Община Завет е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Разград.

Общината има 7 населени места – Брестовене, Веселец, Завет, Иван Шишманово, Острово, Прелез, Сушево.

Общото население на община Завет включва 10 586 жители (към 01.02.2011)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северната част на Област Разград. С площта си от 273,872 km² заема 4-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 11,27% от територията на областта. Границите на община Завет са следните: на югооизток – община Исперих; на югозапад – община Разград; на северозапад – община Кубрат; на североизток – община Тутракан и община Главиница, Област Силистра.

Допълнителна информация за община Завет

Град Завет е разположен в централната платовидна част от западната половина на Лудогорието. Той се намира на почти еднакви разстояния (35 км) от градовете Разград и Тутракан. Също на еднакви разстояния (16 км) се намира и от Исперих и Кубрат.

Релефът е слабо нагънат. Една от особеностите са доловете, разположени от запад на изток. Сред тях по-големи са Узунджата, Касап кулак и Зелен дол.

Подобно на по-голямата част от Лудогорието землището на Завет е бедно на води. Поради безводието на района само на места се срещат извори с различна големина. Преди водоснабдяването на селището за битовите нужди на жителите са използвани множество кладенци.

Почвите в землището на Завет са сиви горски, а малко разпространени са излужени черноземни. Те са плодородни и са покрити с дебел слой хумус.

Климатът е континентален със студена зима и горещо лято. характерни за района са честите засушавания и студените зими. Най-ниската измерена температура на територията на Завет е -30°С, а през зимата на 1944 г. е имало снежна покривка от 1,20 m.

История на община Завет

През времето на Второто българско царство много села в Лудогорието се развиват като земеделски и скотовъдни селища. Сред тях било и Завет, което тогава носело името Завид. В края на XIII век, когато куманите изчезват като етнос от Североизточна България, от североизток, през Дунава се появяват татарите. Те подлагат на опустошение района, което води до въстанието под водачеството на селския цар Ивайло.

След Освобождението в с. Завет идват 29 български семейства от с. Побит камък. По-късно закупуват имоти и се заселват хора от Голям извор, Дряновец и Разград, а също така от Етрополе, Габровско и от Западните покрайнини на България. След Първата световна война тук се заселват и семейства от Добруджа. Това преселване в първите години след Освобождението е бурно и масово. По-късно процесът стихва и има преселвания само на отделни семейства. Българите, живели в по-недостъпните за турската власт планински райони, се заселват в равнините, заемат изоставените от турците земи и започват да ги обработват. Държавата не узаконява веднага създаденото положение, но земята е заплатена на бившите собственици. Веднага след Освобождението Завет е централна община. Първоначално е имало само кмет, а по-късно и помощник кмет. До установяване на изборната система, кметовете са били назначавани.

Основен поминък си остават земеделието и животновъдството, а през 20-те и 30-те години на миналия век се развиват силно занаятчийството, търговията и някои отрасли на леката и хранителната промишленост. Заветлии се утвърждават като добри стопани, а и земята е хубава – сиви горски почви, издръжливи на суша. Дълго време се запазва старото самозадоволяващо се стопанство – по домовете се произвежда храната, тъче се, преде се. Дори занаятчиите работят срещу заплащане в натура.

Много добре развито е животновъдството. Известно е коневъдното дружество, което участва в изложби в страната и в чужбина.

През 1974 г., по случай 30 годишнината от Социалистическата революция, Завет е обявен за град. През 1975 г. е построен стадионът, един от най-добрите в страната, и единственият тогава стадион с осветление в Разградски окръг.

През 1978 г. се създава селищната система Завет – един град и отначало 7, а след изселването на Воден – 6 села (Брестовене, Прелез, Веселец, Острово, Иван Шишманово и Сушево). Икономиката им се базира на селското стопанство, но се увеличава и делът на промишлеността.

Забележителности и култура

„Воден“ – ловно стопанство 

„Калето“ – средновековната крепост на която останките се намира в близост до град Завет . Тя е разположена на някогашен остров – в миналото е била оградена от река. Използвана е и е преправяна от траки, римляни, византийци, славяни и прабългари. Присъствието на отделните народи е засвидетелствано от характера на находките.

Театър

Още в началото на 20 век е било развито театралното дело.

Има един музикален оркестър, фолклорен танцов състав при Народно читалище „Саморазвитие-1902“.

Музеи

Музей на плуга – единственият в България. Eкспозицията е подредена в местното предприятие „Раломекс“ АД. В музея на плуга могат да се видят над 24 експоната, които разказват историята на ралото от древността до наши дни. Най-старият плуг е от годините след Освобождението.

Сбирка от старинни предмети от различни етноси е представена в заветската галерия и информационен център.

В разградския исторически музей можете да видите уникална статуетка на Буда намерена близо до Завет. Тя е единствената такава в Европа, извън Индия такива притежават само няколко световноизвестни музея.

Редовни събития

Международен фолклорен фестивал – традиция е да се провежда през две години по време на панаира. Той продължава три дни, през които участниците представят своя фолклор чрез песни и танци. Досега в него участия са взели участие ансамбли от Гърция, Турция, Италия, Румъния, Индия, Словакия, Мексико, Украйна, България.

Конни надбягвания – провеждат се всяка година, те са част от републиканския приз на България. В тях вземат участие жокеи от цялата страна.

Профил на купувача