Община Баните се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян. Общината има 20 населени места с общо население от 4 923 жители (към 01.02.2011). В нея влизат общо 20 населени места: Баните, Глогино, Дебеляново, Малка Арда,
Рибен дол, Бодилково, Гълъбово, Дрянка, Малко Крушево, Сливка, Вишнево, Давидково,
Загражден, Оряховец, Стърница, Вълчан дол, Две тополи, Кръстатица, Планинско и Траве
Географско положение, граници, големина
Общината е заема североизточната част на област Смолян. С площта си от 301,165 km2 е 4-тата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 9,43% от територията на областта. Границите на община Баните са следните: на юг – община Мадан; на югозапад – община Смолян; на северозапад – община Лъки, област Пловдив; на север – община Асеновград, област Пловдив; на североизток – община Черноочене, област Кърджали; на изток – община Ардино, област Кърджали.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е средно и високо планински. Територията й се простира в североизточната част на Западните Родопи.
По границата с общините Лъки и Асеновград, от югозапад на североизток се простира най-мощният и най-високият дял на Западните Родопи – Переликско-Преспанския, по билото на който са наредени върховете Преспа 2000,4 m (най-високата точка на общината), Свобода (Ениханбаба, 1943,2 m), Елварника (1714,8 m) и Проглед (1578,8 m). От последния, но вече в източна посока се простира Синивръшкия рид (крайната североизточна част на Переликско-Преспанския дял), от който в община Баните остава неговата западна част.
От връх Преспа на югоизток и изток, между дълбоките долини на реките Малка Арда на юг и Давидковска река на север се отделя дълъг и тесен планински рид, който завършва при долината на река Арда, при селата Вишнево и Гълъбово, като постепенно височината му се понижава.
От връх Елварника, отново в източна посока, между дълбоките долини на реките Давидковска на юг и Боровица на север се отделя втори дълъг и тесен планински рид – Каракулас. Неговата височина също се понижава от запад на изток, като в пределите на община Баните попадат неговите западни, най-високи части.
Води
На югоизток, по границата с община Ардино преминава малък участък (около 13-14 km) от горното течение на река Арда.
През територията на община Баните протичат части от теченията на три реки леви притоци на Арда. На юг, през селата Малка Арда, Оряховец и Баните преминава част от долното течение на река Малка Арда. Тя тече в тясна и дълбока, слабо залесена долина, като при селата Оряховец и Баните образува малко долинно разширение и югоизточно от село Вишнево се влива отляво в Арда.
През средата на общината, от запад на изток в дълбока, на места каньоновидна долина с множество планински меандри протича Давидковска река. Тя извира на 1,6 km югоизточно от връх Преспа минава покрай селата Стърница, Давидково, Дебеляново и Малко Крушево и югоизточно от последното напуска територията на община Баните и след около 7-8 km се влива отляво в река Арда. На територията на общината тя получава отляво два по-големи притока Загражденска река и Рибен дол, долините на които също са много дълбоки и слабо залесени.
Най-на север, в много дълбока, слабо залесена и силно опороена долина протича горното течение на река Боровица, която също е ляв приток на Арда (влива се в язовир Кърджали на територията на област Кърджали). Тя води началото си от североизточното подножие на връх Елварника по името Хамбардере. Тече на север през заличеното село Хамбар, след което завива на изток и напуска пределите на община Баните.
История на община Баните
Районът има и богата история. Тук витае духът на отминалите векове. През вековете планината
пази историята на траки, славянски племена, гърци, римляни и прабългари. От тук идват и
хилядите легенди, свързани с Родопите.
Най-ранните археологически находки в Община Баните са открити в местността Чукаря, която е разположена в землището на Босилково. В периода 1987-1988 година са проведени разкопки от смолянски археолози, които откриват и проучват старо скално светилище. То е най-старото на територията на Средните Родопи.
Специалистите от Историческия музей в Смолян разкриват и друго светилище в местността
Хамбар. На върха са открити керамични предмети, култови и обредни фигури, които отнасят
съществуването на светилището към бронзовата епоха.
Земите в района на общината са се развивали най-активно по време на Средновековието. От този период са намерени много некрополи, църкви и селища. Най-известна е Римската баня, която се намира в самия център на село Баните и през 2004 година е изследвана от екип на Софийския университет.
Екопътеки и забележителности в община Баните
Загражденска екопътека
Загражденската екопътека е една невероятна възможност за почивка сред природата.
Туристическия маршрут е доста сериозен, но същевременно и много приятен. Маршрутът е дълъг 13 километра и има 300 метра деневилация, има кръгова форма. Село Загражден същевременно е изходен и краен пункт на трасето. Самото село е обърнато към слънцето и обградено от красиви планински хълмове. По екопътеката са направени беседки, те се намират около красивите водопади. Можете да наемете местни водачи, които да ви разкрият красотата на местната природата и да ви разкажат интересни легенди, които се предават от поколение на поколение.
Екопътека Вишнево-Гълъбово- Дяволския мост
В Община Баните е и прекрасната екопътека Вишнево-Гълъбово-Дяволския мост. Мостът е
разположен на около 4 километра в източна посока от село Гълъбово. Дяволският мост е обграден от двете си страни от високи и стръмни скали, които достигат до 800 метра надморска височина. До там се стига по красивата екопътека, която позволява на любителите на природата да избягат от своето ежедневие в сивия град.
Екопътека река Малка Арда
По поречието на река Малка Арда е направена прекрасна екопътека. Над самата река има няколко моста, които са изключително красиви и много стари. Днес един от тях все още се
използва.Намира се след село Малка Арда. Той е от римско време и е архитектурна ценност.
Чуката на Гидика
В района на общината има много останки от древни тракийски селища. Такова е и тракийското
селище известно като Чуката на Гидика. То е известно със специфичното си название. Намира се близо до село Гълъбово и до него се стига през пътеката Дяволски мост-Гълъбово. То е
разположено на върха на чуката, в средата на един меандър на реката. От него се разкрива
впечатляваща гледка надолу. В района на светилището са открити предмети от бронзовата и
желязната епоха. През 10-11 век на мястото на древното светилище е построен параклис. В района е намерено голямо сребърно съкровище с 5 златни и 74 сребърни монети. Започнати са
археологически разкопки, които целят да разкрият вековните тайни на светилището и района
около него.
Тракийско селище на връх Карабурун
На върха Карабрун в Родопите, до вододела на Арда и Малка Арда са открити останки от друго
древно тракийско светилище. Върхът разкрива невероятна гледка към Средните и Източни Родопи и неслучайно е избран от траките за свято място. При археологически разкопки са открити останки от светилища, които са съществували 1500 години преди Христа. По-късно през 6 век е създадено и укрепено селище около тях. От него са се контролирали търговските пътища в района на Северните Родопи. До върха се стига през красив и не много лек маршрут. На няколко места са направени места за отдих и от тях се разкрива величествена панорама.
Връх Свобода
На територията на Община Баните се намира и връх Свобода. Той е част от Средните Родопи и е
близо до село Давидково. Изходният пункт за покоряването му е при хижа Свобода. Другият
маршрут за изкачването започва от село Давидково. Върхът е известен също като Момчил. Според местните легенди именно там е погребан известният Момчил войвода. Там е открито и древно тракийско светилище, за което се смята, че е споменато от Херодот. Било е най-голямото
светилище на Дионисий. Големите камъни на върха са използвани за астрономически
наблюдения. Така са се правили предсказания от жреците. На върха е изградена плоча в памет на Момчил войвода.
Паловска воденица
В края на село Оряховец се намира Паловската воденица. Тя е построена през 1870 година от
братята в Паловия род. С нея са свързани много легенди и истории. Според местните воденицата е обитавана от дух, който се грижи и бди над стопаните. Показвал им се и ги предупреждавал за предстоящи опасности. И до днес се говори за конкретен случай- някога за малко да стане пожар във воденицата, но духът събудил воденичаря и така предотвратил нещастието. Съвсем до скоро воденицата се използвала от местните.
Църква „Свети пророк Илия”
В село Давидково, което е едно от най-посещаваните в общината, се намира църквата „Свети
пророк Илия”. Тя е построена в началото на миналия век- през 1923 година и една от най-старите в района. В нея има великолепен иконостас, който е произведение на изкуството. И до днес невероятната му дърворезба е съхранена. Иконите са дело на зограф Стефан от Хасково. През 2005-2006 година храмът е ремонтиран със средства по проекта „Красива България”. Днес
църквата приема миряни и всички, които желаят да запалят свещ и да се помолят.