Община Белослав се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна. Общината има 4 населени места – Белослав,  Езерово, Разделна, Страшимирово. Общото население е 11 023 жители (01.02.11 г.)

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в източната част на Област Варна. С площта си от 60,079 km² заема последното 12-то място сред общините на областта, което съставлява 1,57% от територията на областта. Същевременно общината е и една от най-малките в страната, като заема 5-то място отзад напред, като зад нея са община Сопот, община Кричим, община Перущица и община Челопеч. Границите на общината са следните: на север – община Аксаково; на изток – община Варна; на юг – община Аврен; на северозапад – община Девня.

Релеф, води в община Белослав

Територията на общината се простира от двете страни на Варненското и Белославското езеро. На юг от тях попадат най-северозападните разклонения на Авренското (Момино плато) и тук се намира най-високата точка от 281 m н.в. В западната част, землището на село Разделна е заето от широката и плоска долина на най-долното течение на Провадийска река. На север от Варненското езеро, в района на селата Езерово и Страшимирово теренът е също равнинен.

На територията на общината изцяло попада Белославското езеро и западния край на Варненското езеро. В първото, в югозападния му ъгъл се влива Провадийска река, явяваща се най-голямата река в общината. От Авренското плато на север текат малки и къси реки и дерета, които се вливат в Варненското и Белославското езеро.

Историческа справка за община Белослав

Според исторически данни селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево.
През ХVІ век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към ХVІІІ век от името е останало само Гебедже.
Селото е преименувано на Белево с вишочайши доклад 3662 от 07.04.1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г.
Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20.10.1981 г.
Празникът на града се чества на 26 октомври /Димитровден/.

Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността „Побити камъни” , където са открити най-старите археологически находки. От тогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот.
През енеолитната и бронзовата епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища, пръснати край двата бряга. Първото наколно селище е открито през 1923 г. край село Страшимирово и е познато в науката с името „Страшимирово –І”. Днес вече са установени местата на 10 наколни селища и се счита, че районът е бил гъсто населен за времето си.
Околността на Белослав била населена сравнително плътно от тракийско население, за чието присъствие говорят намерените археологически материали и останки от няколко тракийски селища.
Римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 г. от н.е. Белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 г. те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през VІІ век.
Белославските земи са били заселени от славяни-севери много преди идването на прабългарите. Северите, които обитавали сегашните Белославски земи, посрещнали прабългарите, влезли в контакт с тях и станали едни от първите основатели на новата държава. Присъствието на прабългарите се доказва от три некропола и четири селища, открити досега от археолозите. Смята се, че прабългарските селища в този район са били много повече, но  тяхното местонахождение все още не е известно.
По време на византийското владичество по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи.
При тези условия градът-крепост Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 г. и вероятно към 1187 г. влезли в пределите на Втората българска дължава, когато Петрич станал административен център и седалище на местен феодал. Към неговата територия спадали и белославските земи.
Южно от сегашния Белослав е имало няколка малки селца-махалички от по 10-15 къщи, които  просъществували и в началния период на османското робство, обозначени със сборното име „Махала Крушево”.
През втората половина на ХІV век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство. След завладяването на българските земи, османотурската администрация пристъпила и към преименоване на много български села с турски имена. На Крушево било дадено османо-турското име Гебеджи Богазъ, по-късно е отпаднало частичката „богазъ” и е останало само Гебедже, с което е познато по-нататък в историята.
През 40-те години на ХІХ век започва икономически подем.
На 6 октомври 1862 г. е открито първото светско училище тук. Първоначално то се е помещавало в частна къща.
През 1865 г. е построена и първата българска църква в селото. От 1866 г. в църковният двор, дарен от двама местни жители, започва строеж на училищна сграда. Школото е разполагало с две класни стаи и една за учителя. Било изградено от камък и здрав дъбов материал, а на стряхата били поставени двете църковни камбани.
Старата църква и Поповото училище били разрушени в средата на 30-те години на ХХ век. Стената на училището е запазена като част от зида около църковния двор на действащия днес храм “Свети Димитър Солунски”.

По време на руско-турската освободителна война в с.Гебедже съществувал нелегален комитет, който събирал и доставял необходимите сведения за русите. С подписване на Сан-Стефанският мирен договор на 3 март 1878г., съгласно установената демаркационна линия Гебедже заедно с Варна ,Провадия и Шумен остават в турската зона. След подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878г., турските войски бавно се оттеглят към Варна. На 13 август 1878г. с настъплението 71-ви Белевски полк и установяването на двата батальона за месец в с.Гебедже, турската власт престава да съществува.

На 17 август 1878г. към тях се присъединил и трети батальон, като по този начин за Гебедже дошло освобождението.
На 18 август 1878г. Белевският полк заминава за Варна, като преди заминаването си поставят голям черен дървен кръст на „Бели баир“ /местността „Чуката“/ с височина 2.5 м. над земята.

През 1882г.  с.Гебедже е преименувано- наречено е Белево на името на руския Белевски полк.
От 1 юли 1940г. селището се нарича Белослав, а с указ на Държавният съвет от 1981г. село Белослав е обявен за град. От 1979г. Белослав е център на общината.
Населението на Белослав не е еднородно. Коренното местно население е изселено още в началото на 19 век. Съществуват обаче теории на местни краеведи, които твърдят, че не всички хора са били изселени тогава. Тезата е, че няколко рода са останали скрити в горите около града.
През 30- те години на ХІХ век от Бесарабия пристигат братята Сава и Янаки Костадинови, чието семейството се е изселило в Бесарабия в края на ХVIII век. След тях в старо Гебедже пристигат и други семейства от Бесарабия.
През втората половина на ХІХ век тук се заселват хора, чиито корени се разпростират навсякъде из земите,  където има българи. Преселници пристигат на няколко вълни и от Тракия през 1903- 1913г.
През 20 век, когато стъкларската индустрия се развива,  от околните села започва масово заселване в Белослав.
Население на гр. Белослав към 2016г. е 8293 души.

Забележителности

Защитена местност„Ятата”

На 2 км източно от централната част на Белослав се намира защитената местност „Ятата”– примамлива за орнитолози и екотуристи.
Местността е  мозайка от разнообразни местообитания на птици – заблатените територии, разделени от дига на две – сладководна и соленоводна. Малка долина с тревна и храстова растителност, неголеми скални венци и изоставена пясъчна кариера допълват разнообразието от местообитания.

По данни на Българското дружество за защита на птиците на територията на защитената местност са установени 208 вида птици. Тук гнездят 178 вида редки и застрашени видове птици, 51 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се тук видове, 89 са от европейско природозащитно значение.
Като световнозастрашени са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно между 20 и 62 вида според различните категории.

По време на миграция могат да се наблюдават три световно застрашени вида:
– малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/,
– къдроглавият пеликан /Pelecanus crispus/,
– белооката потапница /Aythya nyroca/,
– блестящият ибис /Plegadis falcinellus/
– бялата лопатарка /Platalea leucorodia/.

 „Дивите кактуси“

От края на месец май до средата на юни, жителите и гостите на Белослав могат да видят изключително красиво и рядкосрещано в България явление – цъфтежа на диви кактуси край града.
Растенията са от рода „Опунция” и цъфтят с яркожълти цветове.
Въпреки че не са типични за страната ни, те растат на цели масиви по южните склонове на  Белослав, само на метри от крайните улици на града.

Смята се, че кактусите са пренесени в Белослав преди години и са се разпространили сами, намирайки подходяща песъчлива и камениста почва край града и благоприятен климат. Топлолюбивите растения, които са покрили целия склон, са зимоустойчиви и оцеляват и при температури от минус 20 градуса . Опунциите са характерни за цяла Америка, където е тяхната родина.
Според учените подобни колонии от диви кактуси като белославските, има още само на няколко места в България- в Кресненското дефиле и на Змийския остров край Созопол.

Пещерата „Темната дупка“

На няколко метра западно от кв. „Акации“ в гр. Белослав, местността „Тепавицата“ се намира пещерата „Темната дупка“, наречана още „Белославската пещера“. Разположена е в еоценски пясъчници. Входа на пещерата е с размери 11м. височина и 4.5м. ширина, като навътре пещерният свод се снишава до 2.5м.
При направени археологически изследвания са открити останки на кости от пещерни животни, пещерни хора, а също и керамика от неолита, но като цяло пещерата е слабо изследвана.

Природният феномен „Побити камъни“

В района от Страшимирово до Белослав има отделни пръснати групи от природния феномен „Побити камъни”,  които са част от известната „каменна гора”между Варна и Девня.  Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна,цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. На юг тя достига до Белославското езеро,на север до склоновете на Варненското плато.  Природните образувания  представляват части от малката  варненска пясъчно – чакълена пустиня, което е уникален феномен. Някои от тези варовико–пясъчни образувания достигат близо 6 метра височина.
Възникнали преди 50 000 0,00 г. вследствие на ерозионни процеси живописните каменни форми, разположени на площ от около 240 хектара на териториятана общините Варна, Белослав и Девня, са  обект с важно международно значение, предложен за вписване в световния списък за уникални геоложки образования на ЮНЕСКО. Наред с уникалните каменни образувания тук могат да се видят редки декоративни храсти и дървета.Отделни скални образувания от „Побитите камъни”се издигат и на южната страна на Белославския бряг.

Крепост „Петрич“

Забележителната крепост „Петрич“ води своето начало от ранновизантийската епоха – V-VI век . Крепостта е построена като съставна част на ранновизантийската отбранителна система. Намира се южно от Разделна,само на 7 км. от общинския център Белослав, но в територията на община Аврен.
Името „Петрич“идва от гръцкото „Петрин“, което означава „каменна крепост“. Била построена на високата каменна тераса, Петрич била защитена от запад и север чрез отвесните непристъпни скали, високи до 35м. От изток и отчасти от юг, крепостта била защитена с дълбоки стръмни долове и достъпна само от юг, чрез тясна скалиста ивица, свързваща я с Авренското плато.
Съществуват останки от стена на една от кули от крепостта, високи 5-6 м.
През Първата българска държава – 681г. крепостта престанала да функционира като отбранително съоражение и около нея се изграждата селища на славяни. През ХІ-ХІІ век по време на византийското владичество , тя отново функционира. През Втората българска държава – XIII- XIV в. крепостта е преживява своя разцвет, до превземането й от османците през 1388г..
По време на последният кръстоносен поход на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело – Варненчик, на 7 ноември 1444 г. крепостта е превзета и разрушена.

Паметник „Кръста“ – местността „Чуката“

Паметника „Кръста“ предлага възможности за еко-туризъм – с две пътеки за достъп, предлагащи възможности за впечатляващи гледки към града и езерата, офроуд и пикник.

Видео за община Белослав:

Профил на купувача