Община Искър се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.
В състава на общината има 4 населени места – Долни Луковит, Искър, Писарово, Староселци.
Общо население на община Искър – 6 884 жители (1 февруари 2011 г.)
Разположение
Общината е разположена в западната част на област Плевен. С площта си от 243,899 km2 заема 10-то място сред 11-те общини на областта, което съставлява 15,24% от територията на областта. Граничи със следните общини: на североизток – община Долна Митрополия; на югоизток – община Долни Дъбник; на югозапад – община Червен бряг; на запад – община Кнежа; на север – община Оряхово, Област Враца.
История на община Искър
Територията и околностите на днешната община Искър са били обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на реката. Първите сведения за човешко присъствие в този район датират от ІV-ІІІ хилядолетие пр.н.е., но по- определени сведения има от епохата на римското владичество. На километър и половина северно от града се намират следи от старото римско селище Калето, където са намерени късноримски монети от ІV-V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия-Ескус, за което свидетелства римският път, водещ до него.
Искър
По предания на местни жители може да се предположи, че град Искър води началото си от началото на ХVІІ в. Първите заселници дошли от съседните села и живеели в около 20 къщи в близост до реката. Поради малкия брой жители селището било наречено „Махалата”, а по-късно Горум махала и Писаревска махала. През 1957г. с. Махалата е преименувано на гр. Пелово. От 1978г. е общински център, а от 1998г. градът носи името Искър. През 1829 г. в с. Махалата се открива частното училище в дома на Горан Петровски. Това училище просъществувало до построяването на черквата,през 1837г., която съществува и до днес и носи името „Св. Димитрий”. По същото време в югозападната част на черковния двор е построено и килийното училище. Махленци участват активно в националноосвободителното движение. През 1872 г. в черквата е основан таен революционен комитет от Васил Левски. След едно посещение на В. Левски, участниците в революционния комитет са арестувани и отведени в околийския център Плевен.
Църквата „Св. Димитрии” е регистрирана в Министерството на културата като паметник на културата ІІ степен.
С помощта на населението и без достатъчно финансови средства през 1897г. е завършена новата учебна сграда с 6 големи и 2 малки стаи. В края на 1924г. Училищното настоятелство взима решение за надстрояване на втория етаж на централното училище. Първоначалното училище се приобщава към прогимназията и се нарича Махленско основно училище „Отец Паисий”. На 15 септември 1999г. е открита новата учебна сграда.
Съборът на града първоначално е на Спасов ден, но тъй като той мени датата си всяка година, за удобство на гостите е избрана втората неделя от месец Юни.
Долни Луковит
старо римско селище от късно античния период, за което свидетелстват фрагменти от строителни материали и монети от времето на Константин Велики. Името на селото „Луковит” за първи път се среща в един турски документ от 1435г., като по това време наброява 44 домакинства. В края на 17 и началото на 18 век селото е изселено по неизвестни причини. По средата на 18 век има ново заселване в Луковит от жители на предбалканските селца.От 1829г. в селото има килийно училище, с първи учител – Петко Герчев от с. Камено поле. Това училище съществува до 1870г.Читалището носи името “Хр. Ботев” и е създадено на 06 януари 1924 год. В настоящата сграда се помещава от 1970 год. насам.
Писарово
След поп Васил идва поп Петър, от с. Боженици, завършил семинария в гр. Самоков, който остава свещеник в селото, участва във войната 1912-1915 г. и отново се завръща в с. Писарово.
По предание, в село Писарово е имало училище още през последните години от турското робство, в дома на първия учител от селото – Цветко Лещарски. Първото светско училище в с. Писарово е построено през 1884 г. През 1908 г. се взема решение да се построи ново, по- голямо училище, тъй като тогавашното се оказва малко за големия брой ученици. С активното участие на селяните през 1910г. е завършено строителството новото училище, което съществува и сега и носи името “Христо Ботев”.
Староселци
година. Първоначалното му име е Старо село, което означава, че неговите родове са създали и други селища в района. Предполага се, че на тази територия е имало старо римско селище. Днес, близо до река Искър има останки от римска обществена баня. На север от селото се намира местността „Калето”, където личат останките от стара римска крепост. И до сега се намират останки от строителни материали, стари монети и др. Още съществуват каменните стъпала на крепостта, която е била и наблюдателница. Първото училище е основано преди 155 години и се е помещавало в една от килиите на църквата. След пожар в църковната килия, училището се помещава в частни домове до 1920 г., когато е построена първата училищна сграда. През 1941 г. е построена сградата на сегашното училище, което носи името „Христо Ботев”.Културни забележителности в община Искър
Храмът “Св. Димитър Солунски” в гр. Искър е изграден със султански ферман през 1837 г. По архитектурен план можем да го отнесем към типичния за този период градеж – еднокорабна постройка, дълга 16 м и широка 6 м, със засводен таван и камбанария към нея. Стените са изографисани през 1847 г. от Димитър Доспевски. В двора на църквата някога е било килийното училище. Църквата е архитектурен и художествен паметник на културата втора степен. В момента е в процес на реставрация.
Читалищата са основните културни и обществени центрове в общината. Във всяко населено място има по едно читалище. Те са независими, самостоятелни юридически лица. Всички читалища разполагат с богати библиотеки и са центрове на художествената самодейност, клубове и кръжоци за работа с деца.
Повече от 50 години в читалището в с. Писарово съществува женски певческа група, която след дълго прекъсване беше възобновена през 2005 година. (Отдолу са показани снимки на грамотите и наградите, получени от състава през годините.)
През 2006г. Община Искър беше наградена от Националния конвент на експертите и официалното представителство на уникалните градове в Европа, за уникално историческо и културно наследство и за принос към авторитета на Република България.
Църквата “Св. Димитрий в град Искър има 170 годишна история и е регистрирана в обявена за паметник на културата..
В историческия музей в с. Д. Луковит се съхраняват експонати от времето на Римската империя, както и от бита на българина.
Читалището в с. Долни Луковит съхранява музейна сбирка дарена от покойния майстор – бъчвар Пъшо Николов, член на Задругата на майсторите.
Основната дейност на четирите читалища – по едно във всяко селище, е библиотечната. Художествената самодейност е представена от четирите вокални състава, носители на множество награди и отличия от фестивалите „Златен кестен” Петрич, „Балканфолк” В. Търново, „Златна царевица” Кнежа, „Мара Врачанка” Враца, “Листопад на спомените” Варна, „Цепелина” Б. Слатина и много други.
Вратите на читалищата са отворени и за малки певци и музиканти, поети и художници, танцьори или деца, дошли просто да се забавляват в многобройните клубове и кръжоци.
На 1 май в с. Долни Луковит се провежда изложба на животни, организирана от местното животновъдно дружество и националният селекционен център.
На 02 Май се провежда земеделския събор в местността Тульово край с. Писарово. В жертва се принася агне, за плодородна година и богата реколта, раздава се курбан чорба, провеждат се надпявания, пехливански борби и др.
На 9ти Май в с. Староселци традиционно се отбелязва годишнината от края на Втората световна война, с тържествен концерт, беседа и среща с ветераните – участници във войната. А в град Искър датата 9ти Май се отбелязва под надслов „На чаша руски чай” На 2 Юни, в с. Д. Луковит се прави панихида в памет на загиналите през войните 1912-1913 и 1915-1918г.








