петък, 12 октомври, 2018
Начало / Общини / Община Козлодуй

Община Козлодуй

Категория: Общини


Населено място: Козлодуй


Адрес: ул.”Христо Ботев” № 13


Телефон: 0973/85 800


Факс: 0973/80 183


Имейл: obshtina.kozloduy@gmail.com


Facebook: Община Козлодуй


Web: http://

ИнформацияГалерияПрофил на купувача
Община Козлодуй се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 5 населени места - Козлодуй, Бутан, Гложене, Крива бара, Хърлец. Общо население - 21 180 жители (01.02.11 г) https://www.youtube.com/watch?v=fEWKOsP7XhM

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападната част на Област Враца. С площта си от 284,874 km2 заема 7-мо място сред 10-те общините на областта, което съставлява 7,87% от територията на областта. Границите на община Козлодуй са следните: на север – Румъния; на югоизток – община Мизия; на югозапад – община Хайредин; на запад – община Вълчедръм от Област Монтана.

История  и забележителности на община Козлодуй

Векове наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създават свой бит и култура. Следи от тракийски поселищен център, съществувал през първото хилядолетие пр.н.е., са останали в надгробните могили. По-късно през тези места минава големият римски крайдунавски път. За това свидетелстват и останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста. В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен Аспарухов военен гарнизон. Първото известно писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал “ дефтери от XV век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано: „Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8. Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6. Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.“ Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището. През XVIII в. селището е отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно — Козлодуй (ъгъл на ледовете). Друга версия за името на селището: Стръмнините, наречени “козля” се намират на Дунавския бряг, а именно “Крушов баир” и “Върляка” /върло-стръмно – типичен козля/. Той е дал името на Козлодуй от съчетанието на думите “Козля” и “Дунав”, наричан от славяните Дунай-козля (чука). Историческа местност “Ботев парк” на територията на общината е Защитена местност “Козлодуй” с площ 10 ха и е единствената защитена територия в общината по Закона за защитените територии. Днес паркът съчетава както обекти с историческа стойност така и множество възможности за отдих в организираните еко-пътеки и места за отмора и наблюдение на птици, риболов, а в традиционните Ботеви дни той е и център на многобройни прояви. Освен традиционната растителност в него виреят екзотични иглолистни гори от черен бор. Богата е и храстовидната растителност, наред с характерните за географския район крайречни влаголюбиви формации от върба. Паркът е разгърнат край мястото, където през май 1876 г. Христо Ботев и неговата чета слизат от параход “Радецки” целуват родната земя и поемат пътя към Врачанския Балкан и към безсмъртието. През 1939 г. на козлодуйския бряг признателни потомци издигат със собствени средства и труд внушителен паметник с барелеф на Христо Ботев. Запазен е и поставеният след Освобождението голям оброчен каменен кръст, белязал святото историческо място на слизането на Ботевите четници. През 2002 г. по инициатива на Фондация „Спасение за Параход Радецки” и решение на Общински съвет – Козлодуй, в „Ботев парк” на Козлодуйския бряг е поставена паметна плоча в чест на австрийския капитан Дагоберт Енглендер - чужденецът, проявил съпричастност към каузата за саможертва на българските четници. Околчица (познат също като Вола) е връх с височина 1048 m във Врачанската планина, в Националния парк „Христо Ботев“ (на около 20 км югоизточно от Враца). На Околчица на 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета. На връх Околчица през 1936 – 1939 г. за увековечаване на подвига на Христо Ботев и неговата чета е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст. В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета-революционер. През 1947 г. кръстът на паметника е заменен с петолъчка. През 1991 г. отново се връща автентичният вид на паметника. Околчица е сред Стоте национални туристически обекта. Печат има в хижа „Околчица“, която се намира на около 300 м от паметника. Ако е затворено, печат на обекта има и в къщата-музей „Баба Илийца“ в село Челопек и в регионален исторически музей Враца. Всяка година на 2 юни в района се провеждат национални тържества в чест на Христо Ботев и всички паднали за свободата на България. На 1 юни пристигат и участниците в националния туристически поход по стъпките на Ботевата чета по алеята от Козлодуйския бряг и се изгражда цял палатков лагер. Освен Ботевата алея има много други маркирани туристически маршрути. През лятото има редовен автобусен транспорт от Враца, а през останалите сезони – до село Челопек, откъдето са още 8 км. https://www.youtube.com/watch?v=R6j8qXz4Zx8 https://www.youtube.com/watch?v=CJOdEiiJ66k https://www.youtube.com/watch?v=L6bbFJ5P5yQ https://www.youtube.com/watch?v=kcBdImjFOx0 В така оформения мемориален комплекс се откроява Националният музей Параход „Радецки”, свързан с делото на Ботев и с пътя и съдбата на Ботевата чета. Параходът „Радецки” е установен в специално пригоден за него пристан на Козлодуйския бряг. Корабът е единствения плаващ кораб-музей на Балкански полуостров и е един от 100-те национални туристически обекта в България. Тези факти отреждат на Козлодуй специално място в българската история. На близкия Крушов баир още през 1932 г. е създаден неувяхващ паметник на пламенния революционер – инициалите на Христо Ботев, очертани първоначално с акациеви дръвчета а в момента те са тук. С Ботев и неговото дело са свързани още общинският музей „Козлодуй - новата станция на България”, намиращ се непосредствено до паметника на Ботев на козлодуйския бряг - експозиция е разположена в четири помещения, като във всяко едно от тях е показана отделна тема от историята на гр. Козлодуй и Поповото ханче в с.Бутан – е една от най-старите запазени сгради в община Козлодуй, в която е отседнал щаба на Ботевата чета на път за Врачанския балкан. От Ботевия парк по маркиран път се стига до Аспаруховия вал (Окопа) от времето на Дунавска България, който започва от местността Килера, намираща се западно от пристанището. Валът, строен в края на VІІ в. е дълъг 32 км, като най-голямата му запазена височина е 2,60 м. Завършва близо до с. Хайредин. Ботевата алея, дълга 120 км, следва точния маршрут на Ботевата чета от слизането ú на Козлодуйския бряг до вр. Околчица във Врачанския Балкан. Пътят е маркиран с каменни знаци и две редици дръвчета. Около историческите места с паметни плочи и паметници, които бележат бойния път на четата, са оформени лесопаркове. Стотици участници тръгват всяка година на 28 май в седемдневния национален поход, за да се включат на 2 юни във всенародното поклонение на Околчица в чест на Ботев и на загиналите за свободата на България. Интересни културни обекти в община Козлодуй са църквите. Църквата „Св.Троица” в Козлодуй - построена с дарения на населението и осветена на 8.09.1914 г., декларирана като архитектурно-художествен паметник с уникална дърворезба по иконостаса, проскинетарията и архиерейския трон. Църквата „Св.Вознесение” в Бутан - единствената двуетажна църква в България със специфичен изнесен олтар. На първия етаж се е помещавало килийно училище. Построена е през 1860 г. и осветена на следващата година не е преставала да функционира и до днес. Тя е една от малкото неманастирски църкви с три камбани. https://www.youtube.com/watch?v=EdX_i8fG4rA https://www.youtube.com/watch?v=49CD05OJT7c „Народно читалище храм-паметник Христо Ботев – 1879” в Козлодуй създадено с Указ на княз Александър Батенберг е читалище с дълголетна история и значимо място в културния живот на община Козлодуй, чиято сграда е построена с дарения и доброволен труд на будните козлодуйци през 1929 г. В четирите села на общината (Хърлец, Гложене, Бутан и Крива бара) има 4 читалища, които са основните огнища на културния живот в селата. Към традиционните местни културни центрове, през 1985г. се прибавя и Дом на енергетика при АЕЦ „Козлодуй”. Той разполага с много добра материална база, със зали за конференции, срещи, концерти и други. Археологическият резерват „Аугуста” е разположен на 4 км. южно от с. Хърлец – или около 10 км. източно от Козлодуй. Обявен е за паметник на културата през 1965 г., а през 1984 г. с Разпореждане на МС е обявен за археологически резерват, единствен до сега за Северозападна България. В резервата са открити данни за римски военен град/кастел/, съществуващ от I до VI век. Впоследствие върху неговите развалини е изградено славяно-българско селище. На 17 май 1876 г. на козлодуйския бряг от кораба „Радецки“ слиза четата на Христо Ботев. (стар стил) На 23 ноември 1877 г. 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец освобождава Козлодуй от турско робство. На 29 август 1969 г. с указ №828, публикуван в Държавен вестник бр. 68, Козлодуй официално е признат за град. На 6 април 1970 г. е поставено началото на строежа на Първа атомна електроцентрала „Козлодуй“. На 31 декември 2004 г. с постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" са изведени от експлоатация. На 31 декември 2006 г. блоковете 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" са изведени от експлоатация. https://www.youtube.com/watch?v=_DKW9gooNwE