Географско положение на Община Алфатар

Общината е разположена в югоизточната част на Област Силистра. С площта си от 248,566 km² се явява най-малката сред 7-те общините на областта, което съставлява 7,83% от територията на областта. Границите й са следните: на югозапад – община Дулово; на север – община Силистра; на североизток – община Кайнарджа; на югоизток – община Тервел, Област Добрич.

Природни ресурси

Релеф

Община Алфатар се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Цялата ѝ територията попада условно в западната част на Добруджанското плато и крайните североизточни части на Лудогорското плато, като границата между двете не е точно определена. Релефът се характеризира като нискохълмист, леко наклонен на север с надморска височина между 160 и 220 m, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Максималната височина на общината се намира в югозападната й част, югозападно от село Цар Асен – 231,2 m н.в., а най-ниската – 49 m н.в., в суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол), североизточно от село Васил Левски.

Води

На територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. През източната част на общината преминават две дълбоки суходолия. Първото от тях (западното) е на река Канагьол (десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината югоизточно от село Чуковец, на 132 m н.в. С множество меандри суходолието пресича цялата община от юг на север и североизточно от град Алфатар напуска територията на общината, на 57 m н.в. Второто суходолие (източното) е суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол), което „протича“ по границата с Община Кайнарджа, минава източно от селата Бистра и Кутловица и в него се намира най-ниската й точка.

История на Община Алфатар

Община Алфатар има богати културно-исторически традиции. Най-ранните археологически факти за обитаване на района са от късната новокаменна епоха – VI х.пр.Хр. Жителите на Общината са наследници на трако-гети, римляни, византийци. Достоверни сведения за духовния живот на това население черпим от откритите руини по селища, гробни могили и скални светилища.

Истинската писмена история на Алфатар и района започва с завладяването му от тракийските племена. Достоверни сведения за живота на местното население черпим от откритите надгробни могили и скални светилища.

През ранно-византийската епоха в района на Алфатар съществува сгъстена селищна мрежа с характерно за периода строителство на крепости: крепостта „Палматис“ и римското селище в местността „Геленджика“.

През Средновековието селището е в период на разцвет. Тази зона е средище на Българското царство, разположена между столиците Плиска и Преслав, и Дръстър /през Х в. Дръстър е дунавската резиденция на българските ханове и патриарси/. Открити са останки от каменна крепост в местността „Килник“ /военностратегически, административен и религиозен център/, средновековни селища и крепости в местностите „Караула“, „Сухата чешма“, както и монашеска колония по сухоречието „Канагьол“ – съсредоточие на скални манастири, датирани към Х в.

За епохата на Второто българско царство в този район липсват сериозни методически проучвания.

През годините на османското потисничество, Алфатар е едно от най-големите села в Североизточна България и Добруджа. Според не напълно потвърдени данни в началото на османската експанзия, селото е наброявало повече от 700 къщи. Най-ранният документ /от 1573-1574 г./ показва, че населението е чисто българско. Като такова то се запазва до Освобождението.

През втората половина на ХV-ХVІІ в. в Добруджа настъпват значителни демографски изменения. В резултат на Руско-турската война от 1768-1774 г. много български села от тези земи променят облика си. Една част от жителите на този район се изселват в Русия и Влашко.

След Освобождението, само за 18 години населението на Алфатар се удвоява. Към 1895 г. то наброява 2 426 жители. Селото се превръща във важен селскостопански и обществено-политически център.

По време на Балканските войни /1912-1913 г./ земеделското стопанство в Южна Добруджа, както и в цялата страна запада. Голяма част от мъжкото население е мобилизирано. От този район на страната са реквизирани няколко десетки хиляди глави коне и едър рогат добитък, както и големи количества зърнени храни, брашно, варива масло и др. При тези условия, положението на селяните започва бързо да се влошава.

В края на Междусъюзническата война Южна Добруджа е завзета от Кралска Румъния. Румънските управляващите среди провеждат агресивна аграрна политика, която по най-ефикасен начин съдейства за постигането на романизаторските им цели. В края на 1914 г. е сложена ръка и върху културно-просветните институти на местното население.

По значими разкрити паметници и културни факти са:

• Откритите руини на антични селища до гр. Алфатар, с. Цар Асен, с. Васил Левски, с. Бистра;
• Надгробни могили до с. Цар Асен;
• Тракийски могилен некропол до с. Бистра /ІV-V в. – открит е керамичен материал/;
• Тракийско скално светилище до с. Васил Левски /ІV в.пр.Хр.-ІІ в.сл.Хр./;
• Римска крепост в местността Караула до гр. Алфатар;
• Старобългарски скални манастири до гр. Алфатар /Х в. – открити са рисунки-графити/;
• Раннобългарска крепост между гр. Алфатар и с. Цар Асен /Х в./.

Видео за Община Алфатар

Профил на купувача