четвъртък, 5 декември, 2019
Начало / Общини / Община Копривщица

Община Копривщица

Категория: Общини


Населено място: Копривщица


Адрес: ул. "Любен Каравелов" № 16


Телефон: 07184 21 - 19


Мобилен: 0887 910777


Имейл: info@koprivshtitsa-bg.com


Web: https://koprivshtitsa-bg.com/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Копривщица се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Единственото населено място на нейната територия е град Копривщица. Население на града и общината е 2 410 жители (към 01.02.2011).

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в най-източната част на Софийска област. С площта си от 139,165 km2 е 18-та по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 1,97% от територията на областта. Община Копривщица е една от 9-те български общини състоящи се само от едно населено място. Границите на община Копривщица са следните: на северозапад – община Пирдоп; на север – община Антон; на изток – община Карлово, област Пловдив; на югоизток – община Хисаря, област Пловдив; на юг – община Стрелча, област Пазарджик; на югозапад – община Панагюрище, област Пазарджик.

За Копривщица

Копривщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област. Полемичен е въпросът за произхода на името на града – от „коприва“, „купрос“ (гр. торище) или от „куп речици“. Tака до днес местните жители го произнасят без „в“-то – Коприщица

Намира се в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица. Песента „Хубава си, моя горо“ с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов се възприема като неофициален химн на града.

Копривщица се намира на 12 km от Подбалканския път, източно от София (на 110 km) и от Пирдоп (на 24 km), северно от Пловдив (90 km) и Стрелча (22 km). Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.

Климат

Разположен на 1061 m надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева ( -4,2 °С температура през през най-студения месец – януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16,8 °С температура през най-топлия месец – юли) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.

Флора и фауна

Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глиган, елен, лисици, вълк, орли и др. В околностите на града са наблюдавани и редките белоглав орел и черен щъркел.

Копривщица има земеделска и животновъдна традиция – въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка, арония и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави, коне, кокошки и патици. В самия град и околностите могат да бъдат видени и широк спектър от полезни билки.

История на Копривщица

Предание за Жупата

Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.

Поради благоприятните природни условия в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“. Те поставили началото на ново селище. С увеличаване на броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската (Кокон) махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата. През 1922 г. на югозападния зид, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „Райна“ или „Райновец“. Нейни ктитори са жените от местното дружество „Благовещение“. Тази част от махалата се нарича и „Изгорът“.

Болярката от Рила

Друга легенда разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна“, название, което след това често се използвало от турците. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.

Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.

Град, създаден от бежанци

Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („арнаути“ наричали албанците и българите от прилежащите до Албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

В средата на 18 век жителите на Копривщица водят съдебни дела за пасища с тези на Стрелча. По това време и двете селища се числят към вакъфа на Михримах, починала щерка на султан Сюлейман I.

Легенда за Сополивите камъни

През 18-19-ти век, когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители, управлението на селото (тогава тя е била село) е имало формата на матриархат. Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание, мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътят към Пазарджик и Пловдив, водещ гурбетчиите до Цариград и Близкия изток, преди да се спусне надолу към Стрелча, лъкатуши през местност, осеяна с каменни морени. До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие. Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там, години наред. Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име – Сополивите камъни.

История на града

Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под османска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти – през 1793, 1804 и 1809 година – го ограбвали опожарявали и прогонвали жителите му, като от първото поселище е останала единствено „Павликянската къща“. При нападението от 1793 година копривщенски бежанци се разпръскват от Пловдив до Одрин и Димотика. Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.

През 1867 г. около празника Св. Троица Васил Левски идва в Копривщица и създава първия Революционен комитет. Негови членове са Петко Бояджиев, Иванчо Христов, Цоко Будин – търговец-джелепин, Нешо Попбрайков – учител, и други. Комитетът няма точна програма за действие, но бива направляван от апостоли, чрез посещения или писма. Апостолът В. Левски иска сведения за годните да се сражават с оръжие мъже, припасите от храни и скришните места около селото в планината. Тъй Апостолът на свободата готви духовете на копривщенци за едно бъдещо въстание. През 1868 г. Левски идва отново в Копривщица, а преди да бъде заловен от турците, той пак посещава будното балканско селище.На 20 април 1876 г. избухва Априлското Въстание. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака и заптиетата в него. Тук, на Калъчевия мост, пуква първата пушка. Групата, предвождана от Георги Тиханек, случайно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост и Тиханек го застрелва. Това е първият турчин, убит във въстанието. Въстанието е обявено от Тодор Каблешков, а начело застава друг копривщенец – Гавраил Хлътев, познат на поколенията като Георги Бенковски – непреклонният и пламенен водач на народния бунт, загинал геройски в Тетевенския Балкан. На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души Начело е Хафъз паша. Той вече е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си – миралай Хасан бей да се „погрижи“ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в преговори с Хасан бей, като предават на турците дори дървените топове и плащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите – на клане. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.

Българско възраждане

  • Основаване на катедрален храм „Успение Пресветия Богородицы“ (1817 г.)
  • Основаване на училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1837 г.)
  • Основаване на „Храмъ Стителѧ Оца̀ Nа̀шегω Nikола̀ѧ“ (1839 г.)
  • Основаване на Народно читалище (1869 г.) с автор на читалищният устав даскал Найден Попстоянов.
  • 20 април 1876 г. – на тази дата (по стар стил) в Копривщица е обявено Априлското въстание.
  • Георги Тиханек на „Калъчев мост“ произвежда първия изстрел на въстанието.
  • Тодор Каблешков написва прочутото Кърваво писмо.
  • Найден Геров, „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“ (1895 – 1904).
  • Архимандрит Евтимий, съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ (1926 г.)

След Освобождението

  • Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т. н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият „щатен“ музеен работник.
  • В града и района е действала Копривщенската анархо-комунистическа чета, организирала атентата в Арабаконак, както и партизанска бригада „Георги Бенковски“.
  • Разрухата на града е спряна с обявяването на Копривщица за град-музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов – арх. Вельо Дебелянов и Петко Теофилов.
  • През 1956 г. в Копривщица се създава Дирекция на музеите с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града.
  • През 1970-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Решението за това е взето на 29 юни 1971 г. от Второто правителство на Тодор Живков. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на това решение е този на Георги Бенковски.

Екотуризъм в община Копривщица

С раница на гръб по пътеките на красивото Средногорие

Единадесет пешеходни маршрута, с отлична маркировка и изградени туристически заслони могат да бъдат посетени от любителите на природата. Маршрутите са със средна продължителност около 3-4 часа и са с различна степен на трудност. Началото на всеки маршрут започва от туристически център “Богдан”, където може да получите пълна информация и туристическа карта за пешеходните маршрути.

Местността е безопасна, но движението в група е препоръчително. Срещата със стада овце е твърде вероятна и макар криеща своето очарование, трябва да бъдете внимателни с нейните пазачи – овчарските кучета. Подбирайте и подходяща метеорологична прогноза за вашия тур сред природата.

Пригответе раниците си, облечете се подходящо и изживейте неописуеми мигове сред природната прелест и великолепието на Средна гора!

По пътя на “Кървавото писмо”

Минавате покрай моста Първата пушка, срещу течението на Бяла река. По черен път през борова гора стигате до м. Равна поляна. След отклонение на юг, през букова гора, стигате до подножието на вр. Поп – открита местност с обзор към вр. Богдан, вр. Буная и Централен Балкан. В западна посока минавате по вододела и през букова гора (малък заслон) стигате до вр. Бич. Оттук до х. Павел Делирадев разстоянието е 1 час пеша, а до Панагюрски колонии – 2 часа и половина пеша. Връщането е в обратна посока до м. Равна поляна. След оградата вдясно маршрутът се отклонява през букова гора за м. Каравелова поляна, която носи името на великия син на Копривщица – Любен Каравелов (малък заслон). В източна посока, през борова гора, покрай Миризливата скала (чешма), през м. Гергьовден и вр. Св. Дух се връщате в Копривщица.

“Хубава си, моя горо”

Тръгвате в посока юг по пътя към Стрелча. След бензиностанцията пресичате Райново дере при Ненчова чешма. Изкачвате се по горска пътека до Телевизионнната кула. Продължавате през борова гора, по северния склон на вр. Попадия и стигате до равна местност зад вр. Поп (заслон). Оттук се открива красива гледка към вр. Богдан, вр. Буная, Централен Балкан и околностите на Копривщица. В западна посока, през вековна букова гора, се спускате до м. Равна поляна. След оградата вдясно, по пътека през букова гора, стигате до м. Каравелова поляна (малък заслон). В Копривщица се връщате през борова гора, която отвежда до м. Гергьовден и вр. Св. Дух, намиращи се в околностите на града.

Изпроводяк на копривщенските гурбетчии

Тръгвате на юг по асфалтовия път за Стрелча. След около 5 километра, малко преди чешмата Отец Паисий, под паметника на Аврелиан, се отклонявате вдясно на запад към м. Сополивите камъни (беседка). Според легендата, на това място копривщенки са изпращали мъжете на гурбет в Мала Азия и Египет. Маршрутът продължава на запад през м. Боев шамак, след което се спуска до природния феномен Кривото дърво. По асфалтирания път (7 км) се връщате в Копривщица.

По хайдушките пътеки

м. Равна поляна – Бяла река – Копривщица

Маршрутът минава покрай моста Първата пушка, пресича Бяла река, завива надясно и по асфалтиран път продължава до м. Войводенец. По горски път, през борова и букова гора, и през открита местност се стига до отклонението за вр. Св. Лука. Продължавате наляво, на югозапад по стръмен път през букова гора, който ви отвежда до Хайдушкия кладенец (заслон). Преминавате през открита местност и стигате до Вододела (Билото) между Копривщица и с. Душанци (беседка). Маршрутът продължава на юг в посока м. Равна поляна. Спускате се през борова гора и по долината на Бяла река се връщате в Копривщица.

Пътека на здравето

Копривщица – вр. Св. Димитър – Копривщица

Тръгвате в посока площад 20-ти Април, минавате покрай паметника на Найден Геров, по Доганова улица и по стръмна пътека излизате на поляните на м. Войводенец – мястото, където се провеждат Националните събори на народното творчество. От поляните се разкрива величествена гледка към Стара планина и Копривщица. На изток е вр. Св. Димитър, около който минава пътеката на здравето, с изградени уреди за спорт сред природата. В близост блика студено изворче. Връщането е по заобиколен път на дясно, който отново отвежда към Доганова улица.

С превозно средство маршрутът минава покрай моста Първата пушка, по десния бряг срещу течението на Бяла река, завива надясно, после наляво и по асфалтиран път продължава до м. Войводенец.

По следите на най-старата история на Копривщица

Копривщица – параклиса Св. Спас – вр. Св. Петка – Тракийски могили

вр. Св. Никола – Копривщица

Тръгвате срещу течението на р. Тополница, по десния бряг. В края на града заобикаляте мандрата от ляво и по стръмна пътека стигате до параклиса Св. Спас. Маршрутът продължава нагоре до вр. Св. Петка и Тракийските могили. На северозапад продължавате през борова гора към вр. Св. Никола. Непосредствено под него е Арнаут махала и Копривщица.

Чакащата майка

Копривщица – м. Рейница – Копривщица

Тръгвате по пътя за Стрелча. На 200 – 300 м. и след разклона за м. Барикадите, завивате на юг и по стръмен коларски път стигате до м. Рейница (беседка), откъдето се открива неповторима гледка към копривщенското землище и Централен Балкан. Тук природата е изваяла причудливи форми от скали. Една от тях наподобява паметника на майката на нежния лирик Димчо Дебелянов. Продължавате по билото на югоизток, завивате на запад и се спускате към м. Нови ливади. По асфалтирания път се връщате в Копривщица.

В сърцето на Средна гора – м. Сополиви камъни

Маршрутът води по асфалтирания път на юг в посока Стрелча. След паметника на Аврелиан (на 5 км. от града), пътят се отклонява в югозападна посока към м. Сополивите камъни. Оттам на запад, през открита местност и букова гора (Боев шамак), стигате до м. Черньови бачии. Надясно от върха, през борова гора, излизате на седловината Шамаците и стигате до м. Чемериките. Връх Стръмонос отстои на 10 минути. На север се издига вр. Буная (вторият по височина връх в Средна гора – 1572 м). На връщане покрай скална фигура, наподобяваща слон (малък заслон), през м. Боев шамак за около 1 час, стигате до Кривото дърво, 200 годишен плачещ бук, обявен за природна забележителност (заслон). По асфалтирания път се връщате в Копривщица (7 км).

“С благословията на християнските светци”

Копривщица – пар. Св. Спас – вр. Св. Илия – м. Чумина – м. Билото – вр. Св. Атанас – Копривщица

Тръгвате по булеварда в посока Стрелча, заобикаляте мандрата и по стръмен черен път, източно от завода, достигате до параклиса Св. Спас. Коларски път води до вр. Св. Илия. През открита местност и борова гора стигате до Чуминска река (малък заслон). От р. Чумина през м. Билото стигате до м. Водопоя (беседка), откъдето се открива неповторима гледка към върховете Богдан и Буная, Централен Балкан и Копривщица. В южна посока, през борова гора, по стръмна пътека, през вр. Св. Атанас и Арнаут махала, се връщате в Копривщица.

По стария път за Пловдив

Копривщица – м. Кемера – м. Късо бърдо – р. Меде дере – Копривщица

Отправяте се в посока Стрелча и след 4 км завивате на изток в посока м. Барикадите. След 2 км (200 м след Бобева чешма) пътят се отклонява вдясно и продължава през букова гора, сред която ромолят водопадчетата на Бъзьово дере. По пътя, който води на юг, все още личат калдъръмени плочи. Това е старият път за Пловдив. Пътят отвежда до красива поляна – м. Кемера и Меде дере. Тук ще откриете останки от стар каменен мост. Продължавате през букова гора по стръмен каменист път до м. Късо бърдо. В югоизточна посока, на един час път пеша, отстои х. Бунтовна. От м. Късо бърдо в североизточна посока, през вековна букова гора се спускате отново към долината на Меде дере. Пресичате планинския поток на две места и след около час стигате до Хаджи Вълчовата чешма. По дървено мостче пресичате Меде дере на север и по асфалтирания път край паметнина на Шестнайсетте (заслон) и Бобева чешма (заслон) се връщате в Копривщица.

Покорете средногорския първенец вр. Богдан

Тръгвате по булевард “Х. Н. Палавеев” на юг, заобикаляте мандрата отляво и по черен път, срещу течението на р. Тополница, продължавате в югоизточна посока. След завой наляво стигате до Гацова чешма (малък заслон). Пресичате Крива река и се изкачвате по горска пътека, която води до Плачков кладенец (заслон). Нагоре минавате през вековна букова гора и стигате до върха. Това е резерватът Богдан. В него се намира историческата забележителност Детелинова грамада. Маршрутът продължава към в. Богдан – средногорския първенец (1604 м), включен в 100-те национални туристически обекта. Вървейки в същата посока, стигате до местност, от която се открива неповторима гледка към Стара планина (в. Ботев и в. Вежен), Рила, Пирин и Витоша, както и към Тракийското поле. Оттук за един час може да стигнете до хижите Средногорец и Чивира. След завой наляво заобикаляте целия резерват и стигате отново до Плачков кладенец. По обратния път се връщате в Копривщица.