Община Видин се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Видин. Общинският център е гр. Видин. Общината има 34 населени места – Акациево,  Антимово, Бела Рада, Ботево, Буковец, Видин, Войница, Въртоп, Гайтанци, Генерал Мариново, Гомотарци , Градец, Динковица, Долни Бошняк, Дружба, Дунавци, Жеглица, Ивановци, Иново, Каленик, Капитановци, Кошава, Кутово, Майор Узуново, Новоселци, Пешаково , Плакудер, Покрайна, Рупци, Синаговци, Слана бара , Сланотрън, Търняне, Цар Симеоново.

Общото население е 63 257 жители по преброяването от 1 февруари 2011.

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Видин. С площта си от 512,932 km² се явява най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 16,79% от територията на областта. Границите на общината са следните: на изток – Румъния; на юг – община Димово; на запад – община Грамада и община Кула; на северозапад – община Бойница на север – община Брегово и община Ново село.

Релеф, води

Релефът на общината е предимно равнинен и слабо хълмист. Територията  попада в най-северозападната част на Западната Дунавска равнина. По-голямата, източна част се заема от обширната и равна Видинска низина (224 km²) и тук, югоизточно от с. Ботево, на брега на река Дунав се намира най-ниската й точка – 28 m н.в. Останалите периферни части на общината са със слабо хълмист релеф, с дълбоко всечените долини на десните притоци на Дунав. Най-високата  точка е връх Алботин (251 m), разполоен в най-северозападната  част, северно от Алботинския скален манастир.

Основна водна артерия в Община Видин е участък от река Дунав на протежение от 48 km – от km 773 до km 821 (километрите се броят от устието на реката). От север на юг като десни притоци на Дунав се редуват долните течения на реките Тополовец (с левия си приток Делейнска река), Войнишка река и Видбол. В хълмистите части на общината те протичат в дълбоки долини, а при навлизането си във Видинската низина долините им стават широки и полегати, наклонът им е минимален, а течението бавно и мудно.

История на община Видин

Историческото и културно наследство на Видин, допълнено от красотата на Дунавския бряг, придават на региона усещане за неповторимост.

Паметниците от римската епоха, Българското средновековие, османския период и следосвобожденското модернизиране, свидетелстват за дългия път на развитие и преобразяване. Вплетени в съвременния облик на града, те играят ролята на мост между минало и настояще, но се превръщат и в „препратка” към бъдещето.

Историята на Видин, като част от националната, съдържа всички характерни елементи, типични за българско развитие, но в същото време притежава и специфични особености.

Античната римска крепост Бонония била част от Дунавския лимес и е имала важно стратегическо значение в границите на Римската империя. В резултат на аварското нашествие през VI в. културните пластове се разместват, антична Бонония става център на областта. Византийският император Юстиниан Велики (527-565) укрепва твърдината, с цел възпиране на славянските племена, това доказва важността на граничния район.

Средновековният град Бдин влиза в държавата на кан Аспарух (681-701) още при създаването й в края на VII в. По-късно (през IX в.) Бдин е сред десетте военно-административните единици на Първата българска държава.

През епохата на Второто българско царство, ролята на средновековния град нараства и той става център на автономни владетели. Видин се обособява като средище на управляваните от деспот Шишман земи. Градът е последната средновековна българска столица, чийто владетел Иван Срацимир (1355-1396), също от династията на Шишман, издига ролята и мястото на Бдин. През XIII-XIV в. пристанищният град е не само политически център на северозападните български земи, но също търговско и книжовно средище.

С превземането на видинската крепост през 1396 г. от османските турци се слага край на средновековната българска държава. В старите хроники се споменава за Константин, син на Иван Срацимир, в качеството му на османски васал и български владетел.

Като граничен район в рамките на Османската империя, Видин запазва своето политическо, военно и стопанско значение.

След Освобождението градът е силно повлиян от западните модернистични тенденции в културата и архитектурата. Динамичното развитие се усеща от новоизградените фабрики и активни търговски връзки, осъществявани посредством Европейската река.

Днес Видин търси своето достойно място сред туристическите дестинации по Долното течение на р. Дунав.

За общинския център град Видин

През годините е носил последователно имената: Дунония (ІІІ в. пр.н.е.); Донавия (трак.); Дий ; Бонония (рим.); Бъдин (VII в. – нач. XI в.); Бдин (ХІ в.); Бънин; Будим; Будин; Бодин (1569); Видини (гръцки); Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин (1669); Видин (тур.)

Град Видин е разположен край река Дунав. Той е първото голямо пристанище в страната по течението на реката и начална точка на Републикански път I-1, водещ до границата с Гърция при Кулата. На 2 km от града е разположен фериботният комплекс, който през 2013 г. е заменен от втори мост по българското течение на реката, наречен „Нова Европа“ (известен по-рано като „Дунав мост 2“ или „мост Видин – Калафат“). Срещу Видин е разположен град Калафат, Румъния.

Забележителности в община Видин

Замък „Баба Вида“

Крепостта „Баба Вида“, намираща се на брега на Дунав и опасана от ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България.

На мястото е имало бастион по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители я ползват за феодален замък.

Според Евлия Челеби крепостта е завладяна през 1390 г. по времето на Баязид I под предводителството на Евренос бей, който я разрушава до основи. Построена е отново през 1475 – 1476 г. по времето на султан Баязид II

Музеят-крепост „Баба Вида“ е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 9:30 до 17:00 ч.

Видинска крепост

Като важен военен и административен град и столица на Видинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за защита на населението градът постепенно се укрепва. Изгражда се градската Видинска крепост между 1704 и 1735 г. Тя включва замъка Баба Вида (като цитадела) и укрепления около града:

• каменни крепостни стени, опасващи града откъм сушата (подсилени от ров с вода) и реката;
• 13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав;
• ров, пълен с вода от река Дунав.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създадена градина, отделяща стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбол капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

Храмове

Видинската катедрала „Свети Димитър“ е втората по височина в България след софийската „Александър Невски“

• катедрала „Св. Димитър“
• църква „Свети Николай“
• църква „Св. Петка“
• църква „Св. Пантелеймон“
• Видинска синагога
• Джамия с библиотека на Осман Пазвантоглу

Паркове и градини

Крайдунавска градска градина

Има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чемширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове – пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да се определи като типично български.

Изграждането на крайдунавската градина става в 4 основни етапа: 1878 – 1899 г., 1911 – 1928 г., 1928 – 1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (до крепостта „Баба Вида“). В парка има значими архитектурни паметници (театър „Вида“, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

Други паркове и градини

• Парк „Рова“ (Градината над рова) – разположена на затрупаната част от рова, опасвал каменните стени на градската крепост, ограждали стария град (днешния кв. „Калето“).
• Парк „Владикина бахча“ (по-рано: парк „Толбухин“) – пред стадиона; там е била лятната резиденция на Видинския владика
• Парк „Белите брези“ – в ж.к. „Христо Ботев“, изцяло с вековни дървета
• Парк „Нора Челеби Пизанти“ – до градското гробище
• Лесопарк „Майски лес“ – близо до колодрума
• Ловен парк – край града.

Някои от крайградските паркове фактически вече не съществуват като такива, тъй като повечето от дърветата там са изсечени, а на места са превърнати на сметища.

Около големите обществени сгради – църковни комплекси, училища, детски градини, общинска болница и промишлени предприятия, са оформени китни цветни градинки и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.

Крайградски зони за отдих

„Орляка“ – разположена на дунавския бряг на 4 km северозападно от града; обхваща къмпинг „Дунав“ с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с условия за водни спортове и риболов. В непосредствена близост е фериботът Видин – Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни наши и чуждестранни туристи. Обслужва се от асфалтиран път.

„Божурица“ – обособена в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 km югозападно от града, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла, в т. ч. туристическата хижа „Божурица“ и базите за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.

Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарка среда и водната площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Много добра транспортна достъпност чрез редовни автобусни линии между града и околните селища. В местноста има писта за РалиКрос.

Видео за община Видин

Профил на купувача