Община Златица се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Общината има 4 населени места – Златица, Карлиево, Петрич, Църквище.

Общо население от 5 837 жители (към 01.02.2011 г.)

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в източната част на Софийска област. С площта си от 163,306 km² е 15-та по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 2,31% от територията на областта. Община Златица, заедно с Община Кричим са единствените две общини в България, териториите на които се състоят от две обособени и разделени помежду си части. Първата основна част на община Златица съдържа землищата на град Златица и селата Карлиево и Църквище, а втората – землището на село Петрич.

Границите на основната част са следните: на изток – община Пирдоп; на юг – община Панагюрище, Област Пазарджик; на запад – община Чавдар и община Челопеч; на север – община Етрополе; на североизток – община Тетевен, Област Ловеч.

Границите на втората част са следните: на запад и север – община Мирково; на изток – община Чавдар; на юг – община Панагюрище, Област Пазарджик.

Забележителности

Музеи, паметници

• Боянова къща,
• Часовникова кула
• Спасово кладенче и манастир.
• Параклис „Св. Кирик и Юлита“ – намира се над извора Спасово кладенче, като до параклиса са построени 241 каменни стъпала с парапети.
• Света Петка,
• Метох,
• Златишки конак,
• Момина скала над Църквище,
• Калето,
• Ат бунар,
• Музейна сбирка – етнография. Втори етаж на сградата на РПУ.

В града има още много паметници, чешми, няколко възрожденски къщи, църква, построена през 1859 г.

Часовниковата кула

Тя е символът на Златица. Висока е почти 17 m, а часовникът, който бие на кръгъл час, се чува на 7 – 8 km. Съди се по архитектурата ѝ, че е била построена през 1777 година, която е записана върху камбанарията на часовниковата кула. Преданието гласи, че кулата е строена специално за часовник, чийто звън се е чувал на 7 – 8 km. Строили са я майстори от Смолско, Мирково и Златица, а материалите са набавени от местното българско и турско население. След освобождението ни от османско иго часовниковият механизъм бил свален и отнесен неизвестно къде, а покривната ѝ конструкция и зидовете започнали постепенно да се рушат. Едва през 1922 г. кулата бива възстановена.

Паметници

• Паметник на загиналите златичани в Балканската, Междусъюзническата и Първата Европейска война – Изграден е в центърът на Златица. Открит най-тържествено с читалището и пощата през 1933 г. с участието на духова военна музика. Паметникът е изграден от гранит. Плочите, на които са написани имената на загиналите и плочата с барелеф на войник са от бял врачански камък.
• Паметник Братска могила – построен е в местността Бакаджик, на изток край Златица. Върху пресечена пирамида, изградена от гранитни блокове, е поставена внушителна фигура на партизанин, която е представлявала елемент от монументална украса на булевард „Цар Освободител“ в София. Фигурата е изградена от бял врачански камък. На източната и западната страна на паметника има бронзови фризове с мотиви от съпротива и са издълбани имената на загиналите в борбата против фашизма.
• Паметник на златичаните, загинали в Отечествената война – намира се в началото на ул. „Медет“, срещу Паметника на загиналите златичани в Балканската, Междусъюзническата и Първата Европейска война. Изграден по случай 50-годишнината от края на Втората световна война в памет на загиналите златичани в Югославия и Украйна през 1944 – 1945 г. Паметникът е осъществен със средствата на общинската администрация. Първо са били искани от най-големите предприятия в града, но не са били дадени. Изграден е от бял врачански камък.

Град на чешмите

С право Златица може да се нарече Града на чешмите. В България има селища, които са известни не само с името си, но и с някакъв характерен единствено за тях белег. Има Град на липите – Стара Загора, Град на хумора – Габрово, Град на люляците – Ловеч, защо да няма и Град на чешмите – Златица? Нашият град в миналото е имал толкова много чешми, а и сега все още не малко, че може с основание да се нарече така. В някои по-стари изследвания се споменава, че в Златица е имало 38 чешми от естествени източници. Ето някои от тях, които са съществували в миналото, а някои съществуват и до днес.

• Коча – с 2 буйно течащи чучура, тя се намира над жп линията, на ул. Гълъбец. Някога чешмата е била в двора на агронома Пано Стоянов, но днес тя е „свалена“ на самата улица. И до момента чешмата работи, но понякога при голяма суша пресъхва. Навярно някъде при прокарването на канализацията са прекъснати част от подпочвените води. За съжаление чешмата в момента не се поддържа.
• Стубела – Било е извор в м. „Върбака“ край жп прелеза до пътя за Етрополе, на който е поставен чучур. Стубел на турски означава извор. Чешмата и сега работи, но е много занемарена.
• Заимската чешма – Намира се в центъра на града, до най-старите блокове южно от Софийското шосе. С постоянно течащ чучур до скоро. За съжаление днес е неподдържана и не тече, а районът е обрасъл с храсти.
• Горните пазарски чешми – В миналото е имало само една чешма в долния край на площада. Чешмата отдавна не съществува, а водата и е прекъсната от канализацията. По-късно в градинката до Часовниковата кула е построена нова чешма, захравана от водопровода. Разрушена е през 1970-те години. По ново време на източната стена на сградата на Общината е направена друга чешма, захранвана от водопровода. Има я и сега, но не работи. През 2005 г. са издигнати други 2 чешми – в градинката зад общината и западно от нея. Тази в градинката е с 2 метални чучура, в които са вградени 2 огромни морени, а от изток – отворената муцунка на мечешка глава.
• Долната пазарска чешма – Намирала се е на площад „Македония“. Корпусът ѝ съществува до преди 30-тина години, но не работеше и беше занемарена, после махната. Преди няколко години Общината поръча на нейно място да се построи нова чешма с постоянно течаща вода. Така че беше изградена чешма с пет чучура и внушителен корпус. В комбинация с изграждащия се в момента фонтан и активна цветна градина, тя е част от реконструкцията на цялата централна градска част.
• Спасовото кладенче – Оброчно кладенче /чешма/ в Стара планина, северно до Златица. Тук в края на XIV век, в кървава битка с нашествениците турци загинал последният бранител на Златица – Спас войвода. Преданието говори, че там където той паднал убит избликнал буен извор. От благодарност към героичният му подвиг и саможертва, народът начекъл изворът на неговото име – Спасово кладенче. Легендата за лечителните способности на се губи далеч в миналото. От незапомнени времена на 40-тият ден след Великден, в деня на Възнесение Господне, хиляди хора идват при параклиса „Свети Спас“. От няколко години този ден се празнува най-тържествено като празник на Златица. В последните години се полагат не малко усилия за облагородяване на местността около чешмата. Беше направен стабилен дървен мост през реката, с което се осигури достъп до водата на Спасовото кладенче и параклиса. Направени бяха стълбища, също улесняващи достъпа. Сменен беше чучурът на чешмата.
• Камика – Чешма с буйно течаща вода, която излизала от издълбан каменен чучур. Намира се в центъра на Златица, но вече не работи. Наблизо е градската градина. Тази чешма на времето се е славела с най – хубавата вода. Преустройвана е два пъти. След, което е изместена по-надолу. Околността ѝ е крайно занемарена.
• Новата чешма край старата поща (сегашното РПУ) – Тази чешма няма име, но тя е построена доста скоро. Направена е главно от черен мрамор, с дълбоко корито и водата тече от двата и чучура. Красива и на сгодно място тя е още една атракция за града. Водата ѝ е изворна.
• Училищната чешма – Преди две години беше построена нова чешма зад училищната сграда. Чешмата е направена от мрамор, има един чучур и наподобява къщичка за птици. Водата  както на всички други чешми е изворна.

Има още около 20 чешми, захранени от изворна вода. Също толкова са и тези, които са съществували в миналото, но са били разрушени по една или друга причина. Но в наши дни никой не цени това богатство.

Профил на купувача