Община Балчик се намира в Североизточна България и е сред съставните общини на Област Добрич. Административен център на общината е град Балчик.

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на Област Добрич. С площта си от 524,153 km² заема 4-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 11,11% от територията на областта. Границите й са следните: на запад – община Добрич-селска; на север – община Генерал Тошево; на изток – община Каварна; на югозапад – община Аксаково, Област Варна; на юг – Черно море.

Релеф, води

Над 90% от територията на община Балчик се заема от Добруджанското плато. То е слабо наклонено на изток и югоизток и височината му в границите на общината варира между 150 и 250 m. Максималната височина на община Балчик е могилата Перчемлията (275 m), разположена южно от село Безводица. В югозападната част на общината, в землищата на селата Рогачево и Кранево се простират крайните североизточни части на Франгенското плато с височина от 267 m, западно от Рогачево. Дължината на черноморската ивица попадаща в пределите на общината е около 21 – 22 km.

Общината е бедна на повърхностно течащи води. Единствената постоянна река е Батова река, протичаща в дълбока, но сравнително широка долина в югозападната част на община Балчик с най-долното си течение. Тя преминава покрай селата Оброчище и Кранево и малко преди устието си получава отдясно най-големият си приток – Голямата река.

Исторически музеи

Исторически музей – Балчик – Приемник на първия музей в Южна Добруджа

Съхранява находки, илюстриращи материалната култура на населението от Балчик и околностите от възникването на града през VІ в.пр.Хр. до 1940г.

Eкспозицията включва и мраморни статуи и епиграфски паметници от открития в Балчик – Храм на Понтийската богиня майка КИБЕЛА – “откритието на века”, според наши и чужди археолози. Граден 280-260 г. пр.  хр. и съществувал до IV в. сл. Хр. Като брой и разнообразие на изображенията, това е най-голямата група движими паметници свързани с култа към Кибела, откривани до сега на едно място. Проученият античен храм е единственият открит досега храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров, най-добре запазеният елинистически храм в България и единственият в света толкова добре съхранен храм на богинята.

Адрес: гр. Балчик, ул. “Димитър Желев” № 2, п.к. 9600
Тел.: 0579/7 21 77; 0895/554037
e-mail: museum_balchik@abv.bg

ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ

Етнографският музей се помещава в красива реставрирана къща на балчишки търговец – житар и съхранява уюта на селски и градски тип гостни стаи от края на ХІХ в. На два етажа, чрез автентични предмети, са показани: занаятите – коларство, ковачество, дърводелство, бъчварство; поминъка и бита на балчиклии / работни и празнични костюми, рибарски мрежи, стан и жетварски инструменти, накити / и др.

Адрес: гр. Балчик, п.к. 9600
Уредник: Димитрина Станчева
Тел.: 0579/7 21 77

ВЪЗРОЖДЕНСКИ КОМПЛЕКС

Според историческите извори през втората половина на XVI в. градът носи името Балчик. По сведението на дубровнишкия търговец Павел Джорджич към 1595 г. той е населен само с българи. През следващите две столетия обаче той е турцизиран.

Още през XVI в. градът се развива като търговски център на обширен селскостопански район. Важен отрасъл в икономиката му очевидно е търговията с овце. Икономическото развитие на Балчик довежда до оформянето му като административен център. В документ от 1676 г. той е определен като кааза, околийски център. През XVII в. градът е посетен от турския пътешественик Евлия Челеби. По това време Балчик има 500 хубави къщи и се дели на пет махали, като във всяка има по една джамия.

Побългаряването на града се извършва след Руско-турската война от 1828-1829 г. и особено след Кримската война (1853-1856 г.). Български семейства от Котел, Градец, Жеравна, Медвен, Сливен, Трявна, Търново и Ямбол, както и някои изселници за Бесарабия се настаняват в горната махала (дн. кв. “Хоризонт”) и почти удвояват броя на градските жители. През 1872 г. Балчик достига до 7000 души.

Националното самоорганизиране на българите в Балчик, както и навсякъде в смесените градове, се проявява най-напред на просветното поприще. Откриването на първото българско училище в града през 1845 г., е свързано с името и делото на балчишкия първенец Кольо Райчев. С помощта на  българското население заедно с  училището  се построява и черквата “Св. Никола”, в която поп Иван започва да служи на църковнославянски език.  Отваряйки врати то предизвиква гнева на гръцката духовна власт. През 1848 г. то е затворено от протосингела на Варненската митрополия. Тогава Кольо Райчев подарява една своя къща за училище и довежда Параскев Николов от Сливен за учител. В трудната борба за опазване на българската просвета Балчик успява първи в Добруджа да построи самостоятелна училищна сграда през 1851 г. Скоро училището се превръща в център на българщината в града.

Адрес: гр. Балчик, ул. “Възраждане” № 3, п.к. 9600
Уредник: Венцислав Чаков
Тел.: 0579/7 21 77, 7 24 41

Фестивали в Община Балчик

• Международен хоров фестивал „Черноморски звуци“
• Международен детски фестивал на английския език „Светът в детските длани“
• Национален фолклорен фестивал „Море от ритми“
• Международен фестивал „Balchik Classic Days“
• Национален пленер „Художници, Балчик, Любов“
• Фотографски пленер
• Театрален фестивал на младото изкуство „Виа Понтика“
• Международен детски фестивал на изкуствата „Трикси“
• Пленер „Европейски хоризонти“
• Международен филмов фестивал за късометражно кино
• Международен фестивал „Процес -простраство“
• Международен детски фестивал „Усмивките на морето“
• Фестивал на любителските състави „Лазаровден“

Балчик е крайбрежен малък град в област Добрич, Североизточна България.

Разположен е в средните части на северното Българско Черноморие, в близост до който е курортният комплекс Албена. Той е административен и стопански център на едноименната община Балчик. Населението на град Балчик към края на 2011 година е 11 321 жители.

Значима забележителност на Балчик е архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“ – състоящ се от комплекс вили изграден 1924 – 1934 г. за лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска в най-южната точка на новоокупираните земи и създадената през 1955 г от академик Даки Йорданов Ботаническа градина, простираща се днес на площ от 194 декара.

Университетска ботаническа градина в Балчик е звено на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Създадена е през 1955 г. Днес се простира на площ от 194 дка, като голяма част от територията й е със статут на защитена местност по Закона на защитените територии. В границите на защитената местност специалисти и любители могат да наблюдават естествените екосистеми и да оценят богатото биоразнообразие на региона. Ботаническата градина е включена в 100-те национални туристически обекта.

В територията на Университетска Ботаническата градина влиза и Арихитектурно-парков комплекс „Двореца“, обхващащ сградния фонд и парковата част на бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария в началото на 20 век. По протежението на морския бряг, на терен с голяма денивелация са обособени тераси – градини, свързани помежду си със стръмни стълби, зелени тунели и арки.

През 1955 г. теренът на парка е предоставен на Софийския Университет за създаване на Ботаническа градина, която се изгражда под ръководството на акад. проф. Даки Йорданов. Постепенно обектът променя своята функция и от парк с представителни функции се превръща в Ботаническа градина – институция с научни и образователни функции и отворена за широк обществен достъп.

От 2005 г. Университетска ботаническа градина отваря своята адаптирана градина, предназначена за посещение от хора с увреждания. Тя е официално открита по повод нейния 50-годишен юбилей.

Ботаническата градина е специализирана в развитието на колекции от тропични и субтропични екзоти, както и други уникални растения. Известна е с колекцията си от едрозамерни кактуси и сукуленти, експонирани на открито през топлите месеци на площ от около 1 дка. През 2012 г. отвори врати Постоянна експозиция кактуси и сукуленти, и така любителите на тези бодливи екзоти могат да се насладят на цветовете и красотата им целогодишно. Атракция е и градината със зимоусточиви кактуси.

Интерес за специалисти и туристи представляват и успешно интродуцираните в градината екзотични видове като каучуково, бонбонено, книжно дърво, древно гинко, метасеквоя, едроцветна магнолия, лирово дърво и др. В парниците на градината зреят лимони с големина на хандбална топка, както и много други екзотични плодове като банани, папая и др. Емблематично е килимното зацветяване в Божествената градина и красиво оформените партери и кътове на градината, в които са представени едногодишни пролетни и летни цветя, алпийска и водна растителност, папрати, защитени и редки видове, лиани, цъфтящи и вечнозелени храсти. В тази неповторима градина се отглеждат над 4 600 растителни вида.

Освен красив кът на България Университетската ботаническа градина в Балчик е място за изследователска и научна дейност, студентски практики, инициативи, свързани с екологичното образование и изкуството.

Градината е спасителен център на редки и застрашени видове по Вашингтонската конвенция. Тя е член на Световния съвет на ботаническите граднии BGCI, Европейския консорциум на ботаническите градини, Образователната мрежа за екологично образование в ботаническите градини (EBGEN). Участва със своите колекции в обмена на семена Index Seminum с ботанически градини от цял свят.

Видео от Балчик

Профил на купувача