Община Костинброд се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Общината има 14 населени места:

Безден, Богьовци, Бучин проход, Голяновци, Градец, Драговищица, Дреново, Дръмша,Костинброд, Опицвет, Петърч, Понор, Царичина, Чибаовци.

Общо население  на община Костинброд – 17 846 жители (към 01.02.2011)

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в северозападната част на Софийска област. С площта си от 254,412 km² е 12-та по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 3,59% от територията на областта. Границите на община Костинброд са следните: на югозапад – община Божурище; на запад – община Сливница; на северозапад – община Драгоман и община Годеч; на североизток – община Своге; на югоизток – Столична община, област София.

История на община Костинброд

По своя говор, облекло и обичаи жителите на община Костинброд се числят към шопите.

Трудно е да се определи кога и откъде са дошли първите поселници в Костинброд. За името на града съществуват много легенди и предания. Според едно от тях, около средата на 13 век това е малко селище, което при възкачването на Константин Асен Тих на българския престол в 1257 г. било наречено на негово име. Друг исторически извор отправя началото на селището още по-назад във времето, твърдейки, че Иван Асен II в една своя грамота пожелал в хубавото село Костинброд и околностите му да се съгради манастир.

За щастие съществува и един сигурен ориентир – това е известната Мрачка грамота, дадена от цар Иван Александър през 1347 г. на Ореховския манастир “Св. Никола”, намиращ се в местността Мраката край с. Извор – Радомирско. В нея след като се говори за с. Белица, разположено от двете страни на р. Белица, десен приток на р. Блато, се споменава с. Костинброд като граница на имотите, които се дават на манастира. Грамотата се пази в Хилендарския манастир, а препис от нея намираме в труда на Йордан Иванов “Български старини из Македония”.

В турски документи от 1445 г.  се сочи, че по това време Костинброд влиза в тимара /временно феодално владение/ на Ракабдар Мехмед, преминал у него от Балабан Килари,  имащ 37 домакинства, отделно 3 вдовици и 5 неженени. Пак там се посочват имената на селищата Маслово и Шияковци, разположени в непосредствена близост с Костинброд. Знае се, че дори за известно време Костинброд е бил административен център на няколко селища.

През Възраждането костинбродчани са известни като трудолюбиви земеделци и скотовъдци. Разположено на важния път от София към Лом и Видин селището се замогва и разширява. Будно е българското съзнание на населението. Безспорно роля за това има близкият манстир “Св. Архангел Михаил” в с. Шияковци, както и “Школото” открито доста години преди Освобождението.

В борбите за просвета и правдини костинбродчани отново се представят достойно. В шияковския манастир, където през 1872г. Васил  Левски създава революционен комитет, който наред със софийския, е бил един от най-важните в района.

Благоприятното разположение и стопанското и икономическо развитие след Освобождението  броят на домакинствата  нараства сериозно  и към 1920 г. в Костинброд живеят 237 семейства или 1185 души. Построената в селището през 1912г. туткална и сапунена фабрика „Чилов” дава поминък на много хора. Към 1940 г. жителите на Костинброд са около 4000 души.

В търсене на препитание мнозина слизат от балканските села, заселват се в Костинброд и работят в софийски фабрики. Решително увеличение на населението се наблюдава след септември 1944 г. във връзка с променените условия на живот. Тогава израстват химическите заводи “Георги Димитров”, Птицекомбинатът и Фуражният завод – комбинат за биоконцентратни смески. От стотици работници се нуждаят и научно-изследователските институти по: животновъдство, растениевъдство, Институтът за борба с болестите по растенията и др.

С указ № 1942/4.XI.1974 г. на Държавния съвет Костинброд е обявен за град, а селата Маслово и Шияковци под името Обединение са присъединени към селището като негов квартал.  В ДВ бр. 102/30. XII.1974 г. е обявено че Костинброд става административен център на селищната система вкючваща 14 населени места, от които по-големи са Петърч и Драговищица.

Населени места в община Костинброд

Петърч

Село Петърч е разположено в западното подножие на Стара планина, между реките Блато и Герена. Отстои на 20 км. Западно от София между два големи транспортни коридора Международен път София-Белград и Ломски път. Селото наброява 2 200 жители и е най-голямото на територията на община Костинброд.

Селото е с дългогодишна история като фигурира в турски регистри още от 1420г., 1576г. с имената Петрус, Бедрид, Петреич. Името идващо от гръцката дума Петрус означава Твърдина – отломка от камък. От 1934г. носи името Петърч. Един от най-старите духовни и културни паметници е храм „Св. Великомъченик Георги Победоносец”. Строителството му започва през 1876г. и само за две години е цялостно завършен и на 15 юли отваря врати. Паметникът издигнат в центъра на селото е в памет на загиналите във войните 1912-1918г. със средства на местните жители и е осветен на 14.05.1922г. На паметника са изписани имената на 38 петърчани, дали живота си за България. По инициатива на кмета на селото Васил Мартинов, през 2006г. със средства, материали и доброволен труд паметникът се обогати и  ремонтира основно.

Основно средище на образованието е местното училище. В статистиката на училищата в Княжество България е  посочено, че училището в село Петърч съществува от 1864г. Днес в Основно училище „Отец Паисий” получават образованието си 180 деца. ЦДГ „Виолина” с 30 годишна история,  разполага с общирен двор и обособени спортни и детски площадки.  В детското заведение ежедневно се отглеждат и възпитават 90 деца. НЧ”Нов живот” с. Петърч е построено през 1960 г. Читалищното настоятелство, работейки по различни проекти и с помощта на общината, ежегодно инвестира средства в поддържането на материалната база. Със средства от демонстрационните проекти през 2005г. се извърши ремонт на фасадата. С реализираните до момента проекти бе оборудван информационен център ”В помощ на земеделските стопани” и надграден с проект “в помощ на нашите майки и бащи” чрез който се извърши частично обновяване на помещенията в читалището. От бюджета на общината са отпуснати 3 000лв. за подмяна на дограмата на информационния център.

Както вече се спомена сериозен инвестиционен интерес има и към най-голямото в общината село.

Драговищица

Драговищица и разположена в подножието на Стара планина на около 630 м.нв. и с 1 200 души население, което през летния сезон значително нараства.. Релефът е предимно хълмист, а през селото минава река Крива. Селото е в непосредствена близост до Ломско шосе.

С указ №91 от 2.03.1951г. с. Батковци е присъединено към с. Драговищица  като името на обединеното село е Драговищица. И двете села са стари като Батковци с положителност е съществувало по време на Средновековната българска държава. В турски регистри името Батковци се среща от 1420г. От споменатите документи може да се твърди, че с. Батковци е с поне век по-старо от с. Драговищица, което се среща за пръв път в 1576г.. С увеличаването броя на населението и необходимостта от изграждането на нови жилища се стига до естественото сливане на двете села през 1951г..

Забележителен паметник е църквата „Св. Николай”. С писмо №3107 от 18.09.1978г. на НИПК тя е обявена за паметник на културата от ІІ група с изключителна художествена стойност. Цълквата е построена през 1887г. с дарения от няколко фамилии: Истаткови от с. Батковци, Димови и Кръстанови от с. Драговищица. През 1903г. е издигната и камбанария отново с помощта на сем. Истаткови.

Първото училище в с. Драговищица е било открито през 1882 година в помещението на бившия хан на д-р Николов- това сега е мястото на Добри Трифонов и Иван Пеянков. По-късно се пренася в старата къща на Драго Андреев, а след това в къщата Никола Генов, където са учили децата до 1922г. На 15. март 1922 година жителите на Драговищица събират средства и материали и построяват училище. Поставя се  основния камък на първоначално училище за вечни времена – “Дом за просвета и наука”, което е построено за 10 месеца. Новото училище е с две класни стаи, учителска стая, стая-склад и мазе. Над помпената станция населението на Батковци построява не първоначално, а основно училище. Двуетажната сграда на батковската прогимназия е завършена през 1925г. Има две класни стаи и широко антре на първия етаж , а на втория етаж са разположени две класни стаи и учителска стая.  То е със застроена площ 120 кв.м. и кубатура 500 куб.м. През март 1938 година двете училища се обединяват в Батковско народно основно училище. През 1974 година започва строежът на новото училище- Строежът е предаден през 1976г с много добро качество. През учебната 1976/77 година е готова част от сградата с пет учебни стаи, учителска стая, работилница, противоатомно скривалище и библиотека. През 1982г. започва последното разширяване на училището. През 1984 година цялото училище окончателно е завършено- училищната сграда е от 260 кв. м на два етажа и сутерен с обща кубатура 2700 куб.м. На 23.05.2007г. ОУ”Отец Паисий”- с. Драговищица тържествено отбеляза своя 125 годишен юбилей. Училището може да се похвали със съвременна материална база, която непрекъснато се обогатява. Училището разполага със столово хранене на учениците. В него учат и децата от с. Градец, за които е осигурен редовен транспорт.В училището работят педагози с добра квалификация и любов към професията си. Резултат от всеотдайния им труд е добрата реализация на голяма част от всичките 2450 завършили ученици.

НЧ ”Г.С. Раковски” с. Драговищица разполага със сравнително нова материална база . В последните няколко години читалището развива силна танцова и певческа дейност. Сериозно работят група за автентичен фолклор, състав за народни танци и танцова школа за модерни танци “Еми Денс”. Редовно се организират концерти, на които присъства освен местното население и гости от цялата община. Школите гастролират на множество фестивали, от където се връщат с призови награди.

Опицвет

Селото се намира на 20км. северозападно от София  разположено в равнинната част на Софийското поле. На 1,5 км. на запад от селото извира река Блато. Там се предполага,  че е било старото село преди да бъде опожарено от турската войска. Много предания се носят сред хората, но едно от тях все още е живо. „Лазаров вир”  е мястото, на което е удавен един местен жител за непокорството срещу своеволията на турските нашественици. Старото име на селото е било „Портарево” от порта – враз  вход, което предполага, че селото е имало стратегическо местоположение. Строен преди повече от столетие, в центъра на селото е разположен православният храм „Св. Неделя”. В една сграда са разположени кметството, НЧ”Разум”.Днес то наброява 321 души, като  основният поминък на населението е земеделието и животновъдството. В селото е разположена модерна конна база и известната мандра „Опицвет”.

Бучин проход

Селото се намира на 35км.  северозападно от София на път Е79 за Лом. Разположено е в проход, от който води началото си р. Козница. Селото е разположено на кръстопътя за гр. Годеч, гр. Драгоман и гр. Своге. В радиус от 3 км. са разположени 12 махали с по 10/20 къщи. В  с. Бучин проход е издигнат войнишки паметник в чест на падналите герои във войните 1912/13г. и 1915/18 г. за освобождението на брата роб. Изграден през 1920/21 г., това е единствения паметник на територията на общината със скулптурно изображение на български войник. В близост до паметника и разположена църквата „Св. Троица”. Населението е 97 човека.

Градец

Село Градец е разположено в северозападната част на Софийското поле в Мала планина – част от Комския дял на Стара планина на  над 630м. н в. Заобиколено от р. Крива, която образува добре оформен пролом със стръмни скали и откоси по известните от които са  „Орлови скали” и „Стените”. Селото отстои на 25км. от София и на 10км. от гр. Костинброд. В близост до него минава транспортният коридор, свързващ столицата с Лом.  В землището му влизат с. Беледие хан и с. Царичина  с население от 270 души.

Историческите сведения за селото са оскъдни. По едно от преданията днешното село е възникнало след разграбването и опожаряването от турските нашествия на средновековно село намиращо се в долината на р. Крива.

Разположено в карстов район водата се губи в множеството понори и пещери, на които е богат районът.

Паметници на духа са издигнатата през 1910г. църква „Св. Спас” и възстановеният  през 2001г. с помощта на местните хора и спомоществователи параклис „Св. Георги”. Всяка година на  6 май около параклиса се стичат много хора от община Костинброд и гости. Селото е дало жертви в бойните действия на Втората Световна война и от признателност към тях местните хора поставят и полагат грижи за  паметната плоча с имената им. През 1925г е построено начално училище. Поради демографския срив  училището е затворено, а децата  ежедневно се извозват с ученически транспорт, за да учат в с. Драговищица . 1960 г. завършва строежът на народно читалище „Труд и просвета” което разполага с библиотека, читалня и салон. Основната дейност, която развива читалището е библиотечната. С помощта на местното население възстановява обичаите и традициите на района и се включва активно в живота на селото.

Голяновци

Село Голяновци се намира в северозападната част на софийското поле на 15 км. от София и на 2 км. от град Костинброд.

Най-старите сведения за селото се намират в турски регистри от ХV век. В тези документи то е записано под името Голяновче. Една от легендите за името, е че то  идва от „Голи връх „ намиращ се северно от селото. Няколко семейства слизат от него и се заселват на територията на  днешното. Културно просветна дейност развива НЧ”Елин Пелин”, основано през 1930г. под името „Цар Борис ІІІ”. Точни сведения за училището не са открити, он е известен фактът, че през 1875 г. учителят от с. Костинброд  премества училището в Голяновци. Блогодарение на местните жители и индустриалци  през 1937г. е построена черквата  „Св. Илия”. Интересен факт, е че село Голяновци е център на Голяновска селска община, по сведения от Централния Държавен архив, включваща  с. Житен, Батковци и Драговищица.

В днешно време поради близоста до столицата, към землището на селото има засилен интерес към закупуване на земя с цел инвестиции. Кметството се надява да подобри инфраструктурата на селото и в най-скоро време то да се газифицира. Постоянно живеещите жители са около 400.

Дръмша

Името на селото приизхожда от съчетанието друм  и шашав или лош път. Селото е разположено на южния склон на Стара планина на 840м. надморска височина и на 30 км. северозападно от София. Селото е разпръснато на 6 хълма, заобиколено от широколистни гори. През 60 години на миналия век населението е наброявало около 1000 души и е обслужвало населението на съседните села. В момента поради демографския срив и търсенето на препитание в големите градове селото и прилежащите с. Понор и с. Дреново населението наброява около 150 души. Основният поминък е земеделие с типични за надморската височина култури, животновъдство и гъбарство. Основен проблем за решаване е изграждането на водопровод до отдалечените махали.

 

Култура

В Костинброд се намира Шияковският православен манастир „Свети Архангел Михаил“. Разположен е на около 14 km северозападно от гр. София в посока към Петроханския проход и на 1 km над гр. Костинброд по Ломско шосе. До там се стига по здрав черен път след около 400 m. Манастирът е отворен всеки ден за посетители, действащ е и се завежда от йеромонах и църковно настоятелство.

В Костинброд има клуб на пенсионера „Люляк“ с около 100 члена, съюз на офицерите и сержантите от резерва с около 60 члена. Голяма и силна е организацията на СБУ в общината. Една от най-големите организации в града е народно читалище „Иван Вазов“. Общото събрание на читалището е от 126 члена.

Театър „Съвремие“ е самодеен театър към читалище „Иван Вазов“ в гр. Костинброд. Той е създаден през 1996 г. Първоначално се е наричал просто „читалищен театър“, през 2000 г. тогавашният ръководител на трупата Христо Попов предлага на читалищното настоятелство името на театъра да бъде „Съвремие“ и настоятелството приема идеята.

Иконостасът на храма „Св. св. Кирил и Методий“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови

Редовни събития

• Съборът в Костинброд се провежда на 24 май.
• На 28 август се провежда съборът в кварталите Маслово и Шияковци.
• Празникът на града се провежда на 17 септември.
• Празникът на манастира в кв. Шияковци е 8 ноември („Свети Архангел Михаил“)
• Празникът „Успение Богородично“ на 15 август в Шияковския манастир
• венци на 19 февруари в Шияковския манастир от общинското ръководство, граждани и гости на манастира пред паметника на Васил Левски
• Фестивал на бойните изкуства „Кацу Джин Кен – меч, който дарява живот“.

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА