ИСТОРИЯ

От исторически документи се съобщава, че земите на община Белица са населявани още от най-древни времена. Тук са намерени следи от праисторическия човек, открити са останки от бита и материалната култура в праисторически селища, тук са преминали и останали да живеят многочислените племена на траките – беси и дии още преди II – то хилядолетие на новата ера.
Миналото на Белица е засвидетелствано от многобройните археологочески паметници в землището – поселения от новокаменната, каменно – медната, античната и средновековната епохи. При разкопки в м. „Равен“ /в землището на гр. Белица/ през 1977/78 г. са открити останки на селище от неолитно време /6000 години пр.н.е. Общо от 8 000 г. са свидетелствените археологически доказателства за живота в общината.От времето на траките са известни високопланинските светилища в м. „Бабяшка чука“ при с. Бабяк и в м. Тевницко, северно от гр. Белица. В местносттта „Белишка чука“ е изследвана тракийска надгробна могила. В нея е намерен запазен до наши дни дървен саркофаг. Саркофагът, покрит със слой от глинеста почва и камъни, се е съхранил над 2 500 години. При археологически разкопки през 1968 г. на връх „Бабяшка чука“ е открито тракийско светилище от национално значение. Тук са открити множество дарове хвърляни от вярващите за боговете и монети с изображение на Александър Македонски и на римски императори. Една от най-ценните находки е намерената мраморна плоча с изображение на гръцките богове Зевс и Хера, която се съхранява и днес в Националния исторически музей в София.При археологически проучвания са открити останки от предмети и оръдия от далечното неолитно, тракийско и римско време. Първите турски документи от 1576 г. съхранени в Народната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“ гр. София /списък на овцевъдите на долна Белица и горна Белица/ се знае за това , че Белица се е деляла на две села /Беличе и Баля и Беличе Изир/.

В началото Белица е била „разхвърлена“ на отделни по-малки населени места, някои от които са били на 1300 м надморско равнище в местността „Сухо село“ и в местностите „Марена“, „Дедово“ и др.. Тези високопланински селища са разположени далеч от турските центрове, като са изцяло самостоятелни. Има данни за селище разположено край бреговете на р.Места, което е било по-богато и по-голямо от тези високопланински селища. Това е причината то да е и по-уязвимо. С течение на времето, под напора на турските хайки, част от населението на това селище се изселва по нагоре в планината, в страни от основните пътища. В началото на 18в., поради влошаващите се климатични условия, високопланинците слизат по-надолу. Така от двете села Беличе Баля и Беличе Изир се образува град Белица, разположен на днешното си място.Редица исторически документи от наши и чужди историци изследователи сочат, че много отдавна пламъкът на просвещението и националното самосъзнание е развито у беличани.В къщата на Георги Попвасилев през 1888 г. е намерен ръкопис от „Славянобългарска история“. В къщата на поп Теофил е намерена стара печатна библия с интересни преписки по полетата на страниците и „Писах азъ Иевтимиа от Света гора Атонска в льто 1716 юлия число 6…“ Атонският йермонах дълго време учителствал в Белица, като е преподавал четмо и писмо върху дъска, наустница, псалитра и светче.Името на град Белица прозлиза от завладяваща легенда. Най-хубавата девойка на селото – Ица била преследвана от турски аскер. Вместо да стане жена на аскера, Бела Ица, както била наричана заради своята хубост, се хвърлила от стръмни скали в придошлите води на реката, минаваща през селото. Оттогава, славейки героизма на хубавицата, селото се нарича Белица.Историята е запазила във времето името на йеромонах Евтимий, който още през 1718 г. е преподавал в Белица наустница и псалтир и е доказателство, че още по онова време в Белица е имало килийно училище.

Беличани са готви да участват в Априлското възстание и със създадения таен революционен комитет се включват в национално – освободтелните борби на народа ни. Белица не възстава през 1876 г. , но под самарското знаме година по – късно, се бият деветнадесет опълченци за свободата на България. Те активно се включват в Креснеско-Разложкото въстание. Голяма част от въстаниците са или затворени, или принудени да напуснат селото.Будните и трудолюбиви белички жители не се примиряват с клаузите на Берлинския мирен договор, който оставя Македония под Турско робство след 1878 г. Борбата им продължава и те участват в Илинденско – Преображенското въстание. В неговите пламъци Белица изгаря със своите повече от 475 къщи дава над 120 убити, което обяснява отсъствието на характерна възрожденска архитектура. Знамето за това въстание е ушито в Банско по рисунка на учителя от Белица Васил Теофилов. На него била изобразена девойка, тъпчеща разкъсана верига. В ръцете й имало копие с хоругва, на която имало надпис „Свобода или смъртъ“.Свободата на Белица идва през 1920 г. с помоща на над 200 белички четници, чийто имена селището е наредило сред имената на героите си, загинали и по бойните полета на Междусъюзническата, Първа и Втората световна войни.Символ на Белица е изградената през 1835 г. църква – „Великомъченик Георги“, една от най – големите в Разложко. Заедно със селището изгаря през 1903 г., но е възстановена на още по – видно място веднага след Освобождението.Въпреки многобройните си превратности в нейната история, Белица си остава един от най – красивите и китни кътове в прегръдките на Рила планина. Посрещала и очаква многобройни гости, пред които да разкрие красотата си, и на които да разкаже за своето минало, за своята непреходност.

Исторически паметници и културно наследство на Белица

Старият квартал на Община Белица пази къщи с живописна архитектура и обширни чердаци. Уличките носят неповторима атмосфара, носеща следи на отминали столетия. Освен старите къщи, Белица пази и се гордее със своите исторически паметници.Белица неколкократно е била изпепелявана и разрушавана, но това още повече е накарало хората да съхраняват своето. Най-старата постройка в града е църквата „Св.Димитър“. Построена е през 1716г. по всички закони на Отоманската империя. Постройката е ниска, частично вкопана в земата, така че покривът и да не е по-висок от минарето на джамията. Със средства събрани от населението на Белица, до нея през 2000г. бе построен и новият параклис „Св.Димитър”Символът на града е църквата „Св.Вмчк Георги“. Тя е изградена през 1833-1835г. на високо и видно място, над центъра на града. По този начин храмът се вижда отвсякъде. Нарушението, което извършили с построяването било откупено, като на най-високото място на църквата бил монтиран часовник, който отмервал времето за всички жители на Белица. По време на Илинденско-Преображенското въстание с опожаряването на града била опожарена и църквата. И часовника рухнал на земята.

Мюсюлманинът Ириловец събрал частите на часовника и ги запазил до възстановяването на храма. Тогава часовника бил поставен на старото му място. И до ден-днешен той отмерва времето в града и символизира религиозната толерантност на планинския град.Старинните къщи на град Белица са разположени по склоновете на Рила и оттам се открива изключителна гледка към върховете на Пирин планина. В града все още действат и се използват две дървени валявици, изградени по течението на бистрата градска река.На територията на общината има 5 читалища – в гр. Белица и селата всяко от които разполага с библиотека, и музейна сбирка в читалището в гр. Белица, свързани с местния бит, история и занаяти. Развива се активна културна дейност, чрез функциониране на мъжки, женски и детски фолклорни групи, печелили награди на фолклорни фестивали, музикални школи и курсове, клубове и кръжоци най-вече за деца.В общината се организират различни инициативи – Преглед на художествената самодейност, посветен на 3 март, „Зимна фиеста“ – Семково, ученическа спартакиада, „Седмица на детската книга и изкуствата за деца“ и др.

Бъдещето на Белица

Анализирайки положителните и отрицателни предпоставки, условия и фактори на община Белица, бе приета програма за развитие на община Белица за периода 2006 – 2013 г., която съдържа стратегическите задачи като:

• спиране спада в икономиката;
• развитие на нови форми на икономическа реализация на общинската собственост с цел оживяване
на растежа в икономиката;
• подпомагане на малкия и среден бизнес;
• развитие на туризма;
• развитие на селското стопанство/ създаване на екологично чисти земеделски продукти;
• развитие на търговията;
• стабилизиране на заетостта и разкриване на нови работни места;
• повишаване на професионалното и образователно равнище на младите хора;
• опазване на околната среда;
• развитие на техническата инфраструктура/ с цел стабилизиране на социалните и икономически
процеси в населените места на общината;
• развитие на социалната инфраструктура.

В Плана за развитие на Община Белица е определен набора от действия и дейности във времето /територията, изпълнители/ необходими средства, финансов план за потенциални източници за финансиране с предимство национални и външни помощи, частни и публични инвестиции.През 2008 г. завърши Проекта „Тракийските светилища от двете страни на българо-гръцката граница“. Проектът е реализиран от Община Белица в партньорство с община Суфли. Основна цел на проекта бе да допринесе за стабилното развитие на Община Белица и Община Суфли, като се изгради привлекателна туристическа среда на базата на природното, кулурно и историческо богатство в района.

За подобряването на туристическата активност в района, включва възстановяване и запазване на културните забележителности, построяване на допълнителна инфраструктура, промоционални кампании, организирането на допълнителни, съпътстващи събития. Специално място в музейната експозиция намери „Съркофага на конника“. През 1995 г., по време на проведените тук редовни археологически проучвания, бе открита уникална находка – дървен саркофаг с останки от древно тракийско погребение бе оцелял от пораженията на времето цели 2500 г. Той е елемент от сложно гробно съоръжение от каменни плочи, покрито с каменна могилка и землен насип. Датира се в V в.пр.Хр. и е едно от най-важните свидетелства за погребалните обичаи на траките от долината на Места, Източна Рила и Западни Родопи.В момента се разработва Проект в партньорство с Регионалната НПО „Пирински туристически форум“, който включва: ремонт и саниране на сградата на общо-историческата музейна сбирка към читалището, възтановка начина на живот на траките – интерактивни игри от восъчни кукли, светлинни и звукови ефекти, социализиране на културно-исторически обекти разположени от ляво и дясно в непосредствена близост до пътя водещ до Парка за танцуващи мечки.

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА