата.

На 18 май /ст.стил/ 1876 г. през селото преминава Христо Ботев със своята чета на път от Козлодуйския бряг за Врачанския балкан. Този маршрут е включен по-късно като част от мемориалния комплекс „Ботев път” и по него всяка година преминават стотици Ботеви поклонници.

Село Борован е освободено от турско робство на 25 октомври 1877 г. от Лейбгвардейския  хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф. След Освобождението, Борован се превръща в едно от най-големите села във Врачанско. Населението му нараства от 4295 души през 1910 г. на 5905 през 1946 г. Основен поминък е земеделието. Отглеждат се предимно зърнени култури, царевица и слънчоглед. Функционират модерно оборудвана маслобойна, фабрика за маджун, няколко мелници. Прочута със своите вкусови качества става борованската боза.

През 1902 г. в Борован е открита пощенска станция, а пет години по-късно е основано читалище „Будилник”, преименувано през 1944 г.на „Цани Иванов”. На 1 юни 1972 г. е открита новата сграда на читалището и паметника „Конника”, посветен на  загиналите  в Септемврийското въстание.

Забележителности – Борованска могила /423м./, обявена през 1961 година за природо-исторически обект.

Археологически местности

Профил на купувача