Община Антон се състои от едно населено място. Село Антон е разположено в северната част на Златишко-Пирдопската котловина. На север е обградено от Балкана, на юг е в близост до Средна гора, а на изток е ридът Козница. През територията на общината преминава подбалканската железопътна линия София – Бургас. Общ брой на населението – 1 806 души.През територията на селото протичат 7 реки , които извират от Стара планина. От тях три са каптирани за питейни нужди на населението, като количеството вода напълно задоволява потребителските нужди.Под специална закрила е обявеният със Заповед от 1991 г. на Министерството на околната среда и водите Национален парк “Централен Балкан”. Той и 8 от природните резервати в него са включени в представителните защитени територии на ООН. Паркът обхваща и горския фонд.На землището на селището се намират Петролна база за държавен резерв, ремонтна работилница на автомагистрала “Хемус” и цех за автомобилни масла на фирма “Химас”. Има два млекопреработвателни цеха. Селското стопанство се развива предимно за задоволяване на основните нужди за прехрана на населението. Засаждат се картофи и в малки количества зеленчуци. Застъпено е и отглеждането на фуражни култури.

Община Антон има благоприятно транспортно-географско положение, добри условия за развитие на туризъм и фермерство. Селото е изходен пункт за хижа “Планински извори”, която се намира в Стара планина и се стопанисва от Туристическо дружество – Пирдоп.

История

да се говори още в дълбока древност. И определено трябва да се визира далечната тракийска епоха. В околността на селото са локализирани повечето от могилните некрополи. Случайна находка на златна монета от времето на император Лъв I (457-474 г.) говори, че живота тук е продължил и през ранновизантийската епоха. В края на същия този V-и век и през първата половина на VI-я, наблизо в западна посока се изгражда и развива чак до късното Средновековие като значителен духовен център известната Еленска базилика.

География

Община Антон се намира в централните части на Република България, в Софийска област. Разположена във високите подбалкански полета, на изток от Златишко – Пирдопската котловина. На север е обградена от Стара планина, на юг е в близост до Средна гора, на запад от праговете Гълъбец, а на изток е ридът Козница. Общината заема 76.1 кв. км площ. Отстои на 86 км, източно от столицата София и на 300 км, западно от град Бургас, като транспортната връзка се осъществява от Главен път I-6 (София – Бургас), минаващ в северната част на общината. Същият осигурява пряк достъп до столицата и други съседни общини и региони в България. Важен транспортен възел е и намиращият се в близост път II-37 Етрополе – Панагюрище, минаващ през гр. Златица и свързващ Северна и Южна България през Златишки проход. Средната надморска височина на Община Антон е 837 м.

Селско стопанство

Потенциалите за развитие на селското стопанство на територията на общината се определят от множество фактори, голяма част от които са ограничители. Преобладаващият полупланински характер на територията предопределя, както размера и относителния дял на видовете земеделски територии, така и възможностите за развитие на определени подотрасли. Основни ограничители са релефните, почвените и до известна степен климатичните условия, които в билните старопланински части се явяват височинен климатичен таван за някои земеделски култури. Териториите над горския пояс в северната част на общината, достигащи до над 1520 м н.р., в голямата си част представляват високопланински пасища, но също и непригодни за селско стопанство площи – скали, сипеи и др.В по-ниския пояс на Подбалкана, земеделските земи са предимно разпокъсани и маломерни, труднодостъпни, с големи наклони и в различна степен ерозирани. Разпокъсаността на обработваемите земи и сравнително големите наклони ограничават възможностите за интензификация на селското стопанство. С относително по-благоприятни условия за развитие на отрасъла са речните долини и леко хълмистите територии в южните и югозточните части на територията.От климатичните фактори основни ограничители са късните слани и ранните мразове, които не позволяват отглеждането на ранни и късни зеленчуци и други топлолюбиви култури. От друга страна, сравнително по-добрите условия на овлажняване на въздуха и почвите са добра предпоставка за развитието на овощните градини, малиновите и ягодовите насаждения, естествените ливади и пасищата. Почвите в по-голямата част от територията са преобладаващо плитки, нископродуктивни, кисели, подходящи преди всичко за естествена тревна растителност. Значително разпространение, предимно в земеделските територии, имат канелените и кафявите горски почви. Характеризират се със средно до силно кисела реакция и ниско естествено плодородие. Подходящи са за по-невзискателни култури, като картофи, овес, ръж и естествена тревна растителност.Алувиалните и деалувиалните почви имат ограничено разпространение в речните долини и отчасти на притоците им. Имат лек механичен състав – песъклив до средно песъкливо-глинест. Имат алкална реакция, рохкави са, леко се обработват след валежи и поливане. Подходящи са за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури.Планинско-ливадните почви са разпространени над горския пояс – по билните части на Стара планина. Растителността е естествена тревна – високопланински пасища. Посочените природни условия обославят ниския относителен дял на земеделските земи и обработваемите земи и особенно на нивите и съответно високия относителен дял на площите с естественна тревна растителност естествени ливади и пасища.

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА