Обща информация за Община Аврен

Община Аврен попада в източната част на област Варна. С площта си от 353,776 km² заема 6-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 9,24% от територията на областта. Границите й са следните: на юг – община Долни чифлик; на запад – община Провадия; на северозапад – община Девня; на север – община Белослав и община Варна; на изток – Черно море.

Като административна структура Община Аврен е създадена с Указ № 2930 от 27 септември 1983 година и обединява 18 населени места – Аврен, Бенковски, Близнаци, Болярци, Добри дол, Дъбравино, Здравец, Казашка река, Китка, Круша, Падина, Приселци, Равна гора, Садово, Синдел, Тръстиково, Царевци, Юнак и курортен комплекс „Камчия”. В последствие с.Падина преминава към община Девня.

Над 9000 души постоянни и временни жители живеят в 17-те населени места на общината.  През последните години населените места непрекъснато придобиват нов облик. Обновени са административни сгради, детски градини, училища, читалища, здравни служби, изградени са храмове, клубове за младежи и пенсионери, детски площадки и зони за отдих.

Днес в населените места на община Аврен продължават наследените традиции от миналото и младежите коледуват и лазаруват, а по-възрастните участват в групи за автентичен фолклор, като възстановяват обреди и забравени хора – „Талима”,„Тропанката”, „Пандалаш”.

В ежегодните коледни и великденски изложби  жените от всички селища показват своите уменияза шарене на яйца и приготвяне на коледни и великденски пити , сладкиши иукрашения.

Архитектурния комплекс„Църква-училище” в Царевци, сбирката в Здравец, запазените къщи от края на ХІХ век в Равна гора представят етнографските особености на региона и дават възможност за развитие на селски и културен туризъм.

Географско положение на Община Аврен

Близо 2/3 от територията на общината, в източната част се заема от Авренското плато (Момино плато) с най-висока точка връх Пейкови ниви (329 m), разположен на 1,5 km на северно от общинския център село Аврен. Останалата, западна част на общината е равнинна и се заема от широката и плоска Синделска низина, обхващаща част от долини на реките Провадийска и Камчия, които в района на селата Дъбравино и Юнак се сближават на около 3 km.

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг долното течение на Камчия с множество къси леви притоци идващи от Авренското плато и на запад и северозапад – най-долното течение на Провадийска река.

Климатът на общината е умереноконтинентален, със значително влияние на Черно море.

История на община Аврен

Между реките Камчия и Провадийска се издига Авренското плато. Някога по тези места е имало вековни гори, антични селища, две ранновизантийски крепости, светилище на бог Херос и скален манастир.

Днес в северозападната част на платото се намират останките на една от най-значителните крепости-град на българското средновековие във Варненска област – Петрич кале, която е била важна крепост в отбранителната система на средновековната българска държава. Петрич-кале се намира  на 4 км северно от Аврен. Издигната е през V-VІ век, по късно разрушена и изградена отново през ХІ-ХІІ век. По време на  последния кръстоносен поход на обединените християнски армии, под предводителството на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело, Варненчик, на 7ноември 1444г., крепостта е превзета и разрушена.

Аврен е едно от най-старите селища, срещащо се в регистри от ХVІІ век под името Ак-виран. До руско-турската война от 1828г.-1829г., селището е било заселено от старо българско население, известно като „хърцои” и от турци. С края на войната, както и по време на Кримската война /1853г.-1856г./ започва разселване на старото население из цяла Североизточна България и отвъд р.Дунав, в Бесарабия. На тяхно място идват нови заселници – балканджии /ваяци/ от селата Голица и Козичино /Еркеч/.

До средата на ХХ век основните поминъци за населението са земеделие и скотовъдство. От зърнените култури основно се отглеждат жито, ечемик, овес и царевица. През 20-те години на ХХ век започват да се засаждат овощни дървета, лозя, предимно винени сортове – мискет и памид, отглеждат се тютюн, памук и слънчоглед. В началото на ХХ век край Тръстиково градинари от Еленския край  разработват зеленчукови градини, в които започват да се произвеждат зеленчуци вече за продан. След 50-те години на ХХ век с кооперирането на селското стопанство в Приселци и Близнаци част от земеделската земя се превръща в овощни градини, с насаждения от череши и праскови.

За да се задоволи нуждата от земя на придошлото население се коренят горски площи и така за много семейства дървосекачеството се превръща в основно занимание. Произведените при горенето на коренищата дървени въглища дава началото на още един поминък – кюмюрджийство.

От традиционното животновъдство най-развито е овцевъдството, катопредназначението му е да осигурява на домакинствата месо, мляко и вълна.

Почти във всяко селище е имало майстори-занаятчии – железар, колар иабаджия. Известно с грънчарите си е Садово, чиито песъчливи и червеникаво-клисавипочви са благоприятствали развитието на грънчарския занаят. Изработвани тестомни, делви и кюпове са се продавали из цялата Варненска област.

Профил на купувача