понеделник, 16 юли, 2018
Начало / Общини / Община Стамболово

Община Стамболово

Категория: Общини


Населено място: Стамболово


Адрес: Стамболово


Телефон: 03721/2234


Факс: 03721/2463


Web: http://www.stambolovo.org/

За насГалерияВидео

Местоположение

Община Стамболово е разположена на територията на Област Хасково и е с площ от 277 кв. км. Намира се в североизточната част на Източните Родопи и отстои на 22 км. от Областния център. Тя е облагодетелстван от природата кът на нашата страна, земя с богата история и благоприятно географско разположение. Настоящето й се гради с динамичността и инициативността на местното население.
Община Стамболово се състои от 26 населени места. Релефът й е пресечен, полупланински. На нейна територия са разположени над 80 микроязовира. По поречието на р.Арда се намират най-плодородните земеделски земи. Дялът на обработваемата земя представлява 67,2% от общата територия на общината.

Климатът в община Стамболово е умерено континентален. Зимата е сравнително мека с минимални температури от 0 до минус 5 – 7 градуса по Целзий. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 35 – 37 градуса. Средната зимна температура е около 0 градуса по Целзий, а през лятото – 25 градуса.

Историческа информация за Община Стамболово

Всеизвестно е, че както преди така и след Новата ера, векове, ако не и хилядолетия наред Балканският полуостров и най-вече земите на днешна България, са били населявани от древния народ Траките. Ежедневно учените-археолози откриват все нови, при това уникални находки и доказателства за техният бит, култура и начин на живот. Този регион изобилства от материални следи, оставени от хората живели някога по тези места. На първо место това са множеството надгробни могили, които за съжаление са повечето разграбени от иманяри. Друг типичен за траките белег, който са ни оставили, са следите от техните култови светилища.След продължилата почти цяло столетие съпротива срещу римските завоеватели, в последна сметка в началото на първото хилядолетие последните завладели целият Балкански полуостров в т.ч. и траките населяващи тези райони. Поробеното и почти избито население в последствие било християнизирано и постепенно се смесило с новодошлите колонизатори.Благодарение на благоприятните местни природно-климатични условия древните траки са успявали векове наред въпреки превратностите на времето да оцеляват, да водят сносен за времето си живот като са ни оставили следите на загадъчна, но изумителна за нашите съвременници материална и духовна култура.През по-голямата част от ранното, а до някъде и в по-късното средновековие, земите от тези райони са влизали в обсега на Източната Римска Империя – Византия. И това е лесно обяснимо с факта, че се намира в непосредствена близост с Адрианопол и най-вече с Константинопол, столицата на Византийската Империя. От владеенето на тези земи от Византия са останали стените от някогашните крепости.

В по-късно време(4-5-ти век) от изток на запад и в посока към Балканският полуостров започва известното в историята Велико Преселение на Народите. Това са били огромни за времето си маси от варварски племена като келти, хуни и други, по ударите на които в 453 г. от н.е. се сгромолясва и западната римска империя с център Рим. Непосредствено след тях от североизток се спущат внушителните по своето количество и мащаби Славянски Племена. За отбелязване е, че те вместо да продължат своя път отсядат трайно на Балканският полуостров и в частност в пределите на Византийската Империя и по същество стават най-многолюдния етнос на Балканите. Присъствието им в земите на тези райони откриваме по няколко белега. На първо място това е наличието от изобилие от отломки на т.н. черна керамика, характерна за славяно-българският етнос. На второ място това е наличието на култови паметници, известни като „каменни баби”, характерни за славяните и прабългарите.

Известно е, че Родопската област и в частност североизточните Родопи, където попадат и тези райони, периодически са попадали ту под Византийска, ту под властта на Българската държава. Обяснимо е, че след създаването на Българската държава през 681 година, самочувствието и най-вече самосъзнанието на местното население за етническа принадлежност към новосъздадената българска държава значително нараства. Този фактор особено силно започнал да се чувства в началото на 13-ти век, когато държавните граници на България достигали до три морета – Черно, Егейско, Адриатическо. През този период и най-вече през 14-ти век както във Византия, така и в България (ІІ-то Българско Царство) започнали вътрешни междуособни войни за завладяване на централната власт. Както Византия, така и България практически били разпокъсани на три и повече самостоятелни, малки царства и области. До голяма степен това е един от най-важните фактори, който улеснил завладяването на целият Балкански полуостров от нахлуващите от Анадола войнствени Османски племена. Практически при тази обстановка те не срещнали адекватна и сериозна съпротива и в рамките на около 100 години двете държави окончателно загубили своята държавна независимост.Нахлуващото след военните отряди цивилно, турско население постепенно започнало да измества местното население и да се настанява по тези места. Разбира се това става на по-късен етап в сравнение с равнинната част на Тракия и страната. Характерно за отбелязване е, че през този период в тези райони се установяват и създават свои поселища известните в историята Юруци (номадски скотовъдни племена дошли от Анадола). Другата особеност, която не бива да подминаваме е, че преобладаващата част от турското население установило се в тези райони са били къзълбашите. В това ни убеждават названията на някои села като на пример: днешното село Царева поляна се е казвало Хасобасъ или днешното село Криво поле – Ириобасъ и т.н.Районът на Стамболово се простира от Хасковската равнина до река Арда, полупланинските масиви в него се редуват с големи равнини, заети от плодородна земя и сочни пасища. Този облагодетелстван от природата кът на нашата страна е богат с археологически паметници на културата от всички епохи. Преобладават тракийските паметници от пред-римската и римската епоха и старобългарските селища и некрополи.Тракийски култови-погребални комплекси от ранната епоха има около Стамболово. Почитането на скалата играе важна роля в религиозните представи на траките. За тях скалата е символ на космическото устройство. Те смятали, че по върховете й обитавали небесните богове, а в подножието й – злите духове и хитоничните божества (от подземният свят), а в средата – човешкият род. Почитани са божествата, свързани със Слънцето – Великата майка на боговете Кибела, Дионис, Сабазий и Тракийския конник.За вождовете си траките правели скални гробници, а обикновените хора погребвали в земята или след изгаряне на глинената урна с тленния прах затваряли в издълбани в скалите трапецовидни ниши. Няма селище в общината при проучването на което да не са открити надгробни могили, крепости или тракийски скални гробници и светилища.Много от находките от културните и историческите паметници намерени по тези райони днес, се намират в Историческият Музей на град Хасково.

Култура

В с. Жълти бряг в момента функционира Етнографски музей, който отразява културата и бита на местното население от този край.

Създаден през 1980 г. етнографския музей в с. Жълти бряг съхранява богата експозиция, свързана предимно с културната традицията на населението в стамболовския край, Тракия и Родопите, неговото културно и стопанско развитие през годините на Възраждането. В колекциите му земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона. Открояват се народни носии, килими, медни съдове, керамика, старинни оръжия, изделия от дърворезба, накити и църковна утвар, шити и плетени дантели.

Туризъм

Община Стамболово е разположена в северо-източната част на Източните Родопи, близо до границите на България с Гърция и Турция. Нейният гръцки партньор е Община Орестиада, град, разположен в близост до границата. Планините и равнините с плодородна земя и пасища предлага разнообразие на естествена среда и формира богатство и разновидност от флората и фауната. Регионът на Стамболово е пресечен от река Арда, която е транс-гранична река, минаваща през Гърция и Турция. Бреговете на реката осигуряват подходящи условия за еко-туризъм, рибовъдство, спортен риболов и водни спортове. Типични за река Арда са животинските видове, които се отглеждат в тихи (статични) и течащи води, както и на брега на реката. Речната долина е изключително място за опазване на редки и защитени видове влечуги и земноводни. Язовирът „Студен Кладенец“ е разположен на река Арда и в близост до него се намира защитената зона „Големият сипей“, който е богат на различни видове птици. Тази зона е определена като орнитологическа забележителност със световно значение и е под закрилата на НАТУРА 2000.

Маршрут № 1 ТЦЕС – „Големия Сипей”
Маршрута започва от екоцентъра в с Тънково и в началото върви в западна посока по билото на рида „Гората” Като цяло се преминава през запазена полиморфна широколистна гора от маклен, мъждрян, келяв габър, обикновен габър и дъб. По тази част от маршрута може да се види добре запазена лалугерова колония където освен лалугерите може да се видят и ориенталски каменарчета които гнездят в стари лалугерови дупки. Също така може да се спре на точката за наблюдение на птици, която се намира на изявена височина над с. Лясковец. Oт нея могат да се наблюдават малък орел, орел змияр, малък креслив орел, белоопашат мишелов и осояд. Малко след точката за наблюдение на птици се намира находище на вековни обикновени кестени пренесени тук от древните римляни. След това при с. Пътниково маршрута слиза на юг и продължава към с. Светослав, където може да бъде видяна тракийска скална гробница от 8-5 век преди Христа Гробницата е изработена чрез всичане в скалите. След това маршрутът продължава на запад към с. Бял кладенец, където могат да се видят стари къщи с уникална архитектура. Има уникални тракийски къщи със стил характерен за беломорска Тракия и къщи със стил характерен за Мала Азия и Западни Родопи. След това маршрута продължава на юг до ЗМ ” Големият сипей” и завършва на характерно възвишение, точка за наблюдение на птици. Тук могат да се наблюдават птиците обитаващи защитената местност: черни щъркели, белоглави и египетски лешояди, гарван гробар, малък орел и орел змияр. В зависимост от периода могат да се видят и няколко вида орхидеи. Пътеката минава около едно голямо находище на редкоцветен салеп, а в гората могат да бъдат наблюдавани различни видове платантери и цефалантери както и родопска горска майка. Маршрута е с дължина 19 километра и се преминава за около 5 часа.

ЕКОЛОГИЧНАТА МРЕЖА НА ОБЩИНА СТАМБОЛОВО

Части от община Стамболово попадат в няколко защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Това са „Студен кладенец“ и „Мост Арда“ – обявени по Директивата за птиците и „Източни Родопи“ по Директивата за хабитатите.
От защитените територии обявени по Закона за защитените територии, в община Стамболово се намират защитена местност „Големият сипей“ и природните забележителности „Дяволски мост“ и „Кован кая“.

Защитена зона „Източни Родопи“

Мястото

Част от община Стамболово попада в защитена зона „Източни Родопи“ предложена за обявяване като част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.Това е зона, която следва да бъде обявена по Директивата на Европейския съюз за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна или както е известна накратко, Директивата за хабитатите.Тази защитена зона обхваща по-голяма част от Източни Родопи.Общата и площ е 2 173 530 дка. В границите и влизат и двата най-високи рида на Източни Родопи – рида Гюмюрджински снежник с височина от 1 463 м н. в. и рида Мъгленик висок 1 266 метра.

За растенията

На територията на защитената зона са съхранени незасегнати от човешката дейност гори от балканския ендемит планински ясен. Зоната е важна и за опазването на няколко типа крайречни гори съставени от елша, източен платан, бяла топола и върба.Други важни местообитания са смесените дъбови гори. Те са съставени от цер, благун и космат дъб. Тук те заемат значителна площ.
Защитена зона „Източни Родопи“ е една от четерите зони у нас, на територията на които се среща ендемичната българска ела, известна още като Цар-Борисова ела.

За животните

Защитена зона „Източни Родопи“ е най-важната зона за опазване популациите на двата вида сухоземни костенурки, срещащи се у нас. Това са шипобедрената и шипоопашатата сухоземни костенурки.
В миналото двата вида сухоземни костенурки са били широко разпространени. Днес обаче са застрашени от изчезване в световен мащаб и са включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.

Двата вида са приоритетни за опазване съгласно редица международни природозащитни документи:

Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания

Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна

Директивата на Европейския съюз за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна

В българското законодателство сухоземните костенурки попадат под закрилата на Закона за биологичното разнообразие, съгласно който нарушителите се наказват с глоба до 10 000 лева и обезщетение за всеки убит екземпляр и Наказателния кодекс на Република България, съгласно който бракониерите се наказват с глоба до 5 000 лв., лишаване от свобода до 5 години и заплащане на обезщетение за всеки унищожен екземпляр.

От влечугите интерес представляват и местообитанията на каспийската блатна костенурка. Мястото е от изключително значение за нейното опазване. Във водоемите може да бъде наблюдавана и другия вид водна костенурка – обикновена блатна. От 30-те вида прилепи, срещащи се у нас в защитена зона „Източни Родопи“ са установени 19 вида. Пещерите по долината на Арда и край село Рибино осигуряват убежище на десетки хиляди от тези летящи бозайници. Сред тях са включените в Световния червен списък подковонос на Мехели, средиземноморски подковонос, малък и голям подковонос, дългопръст, голям и трицветен нощник.

Горите по гръцката граница се посещават от скитащи кафяви мечки. Във водоемите на територията на защитената зона може да бъде видяна и видрата-вид защитен от изчезване в световен мащаб.

Заплахи

Защитената зона е застрашена от планове за сроеж на нови малки водноелектрически централи, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидроложки характеристики и вредят на водните обитатели.
Друга заплаха са плановете за изграждане на вятърни електроцентрали. Такива вече има поставени по границата ни с Гърция.
Намаляването на пашата на много места в защитената зона застрашава съществуването на полуестествените и храстови местообитания и най-добрите местообитания на двата вида сухоземни костенурки и лалугера.
Старите дъбови гори са застрашени от изсичане. Проблем е и засаждането на чужди дървесни видове като кедър, бяла акация и червен дъб.
Защитена зона „Студен кладенец“

Мястото

Това е специално защитена зона приета за включване в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Мястото обхваща язовир „Студен кладенец“, разположен в скално дефиле на река Арда, заобиколен от отвесни скали, стръмни брегове с оскъдна растителност и намиращите се в съседство планински ридове. Една част от територията на община Стамболово попада в границите на защитената зона. Общата и площ е 159 956 дка. Това е едно от ключовите места за опазването на застрашени видове птици, срещащи се в Източните Родопи.

За растенията

По-голямата част от планинските склонове около язовира са покрити със смесени широколистни гори, съставени от келяв габър, мъждрян, благун и горун. По-рядко в района се срещат чистите гори от горун или такива премесени с обикновен габър. Не са малко и местата покрай язовира покрити с гори и храсталаци от келяв габър, драка и червена хвойна. Интерес представляват скалните комплекси, заемащи значителна част от територията на защитената зона. Невероятна е гледката от редуващите се скални комплекси с единични скали и каменисти сипеи.

Навсякъде в района разпръснато са разположени открити пространства, заети от селскостопански земи и ливади, обрасли с тревни съобщества, в които преобладават видове като белизмата и луковичата ливадина.

За птиците

На територията на защитена зона „Студен кладенец“ са установени общо 219 вида птици. От тях 91 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове, 103 са от европейско природозащитно значение, а застрашените от изчезване в световен мащаб са 12 вида. Мястото, обхващащо територии около язовир „Студен кладенец“ е и от световно значение като представителен район за Средиземноморския регион. Тук могат да бъдат наблюдавани7 от общо 9 установени за страната ни биомно ограничени вида. Това са испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, червеногушо коприварче, скална зидарка, белочела сврачка и черноглава овесарка.

Районът на язовира е от изключително значение за опазване на местообитанията на 69 гнездящи тук видове птици и 21 вида мигриращи или зимуващи водолюбиви птици.Мястото е уникално и с това, че една от двете колонии белоглави лешояди в България гнезди по скалистите брегове на язовира. Тук редовно идват да търсят храна и черните лешояди, гнездящи в националния парк „Дадя“ в Гърция.Районът на „Студен кладенец“ е едно от най-важните места в страната на гнездящите тук черен щъркел, египетски лешояд, сивоокдъждосвирец, бухал, голям маслинов пресмехулник и белочела сврачка. Мястото поддържа и значима на европейско равнище гнездова популация на синия скален дрозд.

Заплахи

– пожари – естествени или причинени от човека;
– залесяване с неприсъщи за района дървесни видове;
– незаконни сечи
– бракониерство и използването на отрови против вълците;
– съществуващите електропреносни мрежи
– безпокойството на птиците;
– делта и парапланеризъм, скално катерене;
– потенциална заплаха за местообитанията е и изграждането на ветроенергийни паркове.