Община Батак

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Батак се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пазарджик.

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на Област Пазарджик. С площта си от 677,310 km² се явява най-голямата сред 12-те общините на областта, което съставлява 15,12% от територията на областта. Границите на общината са следните: на югозапад – община Сърница; на северозапад – община Велинград и община Ракитово; север – община Пещера и община Брацигово; на изток – община Девин, Област Смолян; на югоизток – община Борино, Област Смолян; на юг – община Доспат, Област Смолян.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е високо и средно планински, като нейната изцяло попада в пределите на Западните Родопи.

Близо 90% от площта на община Батак се заема от мощния и втори по височина дял на Западните Родопи – Баташка планина. Тя се простира като голяма изпъкнала на юг дъга от югозапад на североизток през общината. От своя страна Баташка планина се поделя на три части, от които средната изцяло попада в пределите на общината, а останалите две – частично. На югозапад се простира най-високият дял на планината – Сюткя с връх Малка Сюткя (2078 m), разположен на границата с община Велинград (Най-високият връх на този дял Голяма Сюткя 2186 m е извън пределите на общината). В средата на Баташка планина се издига Баташкия (Снежински) рид. В него на около 7 km южно от град Батак се извисява най-високата точка на общината – връх Баташки снежник (2082 m), шестия по височина връх в Родопите. На североизток от Баташкия рид се простира най-ниската част на Баташка планина – рида Равногор. В пределите на общината попадат неговите крайни южни и югозападни части, които са най-високи – връх Санджак (1878 m).

Северно от Баташка планина се намира обширната (39 km²) Баташка котловина, дъното на която е заето от водите на язовир Батак. Нейната надморска височина е от 1050 до 1100 m.

Между котловината на запад и долината на Стара река на изток и юг в пределите на община Батак се простират крайните югоизточни части на планината Къркария. Тук нейната максимална височина – връх Еледжик (1416 m) се извисява северно от град Батак.

Между долината на Девинска река на север и изток, Доспатския проход на запад и границата с Област Смолян в пределите на общината се попадат северозападните части на Девинска планина. Нейният първенец връх Пчеларица (1688,5 m) се издига южно от язовир Широка поляна.

Крайните югозападни територия на общината, на запад от Доспатския проход и на юг от язовир Голям Беглик са заети от малък участък на Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи.

Най-ниската точка на община Батак се намира в най-североизточната й част – водното огледало на язовир Въча – 539 m н.в. (кота преливник).

Води

Община Батак е изключително богата на повърхностни и подземни води. Територията й попада в пределите на два големи водосборни басейна – на река Марица и на река Места. Към водосборният басейн на Марица принадлежат над 95% от площта се отводнява чрез реките Мътница, Стара река, Девинска река и Гашня:

река Мътница (десен приток на Чепинска река) отводнява крайните северни части на общината чрез големия язовир Батак и множеството малки реки вливащи се в него;
Стара река (десен приток на Марица) отводнява североизточните части на общината. Тя извира от западното подножие на връх Баташки снежник, преминава през общинския център, навлиза в дълбока проломна долина и напуска пределите на общината;
Девинска река (ляв приток на Въча) отводнява близо половината от територията на община Батак. Тя води началото си от източното подножие на връх Малка Сюткя, преминава чрез широка долина през местността Беглика, след което навлиза в дълбока каноновидна долина и в началото на долното си течение напуска общината.
река Гашня (ляв приток на Въча) води началото си от източното подножие на Баташки снежник, протича през общината с горното и част от средното си течение и отводнява нейната източна част.

В крайния юг на община Батак протича горното течение на Сърнена река (Караджадере), която е ляв приток на река Доспат, която от своя страна е ляв приток на река Места.

Водите на всичките тези реки плюс още 150 по-малки реки, рекички и потоци са включени т.н. Баташки водносилов път с водосборната му зона от 761 km². Те пълнят седем язовира и движат три електростанции с обща мощност 220 000 киловата. На север от град Батак се намира язовир Батак, който събира 315 млн. m³ вода, дълъг е 17 km и е широк 4 km. На територията на общината са изградени още два големи Голям Беглик и язовир Широка поляна и четири по-малки язовира – Беглика, Тошков чарк, Дженевра и Блатото. Общият капацитет на язовирите е 8355 млн. m³.

Климат

Климатът в района е умерено континентален. В ниския пояс (до 1000 m) е преходно континентален, а в планинския и високопланинския пояс има планински характер. Средната годишна температура е 13 – 15ºС, годишната температурна амплитуда е 20.1ºС. Зимата в Батак не е студена. Средната януарска температура е от 3 до 5ºС. През пролетта и есента мъглите се стичат в пролома на Стара река, а в града грее слънце. Лятото е прохладно. В района преобладават северните и североизточните ветрове със средна скорост 1.2 m/sec. Годишната сума на валежите е 685 mm/m², което налага рационалното използване на съществуващите водни запаси. През зимата падат големи снегове – до 65 см в града и 150 см в планината. Снегът се задържа от 2 до 5 месеца.

Почви

Почвената покривка в района на община Батак е представена от алувиални, торфено-блатни и ливадни почви. Високопланинската част е заета предимно от канелени горски, светлокафяви и тъмнокафяви горски почви и планинско-ливадни почви, които дават възможност за пасищно животновъдство и отглеждане на картофи.

Флора и фауна

Природните дадености, богатството и разнообразието на горски масиви са предпоставка за съществуването на добри дивечови запаси – елени, сърни, глигани, диви кози, мечки, вълци, лисици. От дребните бозайници се срещат зайци, таралежи, катерици, от пернатите – глухари, гълъби, врани, яребици, дроздове, а около водните площи – диви патици и гъски.

История на община Батак:

Земите в региона на Батак са населявани от най-древни времена. През 1958 г. проф. Йосиф Шопов открива находище от старокаменната епоха в м. Кременете (в района на ГС “Беглика”), а няколко години по-късно – второ такова находище в м. Слънчева поляна (в района на ГС “Широка поляна”).
Населявана или кръстосвана от траки, римляни, византийци, славяни, прабългари, отоманци и българи, тази древна земя пази наследството на техните цивилизации. В района на Батак са регистрирани 20 тракийски, трако-римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др. археологически обекти.
До покоряването на Балканския полуостров от римляните (I в. пр. Хр.) Северна Тракия и Западните Родопи се населяват от войнственото тракийско племе беси. Според древногръцкия историк Херодот именно бесите притежавали знаменитото светилище на бог Дионис. Свещеното място на бесите се прочува, след като оттам минават Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август – Гай Октавий.
По време на славянското нашествие Византия изгубва стабилния си пряк контрол над Западните Родопи, макар в ръцете й да се намират стратегическите пътища в северните и южните подножия на планината (от Солун през Беломорието до Константинопол).

Когато тук се утвърждава властта на Османската империя, планинските села като Батак привличат много непокорни българи, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Това дава тласък на материалното и духовното развитие на селището. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 г. тук са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му.
През Възраждането тук израстват видни духовни дейци – игуменът архимандрит Йосиф, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов.
По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й. Чрез великата саможертва на Батак пред олтара на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение.

Защитени обекти

На територията на община Батак се намират два резервата – Дупката (под егидата на ЮНЕСКО), и Беглика, с обща площ 2653 ха.
Обособени са 10 защитени местности с обща площ 1850.4 ха. Най-голяма е Баташки Снежник – 1054 ха. В общината се намира и Фотенският водопад – природна забележителност с площ от 12.1 ха.
Горите в Баташката община заемат 57815.3 ха от територията й.

Култура

В центъра на града е изграден музеен комплекс, който разкрива историята на града от най-дълбока древност до наши дни. Комплексът включва исторически, етнографски музей и историческата църква “Св. Неделя”, последната крепост на батачани по време на Априлското въстание.

БАТАШКАТА ЦЪРКВА “СВ. НЕДЕЛЯ” е изградена през 1813 г. от брациговските майстори Марко Зисо и Петър Чомпъл. Когато тук се утвърждава властта на Османската империя, планинските села като Батак привличат много непокорни българи, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Това дава тласък на материалното и духовното развитие на селището. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 г. са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му. През Възраждането израстват видни духовни дейци – игуменът архимандрит Йосиф, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов. По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й. Чрез великата саможертва на Батак пред олтара на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение.
През първата половина на XIX век в Османската империя било забранено да се строят нови български църкви, на кметът на Батак Балин Петър успял да получи разрешение от пловдивския паша. Батачани съградили църквата “Св. Неделя” за 75 денонощия. Осветил я епископ Дионисий от град Пазарджик.
Църквата е кръстовидна куполна сграда, изградена от камък, вкопана метър и половина в земята. Двуметровата й ограда е наречена Калето. Подът и покривът са застлани с каменни плочи. Вътре има три отделения – мъжко, женско и олтар, в които се влиза през отделни врати. Прозорците и вратите завършват с каменни дъги. Стенописите и дърворезбата са много ценни. Добре запазена до днес е иконата на света Неделя.
Освен за богослужение, църквата служела и за килийно училище. По време на Априлското въстание тя е последната крепост на батачани в борбата им за национално освобождение. Непосредствено след Освобождението е превърната в музей.
Западно от историческата църква се издига християнският храм СВЕТА БОГОРОДИЦА, един от най-големите в Пловдивска област.

ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ (пл. “Освобождение” 3) е открит през 1976 година и съхранява богат снимков, веществен и документален материал за развитието на Батак през вековете. Експозицията е разположена на 450 кв. м площ.

БАЛИНОВАТА КЪЩА е исторически и архитектурен паметник на културата. Етнографската сбирка отразява бита и поминъка, обредите и обичаите на батачани през Възраждането и в началото на ХХ век. Намира се в непосредствена близост до църквата “Св. Неделя”.

Батак е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Исторически музей – Батак, 08.30-12.30 и 13.30-17.30 ч. без почивен ден, има печат.

Курортът “Язовир Батак” и местността Курорт “Цигов чарк” са разположени в Западните Родопи, на 21 км от Велинград. Идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра настанителна база от всякакъв вид категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за воден спорт и риболов. Местността Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи. Преобладаващата надморска височина е 1500-1700м. Характерният за Родопите релеф-редуване на горски масиви с обширни поляни, създава отлични условия за формиране на добри дивечови запаси. На територията на местността са и язовирите “Широка поляна” и “Тошков чарк”, предлагащи отлични условия за риболовен спорт и пълноценен отдих. Местността Беглика заема т.н. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надм.височина 1700м. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. Богатото дивечово разнообразие от елен, сърна, глухар, дива свиня, благоприятства развитието на ловния туризъм. Местността Кара тепе на 28 км южно от Велинград, предлага на туристите чудно красива природа. Само на 8 км от нея е местността Селище – живописна долина, в която през цялата година преобладават слънчевите дни, а на туристите, които обичат лова, тези местности и горските стопанства предлагат добри условия и разнообразен по вид дивеч. Язовир Доспат и село Сърница са на 50 км от Велинград. Свързва ги асфалтиран път, който върви успоредно на реките Чепинска и Доспатска. В селото и около язовира са изградени почивни станции, вили, мотели и заведения, предоставящи всички удобства на туристите. Атрактивни са и двата резервата – “Голям Беглик” с площ 415 ха , обрасла с вековни иглолистни дървета и “Дупката”, природен феномен с разнообразна флора и фауна под егидата на ЮНЕСКО.