Община Крумовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Общината има 80 населени места – Аврен, Багрилци, Бараци, Благун, Бойник, Бряговец, Бук, Вранско, Голяма Чинка, Голям Девесил, Голямо Каменяне, Горна кула, Горни Юруци, Гривка, Гулийка, Гулия, Девесилица, Девесилово, Джанка, Доборско, Долна кула, Долни Юруци, Дъждовник, Егрек, Едрино, Звънарка, Зиморница, Златолист, Калайджиево, Каменка, Кандилка, Качулка, Ковил, Кожухарци, Котлари, Красино, Крумовград, Къклица, Лещарка, Лимец, Луличка, Малка Чинка, Малко Каменяне, Малък Девесил, Метлика, Морянци, Овчари, Орех, Орешари, Падало, Пашинци, Пелин, Перуника, Подрумче, Полковник Желязово, Поточарка, Поточница, Раличево, Рибино, Рогач, Ручей, Самовила, Сбор, Синигер, Скалак, Сладкодум, Сливарка, Стари чал, Стражец, Странджево, Студен кладенец, Сърнак, Тинтява, Токачка, Хисар, Храстово, Чал, Черничево, Чернооки.

Общо население  на община Крумовград – 17 823 жители (01.02.11 г.)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в източната и югоизточната част на област Кърджали. С площта си от 843,319 km² се явява най-голямата сред 7-те общините на областта, което съставлява 26,27% от територията на областта. Границите  на община Крумовград са следните: на югозапад – община Кирково; на запад – община Момчилград; на северозапад – община Кърджали; на север – община Стамболово, област Хасково; на североизток – община Маджарово, област Хасково; на изток – община Ивайловград, област Хасково; на юг – Република Гърция.

История на община Крумовград

Градът е кръстен на българския хан Крум. Благоприятният климат и природните условия са позволили заселването на Крумовград още в най-дълбока древност. Археологическите проучвания показват, че тук животът никога не е прекъсвал. Останките от множество древни селища, погребални съоръжения, култови места, тракийски и средновековни крепости, говорят за един действително интензивен и продължителен живот през всички исторически епохи.

В чертите на днешния град е имало средновековна крепост, а усиленото църковно строителство през Средновековието се свързва с присъединяването на този край към българската държава през 837 година и с въвеждането на християнството.

По време на Освободителната руско-турска война от 1877 – 1878 година Крумовград е откъснат от Турция, но по силата на решенията на Берлинския конгрес ѝ е върнат. През 1912 г. през Балканската война е присъединен към България.

От вътрешността на страната и от съседните селища прииждат занаятчии, чиновници, преселници от Беломорска Тракия и майстори от смолянските села Славейново и Петково. От 10 – 12 човека преди 1900 година, през 1914 година жителите стават 100, през 1926 – 553,през 1944 – 1400.

В града се развиват грънчарство, медникарство, мутафчийство, абаджийство, папукчийство, а произведените изделия се предлагат в петъчни дни и на панаира „Саит баба“. Като гъсто населен район, Крумовград е бил околийски център с околийски управител (каймакам), кадия, данъчно управление и полиция.

Първото българско училище в Крумовград е открито през 1914 година. В него са се обучавали 7 ученици. През 1934 година в него се учат 42 ученици от 7 учители. Със заповед на 18 декември 1914 година се утвърждава създаденото ученолюбиво дружество „Христо Ботев“ с първи председател Вангел Георгиев.

През 1948 – 1949 година с бригадирски труд е построена улица „Васил Коларов“ (дн. „Княз Борис I“) – пътят за Ивайловград. Прокараното електрическо осветление в града през 1936 година бива възобновено с прокарването на нова електрическа мрежа и далекопровод от Димитровград през 1950 година.

Първото производствено предприятие в Крумовград е ДПП „Обединение“ (1950 – 1951).

С установяването на българската администрация започва и здравното дело в Крумовградския район. Първата болница в града е построена през 1927-1928 година от постоянната комисия на Мастанлийски окръг. През 1934 година околийски лекар е доктор Кирил Минев, а през 1938 година е открита първата частна аптека с аптекар Методи Чулев. До 1944 г. Крумовград е най-малкият град в България.

Природни и културни забележителности

На територията на община Крумовград са разкрити останки от тракийски светилища, надгробни могили, некрополи и средновековни крепости, които свидетелстват за интензивен живот през всички исторически епохи. 45 са археологическите паметници на културата /ДВ, бр.65/12.08.1994 г./ в общината. Голямата част от тях, с категория -местно значение.

Археологически паметници от национално значение са:

• Некропол от долмени в с. Черничево;
• Средновековна скална обител, т.н. „Дупка на поп Мартин“ в с. Орешари;
• Скална гробница в с. Рогач;
• Рудник за добив на злато от късната бронзова епоха в м.Ада тепе.

Архитектурно-строителни паметници на културата от местно значение са 65 обекта, сред които Римски мост и воденици в с.Егрек, десетки къщи в селата Аврен, Багрилци, Звънарка,Гулийка, Егрек, Рогач и Крумовград.

Интересни културни паметници са тракийските скални ниши, изсечени в отвесни скали по поречието на Арда. В землището на село Студен кладенец се намира резерват за опазването на белоглавия лешояд.

В района има няколко тракийски светилища, свързани с почитаните от траките култове. Светилището на Сабазий – богът на Слънцето, се намира в местността „Църквището“ над село Лимец. По очертанията на терена се вижда, че има кръгла форма, приблизителен диаметър 18 метра и дебелина на зида 1.80 метра. Строено е с ломени камъни, без спойка от хоросан. В миналото районът е разкопаван, като на музея в град Казанлък са предадени бронзови статуйки на Аполон, оброчни плочки на тракийски конник и антични монети.

Тракийските скални ниши са строени на скални масиви, по форма са трапецовидни, елипсовидни и правоъгълни. Размери: основа 17-25 см, височина 45 см, и дълбочина на релефа 7-10 см. Те се намират в близост до тракийски крепости или селища. Верояно в тях са били поставяни малки глинени съдове, които представлявали урнички или погребални дарове. По намерените фрагменти от глинени съдове в подножието на скалите и по керамичния материал от близките крепости, можем да ги датираме от първата половина на Халщадската епоха (9-5 пр.н.е.). Скални ниши има до село Вранско, в левия скат на „Топ дере“ и на високата скала срещу моста на река Крумовица, наричана „Ак кая“. Много внушителни са нишите при село Поточница и при село Странджево.

В района на Крумовград са останали следи от средновековни крепости, строени по времето на Втората Българска държава. Преобладава керамиката, украсена чрез сграфито, а монетите са предимно медни и корубести. Открита е колективна находка от 40 сребърни монети на българския цар Иван Александър и сина му Михаил, намерени в местността „Градището“ при село Черничево.

Следи от средновековни крепости има и до селата Сърнак, Златолист и Кран. До село Кран е запазена една малка част от източната стена. За тази крепост има предание, че в нея български цар е разбил византийска войска.

Архитектурно-строителни и художествени паметници са църквата „Св. Иван Рилски“ в гр. Крумовград, построена през 1934 година, църквата „Св.Илия“ в с. Аврен, построена през 1870 година и църквата „Св.Атанасий“ в с. Черничево, построена през 1847-1848 година. Групов паметник на културата с местно значение са къщи на ул. „Съединение“ в историческата зона на гр. Крумовград, тютюневи складове и джамията „Сейтляр Джамиси“, строена през 1855 година. За културно-историческото наследство на община Крумовград свидетелстват над 2 хиляди експоната, подредени в музейна сбирка с изложбена площ 250 кв.м. и обособени в отдели археология, нова история и етнография. Сбирката е открита през 1971 година и се помещава в сграда строена през 1901 година, която е обявена за паметник на културата. В памет на загиналите в национално-освободителните борби в гр.Крумовград са издигнати паметници на Капитан Петко войвода и на убитите опълченци, в с. Черничево и с. Аврен – на загиналите през 1913 година, и в местността „Лелек дере“ до с. Голям Девисил – на загиналите в Отечествената война.

Орлови скали

В местността „Орлови скали“ са разположени група изявени вулканични скали. Местоположението им е върху силно наклонен планински терен с надморска височина около 760 m. Склонът, на който са разположени е със западно изложение. Височината на скалите достига до 25 m от околният терен. На недостъпни места в скалите са изсечени трапецовидни ниши, от които сега са запазени 97. Броят на нишите е бил 100, но понастоящем 3 броя са разрушени. Най-голям е броят на нишите откъм западната страна на скалите – общо 55. От южната страна на скалите са издълбани 35, от северната страна скалните ниши са 5 на брой, а от източната, която е достъпна, се наблюдават 5-6 разрушени или недовършени. При подреждането на нишите не се наблюдава никаква закономерност. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. Под скалите се наблюдават следи от улеи, жертвеници и други скално-изсечени съоръжения.

В близост до нишите са открити фрагменти от глинени съдове от V-IV в.пр.Хр. По вътрешните страни на много от керамичните фрагменти се наблюдават следи от обгоряване. Факт, който допуска предположението, че в тези съдове се е наливало масло, което е използвано вероятно за ритуални цели.

В близост (на височината преди да се стигне до нишите), се забелязват руините на древна тракийска крепост, известна като „Калето“, въпреки че е трудно да бъде забелязана. Крепостта е обхващала площ от 0,5 декара. Обявена е за защитен обект през 1979 г. в категорията „Исторически места“. Крепостната стена описва неправилен кръг с диаметър 67 m. Крепостта е изградена без да е използван хоросан, поради което днес е изцяло разрушена, градежът се е свлякъл, а повърхността е осеяна с фрагменти от тракийска керамика.

Орлови скали са обявени за природна забележителност през 2003 г.

 

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА