Община Златоград се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

Общината има 9 населени места – Аламовци, Долен, Ерма река, Златоград, Кушла, Пресока, Старцево, Страшимир, Цацаровци.

Общо население на община Златоград –  12 321 жители (към 01.02.2011  г.)

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в най-югоизточната част на Област Смолян. С площта си от 171,537 km² е 9-та, предпоследна по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,37% от територията на областта. Границите на община Златоград са следните: на запад – община Рудозем; на северозапад – община Мадан; на север – община Неделино; на североизток – община Джебел, Област Кърджали; на изток – община Кирково, Област Кърджали; на юг – Гърция.

История на община Златоград

В един свят, обграден от високите борове на планината, се кипри малкото златно градче – Златоград. Градът, чието име песента за Дельо хайдутин носи безспирно из Вселената, е едно селище с богата култура и многовековна история.

Някога Златоград се е наричал Беловидово – заради ослепително белите му къщи. По-точно наименование на селище едва ли има! Варосани са зидовете, които ограждат всички старовремски къщи, бели са стените им и стаите.

Белите къщи на някогашното Беловидово са накацали из припеците на двете реки – Голяма и Малка, които се събират и слагат началото на река Върбица.

През турското робство Златоград се нарича Даръ-дере – едно име с неизяснен етимологичен произход. „Дар-ъ“ означава и „просо“, и „тясно“. Тясно не може да бъде, защото Златоград е построен на единственото широко място из цялата долина, а и просото тук не е познато. Според други теории Дар-ъ дере идва от Дер-и-Дааре, преведен като „врата на водата, на изобилието“. А, знае се, че Златоград е заселен по течението на две реки. Кога за първи път става това заселване се е известно. Но при разкопки, направени в местностите Чойневи лъки и Джерахови ниви, се се разкриват средновековни некрополи от Х – ХІІ век от ранната християнска епоха. От друга страна, едно древно погребение, намерено на билото срещу връх Света Неделя, е явно тракийско. В него освен скелета и една конска глава, са открити фибули и маронийски монети от преди 2 000 години. Археологическите и историческите паметници доказват, че този край е бил населен с траки, славяни и българи. В района има следи от старо селище – развалини от църкви, крепостни стени, пътища, мостове.

След Освобождението от турско робство, градът получава днешното си име – Златоград. Зеленото злато – тютюнът, залежите на олово-цинкова руда, бистра вода и чист планински въздух са кръстниците на това населено място.

Златоград е селище с богата култура и многовековна история.  Тук можете да посетите много църкви, манастири и християнски гробища, които свидетелстват, че по тези земи е живяло предимно българско население.

Първото килийно училище, поставило началото на просветно – образователното дело в Родопите, се намира в Златоград. Тук е открит и най-стария писмен паметник от Родопското Възраждане – „Златоградски писмовник“ (датиращ от 1852г.), който е без свой аналог сред откритата досега възрожденска книжнина в България. Тук се намира и най- старата църква в Родопите „Успение Богородично“- построена през 1834 година, според преданието, за 40 нощи.

Характерен облик на града придава  архитектурния резерват. В него от Националния институт за паметниците на културата  са регистрирани  над 100 архитектурни паметника на културата. За българските етнографи, историци и филолози Златоград е средище на най- старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одъри, белите обли комини, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „врътки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В старата част на града се намира и Възрожденския ансамбъл, който не е само застинала картина от онова време. И досега комините на неговите къщи димят, а стаите му се изпълват с родопска песен и глъч.  В архитектурния резерват има изграден Етнографски ареален комплекс, който представлява една експозиция „на живо“. Разположена е  в един от кварталите на Златоград, известен с името си „Стария град“ – няколко улици с обитаеми къщи в традиционен архитектурен стил. Някои от къщите са превърнати в приятни кафенета и ресторанти. Ако се умориш, вървейки по живописните улички, може да опиташ някоя вкусна гозба под звуците на мелодии, изсвирени от гайд а и да изпиеш чаша или две от ароматното златоградско кафе на пясък. Рецептата все още е семейна тайна, но вкусът му е несравним.

В комплекса е разположен и Битов дом „Чалъковата къща”. Чалъковата къща е един от символите на възрожденската архитектура. Сградата е разположена в централната част на Стария град на град Златоград. Строена е в края на 19 – ти век и е представител на възрожденска къща на заможен златоградски търговец – представител на българската аристокрация по онова време. В момента къщата представлява туристическа атракция: „Представяне на българския бит и култура от втората половина на 19- ти  век”.  Чалъковата къща представя бита, местните обичаи, ритуали и традиции. Тук гостите на Златоград могат да се потопят в традиционната родопска атмосфера, могат да облекат народните носии и да почувстват магията на старите времена. Къщата е паметник на културата с местно значение.

Много интересни са работилниците, представящи традиционни занаяти. Целогодишно, в автентичен и подходящ интериор се възпроизвеждат на живо всички дейности, свързани с първичната обработка на вълна, козина и памук, на предачеството, плетачеството, тъкачеството – с отвесен и хоризонтален стан (вкл. и мутафчийство), абаджийство, гайтанджийство и терзийство, ножарство, както и производство на родопски специалитети и напитки от златоградско.

В резервата може да видите и шевна машина на повече от 100 години, както и нагледно да ви покажат как се коват средновековни мечове. Като влезете в ножарската работилница, майсторът задължително ще ви даде синьо мънисто – талисманче за спомен. Златоград е единственото място, където се изработва кози рог – той се прикрепя майсторски към специално изработена дървена дръжка

Воденицата е един от най-атрактивните обекти, включващ три съоръжения – валявица, тепавица и воденица- караджейка.

През 1871 година е построена втора църква в Златоград „Св.вмчк Георги Победоносец“. В двора й е създадено и българско светско училище. В запазената му сграда се намира музейната сбирка „Просветното дело в средните Родопи“. В сграда – паметник на културата също е разположена и музейна сбирка на съобщенията.

Изключителен интерес представляват църковно – манастирската крепост на връх Св.Неделя, намираща се на 8 км северозападно от Златоград, където сред дъбова гора е изграден едноименния параклис и помощни постройки към него. Параклисът „Свети Атанас“ е живописно разположен на възвишение край града. От него се вижда почти целия Златоград. През 2006 година бе възстановен параклиса „Св. св. Константин и Елена“, намиращ се на самата българо-гръцка граница, предстои възстановяване и на параклис „Св. Илия“. Всички те са изградени на върховете около Златоград, на мястото на разрушени светилища. Около землището на Златоград са разположени четири хълма, чието естествено положение образува така наречената „Кръстата гора“. И до днес се смята, че те закрилят града.

Сакралната зона „Кръстата гора“, вероятно е определена още от времето на езическите светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Обожествяването на Слънцето идва от Дълбоката древност. По-късно то се преобразува в образа на Иисус Христос – Създателя на света и Слънцето. Вярата в чудотворната сила на християнския кръст е трайно отразена в Златоград – на четири от най-високите заобикалящи го върхове е имало езически светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Това са: „Св. Атанас“ (със съществуващ параклис), „Св. Илия“, „Св. Елена“ и „Св. Екатерина“. Мислените линии, съединяващи срещуположните върхове образуват своеобразен кръст. Затова именно местното население нарича цялата зона на кръста „Кръстата гора“. И досега се вярва, че Златоград е бил и ще бъде запазен от злини – благодарение на своето разположение в тази сакрална зона.

Туризъм в община Златоград

Златоград е разположен в Родопа планина – на предела между нейната централна и източна част. Градът се намира в живописна долина. На около 300 км от столицата ни София и на 70 км от международния курортен център Пампорово и ски-център Чепеларе. От самия център на града започва река Върбица, образувана от сливането на Голяма река и Малка река. Непосредствено край него, по билата на южните му ридове, преминава съвременната българо-гръцка граница. Златоград е най-южният български град. Административен център е на едноименна община.

Златоградският етнокултурен ареал е обитаван от хилядолетия. Самият град има многовековна история. За древното начало и историческия развой свидетелстват многобройните археологически обекти и културни паметници, обгърнати от романтичната омая на фолклорните предания и традиции. До днес са съхранени над сто паметника на културата. От възрожденския период е запазен и възстановен най-големият компактен архитектурен резерват в Родопите. Традиционните къщи впечатляват не само със своята белота и кръгли комини, но и със своеобразното съчетание на архитектурните си елементи.

В традиционната духовна култура на Златоградския ареал е отразена богатата душевност на нейните създатели, като особено се откроява фолкрорът – в цялото му разнообразие.

Етнографският ареален комплекс – Златоград е уникален с динамичния показ на музейната експозиция е демонстрацията на традиционни трудови умения; с прилагания новаторски подход при експонирането на занаятчийските работилници; с разположението му всред квартал от архитектурни паметници на културата, обитавани целогодишно.

Етнографският ареален комплекс се намира в един от кварталите на Златоград, доскоро известен „Стария град“ – разположен на южния бряг на река Върбица. Над сто сгради, главно жилищни са оцелели до наши дни. Жилищната златоградска сграда е уникална. Тя включва елементи от средногорската възрожденска и от близкия егейски бряг архитектура, с който златоградчани са били в тесни икономически връзки. Много от тях са работили в беломорските градове като занаятчии и търговци. Златоградските къщи са издигнати от камък, кирпич и дърво, най-често на три етажа. Кирпичените части са варосани с бяла вар, откъдето идва и едно от имената на града през Средните векове-Беловидово.

Един от 100-те национални туристически обекта. Архитектурен резерват, който за разлика от Етъра край Габрово, не е изкуствено създаден и е жив – в него продължават да живеят златоградчани. В комплекса могат да бъдат видяни историко-етнографска музейна експозиция, 6 традиционни занаятчийски работилници, валявица, тепавица и воденица. Постройките в резервата се отличават с белите си комини и белите си зидове около дворовете, откритите одъри, широките дъбови врати. Срещат се архитектурни елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „врътки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. Най-известните от тях са Хаджипанталеевата къща, Печевите къщи и Александрвоите къщи, както и Пачиловската къща.

Златоград е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най- старата църква в Родопите – „Успение Богородично“ – построена през 1834 год. и килийното училище, поставило началото на просветно – образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-стария писмен паметник от Родопското Възраждане – „Златоградски писмовник“ /1852 г./ Характерен облик на града придава и архитектурния резерват. За българските етнографи, историци и филолози Златоград е средище на най- старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати.

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазена природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат еко- туризъм в един от приоритетите за развитие на общината.

Културни и природни забележителности

• Етнографски музей;
• Музей на просветното дело в Средните Родопи;
• Храм-паметник „Успение Богородично“, построена 1834 година – първата църква, построена в Родопите, по време на османското владичество.
• Килийно училище 1835 – 1836 г. (в двора на черквата „Успение Богородично“)
• Икона на Богородица със забит в сърцето нож (в преддверието на черквата „Успение Богородично“);
• Взаимно училище (1852 година) – сега музейна сбирка „Просветното дело в Средните Родопи“ 1852 г. (в двора на църквата „Свети Георги Победоносец“)
• Изложба Живопис и графика – творци от Златоград (в сградата на Взаимното училище)
• Музейна сбирка на съобщенията – РПС Златоград;
• Паметник на Дельо войвода;
• Лобното място на Дельо войвода;
• Параклиси: „Св. Атанас“; „Св. Неделя“; „Св. св. Константин и Елена“; „Св. Екатерина“; „Св. Илия“;
• ферма за щрауси, край село Старцево
• ферма за щрауси, край Златоград
• Язовир „Златоград“;
• Църквата „Свети Георги Победоносец“, построена 1871 година.
• База за риболов и отдих „Ягнево“, край Златоград;
• Скални гъби, близо до Златоград – между близките села Добромирци и Бенковски.
• Джамия „Табахненска“, построена ок. 1850 г. – обявена за архитектурен и религиозен паметник

Профил на купувача