Община Каспичан е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Шумен.

Общината има 9 населени места – Върбяне, Златна нива, град Каспичан, село Каспичан, Косово, Кюлевча, Марково, Могила, Плиска.

Град Каспичан е създаден през 1866 година като железопътна станция Шумлъ на първата железопътна линия Русе – Варна. През годините се развива като тържище и железопътен възел. С Указ № 546 на Президиума на Народното събраниеот 7 септември 1964 г. Каспичан е обявен за град . През 1979 година става център на община.

Общо население на община Каспичан –  7 976 жители (към 01.02.2011)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в източното част на Област Шумен. С площта си от 275,056 km² е 8-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,11% от територията на областта. Границите на община Каспичан са следните: на югозапад и запад – община Шумен; на североизток – община Нови пазар; на изток – община Ветрино, Област Варна; на югоизток – община Провадия, Област Варна. Общината заема изключително важно стратегическо положение в Североизточна България.

Град Каспичан се намира на 66 км от Варна и на 120 км средно от двете големи дунавски пристанища Русе и Силистра. Железопътната гара на града е важен комуникационен и транспортен възел в Североизточна България. В землището на град Каспичан се намира и едноименното село Каспичан, което няма собствено землище.

Трасето на автомагистрала „Хемус“ преминава през града. На територията на общината се намират НИАР „Плиска“ и НИАР „Мадара“.

Приоритетни отрасли в общинската икономика са туризмът, селското стопанство, леката и хранително-вкусовата промишленост. Общината разполага с дадености за развитие на екологично и природосъобразно животновъдство и земеделие. Възраждат се лозарството и овощарството. Богатото културно-историческо наследство и уникалните природни дадености са предпоставки за превръщането на Каспичан във водеща туристическа дестинация. На нейната територия е разположен НИАР „Плиска“ в който се намира първата българска столица. Крепостта е разделена на външен и вътрешен град. Във Вътрешния град се намират редица постройки измежду които е цитаделата, защитена с тухлена стена в която се е издигал малкият дворец. На 1.,5 км от Източната порта се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм, датиран от края IX в. В Плиска Княз Борис I е посрещнал учениците на Кирил и Методий, които поставят началото на Плисковско-Преславската книжовна школа.

Територията на общината обхваща живописното Мадарско плато и НИАР „Мадара“, където се намира уникалният скален релеф на „Мадарският конник“ обявен от ЮНЕСКО за паметник от световно значение и стойност.

Икономика

Условията и даденостите на общината са подходящи, както за отдих, така и за бизнес. Развива се и производство на растителни мазнини и хартиени изделия. В град Каспичан се намира и най-големият на балканите ДАТА-център.

На територията на общината са развити някои от най-крупните производствени мощности:

• най-голямата в България фирма за санитарен фаянс „Рока България“ АД;
• „Херти“ АД – производство на опаковки, алуминиеви капачки и термоустойчиви капсули;
• „Ивет“, Златна нива – преработка на месо и колбаси;
• „Велпа“ ООД – производство – хартия, целулоза, картон и изделия от тях;
• „Керамат“ АД – производство на строителни материали,
• „Крис ойл 97“ ЕООД – производство на рафинирано слънчогледово олио и др.

Градът е важен железопътен център, възлова гара на линиите Варна – Русе и Варна – Шумен – Горна Оряховица – София.

Плиска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България. Намира се на 6,2 km северозападно от град Нови пазар и на 7,2 km северно от гр. Каспичан. Той е първата столица на Дунавска България от 681 до 893 г.

Първа българска държава

Градът израства на мястото на по-старо славянско селище, както подсказва чисто славянското му име Плиска. Старо наименование на селището е Абоба . Близо до него археолози от Руския археологически институт в Цариград разкриват през 1899 – 1900 г. средновековния град Плиска или Плъсков (старобълг. Пльсковъ), столица на България (Първото българско царство) от края на VІІ в. до около 893 г., когато столицата се премества в Преслав. Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура.

Сведения за създаването на столицата при хан Аспарух (681 – 701) се съдържат в т. нар. Български апокрифен летопис: „Онь (Испор цар) съзыда в Плюска град…“. Свидетелството обаче е с късна дата (най-рано XI век), има апокрифно-легендарен характер и е възможно да не е достоверно. Най-ранният документ за столицата е гръкоезичният надпис (821 -822 г.), изсечен върху знаменитата Чаталарска колона, намерена на средновековен кръстопът северозападно от днешното село Хан Крум (тур. Чаталар) през 1905 г. В неговия текст тя е наречена Plskas ton kanpon, т. е. „лагерът на Плиска“ и се споменава изрично като постоянна владетелска резиденция на хан Омуртаг (814 – 830). Името е гръкоезичен превод на автентичното прабългарско название от VIII-IX в., записано във византийските съчинения от X-XI в. като Pliskouba и Pliskoba. Наставката ouba, oba там е дума със самостоятелно значение: „голямо селище от степен, лагерен тип“. Затова името е родствено на степни градове, столици на номадски народи в Централна и Средна Азия, в района на Кавказ и степите на Източна Европа и може да се преведе аналогично „слънчевият град“.
Първото споменаване от източници на събития в Плиска е за 763 – 764 г., а последните споменати събития са от 1087 – 1088 г.

Основните реставрирани постройки от първата българска столица се намират на около 3 km северно от днешния град Плиска. Останките от средновековния град заемат площ около 23 km². Той е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 m, дълбок до 7 m и с дължина над 20 km. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало малък дворец с мощни отбранителни стени, наречен Цитаделата, голям дворец и базилика, строена с каменни блокове. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим.
Първият дворец в Плиска е бил дървен. Това проличава от откритите при разкопките дупки от набити в земята колове. По времето на хан Крум е построен първият каменен дворец. За това свидетелстват византийски хронисти, които описват превземането и унищожаването на Плиска от император Никифор Геник през 811 г. Крумовият дворец е бил с размери повече от 70 на 60 m, на 2 етажа, с височина около 10 m заедно с кулите. В музея е изложена възстановка на двореца. Хан Омуртаг изгражда нов дворец, по-малък по размери, но със запазени основи и голяма част от приземния етаж. В сградата е имало жилища за хана и за неговите гости. На втория етаж е била тронната зала. Дворецът е имал собствен водопровод, запазен и до днес.
Третата част на Плиска е Цитаделата. В нея се намирало основното жилище на хана и неговото семейство. Тя е оградена с допълнителна крепостна стена. Близо до двореца на Омуртаг е било култовото средище на прабългарската столица.

В Плиска българския владетел княз Борис покръства българския народ през 864 г. Друго изключително важно събитие свързано с българите е посрещането на създателите на славянската азбука Светите братя Кирил и Методий в първата българска столица.

Средновековие

Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища. (Това е масова практика на населението, живеещо около археологически обекти и резервати, например Чѐрвен и Перперек.)

В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. Сред костните останки от 9 – 10 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, от които най-голям интерес представляват изчезналите към средата на 20 в. от страната брадат лешояд (Gypaetus barbatus) и див колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus). Освен това са намерени находки от гарван (Corvus corax), голяма белочела гъска (Anser albifrons, както и многобройни останки от домашна кокошка^[4] По-късно там са открити и останки от домашна кокошка (Gallus gallus domestica), домашна гъска (Anser anser), дропла (Otis tarda), ловен сокол (Falco peregrinus), скален/домашен гълъб (Columba livia), както и от домашно магаре (Equus africanus asinus), домашна свиня (Sus scrofa domestica), домашна коза (Capra aegagrus hircus) и др. Тези находки доказват практикуването на лов, животновъдство и соколарство в древната ни столица.^[5] В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар.

През турското робство българския град носи името Абоба.

 

Градът възвръща своето име и от 1925-та година се нарича Плисков.

Народна република България

Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „9 септември“ съществува в периода 1958 – 1964.

Република България

От есента на 2006 г. резерватът има нова музейна сграда и нова експозиция. Музеят е много добре подреден с интересни възстановки и подробни табла. В близост до музея е и гробът на Карел Шкорпил, когото древната българска столица е завладяла до такава степен, че да поиска да бъде погребан там.

В Плиска се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз:

Национален историко-археологически резерват „Плиска“ и Голяма базилика в Плиска, лятно работно време 9:00 – 20:00 ч., зимно работно време 9:00 – 17:00 ч.; има печат на БТС.

Музеят на града се намира в Националния историко-археологически резерват „Плиска“ и съхранява откритите в старата столица оръжия, съдове, накити и други артефакти.

Мадарският конник е средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала близо до днешното село Мадара в Североизточна България, обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.

Мадарският конник се намира на 18,2 km от Шумен, като основен знаков символ на Националния историко-археологически резерват „Ма̀дара“, близо до едноименното село. В по-голямата си част резерватът се разполага на територията на Община Каспичан. Мадарският конник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на 23 m височина. Размерите на изображението са 2,6 m височина и 3,1 m основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче и надписи на гръцки език.

Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче.

Предполага се (според една от теориите), че на барелефа е изобразен хан (к(х)ан) Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Детайлите подкрепят тезата за (пра-) българския произход на релефа. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8 – 9 в. при хановете (кановете) Тервел, Кормисош и Омуртаг. Един от надписите представя събития от 705 година.

По това време византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола си и заточен. Той успял да избяга и потърсил помощ от българите. Българският хан (кан) Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна на помощта българският хан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар – т.е. цар. България също така получила териториални придобивки, които се състояли в земи на юг от Стара планина, а освен това Византия се задължавала да ѝ плаща данък всяка година.

Барелефът е бил свързан със създадения от хан Омуртаг голям култов комплекс (на терасата под скалите), включващ езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, където в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други.

Релефът представлява триумфиращ владетел – символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан Тервел (701–721 г.).

Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може да „стои във връзка с името Аспарух“. Изказвани са различни мнения, които свързват надписите около конника с българските ханове Тервел, Крум, Омуртаг и император Юстиниан II.

Интересен и важен е надписът на Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите Тангра (почитан сред всички тюркски народи и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).

Мадарският релеф е част от голям археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до Ма̀дарското плато на 431 m височина. Наблизо се намират и първите две български столици: Плиска и Преслав.

Профил на купувача